Етруска цивилизация


Категория на документа: История



Тюйлие констатира и че липсват двуезични надписи. Съществуват само няколко късни етруско-латински надгробни надписи, твърде кратки, които често създават повече проблеми, отколкото да водят до разрешаването им.

Първото заключение, до което стигат лингвистите, съобщава автора, е, че етруският език остава в изолация подобно на баския: той не може да се сравнява с друг език или с група от вече познати езици и във всеки случай не може да става въпрос за индоевропейски език. Етруският език не е индоевропейски диалект поради някои лексикални и морфологични особености. Всъщност това е "аглутиниращ" език (аглутинация в езикознанието е морфологичния процес на добавяне на афикси към корена на думата). Етруският е "прилепващ се" език, каквито са унгарският, финският и турският.

В следващите редове Тюйлие акцентира върху литературата на етруските. Надписите върху камък, керамика или бронз, както и тези в долната част на огледалата, са единствените етруски текстове, които са достигнали до нас. Но в действителност етруските обикновено не се задоволяват само с писането на тези кратки текстове върху тези материали: езикът съществувал в истинска етруска литература, както многобройните древни извори оставят да бъде разтълкуван. Те акцентират най-вече върху религиозни текстове. При условие, че тези религиозни книги не са били предадени в оригиналния си вариант, т.е. на етруски, може с малко късмет да бъдат опознати в тяхната латинска версия. Някои от тези религиозни текстове са книги от платно: на латински ги наричат ленени книги, познати и съхранявани в Рим най-малко още от началото на Републиката.

"Въпросът не се свежда само до религиозната литература", пише автора. Има сведения за някой си Волниус, писал етруски трагедии. Също така Тюйлие припомня, релефите, представени върху гръцки урни от Волтера или Перуджа, често наподобяват декора на театрално представление. В светилището при Кастелсеко, в близост до Арецо, е разположен истински амфитеатър с каменни пейки за зрителите. Сградата се отнася към втората половина на II в., чиято функция е неоспорима според автора.

Историята също е важен литературен жанр в Етрурия. Най-показателен случай според автора е този на император Клавдий, който в речта си в Сената през 48 г. от н.е., цитира етруски историци, които противопоставя на латинските извори.

Другият проблем, който автора разглежда в първата глава, е произходът на етруските. Той описва няколко тези. Първата е създадена през XVIII в. и представя произхода им като резултат от инвазия на етруските от Север в Италия. Първоначално тя се крепи на напълно повърхностна аналогия между умето на ретите (Rhaeti), намиращи се в тази област, и етруското име на етруските, Rasenna. Тази теза се развива впоследствие главно върху арехеологически данни и е поддържана принудително до края на XIX в. от Хелбинг, който вярва в общата миграция на италийските и етруските племена от ретийските Алпи в края на второто хилядолетие.

Тази "северна" теория придава голямо значение на античните извори, които представят две противоположни мнения. Основната теза е тази за източния произход на етруските, но и тя се подразделя на два клона. Според историка Хеланик от Лесбос, живял през VI в. пр.н.е., етруските са всъщност пеласги. Впрочем те, съобщава автора, принадлежали на тези легендарнин народи, за които се счита, че са заселили Балканския полуострови островите в Егейско море преди гърците. Знаят се корените на пеласгите за различните градове като Вулчи или най-вече Цере. Точно тези пеласги щели да се преименуват на тиренци или етруски, но други автори са склонни лесно да объркат тази хронология.

Царската теза в Древния свят, според Тюйлие, е тази на Херодот. Според него етруските са лидийци, които идват от Мала Азия. По заповед на цар Атюс те се преселват в Италия, предвождани от сина му Тирсенос, от чието име дошло и тяхното самоназвание - тирсени.

Тази теза получава одобрението на почти всички древни автори, а също така привлича и съвременните, които са впечатлени от някои източни черти на етруската цивилизация. Лесно е да се разбере обаче, твърди автора, че представеното от Херодот притежава всичко за един митичен разказ, препращащ произхода на етруските в предходен период - този на Троянската война, и свързващ името на народа с това на героя-основател.

Един древен историк се опълчил на теорията на Херодот. Това бил Дионисий Халикарнаски, ритор и съвременик на Август. Той имал заслугата да напише история за произхода и първите векове на Древен Рим. С тази творба, наречена Римски древности, Дионисий се явява първият етрусколог на всички времена. Той обобщава и опровергава двете "източни" теории. Според него етруските са автохтонно италийско население. Пишейки това обаче той не се ръководи само от желанието за научна достоверност. Този гръцки историк идва в Рим като поклонник на Древния Рим и на управлението на Август. Той често демонстрира антиетруско отношение в историята си за първите векове на Рим: той не само не одобрява идеята, поддържана от много автори, че Рим е възможно да е бил тиренски град, всъщност етруски, но понякога отказва да признае, противно на очевидното, многобройните заимствания на Рим от етруските, признати обикновени от традицията.

Тюйлие също така констатира, че в Древността има един навик, присъщ на народите, които в историческите времена са поддържали отношения, дори и само търговски, да говорят за една и съща кръв, за един и същи произход.

Темата за общия произход, казва автора, може да обясни някои от по-познатите тези за произхода на етруските: източната хипотеза, която може да се върне във времето на персийския двор, пеласгийската теза, както я е разкрил Брикел, е възможно да се обясни например с интензивните търговски връзки между гърци и етруски в Адриатика през V и IV в. пр.н.е. Обратно, автохтонията на етруските би могла да се разпростре чрез сиракузците, които се изкушават да препратят етруската таласократия в първата половина на V в. пр.н.е. и които нямат никакъв интерес да приемат тосканците за "братски народ".

Следователно, обобщава Тюйлие, поради не толкова научния характер на различните антични теории и най-вече на идеологическите допускания, скрити зад тях, днес етрусколозите са склонни да пренебрегнат въпроса за произхода. Проблемите, свързани с него не позволяват той да бъде решен, а напротив - оставят го открит и до днес.

Гордиевият възел (синоним за на пръв поглед неразрещим проблем), както го нарича автора, винаги е бил проблема за езика на етруските, защото той няма аналог. Именно затова е по-важно да се разбулят неговите тайни, които неминуемо ще доведат и до разрешаването на загадката за произхода на този велик народ.

Библиография:

Тюйлие, Ж.-П., Етруските. Историята на един народ. София, 2012

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етруска цивилизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.