Черноризац Храбър и неговото значение за духовния живот на българите


Категория на документа: История


Черноризац Храбър и неговото значение за духовния живот на българите
(Черноризец Храбър - основни идеи в "За буквите")

Черноризец Храбър е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. За него няма биографична информация, но името му често се смята за псевдоним.

"За буквите" е творба, която се ражда края на 9 век и несъмнено заема основно място в развитието на българската литература в епохата на Златния век. Произведението на Черноризец Храбър е в жанра историческа публицистика и исторически разкази.

Първите няколко издания на съчинението излизат без името на автора, тъй като то не фигурира в съответните преписи. От своя страна и издателите не правят никакъв опит да разрешат този въпрос. Тяхната цел е да обнародват текста с оглед на учебни цели, а не да разрешават научни проблеми. Едва през 1824 г. руския учен Константин Калайдович обнародва Лаврентиевия препис в съчинението си за Йоан Екзарх и посочва името на автора на сказанието Черноризец Храбър. Но тъй като науката по онова време все още не разполага с данни за Храбър, то и руския учен засяга въпроса съвсем бегло споменава се, че е православен и, че е българин.

Едва Спиридон Палаузов дава повече сведения в книгата си Векът на българския цар Симеон. Там сказанието е поместено като документ за Симеоновото време. По този начин Палаузов включва Храбър не само в числото на старобългарските книжовници, но сочи и школата, към която той е принадлежал - Симеоновия кръг.

В краят на 19 в се появява и теза, че Храбър е западен славянин или южен, но живял в Моравия.

Въпросът за установяването на авторския текст на " За буквите" все още не може да бъде окончателно решен по редица причини. Обаче наличието на повече от 60 пълни текста дава възможност да се придвижи значително по-напред и този въпрос в сравнение с доскорошното му състояние. Става дума да се установят не отделни изрази, а по-важни пасажи и фрази въз основа, на които могат да се правят едни или други заключения. Пасажът за изреждането на цялата славянска азбука, пасажа за координатите с помощта, на които се определя време появата на славянската писменост, годината от сътворението на света и др.

Не е установено дали дошлото до нас съчинение е цялостно и завършено произведение по въпроса за защитата на славянската писменост или това са само фрагменти: много е кратко и има спорове около първоначалното заглавие на творбата.

Съчинението има полемичен характер. В него са използвани различни полемични похвати с цел да се докаже по-убедително една теза и да се нанесе, колкото може по-силен удар върху врага.

В защита на славянската писменост, авторът излага множество исторически факти, които убедително изграждат и потвърждават идеята за правото на нейното самостоятелно съществуване, наравно с гръцката, латинска и еврейската. Черноризец Храбър поставя в това произведение този въпрос като основен и го разглежда подробно и с вещина. Това придава особено важно значение на творбата от историографска гледна точка, тъй като показва начина и метода на нейното построяване.

Първите исторически факти посочени от Черноризец Храбър осведомяват за основните етапи в развитието на писмото у славяните. Според данните първоначално те са задоволявали своите писмени нужди посредством употребата на отделни знаци.
Втория етап се обуславя с приемането на християнството и славянският език да се приобщи към римската и гръцката азбука. Съобщава се за трудностите при нагласата на славянската реч към гръцката писменост и за дългогодишната употреба на последната. Черноризец Храбър открива несъответствия между славянския език и гръцката азбука.
Особено ценни са данните, които показват създаването на славянската азбука. Най- напред е посочен нейният създател - Кирил, след което авторът се спира върху нейния произход. В тази част на паметника се съдържат и данни за семитския произход на гръцката азбука, които са напълно достоверни.

Най-голямо място е посветено на данните, които отразяват идеологическата борба между Византия и България. Те се явяват значимо историческо свидетелство за един критичен период в българския духовен живот, когато борбата за правото на съществуване на старобългарската писменост се води в общо идеологически и държавно политически аспект. Точно и ясно е посочена същността на трите обвинителни пункта на византийската идеологическа доктрина, отправени срещу славянския език и книга. Като високо образована личност авторът е далеч от формалното запознаване на читателя с такъв важен обществено-политически въпрос като правото на самостоятелен славянски език и писменост.

Историческите и богословски доводи са изложени аргументирано. Проучванията върху източниците на Черноризец Храбър показват, че той е ползвал произведения на известни византийски автори като Псевдо-Теодосий, Климент Римски, Георги Монах и др. В полемичен дух авторът противопоставя на византийските си опоненти тогавашното научно знание за развоя на писмеността, разкрива общите закономерности в развитието на славянската и гръцката азбука. Ето защо това негово схващане в литературата основателно се оценява като първа проява на рационалистичен проблясък и историческо познание на славянското средновековие изобщо.

Като изтъква светостта на славянската писменост Черноризец Храбър постига и утвърждаването на божествения произход на самата старобългарска книжнина. В това отношение той следва традицията на Кирил и Методий, прилагайки я в борбата с византийската църква. Чрез поставянето върху една обща божествена основа на славянската гръцката и еврейската писменост, авторът осъществява строго определена политическа цел - неутрализирането на византийското политическо и църковно влияние върху България. Именно в защита на своята политическа идея Черноризец Храбър излага така задълбочено своите доводи.

В заключителната част на творбата се съдържат още две исторически известия. В първото се изтъква, че славянската азбука, създадена от Кирил и Методий все още се устройвала по времето на Черноризец Храбър, а във второто е посочена годината, в която е била създадена " В годината 6363 от създаването на света" т.е. 863 г. Първото известие вероятно визира преустройството на Глаголицата и създаването на Кирилицата от Кирило-методиевите ученици в България.

За да уточни по-подробно годината, в която се създава славянската азбука, Черноризец Храбър намира за необходимо да посочи такива реални политически фигури, като византийския император Михайл III, княз Борис, княз Ростислав и панонския владетел Коцел, т.е личности, имащи най-значителна роля в разпространението на славянската писменост.

Анализът върху съдържанието на " За буквите " показва, че за времето, в което е създадено произведението се оказва най-действеният историко-публицистичен труд, превръща се в истинска апология на славянското дело. Тази свежест в старобългарското произведение е произтичала от самото държавно-политическо състояние на България в края на 9 в. и началото на 10 в.

Нейното историческо обособяване в Европейския югоизток по времето на княз Борис и цар Симеон, формирането на българската народност, активната съпротива срещу византийското влияние, слагат отпечатък върху историческия труд на Черноризец Храбър. Той става носител на ярко изразената тенденция в българския духовен живот, към самостоятелно организиране, обусловено от силно повишеното единно историческо и народностно съзнание на българите.

Макар и малко по обем "За буквите" е наситено с факти за началния период от историята на гръцката и славянска писменост. Сведенията за гръцката азбука и първите преводи на книгите, авторът черпи от византийските книжовници. Само че докато у византийските книжовници нещата се дават с цел да се поучат читателите, то у Храбър този материал се подчинява на идеята за отбиване на атаките срещу славянската писменост.

Тъй като авторът не е историк, то целта му е не да даде по-цялостно и по-всестранно осветление на съответните исторически проблеми. За него историята в случая се явява само като средство. За това към историческите факти той прибягва дотолкова доколкото му е необходимо да отбие едни или други нападки срещу славянската писменост. Прави впечатление, че Храбър борави напълно свободно с историческия материал както от старата така и от новата история. Така свободно може да борави само лице, което притежава голяма историческа начетеност, и което е успяло да овладее материала и да го подчини на свои предварително поставени цели. И това именно обстоятелство определя подбора на историческите факти и отношението на автора към тях. Черноризец Храбър избира само това, което му е необходимо, което ще послужи за постигане на общата или частната цел. Оттук идва и липсата на една пълна и цялостна историческа картина. В това обаче Храбър не може да бъде обвиняван.

Историческият материал служи в ръцете на автора не само като аргумент , но и като средство за създаване впечатление на обективно отношение, към въпросите на незаинтересованост. Но макар Храбър да признава и зачита силата на историческите факти, все пак има случаи, когато историческите доказателства му се виждат недостатъчни, тъй като народностното му чувство и съзнание е дълбоко засегнато. Затова той с всички сили се стреми да разбие клеветите на врага. За постигането на тази си цел, авторът прибягва и до жилото на сатирата. Емоционалната линия предизвиква и промяна в тона, с който е написано произведението. Тонът варира от спокоен в историческия разказ до остри нападки и укори срещу враговете. С епическо спокойствие Храбър говори и за историята на гръцката писменост. Но тази история е дадена не сама за себе си, а с цел да бъде съпоставена с историята на славянското писмо , защото изводите са в полза на славянската писменост.

Колкото повече се отива към края на произведението, толкова повече зачестяват и съпоставките между славянската писменост и гръцката. И ако авторът започва своето съчинение със спокойно научно изложение, то после минава към силно атакуващи аргументи и упреци. Казано с други думи, колкото повече отива към края, толкова повече Храбър напуска позицията на обективен историк и заема позата на защитник.

Със своите идеи и начин на мислене Храбър е рядко явление за епохата. На фона на средновековието и триезичната ерес, неговия светоглед е революционен.

ПРЕПИСИ: Лаврентиев, Московски, Савински, Хилендарски, Зографски и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Черноризац Храбър и неговото значение за духовния живот на българите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.