Българско Възраждане


Категория на документа: История



Чрез съпоставка на съвремието с миналото той обосновава идеята за еманципацията на българите от останалите балкански народи. С примери от българската история Паисий доказва правото на особено място и собствен национален живот на българския народ в балканския свят.

Паисий интуитивно намира най-силното средство - историята, за да извика за нов живот прекъсналия връзката с миналото български народ и така да отговори на нуждите на новата епоха.

"История славянобългарска" е първото произведение на новата българска литерарура и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание.

Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език.

Като разказва за миналото на българския народ, Паисий акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването й.

Страница след страница Паисий разкрива героичното минало на своя народ, като акцентира върху богатството и мощта на Средновековната Българска държава, върху бляскавите победи на българските ханове и царе, върху културния принос на българите в духовното развитие на всички славянски народи. Сред мрака на робските столетия Паисий Хилендарски вдъхва с думите си вяра и надежда, пробужда самочувствието и гордостта на своите сънародници.

Освен това представя живота на рода и езика. Род и отечество, чрез Паисиевата история добиват една нова, непозната и неизвестна дотогава нравствена стойност, превръщат се в мит, който става стимул за общи идеали и стремежи.

Написана на достъпен и за обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи.

Главната заплаха за българския народ са гърците. В гръцката архиерейска власт над българите Паисий вижда главния източник на страдания за народа, който под политическото робство и безогледна експлоатация на османците търпи постоянни удари по народностния си демографски, икономически и културно-духовен потенциал.

И така, без да призовава пряко към революционна борба, Паисий всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода.

Като цяло, "История славянобългарска" се смята за начало и програма за Българското възраждане, както и за първа изява на формиращата се модерна българска нация. Тя не само поставя програмните цели на нейното развитие, но и обективно обслужвал интересите на цялото българско общество. Това обстоятелство определя изключителния интерес към творбата.

Интересът към нея осмислял идейните търсения не само на българското възрожденско общество, но и на поколения българи, за които тя се превърнала в национална светиня, в отправно начало и съвест.

До 1762 г. в духовния живот на българите през всичките три и половина столетия османско владичество няма друга творба с подобно значение. Стойността й е неоценима, тъй като спомага за духовната еманципация на българския народ. Като цяло хилендарският монах идеализира българската история и съзнателно подбира само онези факти, които потвърждават романтичната му концепция за миналото на българите.

Само няколко десетилетия след смъртта на Паисий неговото дело дало своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост.

Проявил се към края на XVIII век в интелектуалния и политически живот на Европа, национализмът се явява като общоевропейско културно и политическо движение, насочено към разкриване на националната самоличност, към нови социални структури и дори към нови форми на търговски и културни контакти между отделните райони, нации и държави.

Това означава, че раждането на нациите - въпрос още нерешен напълно в световната историография - трябва да се възприема като политически, социален и културен процес, а създадените национални държави - като социално-етнически организми, които олицетворяват идеята за политическо единство и независимост.

В областта на политическото действие идеите на национализма съчетават по-ранните схващания за необходимостта от създаване на единна централизирана национална държава с идеите за народен суверенитет и национална идентичност.

Политическата доктрина на национализма провъзгласява, че всяка нация, веднъж изявила се като отделна етническа единица, има право на собствено, в смисъл на независимо, управление.

Главната цел на политическия национализъм е постигането на политическо признание за дадена нация или държава и на нейните "естествени" граници. Обикновено това се свързва с представата, че границите на държавата трябва да съвпадат с етническите граници на преобладаващата народност, със стремежа към създаване на самостоятелна национална държава.

На Балканите процесът на поява на новите идеи и на тяхното разпространение се ускорява от просветения патриотичен елит на християнските народи в балканските провинции на Османската империя и диаспората.

Новите идеи се разпространяват сред ограничени кръгове от населението чрез книгите и училищата, а сред народните маси се предават чрез словото. Сред народа тези идеи се разпространяват от местните духовници и просветители, които стоят все още близо до народа по своя мироглед, култура и начин на живот.

От новите идеи те възприемат само онова, което служи на националната кауза, и го приспособяват към особеностите на страната и народа. Това дава възможност на населението да осъзнае своя историческа съдба, позволява да се създаде единство на възгледите чрез свързване наново с миналото, но с поглед към бъдещето и освен това да се издигне народното съзнание до степен на колективно чувство за единство на принадлежащите към една нация хора.

Промените в културно-духовната област намират най-ярък израз в този период в едно могъщо движение за българска светска просвета. Наред с това духовното възраждане се проявява в продължителна борба срещу гръцката духовна власт за национална еманципация.

В съдържанието на възрожденската епоха се включват също така и продължителните борби за политическо освобождение. Историческият път на българското развитие в тези векове (XVIII-XIX век) намира своята опорна точка в една съвкупност от фактори с най-разнообразна специфика (икономически, политически, битови, културно-духовни, демографски и др.), които най-общо довеждат до "революция" в мисленето на възрожденския българин.

Революция, която извежда на преден план национализма като обществено-политическо и културно-духовно явление. Хронологично това явление съвпада с общоевропейския процес на развитие на идеята за свободната нация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.