Българско Възраждане


Категория на документа: История


Българският възрожденски национализъм е с многостранни проявления във възрожденската история, стои в основата на всички процеси и събития, протичащи в българското общество: борбата за новобългарска просвета и култура, църковно-националното движение за независима църква и революционноосвободителната национална борба за политическо освобождение от властта на Османската империя.

В революционноосвободителното национално движение се развива най-силно и последователно идеята за държавността, която обединява българския народ и насочва усилията му в една посока - борбата за национално освобождение. То със своите програмни документи, методи и средства за политическа борба като краен резултат от своята дейност допринася за освобождението на България от чуждата духовна и политическа власт.

Отърсвайки се от провиденциалистичното разбиране за хода на човешката история, българските възрожденци поемат пътя на борбата за възстановяване на загубената политическа и духовна независимост.

С това идеологическото развитие на българския възрожденски политически национализъм прави още една крачка към окончателното изясняване на своите политически принципи, на стратегията и тактиката в борбата за окончателното разрешаване на българския национален въпрос.

Израз на тези стремежи е участието на хиляди българи във всички фази на Първото сръбско въстание (1804-1813) и Руско-турската война от 1806-1812 год. В тях българите с оръжие в ръка допринасят за омаломощаването на турската държава и разгрома на военните й сили, нанасят силен удар върху международния авторитет на Империята.

Това спомага за засилването на деградивните процеси в османската феодална система и държавна организация и същевременно дава увереност на потиснатите народи в близката справедлива победа на обединените християнски въоръжени сили над общия враг - Османската империя.

Тя започва да губи тоталния си контрол над подвластното й християнско население на Балканите, което е мощен стимул за развитието на националноосвободителните движения и на борбата им за възстановяване на пълната политическа независимост и възраждане на националните държави.

СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ И НЕГОВАТА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. Той е един от първите продължители на Паисиевото дело, автор е на първия препис на "История славянобългарска" от 1765 год. Имал щастието лично да се запознае с Хилендарския монах.

Софроний поема пътя на борбата за утвърждаването на националното самосъзнание у българите, за изграждането на базата на народния език и писменост, култура, религия, историческо минало, етническа територия, демографския потенциал на народността, икономическа взаимозависимост и стопански връзки, общи стремежи за постигането на определени политически, икономически и културни резултати на една нова политическа категория-нацията.

Той е и продължител на делото на Паисий не само със своята гражданскополитическа, а и чрез многопосочната си литературно-книжовна дейност. Следвайки го по въпроса за връзката на езика с народността, Софроний обърнал внимание и на въпроса за връзката на езика с просветата и образованието.

Великолепната си литературна творба "Житие и страдание грешнаго Софрония" завършва в Букурещ, написано живо и увлекателно, това автобиографично произведение се нарежда сред най-добрите художествени образци на възрожденската проза.

В същото време, "Житието" на врачанския епископ е и първокласен извор за живота на българите през Ранното възраждане, както и за катаклизмите, които разтърства Османската империя в края на ХVІІІ в. За първи път "Житието" на Софроний Врачански е публикувано през 1861 г. от Георги Раковски на страниците на в. "Дунавски лебед".

Софроний Врачански се изявява на политическото поприще като идеолог и организатор след емиграцията си в Букурещ през първите години на XIX век. Този град става център и на политическата организация на българите във Влашко.

Връзките на двамата българи от Враца с българска политическа организация в ранния период от тяхната политическа дейност - до 1808 г., са обект на косвено доказване въз основа на документи, характеризиращи общия ход на политическата дейност на двамата българи.

В качеството си на официален политически ръководител на българския политически кръг в Букурещ, от името на целия български народ Софроний Врачански официално изразява в даденото пълномощно молбата на българския народ към руското държавно ръководство и българите да бъдат приети под управлението на руския монарх.

Това предложение е в унисон с конкретната политическа и военна обстановка в балканските владения на Османската империя. Със съзнанието, че без руската могъща подкрепа и защита отхвърлянето на властта на Портата със собствените сили на балканските славянски народи е невъзможно, българските политически дейци се поставят в услуга на руската външнополитическа и военна доктрина.

Своята патриотична дейност българските политически представители насочват към ангажирането на Русия със стремежите на българският народ за национално освобождение.

Търсенето на историческа близост се прави преди всичко по отношение на потенциални съвременни съюзници - на първо място русите. С това българската политическа мисъл достига до нов етап в своето развитие.

"Молба" е първата политическа програма на българската емиграция за разрешаване на българския политически въпрос през Възраждането, тъй като се призовава и земите по левия бряг на р.Дунава да бъдат поставени под властта на руския император.

Политическата му програма предвижда извоюване на политическа автономия на България с решителната подкрепа на Русия, както и провеждането на редица реформи в икономическия, административно-политическия и културно-националния живот на българското население по двата бряга на Дунава.

Общославянското единство е най-ефектната инициатива в политическо отношение, която поставя под въпрос продължителността на османското господство на Балканите. Като естествен резултат от общата борба българските политически дейци в Букурещ виждат образуването на една могъща славянска държава.

През 1806 г. с помощта на родолюбиви българи Софроний Врачански успява да отпечата в Рим сборник с църковни поучения под името "Неделник". Тази книга, изготвена по гръцки и славянски източници, представлява първата печатна книга на новобългарски, с което поставя фактически началото на модерното българско книгопечатане.

Като политически деятел той стои в основата на организирането на военноразузнавателна мрежа в помощ на русите, а също така дава своя принос за изграждането на самостоятелна бойна единица на българите в състава на руската армия - Българската земска войска от 1811 г. Това е първото военно бойно формирование, създадено от български доброволци, със свое командване, със собствена бойна история, организирано на основаа на българските военни традиции.

Политическите му принципи допълват картината на неговата плодотворна дейност за формирането и идеологическия синтез на българския възрожденски политически национализъм.От политическия кръг дейци около него изхожда и политическата прокламация към българския народ от 1813 г. Възванието също дава представа за идеите на неговия политически кръг, работещ за националното освобождение на България.

Издигнал в култ просветата и знанието като главни фактори за укрепването на българското народностно съзнание. Многостранната книжовна и политическа дейност на Софроний Врачански представлява закономерно проявление на разгръщащите се през периода на Ранното възраждане процеси на цялостна стопанска и духовна обнова на тогавашното българско общество.

Макар и бавно, тези процеси променят условията на живот по българските земи и създават реални предпоставки не само за икономическия просперитет на възрожденските българи, но и за тяхното постепенно приобщаване към ценностите на Европейското просвещение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.