Добруджа през 19-ти век


Категория на документа: История


Съдържание:
Въведение
Добруджа в края на турското робство
Добруджа през Възраждането
Хаджиоглупазарджишкия панаир
Освободителни борби
Добруджа през Освободителната война
Стопанството на Добруджа след Особождението
Добруджанският въпрос
Използвана литература

Въведение
В исторически аспект Добруджа винаги през вековете е била българска земя. През 681 година по тези земи се заражда Първата българска държава . При Крум, Омуртаг, Борис и Симеон Велики, когато границите на България са били далеч извън днешните и очертания, Добруджа е била люлка на държавата ни и на нейното величие. Тя е била българска и през Второто българско царство, българска е била и преди турското поробване на земите ни, обособена като самостоятелно феодално българско владение на Балик, Добротица и Иванко, с името Добруджанско княжество със седалище Карвуна. Добруджа е била българска и през годините на националното ни възраждане, а след Освобождението през 1878 г. бива разпокъсана от Великите сили на две части, но се запазва, възстановява и продължава да символизира българското и до днес.

Добруджа в края на турското робство
Установяването на османското владичество поставило големи пречки пред културното развитие на българския народ. Била ликвидирана българската държава с нейните канцеларии и администрации, които изисквали грамотни хора. Била премахната и българската феодална класа, една от социалните сили, които можели да поощряват и поддържат изявите на светска култура. Общата дискриминация на немюсюлманските народи спъвала и културно-религиозния им живот. Но въпреки избиванията и отвличанията в плен и робство, въпреки емиграциите и депортациите, въпреки помохамеданчванията българският народ се съхранил, а това била най-съществената предпоставка за запазването на неговите битови, духовни и политически традиции. Съхранили се съществени елементи от неговата социална организация, сред които на първо място трябва да се постави селската община с присъщите и възможности на консервиране и възпроизвеждане на стопанските, битовите и духовните норми. Селското население запазило своите обичаи, своите песни и предания, своята празнична и обредна система, което способствало за съхраняване на народностното му и религиозно самосъзнание, отделящо го от господстващата османско-мюсюлманска прослойка. Традиционната народна култура играела огромна роля за сплотяване на българите и запазване на етнокултурната им самобитност.
Колкото и да била дискриминирана се запазила църковната организация и дори нараснала нейната роля в живота на българина. През 19 век Добруджа в църковно отношение била поделена между Цариградската и Търновската патриаршия. В ръцете на духовенството се намирало и образователното дело. Почти във всеки град имало по няколко начални училища, като според някои данни в Хаджиоглу Пазарджик(днес Добрич) имало 11 училища, в Силистра - 40 училища, а в Балчик - 3. Там децата се обучавали да четат Корана. Но ако се приемат за верни тези цифри, би могло да се стигне до заключението, че образованието сред мюсюлманското население било на високо равнище, което не отговаря на действителността. Изключително оскъдни са обаче сведенията за образователното дело сред българите и въобще сред християнското население в Добруджа. Предполага се, че в Силистра е имало място, където се е давала някаква грамотност, а също и в черквите и към манастирите са съществували училища.. Но за други градове в Добруджа трудно могат да се направят такива предположения. Може би в Каварна е имало изградена черква, с метох към нея, в която монаси обучавали на грамотност децата. Развитата търговия и наличието на градове с по 400-500 християнски домакинства също предполагат грамотни хора сред търговско-занаятчийското съсловие.
Крайно оскъдни са данните за състоянието на живописта и изобразителните изкуства в Добруджа по онова време. Малкото на брой църкви, в които вероятно е имало икони, щампи, потири и друга църковна утвар, са били разрушени през 19 век, за да се изградят на тяхно място нови. За тях се внасяли икони, щампи и църковни книги от Русия и Украйна, въпреки че не липсвали пречки от страна на османската власт.
Все пак не изчезнали художествените занаяти. Златари изработвали гривни, обеци, пръстени и други накити. Жените везали кърпи, престилки, ризи, украсявали дрехите с разноцветни шевици.

Добруджа през Възраждането
Още през 17 век се очертават явления, които по-късно се явяват определящи за развитието на социалните отношения в Добруджа през 18 и 19 век - зараждане на търговско земеделие и скотовъдство, засилване позициите на търговско-лихварския капитал, стремеж за формиране на едри частни земевладения, гарантирани с тапии, изтласкване на спахийството и присъединяване на тимарските земи към държавните и султанските хасове и мукатаи, изявяване на държавата като основен и неприкрит експлоататор на селячеството и градското население, нарастване на стопанско-предприемаческата дейност на еничарските елементи в провинциите. Тези и някои други изяви през 18 век се превърнали в трайни процеси, които по-късно ще оформят социалнополитическата сфера.
Началото на 18 век се бележи със започващите известни процеси на разкрепостяване на търговията по Черно море и Дунав. Пред Добруджа се отдава възможност още по-ефективно да използва удобните за корабоплаване води, за да се свързва лесно и евтино с Цариград, с островите и крайбрежията на Мраморно и Бяло море, вечно изпитващи нужда от зърнени храни. Така добруджанската земеделска продукция достигала до пристанищата и пазарите много по-конкурентоспособна, отколкото зърното от Загорието и Пловдивска Тракия. Но от друга страна климатичните условия не били твърде благоприятни за влаголюбиви и топлолюбиви култури и добруджанското земеделие се насочило към традиционните зърнени култури, които от своя страна изисквали сравнително слаба трудоемкост, отговаряща отлично на неособено гъсто населената област. Така и през 18 и 19 век Добруджа продължава да се развива като земеделско-скотовъдна област, ориентирана към зърнопроизводството. От този период датират и данните за наличие на едри земевладелци, използващи труда на наемни работници и които също се възползвали от развитието на пазарните отношения.
Нови явления си пробиват път и в животновъдството. Добруджа разполагала с достатъчно пасища, които позволявали на местните на отглеждат големи стада добитък. Оформилите се богаташи земевладелци били обикновено и едри скотовъдци а тяхната продукция се пласирала както на вътрешните, така и на външните пазари.
Постепенно и в земеделието, и в скотовъдството, и сред търговците се създавали "силни личности", които не желаели да се съобразяват с нормите на османското феодално законодателство а действали по изискванията на законите за стоковото производство. В преработката на животновъдната продукция организираща роля имали хора от "търговското общество", както и би трябвало да се очаква по-късно търговците да станат организатори на манифактури, на производството на стоки, каквито търси пазарът. Никой не познавал по-добре от тях нуждите на пазара, за да може да подчини по-добре производството на изискванията му. Те търсели свободна от феодални ограничения територия, каквато намирали на дунавските острови, далеч от пристанищните надзорници. Създавали големи предприятия, докарвали в тях стада добитък, от които извличали различни животински продукти.
Османската държава продължа да се води по законите написани през 16-17 век. Макар в експлоатация на държавните източници на приходи да се въвеждали нови форми, тези за стопанисване и експлоатация оставали същите.

Хаджиоглупазарджишкия панаир
През средата на 19 в. ежегодния панаир в сърцето на Добруджа се налага като един от най-важните в североизточните български земи. Най-ранните исторически данни за него са от средата на 1865 г., поместени в цариградски вестник "Время". Според информацията той "траел 15 дни и достигал до 1 милион лева оборот, и на който дохождали търговци от Турция, Сърбия, Румъния, Трансилвания и другаде". През 1867 г. турската власт определя с административна заповед датата 15 май за откриване на панаира в Хаджиоглу Пазарджик. През 1868-1870 г. се строят шосета, свързващи града с Варна и Силистра, по които се пренасяли вносните стоки за панаира. През 1866 г. местата в панаира, които до тогава са били държавна собственост, започнали да се продават чрез наддаване. Интересът към тях от страна на местни и чужди търговци бил значителен, след като само за година-две там са закупени търговски места на площ от около 10 дка. Панаирът бил под грижите на Мидхат паша, губернатор на Дунавския вилает, който взел решение панаирът да бъде ограден с каменна ограда, а охраната му да се осъществява от пехотни и конни заптиета. Панаирът имал и административна управа.
Главното предназначение на Хаджиоглупазарджишкия панаир е задоволяването на потребителските земеделски нужди на населението от обширната околия.
Успехът на панаира зависел почти изключително от това, дали пролетта предвещава добра жътва за добруджанските селяни или не. През неблагоприятните години търговците се принуждавали да продават стоките си и на кредит. Когато търговията не вървяла добре, търговците от далечни места, за да избегнат разноските по транспорта, се принуждават да продават стоките си на по-ниски цени на местни търговци. По такъв начин в града се създават складове с най-разнообразни стоки, които в последствие се препродават.
Панаирът в Хаджиоглу Пазарджик, особено в периода след Кримската война(октомври 1853 - февруари 1856), допринася много за икономическото замогване на българските търговци и занаятчии от града.

Освободителни борби
Настъпилите важни вътрешни и външно-политически събития от втората половина на 18 и началото на 19 век - руско-турските войни и продължителната феодална анархия и кърджалийските размирици в Османската империя - оказали голямо влияние върху населението на Добруджа, като предизвикали значителни етнодемографски процеси и промени. За наличието на множество български села по добруджанските земи свидетелстват много документи от този период. Характерни за времето след войните са бягствата и изселването на жители отвъд Дунава. Макар че липсват точни и конкретни статистически сведения за етнодемографското състояние на Добруджа, повечето изследователи смятат, че в резултат на колонизация и на асимилационните процеси, водени от османската власт, мюсюлманското население в Добруджа по това време превъзхождало по численост християнското население в областта. Чужди наблюдатели от тази епоха отбелязват, че добруджанските градове през периода имали предимно мюсюлмански облик. А в някои крайдунавски селища се наблюдавало и наличие на малобройни групи от влашко, гръцко, руско, еврейско, арменско и друго население.

Добруджа през Освободителната война
Кървавите изстъпления при потушаването на Априлското въстание и през следващите месеци не отминали и Добруджа. От пролетта на 1876 до лятото на 1877, а в някои райони и до началото на 1878 над този край се разляла стихията на масови грабежи и опустошения, на жестоки издевателства и унищожаване на хора, имущества и цели селища. Разбойническите насилия на османската власт били характерни явления за Добруджа още в предходните години. След избухването на въстанието в Херцеговина и в българските земи погромите и убийствата станали ежедневно явление в живота на тукашното християнско население. Много разбойнически отряди се подвизавали в Хаджиоглупазарджишко и Балчишко. Срещу грабежите и убийствата християнското население не смеело да се защити, защото всеки акт от тяхна страна би се считал за бунт. Нещо повече, административната власт въвела допълнителни финансово-икономически тегоби над подвластното население, а на бунтовете в Босна, Херцеговина и България придавала характер на религиозна война на християните въобще против исляма.
Избухването на Априлското въстание разпалило верския фанатизъм на мюсюлманите до невероятна степен. През лятото на 1876 г. издевателствата на башбозушките тълпи взели такива размери, че цариградското правителство било принудено на изпрати специален комисар за изясняване състоянието на този край. Не по-малко тревожно било положението и в северните райони на Добруджа.

През третият етап на Освободителната война, който започнал след падането на Плевен и се характеризирал с всеобщо настъпление на руската армия. Частите на ген. Цимерман, разделени в 3 колони се насочвали от юг към Хаджиоглу Пазарджик. На 22 януари 1878 г. край с. Чаирхарман (Ген. Колево) се завързала ожесточена схватка, която завършила с изтеглянето на османците в укрепленията на Хаджиоглу Пазарджик. Няколко дни след това при подстъпите на града се разразила една от последните битки на Освободителната война.
В началото на войната Хаджиоглу Пазарджик бил слабо укрепен и разполагал с малко войска. В последните месеци обаче, използвайки принудителния труд на местното християнско население, около града били изградени два реда укрепления. Тук била съсредоточена близо 15-хилядна редовна войска, главно от египетския корпус и 2-хилядна нередовна башибозушка войска. По същото време руската войска наброявала около 23 000 души. Разполагайки с приблизително точни данни за укрепленията и силата на този пункт, ген. Цимерман възнамерявал след прекъсване на връзките с Варна и Шумен да го подложи на пълна обсада. На 26 януари 1878 г. след 7 часова битка, над 150 жертви, сред които и командващия египетските войски, през нощта противникът напуска града. След себе си опожарява няколко джамии и арменската църква, оставя своите ранени, много оръжие и храна. Така на 27 януари руските войски влизат в изоставения град, посрещнати с възторг от тукашните българи. След битката при Хаджиоглу Пазарджик последователно биват освободени и останалите добруджански селища. До края на януари бил освободен Балчик, а малко след това на 4 февруари и Каварна. С освобождението на Силистра на 22 февруари настъпва и края на османското господство в Добруджа.

Стопанството на Добруджа след Особождението
Руско-турската освободителна война има огромни социално-икономически последици и за Добруджа. Радикалното ликвидиране на полуфеодалните аграрни отношения, което се извършва с аграрния преврат, във връзка и с изгражданата политическа система, създава необходимите предпоставки за бързо дооформяне и развитие на капиталистическите отношения. Макар и с някои неизбежни регионални особености, в Южна Добруджа тези процеси протичат в общите за България темпове на ускорено утвърждаване и възходящо развитие на капитализма.
Тази освободителна война оставя в Добруджа едно разорено стопанство и всички усилия се насочват към възстановяването му. След 1878 г. изселилото се от Хаджиоглу Пазарджик мюсюлманско население оставя голям брой недвижими имоти - къщи, ниви, лозя, поради което града разполага със значителна поземлена собственост. Земята на заможни турци се раздава на преселници българи. В землището на града и особено в околията му има множество безстопанствени имоти, част от които общината отдава под наем, а други раздава безплатно. В изоставените къщи в града се настаняват преселници от Охридско, от Северна Добруджа и от Мала Азия.
От 1878 г. до втората половина на 80-е години на 19 в. земеделието и животновъдството са основни отрасли на икономиката в областта. Отглеждат се предимно пшеница, ечемик, овес и ръж. Преобладават дребните собственици на земя, които обработват нивите си по примитивен начин. Разорават ги с дървени рала и ги засяват на ръка. Отглеждат и лозя, а овощарството е по-слабо развито. Много хора се препитават и с животновъдство.
В първите години след 1878 г. обстановката за развитието на занаятите не е особено благоприятна. При тях се наблюдава пропадане и масова разоряване на занаятчиите. Причините за това са различни. Силно се стеснява вътрешния пазар вследствие на изселването на голяма част от мюсюлманското население, което е основен консуматор на занаятчийски произведения. Разделянето на освободената част от българските земи на съставящите ги части(Княжество България и Източна Румелия) също възпрепятстват формирането на национално пазарно-занаятчийски отношения. Изгубва се огромният пазар на Османската империя и достъпът до пазарите на свободните балкански държави силно се ограничава. Сериозни затруднения създават и тенденциите към относително и дори абсолютно спадане на цените на индустриалните произведения в Западна и Централна Европа в следствие на световното ускоряване на техническото развитие. В българските земи тази тенденция към спадане на цените на промишлените стоки се засилва и от поевтиняването на превоза на вносните произведения до българските пазари, което се явява резултат от намалените тарифи на редица европейски железопътни администрации. Трябва да се отбележат и ниските мита, които се налагат на България от Берлинския договор. По силата на този договор Княжество България се задължава да спазва сключените от Османската империя търговски договори с европейските държави, които предвиждат облагането на вносните стоки само с 8% адвалорно(съответстващо на стойността на стоките) мито. Първите правителства не могат да се преборят с тази икономическа несправедливост. За да се реши този проблем, пред който младата българска държава и оторизираните държавни органи и служби не могат да останат безучастни, се приемат поредица от закони за подпомагане на местните производители и занаятчии.
В създадената от аграрния преврат дребнособственическа структура ма земевладение и земеползване като израз на извършващи се в страната процес на ускорено натрупване на капитали настъпват динамични промени. Процъфтява лихварството и зеленичарството, системата на преките данъци, стоварваща основната фискална тежест върху земеделското население, ниските цени на земеделската продукция и спекулациите на търговския капитал, както и неблагоприятното влияние на световната аграрна криза от края на 19 век водят до масовото разоряване на по-бедното земеделско население и едновременно с това до създаването на значителен брой едри земевладения и земеделски стопанства в Южна Добруджа. Към края на 90-е години на 19 век постепенно затихва процесът на масово разоряване на бедното добруджанско земеделско население, като броят на земеделските стопани започва бавно да се увеличава. Тогава със земеделие се занимават 1/5 от градското население. Преобладават малоземлените и дребните земеделски собственици, които сами или с помощта на семействата си обработват своите ниви. В земеделското производство започват да се внедряват земеделски машини и едър земеделски инвентар: железни плугове, жетварки и веячки. Нараства броят на употребяваните каруци за впрягане на един и два коня. Увеличават се добивите на основни зърнени култури и площите, засаждани с лозя, интензивни и фуражни култури. Животновъдството също се развива, като се увеличава броя на отглежданите животни. С конкурсите по земеделие и животновъдство, които се провеждат в гр. Добрич през 1896 и 1897 г. и с конференцията по земеделие и животновъдство от 28 май 1897 г. се поощрява отглеждането на нови земеделски култури и породи животни и се контролира въвеждането на земеделски машини и едър земеделски инвентар.
Първите промишлени предприятия в околността се изграждат в края на 90-те години на 19 век. Те са от преработващата индустрия. Това са няколко фабрики за производство на тютюн, алкохол, лимонада и газирана вода, дараци, две печатници и мелници. Нито едно от тези промишлени предприятия не се насърчава от държавата.
През същия период магазинната търговия се разраства. Появяват се нови магазини и дюкяни. Увеличава се броят на заетите в търговската сфера. Преобладават дребните търговци. Сравнително добре се развива търговията с бакалски, манифкатурни, железарски и стъкларски стоки. В градската магазинна търговия не се наблюдава браншова обособеност. От година на година амбулантната(разносна) търговия силно намалява.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Добруджа през 19-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.