Династията на Oтоните X-XI век


Категория на документа: История


Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - гр. Пловдив
Филосовско-исторически факултет
Средновековна обща история

Курсова работа
Династията на Отоните
X-XI век

Изготвил:Проверил:
Емануеле Метелло Бруниалти Доц. Д-р И. Петкова
Фак. № 1009271014 Гл. Ас. Д. Димитров
Спец.: История

Съдържание:

Въведение......................................................................................................... 3
Глава I -Създаване и укрепване на Свещената римска империя при Отон I. Признаване на императорската титла .............................................. 4
o Германските земи в началото на X в. ............................................. 4
o Управлението на Отон I - военни и дипломатически завоевания ....5

Глава II - Свещената Римска империя при наследниците на Отон I Велики ........................................................................................... 11
o Управлението на Отон II .................................................... 11
o Управлението на Отон III ................................................... 12
o Управлението на Хайнрих II .............................................. 14

Въведение

След разпадането на Франкската империя, в Западна Европа се появява нова, невиждана до сега,могъща империя, която остава известнав човешката история под името Свещената римска империя. Създаването на тази нова западноевропейска сила неимоверносе свързва с династията на Отоните, която управлява близо век. Първоначално империята носи само името "Римска", но около средата на XII век в названието й се добавя "Свещена". Тя се определя като наследница на Римската и Франкската империи и се обявява за защитник на християнството в Европа.

Несъмнено ролята на Отоните е изключително голяма. С църковните реформи и умелата вътрешна и външна политика, която е водена от Отон I,той успява да си спечели не само императорската титла, но и прозвището Велики. Всички въпроси около създаването и укрепването на Свещената римска империя, при първият представител на Отонската династия, са разгледани в Глава първа. Глава втора е посветена на следващите Отони. Вторият владетел и син на Отон I - Отон II следва политиката на баща си, сякаш е семеен завет. Отон III и Хайнрих II провеждат редица политически и църковни реформи. Отон III дори мести столицата на империята в Рим. Династията приключва с изненадващата смърт на Хайнрих II през 1024г. Тъй като той няма деца властта преминава в ръцете на Салическата династия.

Разглеждайки ранната история на Свещената римска империя не можем да не обърнем внимание на труда на Красимита Гагова - "Средновековна Европа X-XIII век". Именно той е и основния извор на това проучване. Информация за императорите през X-XI век дава и хрониста Титмар Мерзебургски в своята Хроника.

Глава I
Създаване и укрепване на Свещената римска империя при Отон I.Признаване на императорската титла

Германските земи в началото на X век
В началото на X в. Земите на днешна Германия се разделятначетири херцогства: Франкония, Бавария, Швабия, Саксония,а постепенно към тях се прибавя още едно - Лотаригния.Те са формално подчинени на централната източно-франкска власт. Тези административни области се управляват от херцози, които след смъртта на Карл Детето, започват да се стремят към автономия.
Конрад I (911-918), херцога на Франкония, заема мястото на Карл Детето като крал на Източното франкско кралство.Въпреки положените огромни усилия да се наложи като крал над немските херцози, той претърпяватежки военни неуспехи, и не успява да наложи хегемонията си. През 918г. Конрад I е тежко ранен в една от битките си с баварският херцог Арнулф.Малко преди смъртта си, той посочва за наследник херцога на Саксония - Хайнрих.
Хайнрих I(918-936) приема инсигниите, но отказва да бъде помазан от архиепископът на Майнц,под предлог, че все още не е достоен.Ограничените свидетелства не позволяват да се разберат конкретно неговите намерения.Твърденията на някои изследователиса, че той не иска да бъде контролиран от църквата, а според други, го прави за да наложи саксонската традиция, видно пренебрегвайки франкските обичаи.

За разликаобаче, от предшествалите го крале, Хайнрих I се захваща своденето на различна, но и всъщото време,резултатно успешна вътрешна политика, която му помага за централизирането на властта. Казано с други думи, тойуправлявакато primus inter pares(пръв средравни).Той позволява на херцозите да запазят контрола над своите владения, но за сметка на това,те трябва да рекрутират нови попълнения за кралската войска.Също така в списъка със задълженията им влиза контролирането на епископиите и графствата, както и събирането на данъците от жителите, населяващи поверената им територия. Друга отличаваща реформа при управлението на Хайнрих е, че данъците незапочнали да се събират на едно място, а остават разпръснати из цялата територия на страната, като един своеобразен резерв.По този начин, кралят може да се сдобие със средства при първа необходимост.

Хайнрих I провежда и много успешна външна политика. След края на вътрешните борби през 924г. и зачестяването на унгарските нападения, херцозите се обединили, за да им противодействат. Въпреки унгарската опасност, през 925г. Хайнрих успява да присъедини към владенията си Лотарингия. Адори през 933г. с лека ръкаотказал да плаща на Унгария, дължимият ежегоден данък, който гарантирал мирните отношения МЕЖДУ кралствата. Тази негова постъпка, съвсем очаквано, предизвиква реакция от страна на унгарците, които нападат германските земи, но Хайнрих успяване само да ги спре, но дори инавлиза в териториите им. През следващите две години той провежда успешна външна политика и срещу датчаните. В резултат на това се формират две нови марки - Шлезвигската (на границата между Дания и Германското кралство) и Източната ( на границата със славяните). Когато през 936г. Хайнрих I умира, предварително посочва за свой наследник сина си - Отон I, като го препоръчва на херцозите. Хайнрих е погребан в изградения от него град - Кведлинбург, който трябвало да стане новия център на държавата1.

Управлението на Отон I - военни и дипломатически завоевания

Отон I управлява в периода 936-973г. След смъртта на баща си той става крал, но за да бъде легитимен изборът му за такъв, той трябвало да премине през обичайния на германските народи, всеобщ избор, който се извършвал от страна на целия народ. Всичко това било неоспоримонеобходимо, тъй като през посочения период, никой в Германия дори не смеел да мечтае за наследствена власт. Изборът бил извършен в Аахен, в двореца на Карл Велики. Най-вероятно това имало за цел да се потърси наследствената връзка със старите управляващи династии. Самата коронация била пищна и изискана, и включвала две церемонии,едната от които светска, а другата църковна. По време на светската церемония всички барони, херцози и графове положили васална клетва пред новия крал и му се заклели във вярност. Втората церемония била водена от архиепископа на Майнц, който помазал Отон и му дал инсигниите на властта. На тази церемония, извършена в централната част на храма, високи дворцови титли като канцелар, сенешал и маршал, получили и някой херцози.
Още с началото на управлението си, Отон се обвързал с църквата, заклевайки се да бъде неин безкористензащитник. Този обет не бил просто ритуал, а обещание, което мнозина висши църковни сановници очаквали с нетърпение, защото всячески желаели да се отърват от попечителството на херцозите. Тези техни желания произтичали от факта, че в Бавария и Швабия херцозите били номинални покровители на църквата и извършвали всякаквизлоупотреби с нейната собственост. Отон не можел да подмени херцозите, слагайки на тяхно место своиприближенихора, защото те имали сериозна опора в земите си. Затова той се възползвал от всяка възможност да ги отстрани, когато обстоятелствата били неблагоприятни засамите херцозите. Първата подобна възможност се открила през 938г., когато Отон I дава Бавария на братът на бившия й херцогАрнулф - Бертолд. Новият баварски херцог, обаче нямал правата на предшественика си. Той бил лишен от правото да предлага номинации за висши църковни сановници и принуден да върне на Църквата част от земите, които Арнулф бил анексирал. Година по-късно пред Отон I се появила нова възможност - смъртта на франконския херцог. Краля присъединил владенията на починалия към кралския домен. Причината, която Отон посочил, била че гореспоменатите земите останали без управа. През 939-940г. той успява да принуди, автономния до тогава крал на Бургундия, да стане негов васал. Нов успех за краля е отказа на френския крал да води биткиза областта Лотарингия. През 942г. областта, заедно с Вестфалия били поверени на франконския благородни Конрад Червения. За да засили и затвърди властта си над него Отон го жени за сестра си. През 947г. владетеля назначава за херцог на Бавария сина на брат си - Хайнрих Скандалджията, а малко по-късно собствения си син - Лудолф за херцог на Швабия.

Идеята да повери управлението на страната в ръцете на семейството си обаче, не се оказала толкова добра, защото между роднините избухвали не по-малки спорове и конкуренцията била не по-малка, отколкото при некръвно свързаните благородници. Изостреното положение в кралското семейство се вижда много добре в събитията от 950г., когато избухва война в Северна Италия. Битката се води между вдовицата на лангобардския крал Лотар - Аделаида и васала на германския крал - Беренгарий. Отон решава да застане на страната на лангобардската вдовица, правейки планове след победата да я направи жена на собствения си син. По този начин той искал да направи сина си законен крал на Италия. Аделаида обаче, отказала да стане съпруга на германския принц и предлага ръката си на Отон. Така на следващата, 951г., Отон I поема на първия си поход към Италия. Той навлиза с войските си в Павия и с право получава лангобардската желязна корона. Неговата цел обаче, въобще не се изчерпвала с това. Той желаел да предаде тази корона на сина си, който по-късно става папа под името Йоан XII. За целта изпратил архиепископа на Майнц в Рим.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Династията на Oтоните X-XI век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.