Делото на Васил Левски


Категория на документа: История


 Отправна точка на самостоятелната дейност на Васил Левски е собственият му опит на монах, два пъти участник в Легията, учител, четнически знаменосец. Усещайки неизбежният провал на българо-сръбската комбинация (1867-1868 г.), още като участник във Втората легия, Левски започва да разпространява идеята си за създаване на вътрешна революционна организация. Пред главния войвода на Раковски, Панайот Хитов, той разкрива целите си с думи, достойни за Христос: "Каквото аз мисля да правя, и ще го направя... с ваше дозволение... За което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си."

Прогонен от Сърбия след разтурването на Легията, Левски се озовава във Влашко в търсене на авторитет, от чието име да се яви пред народа си. За да се запознае отблизо с готовността на народа за въоръжена борба, в края на 1868 г. той предприема първата си обиколка в българските земи. Подпомогнат от Българското общество, Апостола събира непосредствени впечатления за настроенията на българите. След завръщането си в Румъния, той е убеден, че въстанието трябва да се подготви продължително от общобългарска революционна организация. Създаването на първите комитети в Плевен, Ловеч, Карлово и Пловдив, Левски предприема при втората си обикола от май до август 1869 г. След това той се завръща във Влашко, за да приобщи революционно настроените емигранти към своите идеи. Разочарован от несъгласията им и от неспособността им да вярват в неговата енергия, Апостола заминава в България, за да продължи делото си...

Така той изгражда и укрепва ВРО, чийто център става Ловешкият комитет. Вярвайки в готовността на българите за всеобща борба, Левски успява да привлече млади и стари, занаятчии, търговци, учители и духовници. За пръв път в революционното движение са включени селяни, а към чорбаджиите са отправени заплахи, ако откажат да подкрепят родолюбивото дело. Апостола вярва неизменно в освобождението на българския народ с негови собствени сили. Той разбира, че за да постигне крайната си цел - "... да се повдигне храм на истинната и правата свобода...", е нужна добра подготовка и наличието на 4 основни фактора - организация, хора, пари и оръжие. Своят опит и установени идеи, Левски отразява в "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", която определя основните цели на борбата, средствата за постигането им и вътрешния ред в организацията. Връх в революционните идеи на Апостола, се явява стремежът към "съвършеното равенство между всичките народности" и установяването на демократично и гражданско съжителство.

Въпреки забележителните идеи на Апостола, неговият авторитет е безцеремонно накърнен на Общото събрание на БРЦК в Букурещ, на който в шестчленния състав на комитета, той заема последно място. И с това несправедливостите не свършват - най-сериозни последици имат продължаващите своеволия на Димитър Общи, който иска да го измести с бързи, недвусмислени и ефикасни терористични акции. На 22 септември 1872 г. той организира обир на на турска пощенска кола в прохода Арабаконак. Скоро Общи и хората му са заловени и изправени пред съд. За да се похвали организаторът разкрива, че е ратник на висока идея и разкрива пред турското следствие всичко, което знае за конспиративната организация. Това е нов удар върху Левски. Подценен през пролетта от БРЦК, сега той вижда делото си унищожено. Като подигравка възприема и дадената му от Каравелов парола за общо въстание - дотолкова тази реакция в онзи момент е неадекватна на обстановката. Левски е в отчаяние. Инстинктът за съхранение му нашепва да се скрие или веднага да бяга във Влашко. Така постъпват мнозина - и като правило успяват. Но Дяконът се колебае. Голямата му грижа не е собствената безопасност, а делото на живота му, което той вижда да се срива. Левски се отправя към Румъния, но на 27 декември е заловен в с. Къкрина, Ловешко. На съдебния процес той се държи достойно и не предава съмишлениците си. На 18 февруари 1873 г. Апостола на свободата е обесен...

Така българският народ загубва една изключителна, вярваща в доброто бъдеще и бореща се за правда личност, но заветът, който Левски оставя е непреходен, както самият той казва: "И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето..."
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делото на Васил Левски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.