Дионисополис


Категория на документа: История



Нараства изведнъж ролята на Дионисополис. Акорнион прави ново пътуване, съвсем нелишено от крайни опасности, и се представя на Буребиста, чието благоразположение той спечелва да е в полза на Дионисополис.Както изглежда по този начин градът признава госоподството на дакийския цар. Акорнион се справя чудесно с мисията си и неговата намеса се увинчава с голям успех. Особено важни са резултатите, свързани с положението на Дионисополис. За тези негови заслуги, гражданините на Дионисоплис му издигат бронзова статуя, която била окичвана със златен венец всяка година на празниците на бог Дионис (48 г.пр.н.е.). Могъществото на дакийската държава на свой редзалязва твърде скоро.

Римското господство се разпространяло чак до дунавските устия.По това време около Дионисополис се разполагали бесите, "най-големите варвари след варварите" . Крас преминал с легионите си земите чак до морето и в района на Дионисополис бил посрещнат като освободител на местното тракийско население, тъй като Крас ги освободил от бесите. Крал Ролес бил настроен враждебно срещо друг гетски владетел. М.Крас подпомага своя съюзник, като по този начин принудили противника му да се укрепи в една крепост.Римляните пленили брата на победения и напреднали още повече. Така била победена цялата страна. Дионисополис също така се принудил да признае римското господство, така както го строили и останалите древногръцки полиси.

През 395г.наскоро след Готската война, атакувана от всякъде Римската империя е принудена не само да приеме в защита, но и окончателно да се раздели на две части: Западна Римска и Източна Римска империя.

Дионисополис останвал съставен град на най-малката провинция Малка Скития,но вече в пределите на Източна Римска империя, с център Константинополис.

За най-ранния период от съществуването на Източната Империя, особено тогава, когато става въпрос за живота и политическите събития на Западно-понтийския бряг, историческите извори почти не отбелязват нищо. В подобен аспект са и данните от археологическите проучвания на територията на стария Дионисополис. Между 395 годината и края на V в., очертанията на полиса не излизат от границите на римското укрепление. Тъй като останките от укрепителните съоръжения, съществували през ранновизантийската епоха,се оказват надстройки на римските. Въпреки това полисът е топографски се определя като владетел на трите крайморски тераси, върху които обединявал трите съставки на античната крепост - централното ядро, още от елинистическата епоха, второто допълнение от периодна края на II и първата четвърт на III в., както е третото допълнение изградено по посока на пристанището, което оформило ветрилообразования план на Дионисополис. И сега крепостните стени спазвали изискването - тяхното трасе да се развива според извивките на стръмнините и твърде капризния терен. И сега домениращият над централния градски площад хълм, висок 110 м. над морското равнище, оставал в пределите на градското укрепление. Приблизителната территория на полиса от първия етап на ранновизантийското владичество заема площ от около 200-220 дка.

Население:

То е разделено на прослойки:
1.Аристокрацията- като най-висши били земевладелците
2.Царете и техните семейства, жреците
3.Свободните селяни- те били задължени да плащат данък на аристокрацията и продавали децата си в робство.

Древните автори говорят доста често за население, от което познават доста племена с различни имена. Диодор от Сицилия казва, че районът а Малка Скития, където били разположени селища като Истрос, Калатис и други съседни полиси, между които и Дионисополис, бил населен през IV век пр.н.е. от траки и скити.

Тези варвари били съюзници на Калатис по време на Лизимаховите походи през 313 г. пр.н.е. Те дошли масово да помагат на македонците. Лизимах се опълчил срещу този неприятел. Той съумял да убеди траките да се оттеглят и по този начин розгромил скитите в една люта битка, която били избити много техни мъже, като по този начин прогонил неприятели далеч от Калатис. Антигон обаче изпратил срещу него своя флот, като се сързал с тракийския цар Севт III. Положението на Лизимах станало доста деликатно. Генералът на град Касандър Плейстар пристигнал в Одесос, за да провери, как може да премине с войските си от Азия в Европа в помощ на Лизимах. Наскоро след това последвало съглашение между генерала на Касандър, Птолемей, Антигон и Лизимах. Очевидно става дума за събитията, разразили се към края на IV в. пр. н.е. в бъдещата римска провинция Малка Скития. Дионисополис и останалите древногръцки полиси обаче останали независими.

Аргументирано доказателство, че елинистическият полис се обитава от многобройно население, е резултат от разкритите и частичнопроучените некрополи.

Връзка с други селища :

През III в. пр.н.е. Дионисополис бил свързан с четири други морски селища от същия бряг на морето: Истрос, Томис, Калатис и Одесос. Те образували т.нар "Пентаполис".

Марцианополис като шести град се присъединил към тях през IIв. пр.н.е. и по този начин се формирала "Хексаполията".

Към Дионисополис принадлежали някои подопечни полиси. Такъв е примерът с Афродейзион, най-вероятно дъщерен град, отстъпен към краяна второто столетие пр. н.е. на цар Котис. Към териториите на полиса спадали и още някои полиси, които на този етап все още подлежат на точно определение и местонахождение: Акре, Неаполис, Скередзис,Нимфит, както и упоменатите от Плиний Стари градове, разположени най-вероятно западно от Дионисополис, по долината на р. Зирас: Гераниа, Партенополис, Евмения, Рокобе, Зигера, Либистиг , Афродизион, същия, упоменат много по-късно и от Плиний.

Дионисополис е вледеел значителна като территория площ. Обстоятелството, че нему са били подпочени поне 10 полиса не е за пренебрегване, особенно тогава , когато става въпрос за неговата политическа , икономическа и културно-административна власт и мощ.

Дионисополис подържал оживени контакти с поселения, разположени на цялото Източно средиземноморие. От дн. гр.. Балчик произхождат известен брой скулптури, които са достатъчно добро доказателство за многоликия духовен живот в полиса. Повечето находки са посветени на бог Дионис, изработени по моделите на древноелинския ваятел Праксител или на неговите ученици.

Жилища :

Те са били наземни, правоъгълни или леко трапецовидни с вариращ брой на помещенията - от 1 до 3.
Има няколко техники за изграждане на постройките- стени от колове и пласт, измазани с глина; глинобитни стени с лентеста техника; стени с висок каменен цокъл или комбинация от тях.
Жилищата са строго ориентирани по посоките на света.
Имат двускатен покрив.
Помещенията са : хромел-за смилане на жито, подиум и пещ, която е винаги вдясно.
Някои жилища имат втори етаж и тавански помещиния, навеси пред входа и килери.

По-късно заради промяната на климата има нова планировка. Вече има стая за живот и стая за животни. Дворовете са оградени от колове с изострени върхове.

Облекло :

Женско - включва хитон, той е дълъг до земята. Използват се фибули, колани, обици, гривни, пръстени, огърлици от благородни метали, желязо, бронз, полускъпоценни камъни. На краката- плъст- наплъстена козина , и цървули.
Мъжко - тесен и прилепнат, като т.н. ногавица. Обличали са риза под коленете върху панталона.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дионисополис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.