Дипломатическата мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков


Категория на документа: История


Отговор на проблемен въпрос

Искра Недкова Нейкова
История, ІІІ курс
V група, № 24569

Как и защо е организирана дипломатическата мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков?

Дипломатическата мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков е организирана в резултат на жестоко потушеното Априлско въстание от 20.04.1876г. Недоволство срещу османската власт съществува и в останалите християнски райони на империята - о. Крит, Епир, Тесалия, Армения и други. Въпросът, който възниква след "Българското въстание" е защо Османската империя извършва тази поредица от жестокости над въстаниците? България представлява основната балканска територия под властта на Високата порта, която в повечето случай играе ролята на защитна зона, през която враговете на империята трябва да преминат преди да достигнат до нея. Турските власти правят всичко възможно да прикрият последиците от Априлското въстание, но въпреки това се появяват доста публикации в чуждестранни вестници за терора над българския народ. Руският печат и вестник "Дейли Нюз" съобщават за събитията, случили се през пролетта на 1876г. На 06.05 в Солун са убити консулите на Германия и Франция от развилнялата се мюсюлманска тълпа, което кара Европа да се замисли върху опасностите, които може да причини Османската империя. Посегателството над лица, ползващи се с имунитет и то представители на Великите сили било прието като варварски акт от страна на османците. Освен това европейските страни са информирани за развитието на Източния въпрос и положението, в което се намира главно българското население от брошурата на Марко Балабанов от 1869г - "Турците в България". Всички тези събития се превръщат в подходяща основа за организирането на българска дипломатическа мисия из страните в Европа, която ще има за цел избавянето на християните от османската власт.

Инициативата за изпълнението на тази задача поема тесен кръг около българската Екзархия. Решава се дипломацията да бъде съставена само от 2-3 души, които ще бъдат верни на националната идеи българи. Те ще трябва да обиколят европейските дворове и да представят устно и писмено истинското положение и исканията на сънародниците им. Екзарх Антим І се спира на д-р Георги Вълкович и Марко Балабанов. Балабанов се съгласява веднага, но Вълкович е санитарен полковник в турската армия и не иска да губи поста си. Тогава Антим І предлага на Драган Цанков да участва в дипломатическата мисия в Европа и той приема. Тази обиколка е останала в тайна, като са били информили единствено организаторите и участниците в нея. За да не бъде подозрително Драган Цанков и Марко Балабанов тръгват по различни пътища като тяхната крайна дестинация е Виена. Цанков пътува по маршрута Цариград-Варна-Русе-Виена, а Балабанов - Цариград-Триест-Виена. Делегацията има за цел да обиколи по-големите държави в Европа - Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия. Единственото препоръчително писмо, с което двамата потеглят за Европа е дадено от Иван Ев. Гешов, в което той пожелава успех на мисията. Документът е адресиран до всички европейски дворове като в него се набляга на засилването на мюсюлманското влияние в засегнатите от Априлското въстание райони. Въпреки че Великите сили са запознати с положението на българите са нужни доста усилия и предварителни уговорки, за да могат двамата делегати да бъдат поканени и изслушани от видни личности и политици като У. Гладстоун, лорд Дерби, А. М. Горчаков и други. Първите дни, които Драган Цанков и Марко Балабанов прекарват във Виена са изпълнени с чакане на обещаните от българската Екзархия останали препоръчителни писма до руските консулства в европейските столици. На 17.08 двамата българи посещават посолството на Русия във Виена и се срещат с посланик Новиков. Те обаче не са приети добре и става ясно, че руския консул не е запознат с положението на България. Това означава, че Екзархията не е спазила обещанието си и не е пратила препоръките до Европа. Българската делегация е оставена да се справя сама като е лишена от подкрепа от родината си. В тази ситуация Драган Цанков и Марко Балабанов решават да се разделят - Цанков остава във Виена да чака препоръчителните писма, а Балабанов заминава за Париж. Там на 26.08 той отива в руското консулство, но отново не постига никакъв успех. В тази ситуация на тежко бездействие Марко Балабанов решава да пристъпи към същността на тяхната мисия, а именно съставянето на т.н. Мемоар. Поради големият си юридически и обществен опит, Балабанов доста умело успява да подбере точните думи, с които да убеди Европа да помогне на християнския народ. В "Мемоара" не се набляга на Априлското въстание. По скоро то е представено като неизбежна част от недоволството на българите срещу османската власт. Исканията са свързани с пълна автономия с народно представителство, гарантирано от Великите сили и се набляга на неуспеха на реформите от 1839г. Мемоарът "България" е окончателно завършен в края на август 1876г като към него е добавена частта, че ако България не постигне целите си по мирен път то "Русия е готова да изпълни своя дълг".

След като всички документи са събрани двамата българи вече са готови да започнат своята обиколка из Европа. Те решават да посетят първо Великобритания, тъй като след потушаването на Априлското въстание именно тя оказва най-голяма подкрепа на българите. Либералната партия на Гладстоун организира шествия и митинги в защита на избитото население. През септември 1876г той издава брошурата "Българските ужаси и Източния въпрос", в която настоява за оказването на помощ на българите и необходимостта от бързо разрешаване на проблема с Османската империя.

Мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов във Великобритания продължава от 23.09 до 20.11.1876г. През тези почти 2 месеца двамата се срещат с различни общественици, политици и журналисти, които могат да окажат подкрепата си за българското начинание. Дипломатите са приети в дома на лорд Джон Ръсел, които по думите на Цанков "прие ни като свои чеда, които не е виждал от много години". Делегатите започват все по-често да се натъкват на благоразположението на организации, движения и духовници, което вдъхва надежда на двамата българи, че в крайна сметка ще получат желаната помощ от Европа. Силно впечатление на английската общественост правят публикациите във вестник "Дейли нюз" относно посещението на Балабанов и Цанков в дома на лорд Дерби, издаването на "Мемоара" и особено обнародването на обръщението на двамата дипломати към кралица Виктория. При това положение Драган Цанков и Марко Балабанов започват да получавата множество покани за участие на митинги, обществени заседания и дружества. По този начин двамата българи успяват да развият една доста изгодна за България външнополитическа дейност със страна, която по това време няма много големи позиции в европейската дипломация. Въпреки всичко обаче старта, които делегатите дават на своята мисия е доста добър - успяват да спечелят подкрепата и вниманието на Англия чрез представянето на достоверна информация относно положението на България. Тази външнополитическа акция на Драган Цанков и Марко Балабанов съдържа в себе си не само идеята за постигане на автономия. Изгражднето на контакти с външния свят всъщност цели да се разбере, че в България има много образовани и квалифицирани хора, които биха могли да поемат някой ден управлението на страната си. Заради ужасяващата информация за невиждани кланета и убийства, българите са представени като невинни жертви и мъченици пред очите на европейските страни. Тази българска делегация обаче успява да опровергае мнението на Великите сили и дори българските представители стават обект на почит и уважение от страна на големите политически и държавни личности в Европа.

След успеха на мисията в Англия, българите заминават за Франция и от 20.11.1876 г. започват своята обиколка в Париж. Там вече имало изградено мнение за "представителите от България" благодарение на публикациите в английските вестници. Въпреки това обаче Драган Цанков и Марко Балабанов срещат 2 противоположни мнения за тяхната мисия. От една страна са позитивно настроените към българската делегация в лицето на вестниците "Ла Франс", "Льо Рапел" и "Монитьор универсел", а от друга - протурската пропаганда, организирана и ръководена от Високата порта. Важна особеност, на която се натъкнали българските представители е, че агитацията в тяхна полза се развива само в тесен кръг около публицистиката и журналистиката. Във Франция липсва този ентусиазъм да се помогне за разрешаването на българския проблем, които се наблюдаваше в Англия. Според подробните разкази на Марко Балабанов, министърът на външните работи на Франция дук Деказ настоява за доста по-условна автономна власт в сравнение с предложението на българите. Този вариант е крайно неизгоден за дипломатите, тъй като те са убедени, че българския народ никога няма да се съгласи с "половин автономия". След разговорите водени с дук Деказ, Цанков и Балабанов се срещат и с гравния редактор на вестник "Ла Франс" - Емил дьо Жерарден. Те обсъждат две много важни за българите теми. Първо, че Русия със сигурност ще поеме покровителството над българския народ, чрез което те ще получат желаните политически права. Освен това заради проблемите в Османската империя, при всички положения със или без война тя ще отстъпи и ще даде свободата на българите. Другият важен въпрос, който е разгледан е свързан с подкрепата на Франция, която обещава, че няма да се противопостави на решенията за помощ на България. Жерарден е категоричен и относно факта, че Франция никога повече няма да участва в Кримска война на страна на Османската империя, което би означавало, че българите печелят още един съюзник срещу мюсюлманските завоеватели. И тук отново възниква въпросът дали българите, ако получат своята автономия ще бъдат способни да се управляват сами. На тези съмнения Драган Цанков и Марко Балабанов отвръщат с примери от развитието на българските училища, учебно дело, просвета и култура. Двамата си тръгват от Париж с уверението, че на Цариградската конференция в край на 1876 Франция ще подкрепи проекта за получаване на автономия за българите.

Следващата страна, която посещават Драган Цанков и Марко Балабанов е Италия. На 02.12 те пристигат в Рим. Там обстановката относно българската мисия отново е предварително подготвена чрез изпратеното препоръчителното писмо на Евлоги Георгиев до граф Распони. Осведомен за делегацията графът им урежда среща с министър-председателя Депретис и министърът на външните работи на Италия Мелегари. Италианските държавници приемат сърдечно българските делегати и дори изразяват убеждението си, че техният проблем заема основно място в европейската политика. Министърът на външните работи дори изразява мнението си, че християнска Европа е длъжна да даде автономия на всички християнски държави поставени под властта на Османската империя. Италия е толкова категорична в необходимостта от външна намеса за решаването на българския въпрос, тъй като самата тя е наскоро освободена и обединена държава, която все още помни ужаса от освободителните си борби. Умелото водене на преговори от страна на Драган Цанков и Марко Балабанов си проличава и в Рим, където те отново излагат всички онези примери за развитието и напредъка, който е постигнал българския народ.

Не трябва да се забравя факта, че по време на дипломатическата мисия в Европа, се провеждат и заседанията на Цариградската конференция (23.12.1876 - 20.01.1877г). Въпреки че българските представители не са допуснати до нея, те оказват силно влияние върху европейските дипломати. По този начин те се застъпват за българите на Цариградската конференция и дори успяват да засилят натиска си върху Високата порта за разрешаването на българския проблем.

Поредната спирка от обиколката на Драган Цанков и Марко Балабанов е Германия, като пристигат в Берлин на 13.12.1876г. В германската столица обаче те попадат по време на заседание на Райхстага, което усложнява ситуацията по приемането им. Заради това те изпращат писмо до канцлера Ото фон Бисмарк, в което изказват желанието си да се срещнат с него. Тъй като им е отказано Цанков и Балабанов нарушават протокола и отиват без предупреждение във външното министерство и искат аудиенция. Делегатите успяват да получат уверение, че Германия ще ги подкрепи на Цариградската конференция, но въпреки това двамата българи продължават да настояват за лична среща с канцлера. Пишат второ писмо до него и най-накрая на 18.12 се срещат. От разговорите се стига до заключението, че и в Германия съществува благоприятна ситуация за решаването на българския въпрос. Има несъгласие единствено относно границите на бъдещото автономно княжество, заради притесненията на Германия от създаването на нова голяма държава. Както в случая с Франция, и Бисмарк е категоричен, че ако започне война между Русия и Турция Германия няма да участва, а просто ще поддържа и подкрепя християнските народи.

След успешно проведените мисии в Англия, Франция, Италия и Германия, Драган Цанков и Марко Балабанов се отправят към следващата си точка - Петербург. Те пристигат в Русия на 20.12.1876г като още на следващия ден отиват във външното министерство и се срещат с канцлера А. М. Горчаков. Той не крие силните си симпатии към българските представители и дори изказва убеждението си в големия успех на тяхната мисия. За разлика от останалите държави, Русия е на мнение, че България е напълно готова да се развива самостоятелно, но за да стане това й трябва силна външна подкрепа. При това положение Цанков и Балабанов посочват Гаврил Кръстевич за достоен български представител, който е напълно способен да управлява автономното княжество. Горчаков не бил съгласен особено с техният избор и дори е на мнение, че поне в началото им трябва представител от християнска Европа, удобрен от Великите сили. Несъмнено най-голямото събитие за българските дипломати, докато пребивават в Петербург, е аудиенцията до император Александър ІІ на 23.12.1876г. Руският император е единственият европейски монарх, който склонява да приеме Драган Цанков и Марко Балабанов и да ги изслуша. Този период от делегацията бележи нейната кулминация. Русия вече е променила коренно политиката си на Балканите и главно към българите, особено след Априлското въстание. Тук вече не се налага българите да защитават позицията си, нито да обясняват изключителното си положение. Руската империя е предварително осведомена за всичко ставащо на юг от нея и е категорична, че ако автономията на българите не се постигне по мирен път, то ще стане чрез война с Османската империя.

Последната спирка от дипломатическата мисия в Европа е Австро-Унгария. На 02.01.1877г Драган Цанков и Марко Балабанов пристигат във Виена, а на 05.01 постигат и основната си цел - срещат се с министъра на външните работи Ю. Андраши. Тук обаче те се натъкват на една от главните пречки за уреждане на българския въпрос, а именно, че Австро-Унгария има териториални претенции към Балканите. По отношение на автономията за българите, Андраши е на мнение, че всичко трябва да бъде постигнато по мирен път, а не по пътя на войната. С това задачата на двамата делегати приключва. Марко Балабанов остава още няколко месеца във Виена, от където продължава да изпраща молби и писма до отделни видни личности в Европа, за да подсигурят позициите си.

Тази дипломатическа мисия от края на 1876г се оказва напълно подходяща и се вписва в международната обстановка, която съществува в Европа. Чрез своите делегати България успява да привлече вниманието на Великите сили, в лицето на които тя вижда постигането на своята заветна цел - освобождение от османската власт и пълна политическа автономия.

Външнополитическите идеи и акции на възрожденските българи през 19 век всъщност представляват най-съществената част от политическата активост на целия народ. България се превръща в много важен фактор в развитието на Източния въпрос, който не изостава от останалите държави и се бори по всички възможни начини за неговото разрешаване. Заедно с това формирането на концепции за българската политика, начин на управление и дипломатическата им дейност показва на света, че България вече е готова за разностранно развитие и самостоятелно съществуване.

Библиография

1. Генчев, Н. Българско възраждане, С.: Изток-Запад, 2010
2. Шарова, К. Външнополитически акции пред Европа през ХІХ век до 1877. Исторически преглед, 1996, № 4, 3-76стр
3. Генов, Г. Политическа и дипломатическа история на България: Европа. Априлското въстание. Освободителната война, С.: Ваньо Недков, 2008
4. Николова, В. Драган Цанков. Политик на две епохи, С.: ИК "Знание", 1994
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дипломатическата мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.