Българско Възраждане


Категория на документа: История


През ХVІІ в. империята започнала да губи сраженията по бойните полети с европейските държави. Причините за неуспехите се дължали главно на техническия прогрес на Европа - усъвършенстването на военното дело, и на възприемането на нова тактика в борбата срещу османците - изграждането на могъщи коалиции от европейски държави.

По този начин се изчерпали възможностите за екстензивното развитие на Османска Турция. При тази ситуация бил нарушен централизмът при управлението на земята, респективно на армията. Стигнало се до дълбоки сътресения в стопанската структура и до разлагане на военно-ленната система.

Отслабване на империята като военна сила (значение на австро-турските войни от края на ХVII и началото на ХVІІІ в.), начало на руската експанзия на юг от края на ХVII и началото на ХVІІІ в. (двойственият характер на руската политика на Балканите), деморализация на армията, упадък на спахийската система, разложение и промени в еничарския корпус, задълбочаване на финансовата криза и корупцията, поява и развитие на аянския институт, опити за административни реформи през ХVIII в., феодален сепаратизъм и размирици в края на ХVIII в. (кърджалийско време).

Развитие на селското и градското стопанство през ХVIII и началото на ХIХ в.Повишаване на икономическото значение на българските земи. Фактори - загуба на територии след неуспешни войни с Австрия и Русия, нарастване на градовете в империята, засилване на търговските връзки с европейските държави. Повишаване обема на производството.

Промени в аграрните отношения по българските земи. Разложение на старата система на тимарско земевладение. Навлизане на стоково-паричните отношения в селското стопанство и зараждане на частната собственост. Поява и развитие на чифлишкото земевладение - преходна форма между условното и частното земевладение. Разпространение на чифлишките стопанства в Добруджа, Русенско, Видинско, Македония. Интензификация на селскостопанското производство, въвеждане на технически култури (памук, коприна, тютюн, маслодайни растения), специализация на производството по райони (Македония - памук; Родопите - тютюн; подбалканските селища - черничеви насаждения, рози; Тракия - ориз; Добруджа - зърнени храни), нарастване на животновъдството.

Развитие на градското стопанство в българските земи. Фактори за развитие на градското стопанство - оживление във вътрешната и външната търговия. Промени настъпили и в градското стопанство. Градът станал център на интензивен икономически живот. Социалният облик на българския град се допълвал от дребните и средните търговци, от наемниците в манифактурите и в занаятчийските работилници и от други значително по-нискостящи в социално отношение слоеве (градската беднота).

Развитие на занаятчийството - нови производства, нови технологии, специализация. Регламентация на еснафските организации (ферман на султан Мустафа III от 1773 г.). Поява и развитие на манифактурно производство (първоначално в текстилната промишленост). Миграционна вълна от селото към града. Развитие на стари и поява на нови градски центрове. "Побългаряване" на градовете.

Развитие на външната и вътрешната търговия. Засилване на търговския обмен между Османската империя и Европа - фактори (привилегии за чуждите търговци в Османската империя - системата на капитулациите), характеристика. Интензивно развитие на вътрешната търговия, ролята на панаирите. Българите във вътрешната и външната търговия на империята - мястото на българите в производството и търговията с определени стоки, поява и развитие на български търговски къщи и български колонии в Цариград, в други части на империята (Смирна) и в чужбина (Влашко, Молдова, Русия, Австро-Унгария, Египет). Нова организация на външнотърговската дейност.

Промени в социалната структура на българското общество.

Зараждане на нова социална структура на българското общество. Диференциация в селото - малка група от заможни селяни, основна група от раетски селяни, поява на изполичари и кесимджии. Диференциация в града - наред със старата еснафска структура, поява на едри манифактуристи и търговци - начало на оформяне на българската средна и едра буржоазия. Характеристика на групата на чорбаджиите.

През ХVІІІ в. се оформила цялостната структура на слаборазвитото българско буржоазно общество, без ясна диференциация между отделните прослойки. Тази нова класа, тепърва трябвало да воюва за ръководни позиции в българското общество при една чужда деспотична политическа власт и стопанска система.

Буржоазията като носителка на прогресивни икономически отношения изпитвала в най-голяма степен трудности за своя просперитет, породени от съществуващите условия на чуждонационалния гнет. Ето защо тя застанала начело наа борбата за национално признание и утвърждаване, за политическо освобождение, Нейните цели и стремежи за първи път намерили програмно представяне и обосновка в делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

ЗАРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ

Проникване на просветителски идеи от Европа. Общ подем на литературата, художествените занаяти и изкуството в българските земи. Развитие и разпространение на килийните училища.

Развитие на книжовните школи (Рилска, Самоковска, Етрополска, Врачанска, Котленска); на дамаскинарската книжнина (Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки, Тодор Врачански, Йосиф Хилендарски, Тодор Габровски, Милко Котленски и др.). Навлизане на печатната книга сред българското общество.

Развитието на българското общество през ХVІІІ в., настъпващите в него промени от политически, икономически и културен характер засилили интереса към миналото на нашия народ, породили стремежът към историческо знание.

Постепенното нарастване на този интерес до известна степен се обуславяло от някои външни политически и културни обстоятелства. Погледът назад - към българското минало, към бита и културата на българския народ, ставал и под влияние на развитието на историографията в съседните и близките на България страни - Сърбия, Гърция и Русия.

Върху стремежа към национално осъзнаване и освобождаване повлияли и големите идеи на Ренесанса и Просвещението на Запад.

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА".

Изразител на идеите, породени от обществено-икономическото развитие на българското възрожденско общество и влиянията на европейските и балканските страни, станал Паисий Хилендарски.

Пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. В неговото дело сложно се пречупват идеите, заимствани оттвън, потребностите на българското развитие, раждането на национално чувство, книжовната и литературната традиция.

Творбата му отразява големите идеи на буржоазната епоха, проникнали през ХVІІІвек в българските земи, понесени от знамената на новите обществени сили и преди всичко от зараждащата се буржоазия.

"История славянобългарска" е труд за миналото на българския народ, но в него са заложени идеи за настоящето и бъдещето. Те са много актуални за времето на Паисий, защото в основата им стои стремежът за политическо и духовно освобождение. Ето защо тя с основание се нарича първата национална програма на българския народ.

Чрез пламенна възхвала на българското минало той се стреми да пробуди патриотичните чувства на българите, да внуши гордост от принадлежността към този народ.

Така неговата история се превръща в защита на единна българска нация с общо историческо минало, културна традиция, език и обност на социално-икономическия живот.

Едновременно с това Паисий обосновава и внушава необходимостта от борба за политическа и църковна независимост. Националноосвободителната идея не е плакатно афиширана, а е органично присъща на цялото съдържание. Робското положение на българите е противопоставено на тяхното славно минало.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.