Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885)


Категория на документа: История


 ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

ПО

Дипломатическа кореспонденция и протокол

ТЕМА:

Дипломатическата кореспонденция по време на Съ

единението от 1885 г.

СТУДЕНТ: Светлана Николова Ангелова

СПЕЦИАЛНОСТ: Дипломация и международни отношения

ФАКУЛТЕТЕН № 1109937021

Предадена на: 02.02.2013 г.

Съдържание:

1. Александър І Батенберг - български княз, формиране на различните кабинети и назначените външни министри през разглеждания период
2. Княжество България и съседните държави
3. Дунавският и железопътният въпрос
4. Дипломатическата подготовка и защита на Съединението 1885 г.
5. Съюзът на тримата императори, Княжеството и Съединисткото движение в Източна Румелия
6. Сондажите на княз Александър І през лятото на 1885 г. Обявяване на Съединението
7. Великите сили и Съединението
8. Балканските държави и Съединението
9. Български дипломатически мисии в защита на Съединението
10. Цариградската посланическа конференция
11. Преговорите за сключване на мирен договор със Сърбия в Букурещ
12. Топханенският акт от 24 март, 1886 г.

Използвана литература:

1. Спасов, Л; В. Тошкова; В. Трайков; Ем. Александров, История на българите. ч. ІV, Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003.

През периода след Освобождението на България до Съединението /1879 - 1885 г./, пред избрания за български княз Александър І Батенберг и българската дипломация стоят за разрешаване два основни въпроса: за осъществяване на националното обединение и за утвърждаване на държавния суверенитет в противовес на Берлинския договор. В настоящата курсова работа ще проследя усилията на княза и дипломацията от неговото избиране до Топханенския акт от 24 март, 1886 г.

На 17 април, 1879 г. Великото Народно събрание на Княжество България избира Александър І Батенберг за българския княз. На 4 май, с.г. Александър І получава избирателния акт от българската делегация в Ливадия, където по това време е руският император Александър ІІ. 5 дни по-късно князът и българската депутация, в състава на която са д-р К. Стоилов и митрополит Симеон, са приети във Виена от австрийския император и унгарски крал Франц Йосиф, а на 13-и с.м. и от император Вилхелм І в Берлин. Следват посещения в Париж, Лондон и Рим. През юни мисията приключва в Цариград с аудиенция при турския султан. Получил одобрението на Великите сили и Турция, Александър І полага клетва пред Великото Народно събрание във Велико Търново /27 юни, 1879 г./. По време на своята обиколка князът води разговори в европейските столици за съдбата на Македония и Източна Румелия и за международните задължения на Княжеството.

Министър на външните дела и на изповеданията в първото българско следосвобожденско правителство /на Т. Бурмов/ е Марко Балабанов. До Освобождението той вече е изпълнил две дипломатически мисии. През 1863 г. Раковски го оставя за свой заместник в Атина да води преговори с гръцкото правителство за създаване на балкански съюз. През август, 1876 г. Балабанов и Драган Цанков посещават столиците на шестте Велики сили като пратеници на Българското човеколюбиво настоятелство и цариградските българи, снабдени с Меморандум, в който е издигнато искането за предоставяне автономия на българските земи.

От първия месец на управление на кабинета на Бурмов до септември 1880 г., князът приема акредитивните писма на дипломатическите агенти на Русия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Германия, Белгия, Сърбия, Румъния и Гърция. До провъзгласяване на Съединението Княжество България е представено в чужбина от дипломатически агенти в Цариград, Букурещ и Белград.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.