Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885)


Категория на документа: История



Румъния запазва неутралитет, въпреки лошите отношения с Княжеството заради Араб табия. Тя се надява, че успехът на Съединението ще укрепи Александър І на престола и по този начин ще избегне опасността от превръщането на Княжество България в руска провинция.

Черна Гора не се противопоставя на обединението.

(Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното правителство)

След обявяване на Съединението се решава да се изпрати българска делегация до руския император Александър ІІІ с молба да покровителства обединението на Северна и Южна България. Срещата с руския външен министър се състои на 20 септември в Копенхаген. Гирс окачествява Пловдивския акт като "глупост". Той предупреждава българските делегати русофили /В. Друмев, Ив. Ст. Гешов, Ив. Гелджиков и др./ за реална опасност от страна на Сърбия. На другия ден те са приети и от Александър ІІІ, който, без да споменава името на българския княз, казва: "За разединение и дума не може да става". В датската столица българските делегати разбират, че Русия е против оставането на княз Батенберг на българския престол.

Ив. Ев. Гешов, който е английски възпитаник, заминава за Лондон по нареждане на българското правителство с цел да спечели Англия за българската кауза. Солзбъри съветва незабавно да започнат преговори с Турция за решаването на въпроса с персонална уния. Целта на Англия е да подкрепи българския княз и да сведе до минимум руското влияние в Княжеството и Източна Румелия. В името на това английското правителство е склонно да одобри Съединението, но без да се излага на опасност. От Лондон Гешов заминава за Париж. Френският външен министър препоръчва на българското правителство да приеме решенията на Посланическата конференция. Във френската столица Гешов издава с пропагандна цел книгата "Съвременна България".

Българското правителство се опитва да се възползва от съществуващите противоречия в "съюза на тримата императори". В края на септември със специална мисия във Виена е изпратен българският дипломатически агент в Букурещ Григор Начович. Австро-унгарският външен министър Калноки дава да се разбере, че не е против Съединението, а срещу извършването му "точно сега". Точно сега Австро-Унгария не е в състояние да се възползва и анексира Босна и Херцеговина, в съгласие с подписания през 1881 г. Протокол между тримата императори. Мисията на Начович не променя позицията на Австро-Унгария и тя открито насърчава Сърбия срещу Княжеството.

През септември са направени и два безуспешни опита за непосредствено споразумение с Турция. Високата Порта отклонява разговорите с източнорумелийските пратеници д-р Ст. Чомаков и Ив. Хаджипетров. Мотивът е, че въпросът за Съединението ще се реши със съгласието на всички Велики сили. Турското правителство не приема със същия мотив и личните пратеници на българския княз.

Княз Александър І и правителството на Петко Каравелов полагат усилия за преодоляване на кризата в отношенията със Сърбия. На 30 септември в писмо до крал Милан Александър І предлага спогодба и изтъква, че тя ще обхваща сферите на влияние на сърби и българи в Македония, географските граници и териториалните им претенции. Князът подготвя и второ лично послание до крал Милан, в което предлага двете страни да се съюзят и да влязат във война с Турция. Правителството на Каравелов не одобрява това писмо. Подготвено е ново, което е показано на турския комисар в България. Димитър Греков е определен да замине за Белград, но сръбското правителство отказва да го приеме.

Посланическата конференция започна работа на 24 октомври в двореца Топханен в Цариград. На първото заседание председателят Саид паша, руският посланик Нелидов, германският фон Радовиц и австро-унгарският барон Каличе застават на позицията да се запази Берлинският договор. На второто заседание английският посланик Уайт настоява конференцията да се занимае с положението на населението в Източна Румелия, с което показва, че Англия няма да се съгласи княжеските войски да се изтеглят от областта и да се възстанови новия ред. На третото заседание Уайт прочита декларация на своето правителство, с която конференцията се призовава "да проведе една сериозна анкета върху положението на Източна Румелия" и след това да взема решения. На следващото заседание, в противовес на това, турската делегация настоява да се вземе решение по следните 5 точки:
- специален делегат да покани от името на Великите сили и султана княз Александър І да изтегли войските си от Източна Румелия
- делегатът да призове населението в Областта към подчинение
- да се изпрати извънреден комисар до назначаването на генерал-губернатор
- комисарят да поеме властта в Областта и
- да се изпрати смесена комисия, която да проведе исканата от Англия анкета

Турското предложение приемат по принцип Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия. Френският и английският представители заявяват, че ще съобщят турските искания на правителствата си, за да получат инструкции. Конференцията навлиза в застой. Възползвайки се от безплодните преговори, Сърбия обявява война на България на 2 ноември, 1885 г.

На 5-7 ноември основните сръбски войски са разбити при Сливница. Българската армия освобождава Трън, Брезник, Драгоман, Цариброд. На 15-и е превзет и Пирот. Ден след това военните действия са преустановени след намесата на австро-унгарския пълномощен министър в Белград пред българското командване.

На 6 декември, 1885 г. в Пирот започва работа международна военна комисия, която да изработи условията по примирието между Княжество България и Сърбия. Тя е назначена по предложение на Австро-Унгария и Италия и в нея влизат военните аташета на Великите сили във Виена. На 9 декември Великите сили се съгласяват в заседанията на комисията да участват капитан Олимпи Панов и капитан Винаров от българска страна и полковник Топалович и подполковник Миланович от сръбска. Същия ден капитан Панов и полк. Топалович подписват изработеното примирие.

Като държава победителка Княжество България настоява преговорите за мирния договор да се водят в София. Сюзеренът Турция предлага Цариград. Сърбия не приема тези искания. В началото на януари, 1886 г. Великите сили, Турция, Княжество България и Сърбия одобряват предложението на Бисмарк преговорите за подписване на мирния договор да се състоят в Букурещ. Петко Каравелов запознава първия делегат на Княжеството Маджид паша /избран, за да се улесни дейността пред Високата порта за признаване на Съединението/ с условията на българското правителство. На първо място е поставен въпросът за получаване на обезщетение в размер на 25 млн. франка - 20 млн. разходи по войната и 5 млн. нанесени щети във Видинско, Софийско и Трънско.

На 23 януари 1886 г. конференцията е открита. С пристигането си в Румънската столица Маджид паша получава инструкции от Високата порта да не иска обезщетение за България, а само да го подкрепи. Вторият ни делегат Ив. Ев. Гешов прави дипломатически сондажи за компенсирането на Княжеството. Позицията на Австро-Унгария е, че България няма право на компенсации, тъй като мобилизацията на войските й предхожда сръбското нападение. Водачът на сръбската делегация Ч. Миятович окончателно осуетява българските намерения. Той повдига въпросите за Брегово, за митническите отношения, за емигрантите и строителството на линията Цариброд-Вакарел. Маджид паша не се съобразява с исканията на българското правителство и улеснява Сърбия максимално да се възползва от затрудненото положение на Княжеството. На 10 февруари Миятович представя проект за мирен договор, състоящ се от един член: "Мирът между Сръбското кралство и Княжество България, който бе нарушен на 2 ноември, 1885 г., се възстановява, считано от деня на размяната и ратификациите на настоящия договор".

На 13 февруари Гешов предлага договорът да се състои от два члена - за мир и амнистия. Същия ден Турция представя проект от 4 члена. Първите два са по българското предложение, а с другите се иска окончателно уреждане на границата и обезщетяване на България с 25 млн. франка. Миятович казва: "Представянето на последния член е причина за война" и предупреждава, че преговорите ще бъдат прекъснати, ако той не отпадне. След тази сръбска реакция опитът на Високата порта да извлече изгода от усложняване на сръбско-българските преговори пропада. Маджид паша оттегля подкрепата си за Цариградския текст. Двуличното поведение на Високата порта и категоричната реакция на Сърбия заставят българското правителство да приеме сръбския текст. По настояване на П. Каравелов мирният договор е подписан не на 17-и, когато изтича срокът на примирието, а на 19 февруари, деня на сключването на Санстефанския договор.

Блестящата военна защита на Съединението в Сръбско-българската война заставя посланиците на Русия, Анстро-Унгария и Германия да изискат от Турция спешно да изпратят в Източна Румелия двама свои делегати, които да прокламират желанието на султана да се възстанови стария ред. Пратениците Лебиб ефенди и Гадбан ефенди пристигат на 20 ноември в Пловдив и скоро се убеждават, че запознаването на населението с тези искания ще предизвикат безредици. На 13 декември се провежда последното заседание на Цариградската посланическа конференция. Очертават се три гледни точки: Англия, Франция и Италия са за разрешаване на Източнорумелийския въпрос чрез персонална уния, Русия - чрез административна уния и Германия и Австро-Унгария посредством преки българо-турски преговори.

През декември, 1885 г. княз Александър І започва преговори с Гадбан ефенди за сключване на българо-турска спогодба. През януари на следващата година преговорите са продължени в Цариград. Външният министър Ил. Цанов е изпратен в турската столица с неограничени правомощия. В преговорите активно посредничи Уайт. На 20 януари е подписано следното споразумение: 1. Княз Александър І Батенберг да управлява областта за срок от 5 години, след което той може да бъде преназначаван от султана. 2. Турция да въвежда войска в Областта и Княжеството в случай на размирици. 3. Границата в Родопите окончателно да се определи съгласно стратегическите интереси на Високата порта. 4. Двете страни да си оказват взаимна помощ в случай на нападение от трета държава. 5. Органическият устав да бъде преразгледан в срок от 4 месеца. 6. Берлинският договор остава непроменен в останалата си част.

Русия настоява да не се споменава името на Александър І и преназначаването на българския княз да става и с одобрението на Великите сили, Международна комисия да преразгледа Органическия устав, а клаузата за взаимна военна помощ да отпадне. В началото на годината отново на власт в Англия идва Гладстон. Той приема руските искания, не желаейки конфронтация. На 24 март, 1886 г. е подписан Топханенския акт. В него в сравнение със спогодбата от 20 януари отпада името на княза и 5-годишния срок за мандата му, клаузата за военната взаимопомощ и правото на Турция да въвежда войски в случай на размирици. На 13 април със султански ферман на българския княз е поверено управлението на Източна Румелия.

С Топханенския акт не се решава окончателно въпросът за Съединението. Източна Румелия си остава турска провинция с административна автономия, чието управление е поверено на български княз. Неуреденият въпрос за Съединението от международна правна гледна точка впоследствие се превръща в една от най-важните политически предпоставки за обявяване независимостта на България на 22 септември 1908 г.

(Топханенския акт не се решава окончателно въпросът за Съединението)

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.