Демокрацията - белези, прояви след ВСВ


Категория на документа: История


Демокрацията - белези, прояви след
Втората Световна война

Съществуват различни определения за същността на демокрацията, но равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Самата дума произлиза от гръцки и в буквален превод означава "народовластие" (демос + кратос = народ + власт). Нужно е да се уточни, че под "народ" се разбира цялата човешка общност в дадена държава, т.е. всички нейни членове без значение техният пол, раса, етнически произход, вяра, политическа и социална принадлежност, образователно равнище и място в социалната йерархия. Едва след осъзнаване на това може да се каже, че демокрацията е власт на народа, или по думите на Ейбрахам Линкълн, демокрацията е управление "на народа, от народа и за народа". Тя основно се дели на два вида - пряка или чрез избирането на длъжностни лица, на които гражданите възлагат да вземат решения за общото благо.

Живеем във време, когато зовът за демокрация отеква по целия свят. Гражданите на демократичната държава се радват на лична свобода, стига тя да не нарушава установените закони и свободата на другите, но и всеки има за задължение да участва в изграждането на едно стабилно бъдеще. Едва през 20 век, и особено през втората му половина, демокрацията придобива съвременния вид, който й позволява да разгърне всичките си възможности за осъществяване на изконния й смисъл, участието на народа във властта. Броят на демокрациите достига своя връх през 1962г., когато те стават 36. Това число намалява до 30 през 70-те години, но от 1974г. насам се появяват около 30 нови демократични държави, т.е. дори без да се вземат предвид революционните политически промени в Съветския съюз и някои части на Африка, броят на демократичните държави приблизително се е удвоил. Демокрацията не е самосъвършенство, доколкото наред с правата и свободите тя изисква от гражданите и немалко задължения. И все пак Чърчил е казал: "демокрацията е нещо много лошо, но за съжаление никой не е измислил друго, по-добро от нея".

Втората световна война вероятно още дълго ще остане в спомените на човечеството като най-големия военен конфликт на всички времена. От нейния край са минали вече почти 70 години, но светът все още продължава да живее в рамките, очертани от тази война. Независимо от последвалите я многобройни регионални войни не може да се отрече, че въпреки или може би точно заради невижданите кръвопролития, репресии и жестокости през Войната, Европа изживява най-дългия си мирен период. Известно е, че ВСВ завършва с налагането на нов двуполюсен модел в международните отношения, който се характеризира с отслабването на старите Велики сили и възхода на новите свръхсили - САЩ и Съветския съюз(СССР). Според повечето историци и политолози този модел е основната причина мирът да продължи толкова дълго: той създава стабилно разделение на света със сравнително ясно разпределение на ролите и с баланс, чието нарушаване е толкова плашещо, че големите държави предпочитат да не го застрашават. Още преди края на ВСВ на няколко срещи на най-високо ниво са договорени условията за следвоенното сътрудничество между победителките от Антихитлеристката коалиция. Неслучайно тристранните конференции започват през 1943 г., когато победата на Антихитлеристката коалиция се очертава все по-ясно. До тогава въпросите, които тези държави обсъждат, засягат военните действия. Едва след поврата по фронтовете от 1942г. с победите на британците при Ел Аламейн в Африка, на американците при Мидуей и Кораловите острови в Тихи океан и на съвет-ската армия, която спира настъплението на германците при Сталинград, погледът на съюзниците се пренасочва към очертаването на бъдещия мир.

От държавите-победителки във войната е решено Германия да бъде разделена на съвместни окупационни зони - Съветска, Великобританска, Американска и Френска. След края на войната се проявяват нарастващи различия в окупационните зони и в крайна сметка временното разделяне на Германия на окупационни зони се превръща в трайно разделяне на две неравностойни Германии. На 23 май 1949 г. възниква Федералната република, включваща английската, френската и американската окупационни зони, която тръгва по пътя на адаптация към западния модел на парламентарна демокрация, а на 7 октомври се появява и Демократичната република върху източните германски провинции, която е принудена да следва съветския модел на народна демокрация. За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Разделянето на Германия на две взаимно отричащи се и противопоставящи се държави има много последици и ясно демонстрира разделянето на Европа и на света на две големи и враждебни части.

Франция е федерална република от 1870г.
Швейцария федерална

Използвани източници:
1. "Азбука на демокрацията", автори Г. Лазаров и Д. Ванчев, изд. "Галик", 1992г.
2. "Демокрацията", автор Б. Крик, изд. "Захарий Стоянов", 2008г.
3. "Какво представлява демокрацията", Хауард Синкота, изд. Държавен департамент на САЩ, 2001г.
4. http://bg.wikipedia.org/wiki/Демокрация
5. Всъщност, един от най-силните аргументи в подкрепа на пряката демокрация се намира в конституциите на повечето демократични държави. В Конституцията на България в чл. 1, ал. 2 се постановява принципът на народния суверенитет, според който цялата държавна власт произтича от народа и тя се упражнява от него непосредствено или чрез органите, предвидени в конституцията. Ето защо не само е желателно, но е конституционно задължително, в страната да функционира добър модел на пряка демокрация, чрез който гражданите непосредствено ще осъществяват своята власт, без необходимостта от патерналистично одобрение от страна на управляващите политически и икономически елити. Това обаче на практика не се случва. Защо?

Моника:
През есента на далечната вече 1996 г. като законодателно доразвитие на конституционния текст на чл. 42 е приет Законът за допитване до народа. С него се регламентират три форми на пряка демокрация референдум (национален и местен), общо събрание на населението и подписка ( на местно ниво). Още тогава общото мнение за този закон беше, че с него по-скоро се ограничава народният суверенитет, защото чрез предвидените форми на пряка демокрация ще се решават второстепенни въпроси на публичното управление. Последващото (не)прилагане на закона го потвърждава.
http://www.referati.org/demokraciq-3/47587/ref/p2
6. http://www.bg-ikonomika.com/2012/11/4_25.html
7. http://www.ideyazabulgaria.org/index.php?option=com_content&view=article&id=4081:2013-03-12-12-39-41&catid=113:-2&Itemid=183&layout=default&change_font=large
оследните елити на единствените партии- Комунистическите, които държаха цялата власт в ръцете си побързаха да преименуват партиите от "комунистически" в "социалистически", захвърлиха идеала на социалната държава и възприеха изключително дясно насочената и ретроградна идеология на лихварския неолиберализъм с неговата фалшива "представителната демокрация" .Те вкараха неолиберализма в страните си без да питат народа си с нито една форма на демокрацията и с лекота замениха своята система "социализъм" с "капитализъм/ неолиберализъм" , те и до сега не могат да обяснят на обществото си защо го направиха това.
Източно европейците, поради първата Студена война( 1947-1989 г), не познаваха западноевропейската социална държава и нейната реална демокрация, те и сега продължават да мислят със старото комунистическо мислене за "загнилия запад", да поставят целия лапад под един знаменател, въпреки, че в има два коренно различни Запада, с коренно различни демокрации- неолибералната държава с нейната "представителна демокрация" в лицето на англосаксонците-САЩ и Англия и европейската социална държава и нейната "реална демокрация" в лицето на 8-те най развити социални държави от северна и средна Европа.
8.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Демокрацията - белези, прояви след ВСВ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.