Църковни сгради по българските земи (12-14 в.)


Категория на документа: История


Типове църковни сгради по българските земи (12-14 в.)

Църкви с надлъжна ос
Култовите сгради, чиито правоъгълен план е развит по надлъжната ос изток - запад и симетрично на нея са наредени в метричен ритъм архитектурните елементи, които засилват насочеността на пространството към олтарната конха. Към тях се отнасят базиликите и еднокорабните църкви.

Базилики
В периода на зрелия феодализъм базиликата се ползва като представителна сграда в провинциалните средища. Архитектурният облик на повечето църкви е претърпял значителни по късни преустройства. Почти всички църкви имат добре запазени източните си олтарни части и притежават достатъчно оригинални фрагменти от наосите и фасадите си, което позволява да се получи определена представа за първоначалният замисъл на плановите им разпределения. При базиликите остава силно подчертана ориентацията изток - запад и подреждането на всички архитектурни елементи по надлъжната ос като е спазен ритъмът на хоризонталното членене, с което се осигурява ритмичността на този тип сграда. Въртешното пространство на базиликата въздейства с метричният ред на подпорите свързани с арки по между си и с внушителната си височина. За строителен материал в градежа на базиликите се използват камъка или тухлите. Използват се стълбове и колони за подпори. Въпреки внушителните си размери базилките имат често неправилни очертания на наосите, корабите и притворите си. Фасадно декоратичното оформление на базиликите следва общите тенденции в архитектурата.Външните стени на базиликата са украсени с аркирани слепи ниши. По тях се появява тухлена и керамична украса.

Еднокорабни църкви
Еднокорабна църква се явява в българските земи още през ранно - византийската епоха и широко се разпространява през периода на ранния и развития феодализъм - особенно през Втората българска държава. Този тип църкви се строят навсякъде - в столицата в големите градове и малките селища, в крепостите и манастирите, в кватралите и некрополите. Използват се като енорийски храмове, манастирски църкви, домашни параклиси, крепостни храмове. Срещат се най- често в традиционната схема - едностранствен правоъгълен наос, завършващ на изток с единична апсида, а на запад с притвор. Вътрешността им е изцяло украсена със стенописи. Църквите с еднокорабен план са развити по надлъжната си хоризонтална ос. Наосът им е покрит с полуцилиндричен свод, скрит отвън с двускатен покрив. Като характерни примери на най - опростената разновидност на типа могат да се посочат църквите "Св. Никола" в с. Калотина и "Св. Петър и Павел" при с. Беренде. По сложните варианти на корабните църкви следват специфичните особености на цялостното развитие на българската архитектура през целия феодализъм. Най - компактна група и с най - богата външна украса са църкви те в Търново и Несебър. Сред примерите на еднокорабните църкви се среща и оригиналната двуетажна конструкция на църквите гробници които могат да се разглеждат и като самостоятелна архитектурна група. При по - сложният вариант на църквите вътрешните плоскости на наоса са разчленени с насрещни пиластри, върху който са стъпвали арки, подържащи общия полуцилиндричен свод. Строежа на еднокорабните църкви е главно от ломен камък и бял хоросан. Често в строежа са вложени дървени греди за изравняване на каменната зидария. Вътрешността на почти всички еднокорабни църкви е изписана със стенописи, които имат високи художествени качества. Като многобройна група еднокорабните църкви заемат важен дял от култовата архитектура по българските земи през 13 - 14 век.

Центрични църкви

През епохата на развития феодализъм най - голям разцвет преживява центричната църква. Характерни нейни черти са богатата пластичност и живописност. Въз основа на различните конструктивни способи за осъществяване на центричните сгради те се разделят на две големи групи : кръстокуполни и конхални църкви. При първата група рамената на пространственият кръст, увенчан с купол, става на фона на обграждащите го по - ниско от него пространства на междурамията. При втората група рамената на пространствения кръст са заменени с конхи, групирани като трилистник или четирилистник около един общ център - пространствен подкруполен квадрат.

Кръстокуполни църкви
Кръстокуполните църкви се налагат още през 9 век като водещ архитектурен тип за ранно средновековна България, най - широко се разпространяват през 13 - 14 век. Техните представители изместват базиликите. Църквите имат малки размери и усъвършенствани конструкции. Различия се проследяват главно във вътрешното оформление и в архитектурната им украса. Поради големия брой кръстокуполни църкви се разглеждат в няколко групи в зависимост от сложноста на типа.

Първата група е " църкви с вписан кръст и междурамия заградени със стени " . Към тази група се отнася и Църквата "Св. Пантелеймон" в манастира до с. Нерези скопско. Планът на църквата наподобява опростен вид петкуполните византийски църкви от вида, при който не само над подкуполният квадрат, но и над междурамията се издигат стройни куполи. Появата у нас на тази разновидност на кръстокуполният план се обяснява като самостоятелно възникване на сродни църковни паметници в различни християнски страни под влияние на архитектурни влияния от други страни дошли по различни пътища през вековете.

Втората група е четиристълбни кръстокуполни църкви (вписан кръст) или кръстокуполни църкви с четири свободни подкуполни подпори. В тази група можем да различим още три разновидности в зависимост от особеностите на сложния олтар:
- четиристълбни църкви със засводено предапсидно пространство ( цаиградски или сложен вариант)
- четиристълбни с удължено източно сводово рамо, но без по - ниско самостоятелно покритие на предапсидното пространство
- четиристълбни църкви без предапсидно пространство (провинциален вариант)

Четиристълбните църкви от първата разновидност имат квадратен наос, завършващ от изток със слошен триделен олтар. Съединителните арки свързват четирите свободно стоящи подкуполни подпори в наоса с прилешащите им стени, а калоти покриват междурамията. Фасадите са разчленени с двустъпални ниши, свързани с вътрешната носеща конструкция. В центъра на сградата се издига куполният барабан, чиито ръбове, когато е осемстенен са украсени отвън с колонки, а плоскостите с аркирани ниши.
Към паметниците от втората разновидност на четиристълбните църкви, отличаващи се с издължено източно сводово рамо, но без да се образува в покритието му самостоятелно засводяване, отнасят се няколко представителни църкви в Търново и Несебър, плановата схема на църквите е удължена в посока изток - запад повече от колкото това е направено в схемата на сложният вариянт, а съединителните арки между подкуполните подпори и надлъжните външни стени често липсват. Междурамията получават обикновено правоъгълна форма и са покрити с полуцилиндрични сводове.
Към четиристълбните църкви без предапсидно пространство се отнасят паметници като в средата на наоса се издигат 4 подпори, най - често зидани стълбове, несвързани с арки които носят рамената на пространственият кръст. Междурамията са покрити с цилиндричен свод. Олтарът е триделен, но няма самостоятелно предапсидно пространство. Фасадите са украсени с мотив от само три симетрично разположени ниши, несъответстващи точно обаче на вътрешните носещи части. Например земенската църква " Св. Иван Богослов " , църквата " Св. Димитър " Пазарджик и др.
Друг вариант на кръстокуполния тип - с квадтратен наос и без свободни подпори е разпространен също през развития феодализъм. Това са най - малките кръстокуполни сгради, които имат само една апсида, тристенна или полукръгла отвън форма, а протезисът и диакониконът им представляват ниши издълбани в дебелината на източната стена.
Паметниците със стегнат кръст имат най - големите куполи на кръстокуполният тип и богато вътрешно развитие. Биват : църкви чиито подкуполни подпори са долепени до надлъжните стени на наоса, така че в средата му се очертава подкуполният квадрат; църкви чиито източни подкуполни подпори са долепени до надлъжните стени на протезиса и диакониката; църкви чиито западни подкуполни подпори са вградени в стената, отделяща наоса от притвора. Най - ранна църква от този тип е " Св. Богородица Петричка " в Асенова крепост - двуетажна. Повечето от кръстокуполните църкви имат корпус съставен от трите основни елемента: наос, олтар и притвор. Но главно във варианта квадратни църкви се срещат без притвор. Кръстокуполните църкви се отличават по богатия си интериор, като център а на вътрешнопространствената композиция при тях е куполът, който е главната вертикална ос на цялата сграда.Основни носещи елементи на кръстокуполните църкви са подкуполните подпори и външните стени подсилени с пластири. Самите подпори са колони или стълбове - свързани чрез арки с прилежащите стени. Стените са главно от смесен градеж, при който тухлата не преминава през цялата дебелина на зида. За подобряване акустиката на църквите в апсидата и ъглите на наосите им са били вграждани керамични съдове.

Конхални църкви
Конхалните църкви са центрични куполни сгради, около чийто подкуполен квадрат са разположени конхите. Тяхната поява е предизвикана от по специални литургически нужди. Тези църкви задоволяват променените естетически вкусове на епохата и притежават конструктивни елементи, които усилват устойчивоста на куполната конструкция и обогатяват пространството на сградите. Конхалните църкви са широко разпространени през зрелия феодализъм.
Планът на класическата триконха, съставен от три пряко скачени арки и конхи към подкуполния квадрат, се среща рядко през зрелия феодализъм.
Една от най - сложните разновидности на триконхиалния план е съчетанието на триконхата с плана на свободния вписан кръст. Представител на този вариант наречен още атонски заради широкото си разпространение в Атонските манастири е манастирската църква " Св. Архангели " Скопско от 14 век. Опростеният вариант на триконхиалният тип е представен и от т.н. манастирски тип църкви. Главната особеност е че имат силно удължен наос и удължено подкуполно пространство, което от квадрат е превърнато в правоъгълник. Кръглата основа на барабана се оформя значително по - високо от зенита на свода и конхите. Тази особеност е наложила изграждането на арки и допълнително надвисване на подкуполното пространство по напречната ос.
Триконхалната църква се развива по българските земи през цялото средновековие и е предпочитан архитектурен тип за манастирско строителство. Отделните съставни елементи на триконхалната църква демонстрират близост с архитектурните форми, характерни за местната строителна традиция.
Всички запазени конхални паметници имат подчертано голям и висок куполен барабан над наоса, поставен върху солиден постамент. Барабанът най - често е разделен с ниши, полуколонки или пластири, а стените му с прозоречно отвори. Повечето от църквите са строени от камъни и имат дебели външни стени. Подовете на сградите са масивни, най - често каменни.
В сравнение с останалите разновидности на типа манастирските църкви имат по - небрежна техника на гредеж и по - груби детайли, което говори за оскъдност при градежа им.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Църковни сгради по българските земи (12-14 в.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.