Европейските модели на счетоводните и търговско-правните знания на българина-възрожденец


Категория на документа: История


Стопанска Академия "Д. А. Ценов"
гр. Свищов

Д О К Л А Д
Тема:
Европейските модели на счетоводните и търговско-правните знания на българина-възрожденец

Изготвили: Айденис Кафеджиева и Николета Любенова, спец. Счетоводство и контрол, гр. 29

Френското влияние: Савари и "Код дьо комерс"
Доц. Д-р Иван Русев

Появата у нас на счетоводна и търговско-правна литература през епохата на българското Възраждане, главно през 30-те - 70-те години на XIX в., както и засиленият интерес към нея трябва да се възприемат като отражение на потребността от такъв вид модерни за времето знания, на нуждата от опознаването на актуалната европейска търговска теория и практика, което е важно доказателство за напредъка и "европеизацията" на българската търговия през епохата, респективно и на българското възрожденско общество. Европейските терзания на съвременния българин имат своята предистория и ако не се налага да ги търсим много назад във времето, със сигурност ще ги открием през XVIII и XIXв., когато нашият възрожденец "се връща" в европейския свят - най-напред чрез търговията си, после чрез своят интелигенция и "учени глави" и най-накрая политически, т.е. с възобновената си държавност.

Ако прегледаме внимателно възрожденската търговска литература, ще ни направи впечатление демонстрираното както в гръцките и френските оригинали, така и в българските преводи и компилации, "просвещенско" отношение към търговията. В тях търговията и свързаните с нея дейности, в това число и "книговодството" се представят като истинско изкуство и наука, призвани да избавят народите от мизерията и нищетата. През 1850г. братята Караминкови отбелязват в своето ръководство по диплография (счетоводство) следното:
* "Търговията е едно изкуство, от което чакат почти всички изкуства съвършеността си."
* "Търговията е главна причина за просвещението на народите."
В изданието на "Търговско ръководство" от 1858г. Атанас Гранитски е още по-конкретен:
* "Нашите благоразумни българи знаят добре да оценят ползите, които изтичат от търговията за оня народ, който се упражнява в действието й."

Подобно възприемане на търговията като решаващо условие за социалния прогрес се формулира за първи път в трудовете на френските просветители от XVIII в., а и преди това. Така например, още през XVII в. изкристализира образът на "идеалния търговец", на този, който знае всичко и може всичко, представен в класическото съчинение на Жак Савари. А от идеите на Савари тръгва едно цяло течение на ново възприемане на търговията и на нейната основополагаща обществена мисия, което в скоро време обхваща цяла Европа, а през XIXв. достига и до българина-възрожденец. Посланията на Савари - баща и на Савари - синове, продължили семейната традиция с редактирания от тях в началото на XVIII в. търговски речник, "достигат" най-рано на Балканите до гръцките автори - просветители, а чрез тях и техните издания и до българските читатели и книжовници. Тези послания залягат в основата на най-популярната търговска енциклопедия в региона през първата половина на XIXв., тази на гръка Николас Пападопулос . Книгата му, озаглавена "Печелившият Хермес или търговска енциклопедия", е замислена в седем тома, но от тях през 1815-1817г., един смутен и труден за гръцката нация период, са издадени само първите четири, които се оказват достатъчни, за да "обиколят" много бързо целите Балкани и да обучат поколения гърци, сърби, румънци и българи, жадни за модерни търговски знания. Третият и четвъртият том на "Печелившият Хермес или Търговска енциклопедия" съдържат географски търговски речник и са редактирани по излезлия в края на XVIIIв. И придобил широка популярност в Западна Европа труд на французина Жак Пьоше.

Енциклопедията на Николас Пападопулос, а чрез нея идеите на френските автори Савари и Пьоше е била добре позната на българите възрожденци - тя се среща в училищни библиотеки от онова време, а възпитаникът на Сорбоната, дългогодишен учител и автор на множество книги Тодор Шишков в началото на 60-те години на XIXв. прави опит да я преведе на български език и издаде. В библиотеката на известното Габровско училище, първото българско взаимно светско училище, още през 30-те години на XIXв. попадат първи и втори том на "Печелившия Хермес", както и "Диплография", издадена от Стефан Папаз в Егина през 1830г. Книгите са били дарени от първите благодетели на училището, сред които е и Васил Априлов.

През 1860г. Тодор Шишков публикува във в. "България" съобщение, че по време на шестгодишния си престой като учител в Стара Загора е подготвил за печат десет книги, негови авторски и преводни съчинения. На девето място в този списък той посочва заглавието "Търговскъй показовател" - нова книга, съставена по гръцката търговска енциклопедия на Николас Пападопулос и по "германското ръководство на Януула за диплография". Според Шишков книгите са завършени и готови за отпечатване и той се обръща с молба за финансова помощ към "Г. Г. книгопродевцъй и други любородцъй, както са расположенъй да напечатат някоя от тези книги...". Очевидно обаче молбата му остава без последствие, след като изданията не се появяват на бял свят.

Но да се върнем на френските първоизточници и на условията, при които те се появяват. Кое обяснява тяхното силно въздействие не само у нас и на Балканите, но и навсякъде по Европа?

Известно е, че в прехода от Средновековие към Ново време светът преминава през три ясно изявени епохи: Ренесанс, Просвещение и Революции. Поне такъв е преходът в Европа, започнал най-напред в западната и централната й част, после бързо разпрострял своите измерения дори вън от Стария континент. Българското Възраждане е също вплетено в тези процеси и макар започнало три века след началото на Ренесанса, носи в себе си основните характеристики и на трите епохи в прехода към Новото време. Ако потърсим обаче генезиса на тези обновителни тенденции, няма как да не забележим, че през дългия период от XV до XIX-XXв. френската история дава един "класически модел" на този преход - Големият Европейски Ренесанс започва от Италия и от Франция. Френското Просвещение завладява света още през XVIIIв. със своите рационалистически идеи, благодарение на които се преодолява средновековното теологично мислене и се раждат съвременните науки, а Великата френска революция от 1789-1799г. не случайно е заслужила епитета "Велика", понеже обгръща с идеите си за свобода, равенство и братство цяла Европа и трасира пътя на новите политически ценности на човешкото общество и полят с много човешка кръвпо време на революцията от края на XVIIIв., дава основателно самочувствие на френската нация за нейната мисионерска роля в новата човешка история. XIXв. е обвеян със силното френско влияние и въпреки неуспехите на Наполеоновите войни от началото на века, френското стопанство, политическо и най-вече културно въздействие се чувства навсякъде, дори завладява твърде консервативните общества и империи на Близкия и Далечния Изток. Френският политически модел на модерно общество се базира на експерименти, за първи път проведени (успешно) в човешката история - конституционната монархия, президентската република, националната държава. Франция дава първия пример за национална държава, за единство между нация и държава - единство, което води до голяма стопанска, политическа, военна и културна мощ. И този пример бързо завладява Европа. Стремленията за приобщяване към френския модел на модерното общество включва нерзривно в себе си афинитет към френската култура и цивилизация, към идеите на великите френски автори, сред които са и много от големите новатори на човешката мисъл.

Жак Савари е безспорно един от тях. Той живее и твори в един интересен епизод от френската история - епохата на Луи XIV, на Краля - слънце и на неговия съветник и голям новатор в стопанската сфера Колбер. Това е времето, което "узаконява" икономическата мощ на Франция, не само защото страната е вече утвърдена колониална сила и твърде богата, а и защото в нея се дава път на интелектуалния капитал в сферата на търговията и на промишлеността. Житейският път на Савари най-красноречиво го доказва.

Много често зад историческата личност се крие интересна, емблематична за епохата съдба. Така е и с биографията на Жак Савари. Той е от благородническо потекло, но по интереси и професионални занимания принадлежи на буржоазията. Роден е в Анжу през 1622г. Към търговията го насочва случайността. Баща му умира, когато е още съвсем млад и майка му го изпраща в Париж, за да учи. Там той намира свои близки родственици, единият от които е натрупал огромно състояние от търговия, а другият е секретар на краля. Те му помагат. Настаняват го да живее на пансионни начала и да работи като писар най-напред при един прокурор от парламента, а след това и при нотариус от Шатьоле (днес в централната част на Париж). След това Савари прекарва изискуемото време за чиракуване при различни търговци, приемат го в парижкия еснаф на галантеристите и сам предприема търговия на едро. Твърде скоро той се насочва към финансите, но към финансовите операции в един тесен за времето смисъл - извършване на продажби на едро от кантората.

Кариерата на Жак Савари се предопределя от обстоятелства вън от търговията, помага му и шансът. В началото на 1650г. той се жени за Катрин, дъщеря на Пиер Тома, един от най-богатите търговци на Париж. Биографите на Савари ни информират, че Катрин му ражда 17 деца, някои от които не отстъпват по заслуги и слава на своя баща. Съпругата му почива през 1685г., а самият той 5 години по-късно на 7 октомври 1690г., навършил 68 години.

За времето на кратката си търговска дейност, Савари успява да натрупа голямо състояние. Напуска търговията през 1656г., за да стане данъчен чиновник на митниците - пост, който заема с благоволението на Фуке. След отстраняването от власт на благодателя, Савари също е отстранен от заемания пост, но много скоро, поради качествата и голямата си компетентност, отново е привлечен на висша държавна длъжност. Този път от новия "Генерален контрольор на финансите" Колбер. Изборът не е случаен. Помагат му безспорните качества, които вече е доказал, а и опитът на дългогодишен арбитър по търговските спорове. Колбер включва Савари в комисията, която подготвя първия френски търговски кодекс ("L'Ordonnance du Commeru"), обнародван през 1673г. Дейността на комисията започва през 1670г., а завършва окончателно три години по-късно. Савари работи толкова активно, че Пюсор, президентът на комисията, прекръщава неофициално закона на неговото име: "Код Савари"! Именно тази комисия или по-точно последният нейн състав е с косвени заслуги за появата на бял свят на книгата "Идеалният търговец". Колегите на Савари така енергично настояват да издаде бележките си покрай редактирането на "Ордонанс дьо комерс", че той най-сетне се съгласява с сторва това през 1675г. Веднага след появата на книгата тя е преведена и издадена в Англия, Холандия, Германия и Италия.

Запознаването със съдържанието на труда на Савари става още при пръв поглед, когато човек прочете дългото му заглавие. Тук го цитирам по едно от късните издания - седмото, подготвено за печат от сина и бъдещия автор на "Търговски речник". Жак Савари де Брюслон: "Идеалният търговец или общи указания за тези, които следят френските стоки и стоките на чуждите държави. За банката, за обмяната и за размяната. За обикновените, за командитните и за анонимните дружества. За фалитите, бакрутите, отделянето, прекратяването и изоставянето на благата. За начина на водене на книгите-дневници за покупки, за продажби, за каса и главните. Образци на писма и на полици, за опис на инвентар и за всички видове дружества. А така също и много материали по търговска съдебна практика, или обяви и съвети по различни теми из търговията, изключително важни. От г-н Жак Савари де Брюслон, неговият син. С раздел за полициите на г-н Дюпюи дьо ла Сера, адвокат в парламента и с трактат за международната обмяна на г-н Клод Коло. Том първи. Париж, година 1713." В седмото издание на книгата Савари - син е направил корекции на някои грешки от предишните, а и допълнения. Това е едно от най-ранните издания, което е на разположение на читателите в Националната библиотека "Франсоа Митеран" в Париж. На първата страница на книгата е запазен специалният автограф на сина - съставител и редактор.

Книгата започва с посвещение на г-н Колбер, представен с всичките му звания и длъжности. Следват първа част в четири книги (раздела), втора част в пет книги и две приложения по темите за полициите и за международната обмяна, дело на продължители на Савари и упоменати още в заглавието (Дюпюи дьо ла Сера и Клод Иоло). Общо трудът се състои от девет книги (раздела), 79 глави и 1700 страници текст.

Счетоводната материя е включена в четвърта книга на част първа: "за формулярите на книгите - дневници за покупки, за продажби, за каса и главната", дават се примери за воденето на различните видове счетоводни книги, като най-подробно е описана книгата - каса. Съдържанието тук е обстоятелствено поднесена, без обаче да се правят обобщения. На търговско-правните въпроси е отделено още по-голямо внимание. Те са разгледани в първа книга и четвърта част на втора: за видовете дружества; дружество "под колективно име на много хора"; командитни и анонимни дружества, "които трябва да се възприемат като добри и законни"; образци за всички видове дружества, които се създават между търговците; за банкрута, за фалита и т.н.

Големите достойнства на "Идеалният търговец", оценявани днес от дистанцията на времето, се очертават в две насоки. На първо място трябва да се подчертае, че с този свой труд Жак Савари се явява предшественик на модерната икономика на предприятието, или поне един от пионерите, един от най-заслужилите. Той има много имитатори и последователи, които обособяват цяла една тенденция, цяло едно течение, което започва с Жак Савари и продължава без прекъсване до първите университетски професори, преподаващи в началото на XXв. "търговска теория и история". По думите на Фредерик Шьорер, професор в Университета в Нюшател: "Хората от класата на Савари дадоха на търговската теория онова, което й помогна да заеме полагащия й се висок ранг, макар и по-късно, и въпреки всичките противипоставяния и тя застана редом с политическата икономия, със социологията и с другите обществени науки".

Другата голяма заслуга на труда на Савари, може би основната, се свежда до обстойното, новаторско поднасяне на счетоводните и на търговско-правните знания. В хода на историческото развитие на счетоводната теория "Идеалният търговец" попада в течението на т.нар. "продължители"; редом с трудовете на автори като по-ранния Бастиано Вентури или по-късните Матиьо дьо ла Порт, Бертран - Франсоа Барем, световно известния писател Даниел Дефо и др. Книгата на Савари е синтез от търговско право и наука за търговията. Нови, приносни монети в нея се явяват разглеждането на: законността и юриспруденцията, свързани с обмяната; книговодството, представено паралелно като практика, но и като правна регламентирана дейност; търговските дружества; и накрая фалитите и банкрутите. Всичко това превръща книгата ръководство от най-висока класа. Стойността на съчинението нараства и чрез наличието в него на юриспруденция, на много примери, които онагледяват съдържанието. През 1688г., две години преди своята смърт, авторът добавя към книгата си сборник с материали по търговска съдебна практика ("Les Pareres"), който неизменно съпътства всички издания на "Идеалният търговец" през XVIIIв.

Савари счита за непотребно изучаването на латински език от търговците. Той използва понятията, които сам е усвоил като млад писар, както и тези от неговия стаж като арбитър по търговски спорове, без да търси тяхното обяснение. Съществен напредък в "Идеалният търговец" се наблюдава по въпросите на обмяната. При предшествениците на Савари тя има друг облик - обмяна, практикувана на годишните периодични пазари, докато при него вече се третира един съвсем нов вид обмяна, постоянна и универсална, обвързана с борсата в Амстердам. По времето на Савари именно тази обмяна започва да се налага, докато онази от панаирите все повече започва да се превръща в следа от миналото. И още един много важен нов, приносен момент: джиросването на полициите до XVIIв. Е било прилагано в най-обикновения му вид, а наличието на всичките следващи джиранти е водило до усложняване на практиката. За слугата на Савари е във вкарване на порядък и малко повече яснота в тази полична операция.

Книгата на савари носи едновременно белезите на миналото и на новото време - тя е компилативна и съдържа твърде разнородни знания (което е новата тенденция), но е в много разбъркан и неподреден вид. В нея се срещат елементарни правила, съвети за поведение и морал, сведения от първа, от втора и от трета ръка, твърде остри дискусии по въпроси на съдебната практика, които понякога остават неизяснени и спорни. Като отчита всички тези особености на "Идеалният търговец", френският изследовател Мьовре формулира може би най-точната оценка за творбата на Жак Савари - баща: "... това не е повече обикновено ръководтсво по практика, но все още не е и енциклопедия".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейските модели на счетоводните и търговско-правните знания на българина-възрожденец 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.