Дипломацията на цар Петър. Отношенията с византийци, маджари и руси.


Категория на документа: История


След завръщането си от похода срещу българите според Лъв Дякон, Никифор като почел със сан патриций известния Калокир, човек смел и буен, изпратил го при тавроските, който на общ език се наричат рус, с поръчка да им раздаде злато и да ги доведе в земята на българите, за да я завоюват.

Византийските извори не съобщават, защо избора на Никифор се спрял точно на русите, а не на някой друг скитски народ. Но събитията, които са станали по това време по северните брегове на Черно море и в частност с отношенията на град Херсон към самата Византия като нейна колония дават отговора. Византия всякога е гледала да запази своите владения по северните брегове на Черно море и здраво да закрепи в тях своята власт и влияние. Почналото обаче в това време засилване на руско-киевското княжество и бързото му разширение към средата на Х в. ясно очертали държавната политика на първите руски князе. Стремеж да слязат на Азовско и Черно море и да завладеят главните морски търговски пътища, а това било в разрез с византийските интереси.

През времето на своя дълъг поход на изток от 964 до 967 г. Светослав нанесъл съкрушителен удар на всички свои съседи от реките Ока и Горна Волга до Каспийско море и Кавказ. За да ограничи това бързо разрастване на княжеството Никифор прибягнал до дипломацията. Той решил да въоръжи киевския княз против България, като мислел от една страна да отвлече вниманието на руския княз от Херсон, а от друга да направи България съвсем безопасна за империята. С воденето на преговори той натоварил самия Калокир, като го снабдил с нужното количество злато. В началото на 967 Калокир заминал за Киев и по думите на Лъв Дякон сполучил да убеди Светослав да тръгне против българите. Между другите условия той предложил на Светослав следното: след като победи българите, да покори страната им и да я задържи като собствено владение, а в замяна на това да му помогне против ромеите, за да завладее царството и да достигне ромеиската върховна власт.

Така лятото на 968 г. начело на 60 000-на войска без обоза, Светослав се спуснал по Днепър на ладии и потеглил по Черно море към устието на Дунав. Това нападение било неочаквано за българите. Когато научили за руската инвазия те събрали едва 30 000-на войска и излезли против тях. Тази 30 000-на армия била разбита още в първото сражение, обърнала се на бяг и едвам успяла да се затвори в Доростол. Като чул за това жестоко поражение, цар Петър паднал в епилептична болест. След това русите не срещнали никакъв отпор и превземали един след друг градовете, като ги грабели и разрушавали наравно със земята. Още след появяването на русите в устието на Дунав и особенно след неочакваното поражение в Преслав веднага разбрали, че руското нападение над България е дело на византийската политика.

В тоя критичен момент на болният Петър оставало едно от двете средства за противодействие: или да се обърне към народа за подкрепа, за отпор против външните нападатели, или пък да прибегне отново към отстъпчивата си политика. Да се обърне към народа не можел или не посмял, за това решил да търси външна помощ. Първо се опитали да възстановят мира с Цариград, отказвайки се вероятно от ежегодния данък. Едновременно с това българската дипломация влязла в контакт с печенегите, като им предложили да нападнат руската земя, та по тоя начин да принудят русите и техния княз да напуснат България, на което печенегите се съгласили.

Заключение

Българските пратеници пристигнали в Цариград на 28 юни 968 г. и били приети с голяма почит. Никифор Фока бил вече решил да възобнови мира с България. Как се обяснява тази му политика.

Императорът добре разбирал, че слабата му съседка не ще бъде в състояние да издържи силните удари на суровите и войнствени руси, а пък завоеванието на България от тях му внушавало страх, защото той ще има зад гърба си не кроткия цар Петър, а храбрия и смел руски княз Светослав.

А пък и зловещия слух, че Калокир иска да завладее византийския престол с помоща на Светослав усилвал тоя страх. В Цариград недоволството също било голямо, а императорът губел популярност.

Така бил възобновен предишния мирен договор между България и Византия в края на лятото на 968 г. Веднага след това обаче княз Светослав напуснал България заради печенегите, но положението на България по никакъв начин не се подобрило.

Използвана литература:
* В. Златарски - "История на българската държава" т. 1, ч. 2
* П. Мутафчиев - "Маджарите в българо - византийските отношения през третата четвърт на десети век"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дипломацията на цар Петър. Отношенията с византийци, маджари и руси. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.