Българска митрополия от XV до XIX век


Категория на документа: История


 Великотърновски университет ''Св.Св. Кирик и Методий''

Факултет: Филологически

Специалност: Български език и история (задочно)

Реферат
На тема Търновската митрополия

XV-XIX век
Изготвил: Евгени Йосифов Дочев
Курс 2 БИз
Факултетен № 27

Проверил.....................

Падането на Търново под османска власт(17 юли 1393г.), заточението и смъртта на Патриарх Евтимий са събития, който маркират началото на нов етап от историята на Търновската църква.Няколко са основните фактора, които определяли нейния живот в периода на османското владичество. На първо място се откроява наложеният от иноверните завоеватели режим на съществуване и оцеляване на Православната църква. На второ място изпъква ролята на Константинополския партиархат, в чиито предели била включена по-голяма част от Търновския диоцез.На следващо място стои собствената духовна традиция на Търново и неговите предстоятели.

Една нотиция на Цариградската патриаршия от средата на ХVв. Свидетелства, че Търновската патриаршия била понижена в ранг на митрополия под юрисдикцията на Константинополската църква.как се е стигнало до това състояние? В дискусиите върху съдбата на Търновската патриаршия след османското завоевание се очертават две основни тези.За едни изследователи действията на Вселенската патриаршия били лишени от канонична основа и тяхната цел била ликвидирането на Българската патриаршия. Според други автори, ходовете на Цариград били подчинени на стремеж да се съхрани търновската катедра, чийто живот силно пострадал от завоевателите. Решаването на въпросите се усложнява допълнително,като се вземат предвид гръцки, домашни и европейски извори, които говорят за съхраняване патриаршеския ранг на търновската катедра поне до 70-те години на XVIв.

Най-ранното сведение за съдбата на Търновската църква след завладяването на столицата датира от август 1394г. По това време угровлахийският митрополит Йеремия оглавил временно Търновската катедра, като имал всички епископски права без правото на светия синтрон. Това канонично положение се обяснява с факта ,че макар и заточен, патриарх Евтимий не бил лишен от своя диоцез. През май 1395г. митрополит Йеремия бил изпратен в Търново , но пребивавал в околностите на града. Вероятно това се дължало на несъгласие от страна на турската власт с неговото назначаване. Сведенията на Йоасаф Бдински за посещението на делегацията от Видинското царство в Търново през лятото на 1395г. не съдържат информация за търновския духовен глава, което също подсказва, че митрополит Йеремия не се намирал по това време в града.При всички положения неговото назначаване означава, че непосредствено след падането на българската столица, Цариградската патриаршия предприела действия за администриране на търновския диоцез. При преценяването на тези действия е необходимо да се припомни, че към това време-края на XIV и началото на XVв.завоевателите нямали последователна концепция и стратегия за отношението си към църковното устройство и управление на покорените земи.От голямо значение е и фактът , че митрополит Йеремия бил с негръцки произход ('' от славянската среда '') , което допълнително снижава драматизма от настъпилата промяна и приемането му от българите .

Извършената трансформация в ранговото положение на търновската църква (от патриаршия към митрополия) , в първите десетилетия на XV в. , била следствие от процес , в който по всяка вероятност липсвали остра конфронтация , драстични действия или силови решения .Станалата промяна не бива да се третира като резултат от еднократен и безапелационен акт , скрепен със специален документ от страна на Цариградската патриаршия . Не бива да се забравя че по това време българския народ и неговата църква преживявали духовен и материален катаклизъм , който изчерпал съпротивителните им сили . На фона на ликвидираната българска държавност оставала Византия и нейната църква , които в новите условия фокусирали надеждите на православното население на Балканите за едноверска съпротива и възстановяване на държавната традиция . в този смисъл действията на Цариград могат да се разглеждат като опит за съхраняване на църковната организация в българските земи . Разбира се , при разглеждането на тези сложни въпроси , не бива да се подценява и политиката на Вселенската патриаршия , свързана със стремежа да налага своето върховенство юриздикция в целия гръкоправославен свят. Политика , която особено добре се проследява през втората половина на XIV в. Важен фактор за плавния преход от патриаршия към митрополия бил българския произход на цариградския патриарх Йосиф II ( 1416-1439) и роднинските му връзки с търновския митрополит Игнатий .
През целия период на османското господство Търновската катедра останала най зна4имата и голяма митрополия на Вселенската патриаршия на Балканите. Това състояние се проследява в няколко аспекта. На първо място , нейното първостепенно положение проличава от епархийските списъци ( нотиции ) на Цариградската патриаршия. При запознаване с тяхното съдържание прави впечатление високото място , което заемала търновската катедра в йерархията на Константинопол. Преди нея били поставяни само автокефалните църкви ( Рим , Константинопол , Александрия , Антиохия , Йеросалим) , древните митрополитски центрове в Мала Азия ( Кесария , Ефес , Анкира , Кизик , Филаделфия , Никомидия " Никея и Халкидон ) и само две в европейските предели - Ираклия ( Тракия) и Солун . Като се има предвид , че след османското завоевание изброените малоазийски катедри съществували само номинално , реалното значение на Търновската митрополия нараства още повече.Техните предстоятели на практика пребивавали в Цариград заемали посочените почетни места в нотициите само поради факта, че оглавявали стари митрополитски центрове.
Първото споменаване на Търновската митрополия като подведомствена на Цариградската патриаршия е в цитираната нотиция от средата на XVв. В нея на търновския йерей било определено първостепенно място сред подчинените на Константинопол катедри , т.е. непосредствено след ръководителите на автокефални църкви. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии - Черен,Ловеч и Преслав. В друга нотиция датираща вероятно от XVIIв.,търновският митрополит заема четвъртото място сред митрополитите , които имат свои епископи. Преди него са само тези на Иралия,Никомидия и Соун, а след него са общо 21 митрополити, след които и тези на Адрианопол , Коринт , Монемвасия и др. Първостепенното положение на Търновската митрополия е представено и в нотицията на Архимандрит Яков от Янина, написана през 1645г. по заповед на патриарх Партений II (1644-1646;1648-1651). Тук търновският предстоятел заема второ място в реда на митрополитите с епископи и са посочени трите му епископий - Преслав,Червен и Ловеч. В нотиция в 1759г. търновският йерей, заедно с свойте епископи, заема почетното десето място на което неотклонно го отркиваме и в нотициите в периода 1790-1821г.

Това високо йерархично положение се потвърждава напълно и от османо - турската документация.Красноречиви в това отношение са два берата издадени от цариградският патриарх през 1754 и 1757г. , в които се потвърждава йерархичният ранг на Търново. Очертаният висок авторитет на Търновската митрополия е в основата на вековният копнеж на българите на възстановят своята църковна независимост, чийто естествен център да бъде старата столица. В този смисъл, дори в проекта на Цариградската патриаршия за ново църковно устройство от 1867г. се предвиждало екзархията Хемус(част от българските земи-б.р.) да бъе под властта на търновския митрополит , които същевременно да запази каноничната си независимост от цариградския патриарх.

Следващото обстоятелство което говори за високото положение на търновската митрополия е титулатурата на нейните архиерей . През целия период на османското владичество тя следвала шаблона изготвен от Цариград за обръщане към търновския патриарх през последните десетилетия на XIVв.(Светейши патриарх на Търново и на цяла България, в Светия Дух обичан брат и с служител на наше смирение).през XVIв. Е известно че, търновският митрополит бил наричан Търновски митрополит и екзарх на цяла България) и имал трима епископи и 600 църкви. Корените на титлата екзарх ни отвеждат към ранно-християнския период, когато имала значение на старши митрополит. С времето екзархийските права носели самите архиерей , които се произнасяли по спорни дела от името на патриарха. През втората половина на XVIв. цариградския патриарх се обръщал към търновския предстоятел със следната титулатура(ваше светейшество патриарх на Търново и цяла България , во Светия Дух обични братко и съслужник), която била запазена за него и само за главите на още 4 църкви, между които автокефалната Кипърска архиепископия. Същата титулатура откриваме в писмо на неназован цариградски патриарх до митрополит Атанасий I (1 юни 1678-1692), както и в официално писмо на вселенския патриарх до митрополит Иларион Критянин от 1823г. През XVIIв. Е засвидетелствано обръщението от страна на цариградския патриарх и Светия синод към търновския митрополит под формата '' Всесветейши митрополите на Търново ''. Тази форма на митрополитския титул намира паралел с титулатурата на патриарх Евтимий и дава основание да констатираме известни елементи на приемственост.

В този смисъл е много показателно едно латинско свидетелство от 1463г., че търновският архиерей се титулувал в ''патриарх Търновски и на цяла България ''. В някои извори (Владислав Граматик, Павел Джорджич и др.)търновският йерей носи титлата архиепископ. Както е известно , архиепископите се отличавали от патриарсите по титулатура и чест, но в управлението и ръкополагането се ползвали с самостоятелност. В това отношение още веднъж виждаме паралел в титулатурата на Патриарх Евтимий - ''преосвещен архиепископ на великия град Търново и на всички Българи патриарх '' това е повод на обърнем внимание на факта, че названията '' България '' и '' българи '' (подобно на охридските архиепископи б.р.) трайно присъствали в титулатурата на търновските предстоятели. В домашните извори прави впечатление поставянето на търновския духовен ръководител , макар и от друга народност , на едно първостепенно място в градацията на властите. Често той бил определян като нашия архиепископ '' или '' владетел на българската земя '' , а името му стояло редом до това на султана. Всичко това говори в полза на констатацията , че официално признатата титулатура на търновския митрополит го поставя редом до предстоятелите на най-важните църковни центрове на Балканите през XV-XIXв.

Първостепенното място на Търновската митрополия в системата на Константинополския епископат и на Балканите се откроява още по ясно , ако обърнем внимание на реда и мястото , на което се подписвал търновският архиерей в официалните документи на Цариградската патриаршия . През XV - XVI в. подписите на търновските митрополити в документите на Патриаршията неизменно стоят редом до тези на предстоятелите на най - значимите катедри . На по - късен етап ( XVII - XVIII в. ) се констатира известно отсъпление от предните позиции , в които подписвали търновските архиереи , но това в повечето случаи може да се обясни с конкретни обстоятелства , свързани с лични качества или амбиции за овладяване на патриаршеския трон . Например , подписът на митрополит Игнатий бил поставен под акта на Флорентинската уния от 6 юли 1439 г. непосредствено след този на император Йоан VIII Палеолог (1425-1448 ) и делегатите на източните патриарси . Друг пример е факта , че през 1593 г. търновският йерей Дионисий Рали подписал трети поред Решението на Цариградския събор , с което се признавал патриаршески ранг на Руската църква . За авторитета и високия престиж на Търновската митрополия говори и обстоятелството , че нейни ръководители нееднократно ставали изявени и извести личности в живота на Църквата . В лицето на нейните предстоятели цариградските патриарси виждали влиятелни йерарси , на които често делегирали права на патриаршески екзарси . Още първият митрополит Йеремия получил права да надзирава търновската духовна област в качеството си не на редови митрополит , а на временно отстранен от епархията си глава на поместна църква - Угровлахийската . През втората половина на XV в. митрополит Панкратий I бил възприеман от подалия оставка цариградски патриарх Симеон I като крепител на Църквата и негов наследник . Особено показателен е случаят с митрополит Теофил , който през първата четвърт на XVI в. бил изпратен на Света гора в качеството на патриаршески екзарх с особени права на арбитър в спорове между светогорските обитатели . Тази тенденция се проследява до началото на XIX в., когато митрополит Макарий в ролята на патриаршески екзарх трябвало да следи за каноничното преместване на анхиалския митрополит на пловдивската катедра.

По правило през периода на османското владичество търновският митрополитски престол бил заеман от личности , които принадлежали на близкото обкръжение на вселенския патриарх - т.нар. Офикии , или предстоятели на епархии, с първостепенно място в йерархия ма цариградския епископат - Халкидон , Коринт , Филаделфия и др. Особено красноречив е случаят с бившия цариградски патриарх Партений IV , който преди да бъде определен за проедър на Търново (1681-1684), четири пъти оглавявал Вселенската патриаршия и след "търновския период" на своята кариера , той успял за пети пореден път да стане цариградски патриарх (1684-1685). Примерът е показателен за авторитета на Търновската катедра и той не е изключение. През XVIII - XIX в. още няколко търновски митрополити станали цариградски патриарси - Кирил I (Март 1650 - 1652), патриарх под името Кирил III (Юни - Юли 1652 , Март 1654); Герасим II (23 Ноември 1658 - 14 Август 1673), патриарх под името Герасим II (14 Август 1673 - Декември 1674, 6 Февруари 1689); Атанасий I (1 Юни 1687 - 1692), патриарх под името Атанасий V (края на Май 1709 - началото на Декември 1711); Константий (1827-1831) патриарх под името Константий II (18 Август 1834-16 Септември 1835,  17 Юни 1859).

През XV в. търновските митрополити взели дейно участие в дипломатическите мисии на Патриаршията и Империята. След падането на Константинопол под османска власт (1453) те организирано работели по организирането на църковния живот и Светия синод. През целия период XV - XIX в. търновските архиереи нееднократно участвали във вземането на решения със съдбоносно значение за живота на Патриаршията. С тяхно съгласие се определяла съдбата на патриарси , статутът на манастири , преместването на митрополити от една катедра в друга , отпускането на помощи за възстановяване на църкви и манастири и т.н. Обичайно било документите на патриаршеската канцелария да бъдат подписвани от упълномощени за целта клирици. По правило това били известни и приближени на патриарха личности или предстоятели на първостепенни катедри. От първите десетилетия на XVII в. датират няколко документа , от които се вижда , че търновският митрополит бил представляван последователно от велик ритор , великия логотет и великия сакеларий на Патриаршията. Засвидетелствани са и случаи , при които търновските архиереи били упълномощени да подписват от името на високопоставени духовници. Например в средата на XVIII в. се регистрират случаи , при които търновските архиереи подписвали от името на никейския и никомидийския митрополити.

Църковната област на търновската митрополия включва три епископии - Преслав , Червен и Ловеч , към които през втората половина на XVII в. била присъединена Враца. Това се потвърждава освен от документите на Патриаршията , така и от домашни извори , и от наблюденията на чужди пътешественици. Фактът , че въпросните епископии (Преслав , Червен и Ловеч) били митрополитски центрове през XIII-XIV в., обяснява техния по-специален статут и по-директна връзка, която осъществявали с Цариград. В това отношение , базирано от свидетелства на по-късен етап мнение на акад. Иван Снегаров , че търговските митрополити сами избирали своите епископи не се потвърждава. Изворите от XVII в. сочат , че изборът на епископите се извършвал от Сетия синод в Цариградския патриаршески храм "Св.Георги". Съществуват и достатъчно сведения за директни контакти между епископите на търновският архиерей с Цариград. Красноречив пример в това отношение е случаят с превръщането на с.Арванитохори ( разградско ) в патриаршеска екзархия през 1642 г. за извършената промяна бил уведомен червенският епископ , но не и търновския митрополит. В крайна сметка съвсем не е случаен фактът , че през XIX в. тези епископии възстановили митрополитския си ранг.

Изворите показват своеобразна йерархия в структурата на търновската митрополия , в която начело се откроява Преславската епископия. Това се дължи на обстоятелството , че Преслав бил наследник на древна патриаршия през XIII - XIV в. оставал "прототронен " престол на Търновската патриаршия. Именно тази епископия била издигната най-рано (1831 г.) за митрополия и излязла от състава на търновската духовна област. Титулът на нейния предстоятел "многопочитаемият екзарх на Българска Мизия" съществено го отличава от останалите епископи. Трайно място в състава на Търновската митрополия заемала Червенската епископия , която през 1865г. била издигната в митрополитски ранг. Ловечката епископия се отличавала като средище на богат книжовен живот през XVI - XVII в. Единственият пример на епископ от състава на Търновската митрополия , който станал търновски митрополит е този с ловешкия Йезекийл.
Все още труден за изясняване въпрос представлява църковната история на град Враца , който в епохата на Второто българско царство не бил църковен център. Анализът и контаминацията на домашни извори налага да се коригира наложеното виждане , че формирането и присъединяването на Врачанска епископия към Търновската митрополия е станало в края на XVIII в. По всичко личи , че тази трансформация е станала през първата половина на XVII в. Промяната в статута на Врачанската епископия настъпила с издигането й за митрополия през 1872 г.

Важен компонент от църковната структура и организация на Търновската митрополия , на който трябва да се обърне специално внимание , била създадена през 1642 г. на основата на село Арванитохори ( дн. Пороище , квартал на Разград) патриаршеска екзархия. Тази своеобразна за църковното устройство на българските земи единица представлявала малка духовна област под директното управление на вселенския патриарх.
До голяма степен границите на Търновската митрополия през XV - XIX в. съвпадали с тези на Търновската патриаршия от времето на нейното завладяване от османците. Останалите български земи били придадени към диоцезите на Цариградската патриаршия , Охридската архиепископия (съществувала до 1767 г.) и сръбската Ипекскта патриаршия (възстановена в средата на XVI в. и функционирала до 1766 г.). На изток , на югоизток и на юг Търновската катедра граничела с Врачанската , Анхиалската , Филипополската и Одринската епархия . На югоизток граничен град бил Сливен , чиято църковно-административна история е твърде интересна . По всичко личи , че градът бил поделен между юрисдикцията на търновския митрополит и тази на одринския предстоятел . Под властта на търновския архиерей трайно оставали Казанлъшко , Старозагорско и Новозагорско , както и Чирпанско. От първата половина на XVII в. е документирана и принадлежността на Мъглиж към търновската духовна област. Въведените в научно обръщение документи от архива на метоха "Божи гроб" на Йерусалимската патриаршия свидетелстват , че още през XVIII в. Стара Загора се превръща в своеобразен втори център на Търновската митрополия в нейния тракийски дял. На запад и северозапад границата била контактната зона със Софийска и Видинска митрополии. След присъединяването на Врачанската епископия през първата половина на XVII в. границата с Видинската катедра била установена при Ряхово на Дунав. В документите на Йерусалимската патриаршия от първата половина на XVIII в. са изброени по-важните селища в Търновската митрополия . Те са : Никопол , Свищов , Ловеч , Плевен , Русе , Арбанаси , Разград , Червена вода , Шумен , Севлиево , Казанлък , Чирпан , Сливен , Стара Загора , Преслав , Етрополе и Враца. По този начин огромният за балканските мащаби диоцез на Търновската митрополия се простирал от река Дунав на Север до долното течение на река Марица на Юг , почти до Беломорието.

Тези солидни мащаби гарантирали една относителна икономическа стабилност на Търновската митрополия през целия период на османското владичество. Размерът на постъпленията от църковни данъци такси , които се полагали на митрополитите през тази епоха , пряко зависел от географската територия, стопанската ситуация и човешкия ресурс. Това предопределило факта , че от втората половина на XVII до началото на XIX в. четирима търновски митрополити и един проедър успели да станат цариградски патриарси , а други двама заявили претенциите си за най - високия трон на Църквата. Те били в състояние да внесат респектираща сума на патриаршеския дар, т.нар "пешкеш". Последният представлявал паричната вноска към Високата порта от страна на всеки архиерей, срещу което той получавал берат за упражняване на своето свещеническо достойнство. От времето на вселенския патриарх Симеон I (1472-1475) внасяните суми постоянно се увеличавали , за да достигнат през втората половина на XVII в. внушителната цифра от 20000 гроша.

Общата картина на стопанската стабилност на Търновската митрополия проличава и при едно съпоставяне с хроническите дефицити на Вселенската патриаршия или с финансовите трудности , които преживяла Софийската митрополия през първата половина на XVII в. Относителната стабилност , за която говорим , се потвърждава и косвено от заемите , които осъществявали търновските митрополити и техните епископи. Немалките суми и внушителни лихви по тях можели да бъдат гарантирани само от постъпленията на икономически силни епархии. Например , за да стане търновски митрополит през 1675 г. , ловешкият епископ Йезекийл заел 1480 аслана ( аспри) от великия скевофилакс на патриаршията. Показателен е и случаят от 1652 г. , когато червенският епископ се задължил само за един месец да изплати на Патриаршията зития от 30000 аспри.

По най убедителен начин за финансовите възможности на Търновската митрополия и нейните епископи говори откритият документ за вноските , които осъществявали отделните митрополити за Патриаршеската академия в Цариград. През Януари 1759 г. търновския владика давал 6000 гроша , червенският епископ 5000 , а ловечкият и преславският по 4000 гроша. Общата сума от 19000 гроша е на второ място след тази на патриарха. За съпоставка в това отношение може да се посочи фактът , че считаните за богати митрополити като Кесария , Ефес и Ираклия внасяли само по 6000 гроша. От края на XVIII в. датира списък на епархиите и техните задължения към великия логотет , в който Търновската митрополия е в числото на първостепенните с 2000 гроша годишно. За сравнение второстепенните давали 1500 , а третостепенните по 750 гроша.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска митрополия от XV до XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.