Етруска цивилизация


Категория на документа: История




Великотърновски университет "Свети свети Кирил и Методий"

Исторически факултет

Реферат

На тема: Етруската цивилизация

Изготвил: Петя Маноилова
Етнология, ІV курс
Фак. номер: 00099-Е

Етруските са древни племена, населявали през първото хилядолетие преди новата ера северозападната част на Апенинския полуостров. Те създали развита цивилизация, която предшествала римската и оказала голямо влияние върху нея.

Един от хората, които се занимават със загадките на етруската цивилизация, е Жан-Пол Тюйлие. Той е френски латинист и историк-етрусколог. Специалист е в областта на спорта през Древността. Професор е по латински език в Екол нормал сюпериор и е директор на Департамента по древни езици.

"Етруските. Историята на един народ" е една от книгите, посветена на древния народ. В нея автора излага и тълкува най-новите открития, както в областта на политическата история, така и в развитието на изкуството и естеството на нравите. В настоящата работа ще разгледаме първата глава на книгата, а именно "Двата стълба на етруската загадка: езикът и произходът" и предхождащите я предисловие и пролог.

За да погъделичка любопитството на читателя, Тюйлие в предисловието разказва за обширните територии, на които се развивала етруската цивилизация. Въпреки че главно обхваща Централна Италия, между Арно, Тиренско море и Тибър, тя излиза от рамките на тази единствена област както на север (в долината на река По), така и на юг (в Кампания). Според Катон Стари цяла Италия се оказала под зависимостта на етруските. За Тюйлие тази мощ не се изразява само в политическо господство. Никой не създава толкова писмени извори, не сътворява толкова художествени произведения, няма такова влияние върху съседните народи, включително и Рим. Автора споменава, че според теорията на италианските историци от началото на XIX в. Сисмонди и Пиноти за трите големи епохи на Италия, първият голям период на италианския полуостров е сътворен от етруските.

С известно съжаление Тюйлие споделя, че изворите за историята на етруските са далеч не толкова многобройни. От всичките писмени извори на латинските и гръцките историци, дори и косвени, са събрани няколко дати, свързани главно с битки между етруски, гърци и римляни. Затова автора обобщава, че по принуда ще проучва именно повече етруската цивилизация, отколкото историята на този народ, която може да се основе единствено на хронологията.

Следва прологът, чийто обект е Плочата от Кортона, открита през 1992 г. Тя представлява седем бронзови плочи, които образуват една плоча с размери 45 х 32 см, която е изцяло гравирана върху лицевата си страна и само върху горната част на гърба. Но за да бъде напълно завършена липсва последната осма плочка. Точно заради това автора озаглавява пролога "Загадката на осмата плочка". Според него обаче липсата на тази плочка не пречи на разчитането на документа. Той представя и версиите на учените за съдържанието и предназначението на плочата. Първите издатели Л. Агостиниани и Ф. Никозия предполагат, че текста е с юридически характер. Те отнасят текста от Кортона към 200 г. пр.н.е. и според тях е договор, отнасящ се до продажба или наемане на земи, сред които вероятно и лозя.

След известно време е публикувана обширна статия, с автор един от най-добрите специалисти по етруския език - Карло де Симони. Той вижда в Плочата от Кортона религиозен текст - описанието на една погребална церемония, организирана от истинска фамилна религиозна общност. Това е напълно логично и Тюйлие се съгласява, защото по-голямата част от етруските надписи имат религиозно съдържание. Дори твърди, че в Древността има един истински лайтмотив, който потвърждава, че етруските са били "най-религиозните хора".

Въпреки това, според автора, един от решаващите елементи по отношение на цялостното тълкуване на плочата се отнася до откриване на мястото, където е била оставена първоначално. Но отговорът на този въпрос е все още неизвестен.

Защо авторът представи на нашето внимание Плочата от Кортона? В първата глава той дава обяснение. Според него този документ и неговите приключения позволяват да се прецени състоянието на етруския език, както и познанията и празнотите на учените за него. В следващите страници Тюйлие се опитва да разсее мъглата около проблема за произхода на "мистериозния" народ и неговия език.

Първият положителен факт, който автора съобщава е, че разчитането на етруските текстове е безпроблемно, понеже са написани с гръцката азбука, колкото и малко да е приспособена тя за обозначването на етруския език. Разчитането на езика става доста лесно, когато се установява, че голяма част от текстовете са написани от дясно наляво. Някои обаче са написани от ляво на дясно. Но това се наблюдава и при гръцките архаични текстове, което доказва сходен характер и приемственост между тях и етруските.

Какви са причините за приемането на гръцката азбука от етруските? Според автора те я открили и приспособили за своите нужди в самото начало на VII в. По това време те редовно контактуват с първите гръцки колонисти в Италия, които се установяват тук около 700 г. пр.н.е. на остров Иския, разположен северно от залива на Неапол. Причините за гръцката колонизация в тези земи, които автора споменава са две. Първата е нуждата от нови обработваеми земи, които липсват в родината и които те откриват в Кампания, радваща се на изключително плодородна вулканична почва. Всички древни автори акцентират върху този факт. Обаче съществува и втори повод за колонизацията, който е по-първичен по отношение на първия - желанието за метали. За гърците това е Централна Италия, която предлага изобилие от минерални богатства и особено остров Елба , истинска желязна мина сред морето.

Тези първи гръцки колонисти са халкидците, идващи от Евбея. От тях именно, съобщава автора, етруските ще заимстват специфичната си азбука, тоест гръцката, наричана червена или западна. Като пример той дава знакът "тризъбец", който се използва в йонийския, езика на Атика, изучаван в учебниците по древногръцки, отбелязва звука "пси", а у етруските - "кхи". Като друг аргумент в защита на тезата си, Тюйлие споменава, че халкидците са добри специалисти в металургията и несъмнено се открива в тяхното название и това на бронза.

След като етруските заимстват евбейската азбука, евбейските съдове се появяват от началото на VIII в. в некрополите на градовете в Южна Етрурия. Според автора познанието и овладяването на писмеността за дълъг прериод са еднакво заредени с идеологически смисъл и представляват аристократичен знак. Неслучайно е напълно възможно да се открият пособия, свързани с писмеността, в богатите и луксозни гробове от VII в. За примери Тюйлие посочва букеро съд с равно дъно, намерен в некропола Сорбо, Черветери, който се съхранява в Грегорианския етруски музей във Ватикана; плочата за писане от Марсилиана д'Албена; гробът "Кръгът от слонова кост" в некропола Бандитела.

За социалното място на писаря сред етруските, автора съобщава, че се запазва още няколко века по-късно, заредено с достойнство. В подкрепа на неоспоримото му положение, Тюйлие привежда примера с надгробния релеф от Чиузи, който датира от десетилетието 490-480 г. пр.н.е. Главните действащи лица, изобразени върху него са трима - двама магистрати и един писар. Облеклото на първите двама съдържат отличителни знаци, които показват високия им ранг. Интересното според автора е, че писарят е облечен точно като тях. Именно и затова споменава сравнението на Ж. Колона на релефа с историята, която разказва Тит Ливий в началото на книга II на своята история. Нейното съдържание е следното: когато Порсена, етруски цар на Чиузи, обсажда Рим, Муций Скевола (легендарен герой, който спасил град Рим от обсадата на етруския цар) решава да го убие. Промъквайки се в лагера на етруските, Скевола заварва Порсена в компанията на писар. Двамата герои са облечени по абсолютно еднакъв начин и Скевола убива писаря по погрешка. Този анекдот, който се отнася към 509 г. пр.н.е., е съвременник на релефа от Чиузи и затова според автора е показателен за този особен статут на етруския писар.

Етруските приемат евбейската азбука за модел, но скоро я приспособяват към своята собствена фонетична система. Тъй като не използват преградните звучни съгласни "G", "B" и "D", те се задоволяват със съответните глухи и придихателни "K", "P" и "T", както и "kh", "ph", "th". При тези обстоятелства, твърди автора, гръцката "gamma", на трето място в азбуката, ще бъде съхранена, но със стойността на приглушената К. Латинският пък ще поднови тази стойност, а това е, защото буквата С е все още на трето място, което се дължи от последна инстанция от етруския.

Според Тюйлие е необходимо да се отбележи, че етруската писменост се променя с времето и най-вече, че тя има варианти в географски план. Едно от различията между Севера и Юга е знака, имащ за величина звука "К". Тези различия са показателни и хвърлят светлина в много отношения. Те напомнят в случай на необходимост, че историята на Етрурия е история първоначално на етруските градове, всеки със своите специфики, понякога толкова силни, че ще се противопоставят един на друг и ще доведат неизбежно до краха на тосканската цивилизация под натиска на Рим.

Споменаването от автора на географски варианти трябва да напомни, че историята на еструската азбука няма да спре дотук. Тя има няколко превъплъщения. Едното е в азбуката на латините, която е била заимствана от етруските, а не направо от гърците. Също така е предадена и на други италийски народи, особено на населението в Северна Италия, като ретите (по долините на Атидже, Грисон) и венетите (Есте, Падуа), които са я приспособили към своите езици. В случая с венетите е интересно да се открият различни етруски модели, от Чиузи до Южна Етрурия, които са били използвани последователно. Пак в Есте е познато едно истинско светилище на писмеността, посветено на богинята Рейтия (лечителка). Свързването на писмеността с богинята, което прави автора, е с цел да припомни една хипотеза за първата поява на писмеността в Етрурия: ако се има предвид, че повечето най-ранни надписи са открити в женски гробове и че букви от азбуката ("А", в частност) са гравирани към края на VIII в. върху предмети, свързани с предене и тъкане - специфично женски дейности, може да се допусне, че етруските жени вероятно са играли особена роля в приспособяването на азбуката. По-късно писмеността очевидно става изключително право на етруските "принцове" и няма нищо общо с женската сфера.

Тюйлие поставя и друг интересн въпрос - за произхода на руните. Известно е, че текстовете, открити в Централна и Северна Европа, след късната Римска империя до настъпването на второто хилядолетие, имат сходства с надписите на рети, венети, лепонтики, които са били зависими от етруската азбука: удължаването на буквите, заострените ъгли, рамката, образувана от две линия, са доста показателни. Остава да се разбере как се е осъществило предаването, тъй като между последните етруски текстове и първите рунически текстове има прекъсване от повече от един век. Един от вариантите за обяснение, които предлага автора, е предаването на текстовете чрез нетрайни материали.

За етруския език се знае много повече, отколкото може да се предполага, за да продължава да се говори за някаква тайнственост, твърди автора. Обаче първоначалното състояние и документите, с които се разполага не подтикват към оптимизъм. Досега са събрани около 12-13 000 етруски надписа, повечето от които гравирани върху керамика, камък или бронз. Съществува и един документ, чието име е Ленената книга от Мумията от Загреб и чието съдържание е изписано върху различен материал. Вярно е, споделя автора, че етруските са писали много, но тези текстове в по-голямата си част са твърде къси и често повтарящи се. В крайна сметка учените притежават само десетина по-големи текстове. Значителна част от тях са епитафии (кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек), посочващи името на покойника, и няколко оскъдни сведения за неговия живот и кариерата му, или посвещения: обет, уточняващ, че конкретен предмет е бил принесен в дар от определена личност на конкретно божество. Тук се разглеждат главно собствените имена и ограничената лексика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етруска цивилизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.