Българско Възраждане


Категория на документа: История



Постепенно се появили и развили жилища, чиито първи етажи имали стопанско предназначение - работилници, дюкяни. Групирането им на определени улици довело до възникването на чаршиите - стопанските центрове на градовете.

През 50-70-те год. разцветът на архитектурата е още по-ярък. Имотните люде се надпреварвали да строят къщи, които нямали равнина не само като архитектура, но и като украса. Такива са Куюмджиевата къща в Пловдив, Десьовската къща и много други.

Архитектурните новости се внедряват най-вече в сградите на училищата, които не приличат нито на жилищата, нито на храмовете.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И ПРИЛОЖНИ ЗАНАЯТИ. Създават се множество икони, стенописват се всички възможни пространства в храмовете.

Захари Зограф (1810-1853) е първият, който смело навлиза в светската живопис. Забележителни негови творби са стенописите му в Бачковския, Троянския, Рилския и Преображенския манастир.

Били създадени най-великолепните, уникални произведения на дърворезбарското изкуство.

ЧИТАЛИЩА. Възникването на читалищата се свързва както с непрекъснато растящия авторитет на патриотично настроената българска интелигенция, така и с издигането на ролята на буржоазията като неоспорим лидер на обществото.

Читалищата били организирани на доброволен принцип, но с изборни ръководства, установени правила и членска маса, която плащала определени вноски.

Първото читалище възникнало в Свищов на 30 януари 1856 г. То било основано от Емануил Васкидович, Димитър Начович и др. За кратко време била създадена библиотека с над 2 000 тома. Там бил учреден и първият музей в България.

През 70-те год. броят на читалищата нараснал твърде много. Този разцвет се свързва най-вече с учредяването на Българската екзархия и със засилването на стремежа за политическо самоопределение на българския народ.

Заключение. Българската национална култура през Възраждането отбелязва огромен напредък само за няколко десетилетия. Без да има подкрепата на държавните институции, преодолявайки огромни пречки, противопоставяйки се на различни чужди влияния, българският народ започнал бавно, но непрекъснато движение към европеизма и духа на новото време.

Българската интелигенция не сътворила шедьоври, не направила потресаващи научни открития, но затова пък демократизирала културата, пробудила народа, запалила стремеж към познание и рационално мислене.

Използвана литература:
Доц. д-р Димитър Саздов, доц. д-р Людмил Спасов, доц. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Иван Тютюнджиев, д-р Иван Лазаров, доц. д-р Милко Палангурски "История на България" (учебник) изд. "Е" ЕООД - GABEROFF 2001г.
http://historyexam.hit.bg/16.htm

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.