Добруджа през 19-ти век


Категория на документа: История


Добричкият панаир запада и се превръща в търговско средища за продажба на животни, ограничени количества бакалски стоки и място за развлечение. Това се дължи на развитието на магазинната търговия в градовете Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и в по-големите южнодобруджански села Тервел, Дулово, Каварна, които са околийски общински центрове. В магазините и дюкяните на тези градове и села целогодишно и на по-ниски цени се намират по-качествени стоки от тези, които се предлагат на панаира.
През този период огромни количества зърнени храни се складират в гр. Добрич, а оттам се пренасят до скелите(пристанища) в гр. Варна и гр. Балчик, откъдето се изнасят за столицата на Османската империя и големите западноевропейски житни борси. Житната търговия се регламентира със специален Правилник и се осъществява на места, определени от общинската власт. А седмичните пазари спомагат за развитието на градския търговски живот.
Нуждата на голяма част от земеделските стопани от дребен кредит и трудностите при задоволяване на тези нужди от земеделските каси довежда до създаването на селски кооперативни кредитни сдружения, които още в началния период на съществуването си се насочват и към стопанската дейност - доставки, продажби и пр., оформяйки се като всестранни кооперации. Кооперативните сдружения имат за прототип спестовните-заемателни дружества, създадени в Германия през втората половина на 20 век. Всестранният характер на българските селски кредитни кооперации е главната особеност, която ги отличава от западноевропейските. Принципите, върху които се изграждат земеделските спестовно-заемни дружества от типа "Райфайзен", са: солидарна и неограничена отговорност на членовете, ограничен района на действие, събиране на минимален капитал, всестранна стопанска дейност върху базата на кредитната дейност, почетни(неплатени) служби на ръководството и др. По-късно селските кредитни кооперации се ориентират към систематичното, задължително и бързо увеличаване на дяловия капитал, въвеждането на постоянни длъжности и др.
Разностранна дейност за издигане на земеделската култура на селяните и на градските земеделски стопани и за разпространяването на кредитната кооперативна идея извършва Добричкото околийско учителско дружество "Развитие".
Търговският закон от 1897 г. налага ред формалности при създаването и управлението на кооперативните кредитни сдружения. Поради тази причина в гр. Добрич земеделските стопани не основават кооперативно кредитно сдружение.
Разорителната роля на лихварството в Добруджа започва да намалява, но не в следствие на приетите закони, а поради постепенното му изтласкване от Околийската земеделска каса и изградените кредитни учреждения: акционерно дружество "Бъдащност" и акционерно дружество "Съгласие".

Добруджанският въпрос
Възникнал още след Берлинския конгрес, той заема важно място в политическите връзки между България и Румъния в продължение на няколко десетилетия. Непосредствено след откъсването на Северна Добруджа от българските земи до към началото на 20 век на преден план стои проблемът за съдбата на българите в контекста на румънските стремежи за приобщаване на тази провинция. След укрепването на властта си в новопридобитата област стратезите в Букурещ предвиждат и заграбването на Южна Добруджа при подходящи външнополитически условия. Влагат се много усилия, прокарват се закони от българска страна за укрепване на отношенията със северната съседка. Конфликт предизвиква и въпросът за определянето на сухоземната граница на Добруджа.
Събитията по време на Съединението и Сръбско-българската война се отразяват сериозно и на отношенията ни с Румъния. Букурещ от своя страна не одобрява обединението на българските земи, заради заплахата от зараждане на силна балканска държава на юг. Едва назряващият конфликт със Сърбия кара румънската страна да преосмисли своите позиции и да засвидетелства подкрепа, породена от страха, че България ще изгуби територии при евентуално поражение, което още повече би нарушило равновесието на Балканите в ущърб на Румъния. Противоречивата и слабоефективна политика на няколко българския правителства на фона на настъпателния курс на Румъния по-късно ще има съдбовно въздействие върху добруджанския въпрос.

Използвана литература:
Недков, Цв. Стопанският живот на град Добрич в края на XIX и началото на XX век. Добрич, 2006.
История на Добруджа. Т. 3. София, 1988.
История на Добруджа. Т. 4. Велико Търново, 2007.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Добруджа през 19-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.