Добри Желязков - фабрикаджията


Категория на документа: История




по СТОПАНСКА ИСТОРИЯ
на тема:
"Добри Желязков - Фабрикаджията"

Добри Желязков Фетисов, с прозв. Фабрикаджията е занаятчия, родолюбец, положил началото на текстилната индутрия в България. Роден в Сливен през октомври 1800 година в бедно семейство. От рано остава сирак. Учи в гръцко училище в Сливен. Първоначално се занимава със сладкарство и търговия, по-късно - абаджийство. Добри Желязков напуска Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско-турската война от 1828-1829 година, той се установил в Екатеринослав (Днепропетровск), където имал възможност да наблюдава развиващата се текстилна промишленост. Тук той копирал модели от станове, чекръци, дараци, купувал някои от тях и през 1834 година след завръщането си в Сливен организирал в къщата си текстилна работилница със станове и дарак, задвижван с кон.

Фабричното производство със специално построени за тази цел сгради, с работнически състав от няколко десетки до над стотина и повече души и с машини, дотавени от Европа, се появява в балканските провинции на Османската империя най - напред в България. Появата на фабрична промишленост показва убедително необратимостта на започналия през ХVIII в. процес на зараждане на капиталистически отношения, който в продължение на първите няколко десетилетия на XIX в. довел до разпространяване на капиталистическото предприемачество и на разпръснатата манифактура върху значителна територия от страната наред с възникването на известен брой централизирани манифактури.

На 19 април 1834 година в Сливен Добри Желязков основава първата текстилна фабрика на Балканите, като влага всичките си средства. Обзавежда я с 3 руски дарака, 4 европейски машини и 14 предачни машини, изработени по негов модел от местни майстори. През 1836 г. с ферман на султана реформатор Махмуд II фабриката става държавна, а Добри Желязков е назначен за нейн управител.Фабриката на Добри Желязков - худ. Феликс Каниц.
Получава капитал при изгодни усложия - освободен е от данъци и е задължен в първите 3 години да произвежда само за държавни доставки. Изтъкава килимчета за молитва, червен и син шаек, които веднага са изкупени от турското население. Придружен от сливенския управител Добри Желязков отива в Цариград, носи топ червен и син шаек. Такъв се внася от Запад на много висока цена, за обличането на турската армия. Султанът установява, че платовете на Добри Желязков по нищо не отстъпват по качество на вносните. Първоначално производството е 1500 м вълнен плат дневно, а в края на 1836 година - 50 000 м.

Фабриката правела впечатление на много чужденци. Ами Буе, който е оставил първото описание на фабриката почти непосредствено след нейното откриване, и отдава голямо значение като сериозен опит на турското правителство да се освободи от зависимостта от вноса на доброкачествени платове и по - специално на сукно. След две десетилетия Сливен бил посетен от друг пътешественик, който се застоява из този район по - продължително време. За него "елегантните постройки на фабриката напомнят европейския им комфорт".

От издадения ферман, връчен на Добри Желязков, не личи ясно какви са неговите права и задължения. Той бил назначен за директор на фабриката. На него било възложено цялостното изграждане на производството - постройката на предприятието, снабдяването с машини, набирането на работна ръка и организацията на производствения процес.

От редица документи на Ориенталския отдел на НБ "Кирил и Медотий" се вижда,че за кратко време Добри Желязков успял не само да издигне корпуса на фабриката, но и да осъществи редовното производство на висококачествено сукно, което не отстъпвало на вносните образци. Турското правителство изпратило в Англия барутчибашията Ованес - "експерт с познания по въпросите по произвосдтвото на вълени платове", за да се запознае с най-съвършената тогавашна организация на текстилно производство в Англия и да проучи работата на сливенската фабрика. Успешното изграждане на фабриката, положителната оценка за найната работа от страна на нейния инспектор и одобрените мостри в Истанбул поощрили местните власти в Сливен и самия Добри Желязков да излязат с предложение за разширяване на фабриката още през 1839 година. Ако първата сграда представлявала двуетажна постройка с по 25 прозореца на всеки етаж, то новото фабрично помещение имало дължина 102 аршина, широчина 20 и височина 14 аршина.

Съществуват сравнително пълни данни за обзавеждането с машини на първата сграда и за технологическия процес в нея. Вълната се разчепквала от едно чепкало, след това се развлачвала на четири първи дарака. Трите от тях били правени в Русия и купени от там, а четвъртият бил донесен пак оттам преди това от Добри Желязков. На седем машини за предене "дебело" и на 12 за "тънко" се усуквала преждата. Първите седем имали по 40 вретена. Две от тях били донесени от Русия, а петте - изработени от майстори в Сливен по донесени образци. От вторите 12 машини за предене 9 имали по 60 вретена, две по 40 и една - 20 вретена. Именно последната предачна машина била докарана от самия Добри Желязков от Русия. Други две с по 60 вретена били също поръчани в Русия и по тях били направени останалите. Освен това имало осем такачни стана, за чийто произход не се казва нищо. Машините, които принадлежали на Добри Желязков и били инсталирани във фабриката, били изчислени на 20 000 гроша, вписани като дълг на държавата към него.

За доставените от Русия съоръжения били заплатени 211 500 гроша и при направената ревизия на фабриката за допълване на машинния парк били поръчани машини за още 36 000 гроша. Машините се привеждали в действие с водна сила и на ръка. В края на 40-те години във фабриката били докарани различни машини и съоръжения от Англия на стойност окло 50 000 гроша.

Годишното производство на сукно не слизало под 50 000 аршина, като през 50-те години на ХIX век нарасналото производство обхващало изработването на няколко вида сукно, от които, изглежда, само най-доброто качество с испанска вълна възлизало на 50 000 аршина.

Фабриката се появила като резултат на стопанското развитие на едно ново селище, в което съществували предпоставки за по - високи форми на капиталистическо производство: достатъчно възможности за набиране на наемна ръка, наличие на капитали (поне в такъв размер, че да позволят започването на фабрична дейност), значителен технически напредък за изработване и поправяне на редица съоръжения и отсъствие на противодействие или пък притъпена реакция от страна на силните еснафски организации. Всички тези условия били налице в Сливен през 30-те години на XIX век. Заетите работници били около 500 души.

Положителните отзиви за тази фабрика, която постоянно усъвършенствала своя машинен парк и производство, и отсъствието на каквито и да било намеци за някакъв особен режим на работниците показват, че не само по външен вид и оборудване, но и по техническо - организационна структура сливенската фабрика не се отличавала от съвременните европейски предприятия. Предприятието отговаряло на тогавашните изисквания на фабричната промишленост.

Около десет години след основаването на сливенската фабрика, през 1847 година, в околностите на Пловдив била издигната още една текстилна фабрика от капиталистическата фирма на Михалаки Гюмюшгердан. Мястото на фабриката било избрано в подножието на Родопите, в Дермендере (дн. Първомай), един от центровете на родопската манифактура и в съседство с добре уредения чифлик на Гюмюшгердан.

И в двете посочени текстилни фабрики са внесени предачни машини от чужбина, механични станове и преси за рязане на аба. Но едновременно с използването на вносните машини са създадени по техен образец местни машини, за което свидетелстват запазените договори.

По отношение на работнтие места особено интересна изява на първоначалното развитие на техническата революция е гайтанджийският чарк - машина със сложно устройство, позволяваща многомашинно обслужване и използваща водния двигател в неговата най - съвършена форма - лопатъчното колело. Операциите били механизирани, а отделни функции - като спирането на машините при скъсана нишка например, са дори автоматизирани. Наистина и в двете фабрики по машинен начин били извършвани само част от операциите, като повечето от работниците работели с усъбършенствани занаятчийски инструменти от местен произход.

Известно е, че фабричната дейност е свързана с изразходването на значителни средства. На създателя на първата фабрика за сукно Добри Желязков липсвали нужните капитали и той трябвало да предложи своите планове на държавата, заинтересувана от намирането на евтино сукно за войската. Това било неизбежно, след като се има предвид, че изграждането на сливенската фабрика и нейното обзавеждане с машини стрували над 1 млн. гроша. Значителна част от местните капитали, считали за "огромни", в същност, взети мащабно, съвсем не били толкова големи. Било достигнато онова равнище, когато процесът на натрупване на паричните капитали трябвало да се ускори, да се приложат и неикономически методи, за да се натрупат крупни състояния, но поради редица причини това явление практически отсъствало от генезиса на промишления капиталист на Балканите.

Добри Желязков ръководи с успех производството на огромното предприятие, което в 1845 е иззето от Османската империя. Трагедията на Добри Желязков започва с това, че го карат да приеме исляма, защото не можело един гяурин да управлява 500 души. Той отказва и изпада в немилост. Наклеветен от местните турци и български чорбаджии, след няколко унизителни анкети през 1853 година Добри Желязков е изгонен от собствената му фабрика. След протестите му пред турското правителство през 1854 е изпратен в град Измир (Мала Азия), за да организира производството в новопостроена държавна фабрика за сукно. През 1856 се завръща в Сливен тежко болен, без средства. Добри Желязков остава до края на живота си парализиран на легло. Родоначалникът на българската текстилна индустрия умира през 1865 годин в Сливен в самота и сиромашия.

След смъртта на Добри Желязков управлението на одържавената му фабрика е поето от чужденци. Тя работи и след Освобождението, но скоро след него българските власти я превръщат в затвор.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Стопанска история на България 681-1981 (Държавно издателство наука и изкуство, София 1981)
2. Историческа енциклопедия България (Милен Куманов, Колина Исова; Книгоиздателска къща "Труд" , София 2003г.)
3. Енциклопедия "България", Том 2 ( Издателство на българската академия на науките, София 1981)

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Добри Желязков - фабрикаджията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.