Дионисополис


Категория на документа: История



Начело на булето е стоял булеват. Според тогавашната практика често булевът е бил и главен жрец на полиса.

Римляните обикновено позволяват на древногръцките полиси от Черноморието да се самоуправляват по своите собствени закони. Когато Дионисополис бил овладян от тях, той разполагал с демократична конституция. Два надписа, намерини в Балчик, единият от 48 г.пр.н.е., а вторият от 176 г. говорят за демос и буле.

Друг надпис, който датира между края на II и началото на III в. полисът е назован много могъщ, нещо характерно за всички древногръцки полиси, разположени по Понта. Един магистрат, най-достойният от всички, бива, както и в останалите древногръцки полиси, натоварван с дирекцията на административното управление на Дионисополис. Народът/демос/ също като и другите ратифицирал декретите, които му се предлагали. Един надпис обаче съдържа текст, в който името "демос" липсвал, дали обаче булето имало прерогативите да издава закони без да има мнението на демоса това за сега не е известно.

Ресурсите на Дионисополис вероятно не са били големи. Ето защо виждаме много имена, като напр. Акорнион, син на Дионисий, Маркус Аурелиус Деметрий, син на Диоген, както и още един, чието име не ни е известно, но които са били обявени за дарители на града,не самозаради служебното им положение, но и заради разходите, които те сами са правели за общото благо на всичките жители на града, например: издигането на статуи, жертвоприношения на богове, игри и религиозни празници, посланичества и много др.

Вярвания:

Жителите на Дионисополис почитали елински божества,а така също някои чужди богове. Култът към Дионис, който се констатира и в селища като Калатис, Томис и Никополис ад Иструм, за Дионисополис е доминиращ, като стои в основата на много празници и жертвоприношения.

Ето защо тази функция едновременно и религиозна и политическа, достатъчно често не била притяжение на титуляр, както става ясно от един надпис датиран към 48 г.пр.н.е. По това време жителите на Дионисополис умолявали Акорнион, техният съгражданин, който направил велика саможертва пред олтара на Отечеството си Дионисополис, като посланик, да приеме да бъде провъзгласен за Главен жрец на града, тъй като от няколко години си нямали такъв. Тази служба нямало да пречи на останалата работа. Освен култът към Дионис, боготворени били Диметра, Атина, Асклепий, Хигия, Хермес, Херакъл, Немезидите, Тюхе, Конкордия, Самотракийските Кабири и Диоскурите.

Сред чуждите богове, на най-голяма почит можели да се радват "Големият бог" - Озирис и Серапис. Акорнион бил не само жрец на Дионис, но и на Серапис, който фигурира понякога и като Големият бог, върху много монети сечении Дионисополис. В Балчик е открита неголяма статуетка на Озирис, египетски стил, изработена най-вероятно в долината на р.Нил. Култът към въпросните божества свидетелства за значителни търговски и културни връзки между градовете от Черноморието до Египет казва той, при египтяните се нарича Озирис. Съвременната наука установява тази идентичност още през древността. Идентифицирането на Дионис с Озирис при египтяните, е нещо общо и в литературата, и в митологията, както и в древногръцката литература, не само в епоха на религиозния синкретизъм, който е следствие от Александровите завоевания и римското настъпление, но още от V в.пр.н.е., т.е. времето на Херодот. Това се дължи на отношения от всяко естество: търговски и др. род стопански, културни между островите и континента от една страна и Египет от друга, пътувания на знатни хора, мислители, философии, изпълнители на някакви миссии, преместванията на групи хора- времени или продължителни, на търговци, размяна на стоки и мисли, по време на второто хилядолетие пр.н.е. или по-късно между VII и V в. "Големият бог", почитан и в други старогръцки полиси, като в Одесос, фигурира доста често върху монетите от Дионисополис. Един надпис от града споменава жрец, който едновременно бил жрец и на дванадесетте божества. Тук се споменава и за култа на императора към 12 бога, наложен по цялата Римска империя.

Всяка година се празнували Дионисовите празници. Гражданите, които имали някакви заслуги пред Отечеството, получавали публично награди. Най-значителни тези тържества ставали по време на император Комод, образът на който твърде често се среща изобразен върху монети сечени в Дионисополис. Този император, след като се оказал особено щедър към християните и тяхната църква, сложил край на преследванията и същевременно провеждал покровителствена политика към култа на бог Дионис, поощрявал провежданите в неговата чест празници, най-вече в Антиохия. Комод отпускал на организаторите значителни парични суми, както и за организираните празници, наричани "Оргии", които ставали главно през ноща и траели 30 дни през целия месец май. Надпис от Дионисополис споменава са (sic), служебен ранг, който бил в състояние да определя лицата,имащи права да участват в "Оргиите".

Един друг надпис от II или началото на III в. отбелязва като нови игри, като начело които стоял гимнастик. Не се знае обаче в чия чест били те. Вероятно става дума за атлетически игри по еленски образец. Не е изключено обаче римските игри по подобие на гладиаторските да са били въведени и в Дионисополис. Върху един надгробен паметник от града се среща вляво от фигурата на Хермес един рецеариус, с името Деметрий, който държи в дясната си ръка мрежа, а в лявата тризъбец. Той може да се окачестви като един от победителите в игрите, посветени от бог Дионис.

Дионисополис е имал по всяка вероятност много сгради, от които днес почти не оставели следи, освен няколко открити, в повечето случаи епизодично, фрагменти от постройки, колони и незначителни скулптурни фрагменти.Един надпис върху фрагмент, от саркофаг, говори, че той е бил пренесен в един параклис, разположен не много далеко от т.нар. Дворец.

Акрополът на Дионисополис:

Очертанията на акропола трудно могат да бъдат определении. Те заемат значителна част от терасите на днешния град, между 50-я и 73-я м. Има някодко сектора от тези останки. Има две стени, които се намират източно от църквата "Света Троица". Други останки се забелязват при ул. "Васил Вълков" и наблизо до ул. "Мирчо Стари". Тези четири точки са достатъчни, за да ни дадът сведения относно положението на стените, формиращи обръча на укрепителната система. Тя е следвала от изток големия дол, наречен "Кулака". Относно северозападната и западната все още не е открит никакъв белег от стари зидария, навярно поради това, че старите жители на Балчик са я използвали за съвременно строителство.

Очертанията на акропола и тук би трябвало да следват образите, които разделят терените от северозападния хълм, висок около 78 м. над морето. По посока на българската гимназия обрачът е опасвал основите на високия над 108 м. хълм от сарматски варовик, чиито склонове са доста, почти отвесни, стръмни от юг и от към запад. Тази височина била сигурен закрилник на акропола, защото е трудно превземаема. Къде се е намирал площадът е трудно да се определи. Дали е бил на мястото на пл. "Кирилица Мария", където била разкрита гробницата-мавзолей или е бил разположен на югоизток, където се издигат църквата "Света Троица" ,или "Сулак - джамия", където са намерени много надписи? По този въпрос не можем нищо да се потърди.

Изворна вода е снабдявала акропола, следвайки същия път и е изтичала на същото място, където днес е най-важната чешма на град Балчик.

В акропола са намерени още паметници и предмети на античното изкуство: части от декоративна скулптура, останки от постройки, надгробни каменни надписи. Намерени са пет статуи без глави, една от които е висока около 0,55 м. Същата представлява бог Пан, седнал, като свири на музикален инструмент. Намерен е още старогръцки надпис с четири реда букви, една статуетка на Асклепий, която е висока 0,22 м., наподобяваща едновременно с това и древноегипетския бог Озирис и т.н. На един барелеф на града са изобразени Диоскурите, на друг Хермес, пред който е разположен надписът, отбелязан вече по-нагоре. Всички тези произведения са от римската епоха и поради това не са изпълнени прецизно.

Погребални церемонии:

Смъртта е посрещана с радост .Тя е символ на края на мъките.При раждане траките тъгуват, то означава начало на мачителен живот.

Некрополът е могилен. Но насипът на могилките е твърде нисък; те са малки и едва личат на повърхността на равния терен. Самите гробове са два вида - прости, насипани с камъни и пръст, и сложни - правоъгълни, трапецовидни или квадратни камери.

В края на некропола е разкрито специално оградено с камъни пространство, където са издигали кладите и изгаряли умрелите.В гробовете умрелите се погребват с облекло и предмети на бита и най-вече с оръжие при мъжките погребения- железни мечове, железни криви ножове, железни върхове на копия са обикновени находки. От облеклото чести останки са фибулите. Тези и подобни предмети се намират и сред горелите кости при погребенията с трупоизгаряне. Тук покрай глинените урни, служещи само като вместилища на горелия труп, в гробните камери са полагани и съдове - по един или по няколко, в които е слагана в гроба храна. Съдове с храна се намират и при двата вида погребение. Горените кости се събирани из пепелта в глинен съд, лепен на ръка или точен нагрънчарско колело, и полагани в гробовете или каменните гробници, повечето от които са еднокамерни. В тях освен урната с горените останки са положени и съдове, съдържащи храна, сложена за умрелия. Но има камери, изградени по такъв начин, че в тях се побира само урната и очевидно са направени само за нея.Интересни са двукамерните гробници, при които съдът с горелите кости лежи в едната, а останалите съдове, в които е била сложена храната, са положени в другата камера. Заедно с погребаните горели кости са били заравяни предмети, предназначени за умрелия: железни ножове, върхове на стрели и копия, накити. Инвентарът в тракийските погребения Чашите са със заоблено дъно с по един нисък пръстен и с една или две високо извити над ръба дръжки. От накитите заслужават да се споменат спиралните гривни и особено характерните халщатски типове фибули. Не са редки и торквите (шийни гривни).

Но некрополите от този вид са предназначени за обикновено население, което се е придържало по-вярно към старите погребални традиции на траките, наследени от векове. Знатните родове устройват могилни гробници от различен вид. Обикновено това са малки камери, годни да поберат тялото само на един или двама покойници, погребани заедно- мъжа и любимата му жена, която се остава доброволно да бъде умъртвена, за да го последва в царството на сенките с погребалния инвентар. Особена черта на знатния тракийски погребален обред при някои големи могилни гробници е погребението на кон.

В погребанията от римската епоха преобладава стъклото: балсамарии, с кръгла и камбановидна форма, докато керамиката е представена на главно от две еднофитилни лампи, с овална форма, малки дръжки и плоско дъно. Останалият погребален инвентар се характеризира със силно натрошена тракийска керамика.Най-общо става въпрос за гробни камери, в повечето случаи с трупополагане и средно богат гробен инвентар - детски играчки, гленени и стъклени балсамарии, хирургически инструменти, стригили, глинени лампи, монети, фрагментирани ковчежета, везни, натрошено стъкло.

При строителни работи населението често попада на останки от погребения и зидани гробници.

Жертвоприношенията биват 2 вида:
1. хранителни жертви - храната съпровожда мъртвия в задгробния живот
2. жертвоприношения на цели животни- при трупоизгарянето се смесват животински и човешки останки. Тогава животното е използвано за жертвоприношение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дионисополис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.