България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)


Категория на документа: История


България при управлението на Ст. Стамболов (1887-1894)
България от Съединението до края на ХIХ век (1886-1899г

Освобождението на България от османско владичество изправя младата държава пред множество проблеми свързани с нейното самостоятелно аграрно-икономическо и политическо развитие. В последните десетилетия на ХIХ в. се изгражда многопартината политическа структура на българското общество и се утвърждава парламентарна система. Приемането на конституцията, Съединението на Източна Румелия с Княжество България и управлението на Стефан Стамболов са основните моменти от българската предосвобожденска история. Постепенно Б-я се приобщава към Европа и се превръща в модерна страна на Балканите.

Сред историческите извори, от които чершим информация за темата са: сборниците "Институции и конституционни проекти на България ", "Международни актове и договори", "Програми и устави на буржоазните политически партии в Б-я 1879-1918г.", периодичнят печат - вестниците "Свобода", "Мир", "Свободно слово", стенографски дневници на НС, спомени на политически и обществени дейци.

По темата са писали Симеон Радев "Строители на съвременна България ", Ст. Грънчаров ". Политически сили и монархическата институция в България 1886-1899г.", Б.Николова "Народна партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на К.Стоилов - 1894-1899г.", Д.Саздов "Многопартийната политическа система и монархическият институт в Б-я / 1879-1918г./", Д.Саздов и колектив "История на Третата българска държава", "История на България 681-1960" том 2 и др.

Съединението от 1885г. оказва положително влияние върху икономи-
ческото развитие на Княжество България. Селското стопанство остава основен отрасъл в икономиката на страната, но и в него настъпват съществени промени. Продължава процесът на разоряване и намаляване числото на самостоятелните земеделски стопанства, съпътстван с бърза концентрация на поземлената собственост. След 1893г. периодът на масовото разораване на селяните постепенно отминава. Земеделието продължава да се развива интензивно като най-голямо нарастване има зърнопроизводството. Това се дължи на увеличаване на посевините площи, на нарастването на работната ръка вследствие на естествения прираст на населението и на постепенното подобряване на техниката на селското стопанство. Животновъдството отбелязва съществен прираст, повишава се и стоковостта на селскостопансото производство.

В развитието на промишлеността след 1885г. се забелязва няколко съществени тенденции - упадък на традиционното занаятчийство и възникване на капиталистическа индустрия, организитана предимно от заможни занаятчии и богати търговци. Задържащо влияние за развитието на местната индустрия през 80-те години оказва липса на капитали, конкуренцията на вносните произведения, нашите вносни мита, онаследени от търговските договори на Турция с европейските страни, наложени и на България от Берлинския договор. С изтичането на тези договора през 1889-1890г. Княжество България пристъпва към преговори за сключване на самостоятелни търговски спогодби, по силата на които вносното мито е увеличено.

Най-голямо значение за развитието на капиталистическите индустриални предприятия има приетият от НС в края на 1894г. Закон за насърчаване на местната индустрия, които осигурява превилегия на по-едрите предприятия. Положителна роля изиграва намаляването на косвения процент на отпуснатия кредит и приетия през 1894г. Закон за задължително носене на местни дрехи и обуща от чиновниците и държавните служители. В резултат броя на по-едрите индустриални предприятия се увеличава, но Княжеството продължава да изостава от индустрията на развитите европейски държави.

В годините след Освобождението значителен напредък има вразвитието на транспорта. Експлоатацията на ж.п. транспорта се осъществява от държавата, а стоителството се извършва на предприемачески принцип. Значително нараства и държавната пощенска мрежа, а през 90-те години започва модернизацита на пристанищата Варна и Бургас.

С нарастване броя на градското население се развива значително вътрешната търговия, като за сметка на панаирите се увеличава магажинната търговия. Тя е преи всичко в ръцете на български търговци, а равнището на цените е сравнително стабилно. Още по-голям напредък отбелязва външната търговия, което осигурява 3/4 от индустриалните произведения и пласира средно около 1/3 от селскостопанската продукция. Външната търговия се отличава с по-голяма концентрация на капитал в сравнение с вътрешната. До края на 90-те години в Княжество България е слабо организиран и съществена роля играе лихвеният капитал. Постепенно централна роля в кредитирането започва да играе Бъгарската народна банка, а също и Централното управление на земеделските капитали. създават се и първите частни банки.

Държавният бюджет на Княжеството се формира от приходите от преки и косвени данъци. Поради бързото нарастване на постъпленията от косвени данъци /вносни и износи мита, бандероли, акцизи и др./ доходите от пътните данъци постепенно спадат.

Много бързо нарастват, особено в годините на Стамболовото управление, и разходите на държавния бюджет.Те се използват най-много за поддържане на административния и помощния апарат, за армията, за обществено строителство. В края на 80-те години за да се покрият бюджетните дефицити се сключват вътрешни и външни заеми.

Със съединението на Източна Румелия с Княжество България е осъществен първият акт на първата обединителна програма. Определени сили в българското общество и извън него обаче се възползват от благоприятния случай, за да предизвикат конфликт между Русия и България. За постигането на тази цел много допринася и грубата и неумела руска дипломация. Враждебната позиция на Русия към княз Александър I подклажда остротата на вътрешно-политическите борби, особено след края на Сръбско-българскара война. Това води до остра полеризация между политическите сили в България. В старната се оформя силната група на т.нар. крайни русофили. Те остро критикуват княза и правителството на П.Каравелов, упреквайки ги като главни виновници за задълбочаващото се влошаване на руско-българските отношения. Към тази група гравитират умерените либерали на Драган Цанков и свалените от власт бивши съединисти в Източна Румелия, начело с К.Величмов, С.Бобчев, Ив.Грешов и др. На тях симпатизират и много офицери, които емоционално или политически са свързани с Русия.

На противоположния полюс стоя политическата фракция на русофобите, възглавявана от дейците на Съединението- Захари Стоянов, Д.Петков, бившите либерали в Източна Румелия, както и привържениците на В.Радославов. За тях князът е символ не само на възстановената българска държава, но и на нейната самостоятелност. В своята външнополитическа ориентация те са навесени към западните Велики сили. Към тях могат да бъдат причислени и немалко офицери, които са свързали съдбата си и съдбата на България с Батенберг.

Посочените два лагера на русофоби и русофили заемат крайни позиции спрямо личността на княза и външнополитическата организация на България. Заедно с тях и по същото време се формира умерено течение от бившата Либерална партия начело с П.Каравелов. Тези хора се отнасят добронамерено към Русия и са против насилственото отстраняване на княз Батенберг от българския престол.

През лятото на 1886г. възелът от противоречия се затяга и политическата борба се изостря. За това допринасят и насилията, извършени по време на частичните парламентарни избори. Засилва се и намесата на Р-я, която чрез отстраняването на Батенберг, се опитва да укрепи своите позиции в България. Води се активна политическа агитация за спечелване на войната. Руското военно аташе в София успява да обедини около себе си група офицери в столицата, оглавена от началника на Военното училище маьор П.Груев, заместник-министърът на войната кап. Бендерев, кап.Р.Димитров и др. През лятото на 1886г. посочените военни заедно с други техни сподвижници организират военен заговор за свалянето на Ал.Батенберг. Те успяват с помощта на кап.Бендерев, който замества болния военен министър Д.Никифоров, да извършат разместване на военни части в София. Верните на Батенберг войски са изведени по различни причини вън от столицата. Към София заговорниците предвижват Струмешкия полк, тъй като имат доверие в неговите офицери.

Заговорър обхваща тесен кръг от хора, тъй като организаторите разчитат на русофилските настроения срещу широките слоеве от населението, включително и във войската. Извън него остават почти всички офоцери от гарнизоните в провинцията. Заговорниците смятат, че свалянето на Батенберг трябва да се извърши без участие на народа и политическите партии. Това е проява на неопитност и политическа наивност.

Превратът е осъществен на 8 срещу 9 август 1886г. Две дружини от Струмския полк, заедно с юнкерите от Военното училище завземат и разоръжават охраната на двореца. След полунощ на 9 август княз александър е принуден да подпише предварително подготвена прокламация към българския народ, че се отказва от престола. След това под конвой той е изпратен в гр.Оряхово на р.Дунав. Оттук с параход "Голубчек" той заминава към своето имение в Германия.

Събитията, които се развиват в България след 9 август, показват пълната неспособност на детронаторите да се задържат на власт. С телеграми до окръжните управители те искат да бъдат организирани събрания на населението в тяхна подготовка. Без предварителни консултации и без съгласието им в сформираното правителство са включени дейци от враждуващи помежду си политически партии: П.Каравелов, Ст.Стамболов, Др.Цанков,Т.Икономов, К.Величков, М.Маджаров, В.Радославов, К.Стоилов, Д.Греков и майор К.Никифоров. Детронаторите наивно вярват, че така ще примирят техните противоречия и ще ги обединят за провеждането на една политика, която те не одобряват. Повечето от предложените в кабинета политически дейци отказват да приемат министерските кресла. Не приема и министър-председателския пост П.Каравелов. На много места военните гарнизони, командвани от верни на Ал.Батенберг офицери, отказват да полажат клетва за вярност към обявеното, нонесъществуващо правителство. По съвет на Русия е оповестен нов състав на временното правителство. За министър-председател на русофилския кабинет е назначен митрополит Климент.

При тази политическа обстановка енергична дейност развива Ст.Стамболов. Като председател на НС след отстраняването на княза той става законен държавен глава. Образувано е наместничество в състав: Ст.Стамболов, П.Славейнков и Г.Странски.

На 11 август Стамболов излиза с обръщение в което призовава народа на борба срещу самозваните управници на България. На негова страна преминават силните гарнизони в Пловдив, Видин и на други места. Енергичният и волеви председател на НС организира поход на силни военни колони срещу София. Лишено от реална подкрепа набързо сформираното правителство на митрополит Климент подава оставка. Детронаторите се разбягват. Някои от тях са арестувани при опит да се спасят в Русия ( майор Груев и кап.Бендерев), други емигрират в Турция и т.н. Взелите участие в преврата военни части са разформировани. На 12 август 1886г. е сформирано ново 7-членно правителство, начело с П.Каравелов което просъществува едва 4 дни.

Ст.Стамболов изпраща телеграма до Батемберг с молба да се завърне на своя престол. На 16 август 1886г. е разпространена "Прокламация към българския народ", с която обявява наместничеството в състав Ст.Стамболов, П.Р.Славейков и д-р Г.Странски. Съставено е и правителство начело с В.Радославов. Телеграмата на Стамболов заварва княз Александър I в град Лемберг. Той решава да се върне в България. На 17 август 1886г. князът пристига в Русе, посрещнат от чуждите консули в града. Той обаче разбира, че без съгласието на Русия, неговото стоене в България е несигурно. Ето защо той изпраща телеграма до Александър III, като го моли да даде своето съгласие. От Русе князът и предружаваите го лица се отправят към София. На 20 август 1886г. Нова Загора се получава очаквания от Петербург отговор. Царят изтъква, че не може да одобри завръщането на кнза и че няма да направи нищо за България, докато се намира на територията й. В карйна сметка той предоставя на княз Александър I сам да вземе решение за бъдещето си. Пи отказа да върне Батенберк на престола Русия разчита на помощта на Германия. Гермнаския канцлер Бисмарк се нуждае от нейната подкрепа за голямата игра, което води в Европа.

По пътя от Нова Загора през Пловдив за София княз Ал.Батенберг окончателно решава да абдикира. Той пристига в столицата на 22 август, а на следващия ден се свиква съвещание с участие на политически дейци и офицери. след получаване на гаранция от дипломатическите представители на Великите сили в София включително и от Русия, че след напускане на княза ще се гарантира независимостта на Княжеството, въпросът за абдикацията е окончателно решен На 25 август Ал.Батенберг повторно абдикира. За регенти на Б-я той остава Ст.Стамболов, П.Каравелов и С.Муткуров.

На 1.09.1886г.Регентският съвет свиква на извънредна сесия IV ОНС. За няколко дни е объден и приет бюджетът на страната и е взето решение занасрочване на избори за ВНС, което да избере нов княз. Събранието гласува телеграма до руския цар с молба за подобряване на двустранните отношения. Отговор обаче на е изпратен. В Петербург следят с безпокойство и подозрение политическия живот в България. Опасенията, че регенството предвижда скорошни избори за ВНС и че при разбитите след победата на контрапреврата русофилски политически партии или ще съумее да прокара без усилия представители, карат руиската дипломация да търси средства и начини да избегне очертаващият се неуспех за русофилите в предстоящите избори. По нареждане на Александър III в София пристога ген.Каулбарс, военен аташе при руското посолство във Виена. Задачата му е да накара регентите и правителството да се подчинят на исканията на Русия, с което да докажат, че желаят подобряване на отношенията.

Ген.Каулбарс действа неумело и недипломатическо. Веднага след установяването си в България той настоява пред регентството три условия: отлагане на изборите за ВНС, освобождаване на детронаторите от затвора и вдигане на военното положение. Правителството приема последните две условия, но отказва да отложи изборите в срок ор един месец от абдикацията на княза.

Изборите за ВНС се провеждат на 28.09.1886г. в условията на остра политическа борба. На много места стават побоища, пролята е и кръв. В гр. Дупница селяни от околните села, противници на правителството, залавят и убиват околийския началник. Властите не остават длъжници и засилват терора над опозицията. Резултатите от изборите сочат поражения за русофилите. Ген.Каулбарс оспорва законността на изборите. Независимо от това на 15.10.1886г. ВНС е свикано в Търново. П.Каравелов отказва да участва в работата му, подава оставка от регентския съвет и се обявява против провежданата политика. На негово място е избран Г.Живков. Събранието единодушно избира за български княз Владимир Даташ, роднина на руския император, но по внушение на Александър III той отказва короната.Предложената от руското правителство кандидатура на грузинския княз Мингрели не е приемлива нито на Великите сили, нито за политическите групи в България и е снета от ВНС като неприемлива. Русия оспорва прерогативите на НС и така изостря отношението си с България.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.