Българското национално-революционно движение от края на 60-те до средата на 70-те години на XIX век


Категория на документа: История


БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО-РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ ОТ КРАЯ НА 60-ТЕ ДО СРЕДАТА НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК

12 ТЕМА

Увод
1.Л.Каравелов и създаването на БРЦК.
1.1. Ранни години.
1.2. Дейност в Белград.
1.3. Л.Каравело в Букурещ.

2. В.Левски и Вътрешната революционна организация /ВРО/.

2.1. Ранни години.

2.2. Първите обиколки на Левски.

2.3. Създаване и дейност на ВРО.

2.4.Дейността на В.Левски след общото събрание на БРЦК.

3. БРЦК през периода 1873-1874 г.

3.1. Организационна криза на БРЦК след смъртта на Левски.

3.2.Опити за намиране заместник на Левски

3.3.Общи събравния на БРЦК след смъртта на Левски

4. Христо Ботев начело на революционната организация.

4.1.Общи биографични данни

4.2.Начало на Източната криза
4.3. Събранието от 12 август 1875 г. и неговите решения. Създаване и дейност на Българския революционен комитет.
4.4. Опити за въстания през септември 1875 г.

Заключение

След разпущането на Втората българска легия и трагичната смърт на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българското освободително движение, започнал процес на преоценка на старите идейни и организационно-политически доктрини. Съратниците на наскоро починалия Раковски, дейците на ТБЦК и на "Българското общество", бившите четници и легионери се събрали около читалище "Братска любов" в Букурещ, за да търсят нови пътища за освобождение на България. Постепенно съзрявала идеята за създаване на единна революционна организация, която да оглави борбата за политическо освобождение. В този важен момент на преоценка и търсения на сцената се появява фигурата на Л.Каравелов.

Любен Каравелов е роден през 1834 г. в Копривщица. Неговата обществено-политическа и книжовна дейност е изследвана от Михаил Димитров, Михаил Арнаудов, Никола Кондарев, Крумка Шаркова и др. български историци.

Каравелов учи първоначално в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Пловдив. Известно време усвоява абаджийския занаят и подпомага баща си в търговията.

През 1857 г. заминава за Русия с намерението да завърши военно училище, но поради възрастовите изисквания за прием в този род училище се записва като "доброволен слушател" в историко-филологическия факултет на Московския университет. В Русия Каравелов остава десет години и този период има изключително важно значение за неговото формиране и израстване. Особено силно влияние върху младия Каравелов оказват руските революционер-демократи и руските славянофили. Като студент в Московския университет Каравелов има възможност да се запознаят с трудовете на Добролюбов, Херцен, Чернишевски от които възпроизвежда основните принципи на революционния демократизъм. Същевременно той подържа връзки и с по-изявените представители на "Славянските комитети" в Москва и Петербург /Иван Аксапов, Михаил Погодин, проф. Владимир Ламански и др./ под влияние на които той става привърженик на идеята за обединяване на усилията на всички южнославянски народи в борбата им за национална и политическа еманципация. Каравелов сътрудничи на най-популярните славянофилски издания "Голос", "Ден", "Москва".

В Русия започва да пише първите си разкази, а през 1861 г. съставя и първия си програмен документ, в който защитава революцията като единствено възможен път за освобождаването на България.

През 1866-1867 г. политическата обстановка на Балканите видимо се променя. През февруари 1866 г. в Букурещ е извършен държавен преврат, довел до смяната на княз Александър Куза и до изостряне на отношенията между Високата порта и новото румънско правителство. Малко по-късно на о.Крит избухва поредното гръцко въстание, а Сърбия започва да провежда шумна антитурска пропаганда, демонстрира дори готовността си за започване на война срещу Портата. Българската емиграция също се активизира и всичко това дава основание на Каравелов да прецени, че новосъздадените политически условия на Балканите са благоприятни за организиране на въстания и в българските земи.

Воден от желанието си лично да участва в предстоящата война решава да напусне Русия и през февруари 1867 г. заминава за Сърбия, установявайки се в Белград, като официален кореспондент на вестник "Голос". Негова цел обаче била да се опита да обедини местната българска емиграция, ангажирайки я с подготовка на едно бъдещо въстание. Още през пролетта на 1867 г. той успява да създаде Български революционен комитет /БРК/, който се заема да организира чети на сръбска територия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българското национално-революционно движение от края на 60-те до средата на 70-те години на XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.