Българско Възраждане


Категория на документа: История



Тези тенденции в развитието на българското общество намират израз в зараждането на българската национална идеология и в предприемането на първите организирани опити за решаване на българския политически въпрос.

През следващите десетилетия те водят и до разгръщането на общонационалните движения за новобългарска просвета и за независима българска църква, както и до подготовката на българската националноосвободителна революция.

Промени в стопанския живот в българските земи и начало на Българското възраждане. Приносът на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански за формиране на българската национална идея.

Делото на Паисий и Софроний е пряко свързано с потребностите на общественото развитие през ХVІІІ век и в нач.на ХІХвек. То помогнало за оформянето на основните начала на буржоазната мисъл и идеология.

Конкретизирали се, степенува ли се и се популяризирали главните цели на българското общество-противопоставяне на чуждите опити за асимилация, духовно просветно обособяване и самостойно развитие до изравняване в културно отношение с другите народи и, разбира се, национално освобождение.

ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЪЛТАРСКА ПРОСВЕТА. Икономическите промени в българските земи постепенно формирали по ново мубългарското общество и изиграли ролята на българската буржоазия с нейните радикални икономически, политически и културни интереси, които окончателно скъсали връзките със Средновековието.

Реформите на Османската империя през 20-30-те год. на ХІХ в., колкото и половинчати и плахи да били, се отразили благотворно на българското общество като цяло.

Формиращата се българска буржоазия започнала да изпитва дълбоко неудовлетворение от манастирската образованост, която не давала никакви шансове за приспособяване към промените.

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХВ. Стремежът към по-висока образованост и култура се появил първоначално в по-големите градски центрове, където европеизмът имал възможност да проникне.

Духът на европейското Просвещение бил разнасян твърде бавно и мъчително в Османската империя. Най-напред от всички покорени християнски народи гърците възприели идеите на Просвещението. Именно те първи осъществили своето национално възраждане и оказали благотворно влияние върху българите.

Гръцкото влияние било двустранно. От една страна, то давало възможност на българската интилигенция да се самоосъзнае и да поеме собствен път. От друга страна, по-малообразованите търговци се стремели да забравят своя корен, да се идентифицират с "по-културните гърци", и така се превръщали в спирачка за духовното израстване на нацията като цяло. Този момент е много точно доловен от Паисий, който сочи опасността от денационализация на българите.

Като противодействие на гърцизма най-будните представители на българската буржоазия и интилигенция създали елинобългарските училища. Те представляват опит българската култура и духовност да се разграничат от гръцката култура и влияние, като черпят от тях опит и знания.

Първото елино-българско училище е открито през 1815г. в търговския център Свищов. Негов организатор е Емануил Васкидович. Той пътува във Влашко и Виена, за да търси сред емигрантите-търговци средства за училището. Независимо, че главният език на преподаване е гръцкият, училището се превръща в буден национално-патриотичен център.

През 30-те години то е ръководено от Христаки Павлович. То се разраства и се превръща в светско учреждение, в което преди всичко се преподава българска граматика. Елино-българските училища се откриват в Котел, Карлово, Сливен и др.

Елино-българските училища отбелязали прехода от старото килийно училище към новобългарската просвета. Те били първите центрове, които осъществили връзката на българската с гръцката и европейската образованост. Техните възпитаници станали най-големите радетели за модернизация на образованието и културата. Те наложили най-съвременните педагогически модели, превърнали се в творци на новобългарския език, будители на националното самочувствие на българите, борци за царковна независимост и политическо самоопределение.

През 1820г. Иван Селимински открива в Сливен светско училище, в което се преподава аритметика, физика, география и естествена история.Ярко средище от този период е училището на Константин Фотинов, открито през 1828г. във френската махала на Смирна. Фотинов обучава възпитаниците си на гръцки и френски език. Той е първия български педагог, които въвежда в обучението взаимоучителната метода, използвана по-късно и в други елино-български училища.

Тези училища съществуват през първите три десетилетия на XIX в. и отбелязват прехода от старото килийно религиозно образование към новобългарска просвета. Те са първите светски училища, водещи началото си от връзката на българското общество с гръцката образованост.

Имат важно значение за развитието на новобългарската просвета - подготвят част от нейните първи ръководители, развиват национално-патриотичните чувства на младата българска интелигенция.

Наред с елино-българските училища през 20-те и началото на 30-те години на XIX в. в по-големите градове, вече се поддържат и общоградските чисто български училища. Тогава се появява и реформаторът на българското образование д-р Петър Берон. Той създава "Буквар с различни поучения" в Брашов през 1824г., който става по-късно известен с името "Рибен буквар".

"Рибният буквар" представлява малка енциклопедия, която разкрива пред учениците света на познанието. За стойността на тази книжка говори фактът, че до освобождението тя претърпява 25 издания.

Негова е идеята, че просветата е велик стимулатор на общественото развитие. Тя е ярко пропагандирана в трудовете на първите представители на българското просвещение - Н.Бозвели, Н.Рилски, В.Априлов в др.

ВЗАИМНИ И КЛАСНИ УЧИЛИЩА ПРЕЗ 30-ТЕ И 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХВ. Благодарение на елино българските училища се създал първият кръг от български възрожденци и интелектуалци, които поставили на по-широка основа организирането на светското образование у нас.

През 1835г. в Габрово е открито Габровското народно взаимно училище. Идеята за създаването му принадлежи на българската одеска колония, сред която най-видно място заемат търговците ВасилАприлов и Николай Палаузов.

Пръв уредник и учител в Габровското училище става Неофит Рилски, който подготвя първите учебници и по-специално своята "Болгарска граматика"(1835г.), отпечатана в Сърбия. Влиянието на училището е огромно.

Училището бързо укрепва и се превръща във важен център на новобългарската просвета. Въпреки противодействието на гръцкото духовенство, за около едно десетилетие, в преуспяващите промишлени и търговски центрове се откриват 53 взаимни училища.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.