Фигурата на Озирис


Категория на документа: История


Югозападен Университет "Неофит Рилски"
Философски факултет
гр. Благоевград

РЕФЕРАТ

на тема:
Фигурата на Озирис
по:
Религия и култура на изтока

Изготвил: Проверил:

Философия, I курс

Първата вест за древната егепетска религия ни дават най- ранните запазени надписи в Египет. В тази епоха намираме само следи от древната тотемистична религия (според нея човешката общност произхожда от някое животно или растение, които почитала и смятала за покровител на племето): нейните богове, които олицетворявали природните явления, приемали образ на животно. За основа на египетските представи вероятно до голяма степен е послужило плодоносното прииждане на Нил. Покрай всеобщата почит към слънцето и плодородието в земеделските общества друга основна идея в тези религии е задгробният живот на душата на мъртвите. Според тях умрелият продължава своя живот в подземния свят. Фараонът и велможите се свързват с боговете, слугите продължават да слугуват на господарите си, като трудът им там бил по- плодоносен от земния. На тази вяра дължим импозантната маса от паметници. Огромните гробници и пирамиди на почитаните като богове царе и фараони са запазили художествени, тъканни и предметни спомени във връзка с погребалните обреди в чест на умрелите. Душата на умрелите Ка и човекоглавата птица Ба след съответните приготовления и обреди достига в подземното царство на мъртвите в Аменти, където Озирис властвува и произнася своята присъда над душите. До мъртвеца в гроба поставяли и текст с религиозно съдържание; сбора от тези текстове наричаме Книга на мъртвите. Боговете и митовете са били познати в Египет в редица варианти и съответно на историческите и обществените условия често променяли своя облик и значение. Успоредно с укрепването на властта на фараона и с оформянето на единна централна власт общите характерни черти на разните култове изпъквали все повече и в апогея на царската власт слънцето станало държавен бог. И при това Ра (Ре), богът- слънце от Хелиопол и Хермупол. Ра властвувал над истински божествен съвет. В този съвет в Хермупол влизали осем, а в Хелиопол- девет богове. Членовете на божественото тяло били: слънцето Ра, въздухът Су, космосът Тефнут, земята Геб, небето Нут, плодородието Озирис и съпругата на Озирис- Изида, злината, опустошението, неплодородието Сет и съпругата на Сет- Нефтис. Покрай тях по- главна роля играли Хор- небето със слънчево и лунно око, както и съзидателният Пта, но трябва да отбележим, че освен тези главни богове в религиозните култове играли роля безброй местни богове. Фактически във всеки град се запазили и старите богове и жречеството се стараело да ги нагоди в системата на наложените отвън богове.

Според мита, Озирис бил цар на Египет и е предателски убит от своя брат Сет. Тялото му било нарязано на парчета и разхвърлено из всички крайща на страната. Богинята Изида, която е сестра и жена на Озирис, след дълго търсене намерила всички късчета от неговото тяло. По - късно синът им Бог Хор, победил убиеца на баща си и възкресил Озирис. Самите Египтяни вярвали, че Озирис бива погребван, когато са засявали житото и възкръсва, когато събират реколтата. Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озирис, най-популярното от всички египетски божества. А от смъртта и възкресението на своя велик бог египтяните извличали не само подкрепа и средство за съществуване тук на земята, но и надежда за живот в задгробния свят. Тази надежда е показана много ясно в интересните фигури на Озирис, разкрити в египетските гробници. Сред богатите находки в гробницата имало носило за ковчег с тръстиков дюшек, покрит с три пласта лен. На горната страна на лененото платно бил нарисуван Озирис в естествена големина, а вътрешността на водонепроницаемата фигура съдържала смес от торна пръст, ечемик и леплива течност. Ечемикът бил прораснал и покарал кълнове, дълги от пет до седем сантиметра. Освен това в некропола на Кинополи "имаше множество погребения на фигури на Озирис. Те бяха направени от завито с плат зърно, грубо оформени като Озирис и поставени в изградени с тухли ниши встрани от гробниците, някои в малки керамични ковчези, други в дървени ковчези с формата на мумия на ястреб, а пък трети без каквито и да е ковчези." Тези натъпкани със зърно фигури били завити с ленено платно като мумии, тук-там с позлата, сякаш да наподобят позлатения калъп, в който се формовали подобните фигури на Озирис по време на сеитбения празник. Такива фигури на Озирис са намерени заровени близо до некропола на Тива. Най-сетне, както съобщава професор Ерман, между краката на мумиите "понякога има направена от тиня фигура на Озирис; тя е пълна със зърна от житни растения, чието покълване трябва да отбележи възкресението на бога". Несъмнено, също както натъпканите със зърно образи на Озирис, погребани в земята на сеитбения празник, били предназначени да ускорят развитието на семената, така и погребението на подобни фигури в гробовете имало за цел да ускори възкресението на мъртвите, с други думи, да осигури тяхното духовно безсмъртие.

Озирис - житен бог. Предложеният по-горе преглед на мита и ритуала на Озирис доказва как в един от своите образи богът олицетворявал житото, за което би могло да се каже, че всяка година умира и се връща към живота. През цялата тържествена пищност, която жреците придали на култа към него в по-късни времена, в празника на неговата смърт и възкресение, чествуван през месец кояк и в един по-късен период, през месец атир, прозира ясно богът на житото. Както изглежда, в основата си той бил празник на сеитбата и се падал, както би трябвало, точно по времето, когато стопанинът действително хвърля семето в почвата. По този случай изпълнявали погребални обреди над изваяна от пръст и зърно фигура на бога на житото, за да се върне към живота с новата реколта. В действителност церемонията е заклинание, предназначено да осигури развитието на посевите по пътя на индуктивната магия и вероятно всеки египетски селянин я е изпълнявал в по-проста форма на своята нива далеч преди свещениците да я нагодят и преобразят в тържествен ритуал. А в съвременния, но без съмнение с древни корени арабски обичай да погребват "Стареца" - снопче пшеница - в ожънатата нива и молитвата той да се върне от мъртвите, виждаме зародиша, от който вероятно се е развил култът към бога на житото Озирис. Подробностите от неговия мит съвпадат добре с това тълкуване. За бога се казва, че бил рожба на небето и земята. Та би ли се намерила по-подходяща родителска двойка за житото, което пониква от земята, оплодена от небесната влага? Наистина земята на Египет дължала своето плодородие пряко на Нил, а не на валежи, но неговите обитатели сигурно са знаели или предполагали, че голямата река на свой ред е подхранена от падналите във вътрешността дъждове. Освен това легендата, че Озирис пръв научил хората да използуват зърнените храни, би била естествена за бога на житото. А тази за разпръсването на разкъсаните му части и заравянето им на различни места може би е митичен начин да се изрази сеитбата или отвиването на житото. Последното тълкуване се подкрепя от легендата, според която Изида поставяла разкъсаните части на Озирис на сито за жито. Но не е изключено тя да е далечен спомен за обичая да се умъртвява човешка жертва като представител на житния дух и да се разпръсват частите или праха й, за да оплодят полето. В съвременна Европа понякога разкъсват чучелото на Смъртта и заравят парчетата в земята, та посевите да растат добре, а на други места постъпват по същия начин с човешки жертви. Що се отнася до древните египтяни, ще се позовем на авторитетния Манетон, който съобщава, че те изгаряли червенокоси мъже иразпръсвали пепелта им с ветрилата на веячките. Знаменателен е фактът, че това варварско жертвоприношение се извършвало от царете на гроба на Озирис. Предполагам, че жертвите символизирали не друг, а самия Озирис; тях всяка година ги умъртвявали, нарязвали ги на парчета и ги заравяли вместо него, за да ускорят развитието на семето в почвата. Човешките жертви, чиято пепел египтяните разпръсвали с ветрилата на веялките, тъй като червените коси на тези нещастници вероятно са имали някакво значение. Защото в Египет принасяните в жертва бикове трябвало също да са червени, един-единствен черен или бял косъм правел животното негодно за жертвоприношение. Ако, както предполагам, човешките жертви били предназначени да подпомогнат развитието на посевите - а разпръсването на праха им с веялките сякаш потвърждава това становище, - червенокосите жертви вероятно били избирани като най-пригодни да представят духа на червеното зърно. Защото, когато жив човек ще представя бога, естествено е да го изберат на основата на неговото подобие с божествения оригинал. Затова древните мексиканци, които гледали на царевицата като на одушевено същество, изминаващо целия си жизнен път от засяване до жътва, принасяли в жертва новородени деца когато се засявала царевицата, по-големи деца - когато тя покарвала, и така нататък - докато съвсем узреела и тогава принасяли в жертва възрастен човек. Едно от имената на Озирис било "реколтата" или "жътвата" и древните понякога го обяснявали с това, че той е олицетворение на житото.

Озирис - дървесен дух. Но Озирис не бил само дух на житото, а и дървесен дух и това може би е първоначалната му същност, тъй като в историята на религията култът към дървото естествено е по-стар от култа към житните растения. Същността на Озирис като дървесен дух е представена много графично при една церемония, описана от Фирмик Матерн. Отсичали бор, издълбавали го и от издълбаното правели изображение на Озирис, а после го погребвали като труп в издълбаното дърво. Трудно е да си представим как по-явно може да се изрази представата за дървото като обитавано от одушевено същество. Така направения Озирис пазели една година, а после го изгаряли, също както постъпвали с прикрепения към бора образ на Атис. Плутарх сякаш намеква за церемонията по отсичането на дървото, описана от Фирмик Матерн. Вероятно това е ритуалното съответствие на митическото откриване на тялото на Озирис в ствола на дървото ерика. В залата на Озирис в Дендера раклата с глава на ястреб, съдържаща мумията на бога, е ясно представена като враснала в дърво, очевидно иглолистно, чийто ствол и клони се виждат над и под нея. Така че сцената съответствува много на мита, а и на описаната от Фирмик Матерн церемония.

Озирис - бог на плодородието. Като бог на растителността, Озирис естествено се смятал и за бог на жизнената енергия изобщо, тъй като на определен етап от еволюцията хората не могат да правят разлика между възпроизводителните сили на животни и растения. Затова характерна черта на неговия култ е грубият, но изразителен символизъм, с който представяли нагледно тази страна на същността му не само на посветените, но и пред множеството. На празника на Озирис жените ходели из селото, пеели песни, възхвалявали го и носели непристойни негови подобия, които привеждали в движение с помощта на конци. По всяка вероятност този обичай бил заклинание, предназначено да осигури развитието на посевите. Казват, че в един храм пред фигурата на Изида стояла подобна негова статуя, накичена с плодовете на земята, а в посветените му помещения във Фила мъртвият бог е представен легнал на носилото си в положение, което по най-очевиден начин показва, че дори и в смъртта неговата оплождаща сила не е изчезнала, а само временно е спряна и когато й се предложи случай, е готова да се представи пред света като източник на живот и плодородие. Химните, отправени към Озирис, съдържат намеци за тази важна страна на неговата същност. В един от тях се казва, че светът расте триумфално зелен чрез него, а в друг се заявява: "Ти си бащата и майката на хората, те живеят от твоя дъх, те се изхранват от плътта на тялото ти." Можем да предположим, че в това си родителско естество от него се очаквало, както и от другите богове на плодородието, да благослови мъжете и жените с поколение и шествията на празника му били предназначени да допринесат за тази цел, както и да ускорят развитието на семето в почвата. Зле ще преценим древната религия, ако осъждаме като похотливи и разпътни символи и церемониите, използувани от египтяните единствено да постигнат резултат от това схващане за божествени сили. Целите, които си поставяли с тези обреди са естествени и похвални, само възприетите за постигането им средства били погрешни. Същата грешка подтикнала гърците да възприемат сходен символизъм в своите празненства на Дионис, и повърхностното, но поразително сходство между двете религии повече от всичко друго е подвело изследователите, както древни, така и съвременни, да отъждествяват двата култа, които макар и сходни по природа, са напълно отделни и независими по произход.

Озирис - бог на мъртвите. Видяхме, че в един от своите аспекти Озирис бил владетел и съдник на мъртвите. За народ като египтяните, който не само вярвал в задгробния живот, но и действително изразходвал много време, труд и пари да се готви за него, това едва ли изглеждало по-маловажно от функцията му да накара, когато му е времето, земята да роди своите плодове. Можем да приемем, че за неговите поклонници двете качества на бога били тясно свързани. Като полагали в земята мъртвите си, те ги давали нему, който можел да ги възкреси от праха за вечен живот, тъй както карал семето да поникне от почвата. Красноречиво и неоспоримо доказателство за тази вяра са натъпканите със зърно фигури на Озирис, открити в египетските гробници. Така в кълнящото зърно древните египтяни виждали предзнаменование за безсмъртието на човека. Те не са единственият народ, изградил такива възвишени надежди на същите крехки основи. Естествено един бог, който не само изхранва своя народ с обезобразеното си тяло на този свят, но им обещава и блажен вечен живот в друг, по-добър, ще стои на първо място. Какво чудно има тогава, че в Египет култът към Озирис засенчил култа към другите божества и докато всяко едно от тях било тачено само в дадена област, него и божествената му партньорка Изида били обожавани от всички.

Озирис и слънцето - основанието, на което се облягат някои съвременни автори при отъждествяването на Озирис със слънцето, е, че легендата за неговата смърт съвпада по-добре със слънчевите явления, отколкото с което и да е друго природно явление. С готовност ще признаем, че всекидневната поява и изчезване на слънцето би могла много естествено да се изрази с един мит за неговата смърт и възкресение, а авторите, които схващат Озирис като слънце, не пропускат да посочат, че както те го разбират, митът се отнася за ежедневния, а не за ежегодния път на слънцето. Ренуф например, който отъждествява Озирис със слънцето, признава, че египетското слънце много трудно би могло да се определи от който и да е смислен човек като мъртво през зимата. Но ако тема на легендата е всекидневната му смърт, защо празненствата били ежегодни? Само този факт е сякаш достатъчен да разгроми тълкуванието на мита като описание на залеза и изгрева. Освен това, макар и да може да се каже, че слънцето умира всеки ден, какво би означавало разкъсването му на парчета?

В народните обичаи ежегодно се представяло израстване и повяхване на растителността. Сериозно основание да тълкуваме смъртта на Озирис по-скоро като повяхването на растителността, отколкото като залез, можем да намерим в общото, макар и не всеобщо мнение на древните, които слагали в една категория култа към Озирис, Адонис, Атис, Дионис и Деметра и митовете за тях като еднакви по същността си. Единодушието на древните по този въпрос ми се струва прекалено голямо, за да се отхвърли като най-обикновена приумица. Толкова много ритуалите на Озирис приличали на ритуалите на Адонис в Библос, че някои от самите жители на града твърдели, че оплакват смъртта на Озирис, а не на Адонис. Не би съществувало подобно становище, ако ритуалите на двете божества не били дотолкова еднакви, че почти да не могат да се различат. Херодот намерил приликата между ритуалите на Озирис и Дионис толкова голяма, че сметнал за невъзможно последният да е възникнал независимо и предположил, че гърците са ги заели неотдавна от египтяните и само слабо са ги изменили. Плутарх, който е проявявал голям интерес към сравняването на религиите, от своя страна е настоявал, че има прилика в подробностите на ритуалите на Озирис и Дионис. Наистина могат да се отхвърлят техните обяснения на култовете, защото същността на религиозните култове често е спорен въпрос, но подобията в ритуалите се установяват с наблюдение. Затова онези, които обясняват Озирис като слънце, са изправени пред алтернативата да отхвърлят като погрешно свидетелството на древността за приликата на ритуалите на Озирис, Адонис, Атис, Дионис и Деметра или да тълкуват всички тези ритуали като култ към слънцето. Няма съвременен автор, който да се е изправил пред алтернативата и да е приел една от двете тези. Ако приемем първата, това означава да твърдим, че познаваме ритуалите на тези божества по-добре от хората, които са ги изпълнявали, или най-малкото са били свидетели на тях. Да приемем втората ще означава да изкривим, окастрим, смачкаме и изопачим мита и ритуала, нещо, от което сам Макробий се е въздържал. От друга страна, мнението, че в основата си всички тези ритуали наподобяват смъртта и възкръсването на растителността ги обяснява поотделно и заедно по един лек и естествен начин и е в хармония с единодушните свидетелства на древните за същностното им подобие.

Наследството на Озирис - мистериозната личност на загърнатия в ленено платно Озирис, който в религиозната вяра на древен Египет представлява съперник на хелиополския Бог Ра в Мемфис, е съхранена до днес благодарение на митовете за него. Съгласно съдържанието им тъкмо Озирис донася култура и технически напредък на хората. Но кой все пак е бил той - на това учените продължават да отговарят с вдигане на рамене. Според немският египтолог д-р Курт Зеете (1869-1934) митът за Озирис би могъл да представлява описание за трагичната смърт на някой ранен египетски цар, при което тази легенда да се е зародила с течение на времето. Но освен в текстовете от пирамидите и идейното богатство на египетските Книги за отвъдното, за Озирис не може да бъде намерена ни най-малка следа. За разлика от останалите божества, почти нищо не се знае също така и за неговите дела. Единственото, което постоянно се набива на очи не са някакви, в качеството му на Бог-цар, военни постижения или общи добри дела, а че той се оказва владетел и съдия на мъртвите. Вероятно за това още по времето на V династия умрелите египетски царе били обожествявани като Озирис. В Средното царство възниква в последна сметка и вярата, че този Бог дори някога ще възкреси всички мъртви. Въпреки че брат му Сет го насича на множество парчета, Озирис някога също възкръснал. От тук тръгва вярата в историите за възкресението в исляма и християнството, което е записано във всички свещени книги.

Използвана литература:

1. Фрейзър, Дж., Златната клонка, С., 1986 г.
2. Ерчиван, Ердоган, Забранената египтология, Дилок, 2006 г.
3. Грийн, Роджър, Приказки от Древен Египет, Прозорец.

??

??

??

??

9





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фигурата на Озирис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.