Формиране и начално развитие на българската армия след Освобождението


Категория на документа: История



СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

К У Р С О В А Р А Б О Т А
ТЕМА: Формиране и начално развитие на българската армия след Освобождението

Изготвил: Костадин Манолов Козелов
I курс, МП: Историко-етнически модели на националната сигурност , фак. № 1072

София 2013

ФОРМИРАНЕ И НАЧАЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Основната функция на армията е защитата на суверинитета на държавата , запазване целостта на държавните граници и осигуряването на външната и вътрешна сигурност. Политическото определение за армията е, че тя е орган на държавата, предназначен за провеждане на нейната политика посредством силата на оръжието. В този контекст армията не е независима сила, тя е пряко подчинена на държавата, тя определя нейните задачи, характер, направления и т.н. Всяка воюваща държава се стреми да присъедини към себе си или да подчини други военни формирования или да ги ликвидира Армията е длъжна да изпълнява само и единствено разпорежданията, които са в съответствие с конституцията определена от управляващото правителство. В политическата история на различните страни изключителна роля е имала и продължава да има военната сила Възникването на държавите е немислимо без наличието на армия, която да установи военно присъствие в дадена територия.

Формирането на българската армия е пряк резултат от процеса на въстановяване на българската държавност. Нейното възникване може да се разглежда и като резултат от Руско- турската война, където българските опълченци играят съществена роля вземайки участие във военните действия. Така са положени основите на българската армия Тук особен, дори цялостен принос има прилагането на руския военен опит, в контекста на въстановяването на държавния облик на България. За възникването на българската армия, съществуват конкретни исторически предпоставки, такива са наличието на българското опълчение, на основата на което се създава българската земска войска. Освен това след подписването на Санстефанския мирен договор, Русия се опасява от нова война с Англия, Австро- Унгария и Турция. Ето защо император Александър II смята, че ще бъде най- добре, ако и Босфора бъде завладян. За тази цел е изработен план, но генерал Н. Николаевич, не вижда реални перспективи за реализацията му. По тази причина той е отстранен, а неговото място е заето от ген. Тотлебен, в него също възникват съмнения що се отнася до реализацията на плана, но въпреки това продължава да изпълнява нарежданията и да осъществява подготовката за война. В тези планове се предвижда и включването на български войскови части. Може би това е още една от причините за изграждането на организирана българска войска. Освен това, изключително важно е за Русия да си осигури стратегическо присъствие на територията на българското княжество и на Балканите като цяло.1

Чрез постановленията на Санстефанския мирен договор, на 19 февруари 1878г. се създава и българската армия, която в началото има полицейски функции, нейната задача е да отговаря за опазването на вътрешния ред и осигуряването на спокойствието на гражданите. Според чл. 8 от договора при необходимост същинските армейски функции ще бъдат изпълнявани от руската армия и при нужда тя ще оказва съдействие на руския императорски комисар. Една от главните задачи, която стои пред княз Александър Дондуков- Корсаков е да създаде редовна българска армия, която без чужда намеса да може да осигури спокойствието и реда в страната. За успешното функциониране на армията е необходимо да бъдат отпуснати средства от финансовото министерство, чрез които да се издържа граничен военен кордон и гарнизони, които след изтеглянето на руските войски да могат да се справят с опазването на сигурността на държавата. През месец март 1878г. през същия месец, когато се подписва и Санстефанския мирен договор, главнокомандващия руската армия дава разрешение за попълването на опълченските дружини с български младежи от 20-22 годишна възраст с оглед на това всяка дружина да достигне до 1000 бойци. Първия призив на 8,500 новобранци е извършен през май 1878г. Дружините са дислоцирани в София, Пловдив, Търново, Сливен и Свищов. Поради уволнението на старите опълченци броят на войниците в дружините е намален. За да се попълни и да се създадат нови 15 дружини, 7 батареи и 6 конни сотни бива извършен нов призив през август 1878г. на 20, 400 младежи. Поради клаузите на Берлинския договор в Македония не са сформирани военни части.

На 25 април 1878г. руските власти издават "Временни правила за образуване на земска войска на Княжество България" Тогава официално е поставено началото на задължителната военна служба в българското Княжество В този документ отново са посочени основните функции на българската армия, а именно "охрана на реда, безопастността и спокойствието на Българското Княжество" Още тогава се отвърждават инструкциите за обучение на българските войници от българското опълчение. Чрез това обучение е било необходимо да се създададе кадрови състав от офицери, подофицери от редиците на българското опълчение, както и някои от тях да бъдат взети от руската армия. За изпълнението на тази задача, участие трябва да вземат всички български граждани между 20 и 30 години, с изключение на освободените по здравословни или семейни причини. Организацията на войската се предвижда да бъде земска, като във всеки санджак или окръг трябва да представи свой определен брой войници. Това е първия приоритет на временното руско управление- да осигури вътрешното спокойствие на българските граждани в Княжеството, чрез мобилизирането на самостоятелни български военни части, които имат полицейски функции. Нарежданията са били във всеки окръг да бъде назначен главен, старши началник, който да има същите права и задължения като военно- окръжните командири в Русия. Окръжните войнски началници заедно с командирите на пеши дружини са били в постоянен контакт и съвместна работа. В помощ на окръжните военни началници и за непосредственото ръководство и обучение на войниците е било необходимо да бъдат назначавани младши ротни командири. Командването на всички земски войски било съсредоточено в ръцете на началник с чин генерал, които е имал права и върху началника на различните дивизии. Командването на всички артилерийски части в България се е възлагало на началника на артилерията на земската войска , артилерийския щаб офицер. За снабдяването на земската войска с оръжие, учебни пособия и боеприпаси отговаря шести артилерийски старши офицер, който трябва да осъществява своята дейност в следните градове: Русе, Видин Филипопол, Серес, Битоля и София. Командирите на конни дружини е трябвало да бъдат избирани от щабни офицери или старши офицери от главните редици на руските кавалерийски части. За формирането на българския кадрови състав от офицери и младши офицери е било ннеобходимо организацията по места и разположението на учебна войскова дружина от три роти: пехотна, артилерийска сапьорна, и конски сотни. Тези части е трябвало да се състоят от млади хора, получили някакво образование. За тях са били организирани специални открити курсове. В допълнение към това се създават екипи, в местата където пребивават артилерийските и сапьорните щаб офицери и в някои други пунктове, е било необходимо до колкото е възможно да се създават учебни бригади за подготовка на младши офицери.

С подписването на Берлинския договор през юли 1878г. българската държава е териториално ощетена от страна на великите сили. Организацията на българската армия, обаче остава непроменена, единствената промяна, която засяга армията на Княжеството е свързана със съкращаването на срока на пребиваване на руската армия на неговата територия. Това естествено е и причина за последвалата реакция на военния министър Д. Милютин, който изпраща нови инструкции до руския императорски комисар, като най- важен приоритет се подчертава изграждането на надеждна армия, която да осигури охраната и развитието на Княжеството. Тъй като руското управление е поставно под натиск след решенията на Берлинския конгрес , то се стреми в най- кратки срокове да постигне окончателното формиране и организиране на българската войска. Така в резултат на тези усилия на 15 юли 1878г официално княз Дондуков- Kорсаков издава заповед за създаването сформирането и устройството на Българска земска войска и обявява разформирането на щаба на българското опълчение. Обявявайки заповедта за създаването на Българската земска войска в момент, когато заседава Берлинския конгрес, Дондуков иска да увери българския народ и да успокои населението, особено от Южна България, че неговата независимост и свобода ще бъдат запазени въпреки всичко. 2 Изключително тревожна е ситуацията в Източна Румелия, която според решенията на Берлинския конгрес трябва да бъде самоуправляваща се, но все още подчинена на султана. Това кара руското управление да предприеме мерки към по- скорошно сформиране на военни сили в областта, които да поддържат реда и спокойствието и след изтеглянето на рускитв войски. Още през януари 1879г. генерал Столипин, който по това време е главнокомандващ частите на Българската земска войска, разположени във Филипополската и Сливенската губернии, получава разпореждане от руския императорски комисар, отнасящо се до организационната структура на тези армейски части. От пешите дружини 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 са сформирани 2 бригади с наименования Филипополска и Сливенска бригади всяка със съответната номерация. Така в състава на първата от тях били включени дружини номер 20-25 с с, те били преименувани в дружини: Филипополска 1, Филипополска- 2 Татар Пазарджишка-3 , Казанлъшка- 4 Старозагорска-5 и Хаскьойска- 6 Сливенската бригада била съставена от пеши дружини -26 27 и 28, преименувани в Сливенска- 1, Ямболска- 2 и Бугаска-3 дружини Конни сотни- Филипополска- 5 и сливенска-4 също влизат в състава на местната земска войска, съхранила се със своето название, но отхвърлила номера. За началник и командир на Филипополската гвардия бил назначен полковник Кесяков, а на чело на Сливенската- подполковник Дормшпрунг- Целица. При тях са учредени бригадни управления по териториите опразнени от губернските военни началници . В състава на местната войска са присъединени Филипополска-5 и Сливенска-6 пеши батареи на Българската земска войска. За постигането на пълна самостоятелност и окончателното устройство на милицията и жандармерията в Източна Румелия била сформирана комисия в Пловдив под председателството на генерал губернатора на областта- генерал- лейтенант Столипин и членове: генерал- майор Липински, полковник Яковски и Кесяков. На заседанието присъствал по специална покана и полковниик Шепелев, началник на генералния щаб. Изработения план за устройството на Източно- румелийската милиция и жандармерия бил одобрен. Генерал Тотлебен пристъпил към незабавно прилагане на плана, като временна мярка. Комисията приема за структурата на румелийската полиция три състава: кадрови, пълен и подсилен. При кадровия състав дружината се състои от 10 офицери и 560 нисши чинове, в конната сотна-3 офицери и 150 нисши чинове и 7 нисши чина пеши нестроеви. При пълния състав : 19 офицера, 1100строеви нисши чинове и 12 нестроеви. В усилен състав всяка дружина се превръща в 3ти батальонен полк и 1ви запасен отделен батальон и следва да включва: 3 батальонни полка- 49 офицери, 3000 строеви нисши чинове и 30 нестроеви в отделен запасен батальон- 19 офицери, 1110 нисши чина и 10 нестроеви. Членовете на комисията признават кадровия състав, но с оглед на предстоящото оттегляне на руските войски от региона, намират за необходимо да оставят Румелийската дружина в пълен състав, а именно: 9 пеши дружини по 1000 човека във всяка, общо 9000 човека, 2 конни сотни по 150 човека. Съгласно клаузите на Берлинския договор в дружините е трябвало да има и турски и гръцки елементи.
Жандармерията била организирана от полковник Янковски, тя се състояла от 167 конни и 332 пеши жандарми във Филипополската губерния, 76 конни и 152 пеши жандарми в Сливенската губерния- общо в Източна Румелия 727 жандарми, приблизително по и жандарм на 1000 жители. На 10ти май 1879г е произведен ускорен випуск на офицери от Софийското юнкерско училище, 163 човека, от които родените в Източна Румелия директно били разпределени там на служба. В областта се предвиждат по малкото присъствие на руски офицери инструктури.3 Трудност при изготвянето на структурния механизъм на българската милиция в Източна Румелия представлява голямата роля и власт на султана над областта. Докато там съществуват трудности от административно естество, в Княжеството развитието на армията и на земската войска вървят по- гладко и почти без никакви спънки.

Цялостната структура на българската войска е формирана по руски образец. Наименованието "земска" означава, че българската войска се създава на основата на народното опълчение от годните да носят оръжие мъже и се организира по области- губернии(санджаци и окръзи) и че е временна, непостоянна. В научната литература организацията на българската армия се разглежда като "земска" , но фактически още от самото си създаване тя получава характер на редовна, постоянна армия. Командването й- офицерският и сержантски кадрови състав, който се подготвя в основни линии благодарение на българските опълченци и на младите български патриоти възприема и прилага на практика руския военен опит. Изобщо руските организатори на българската земска войска съдействат за създаването на една силна, боеспособна войска в която внедряват всички ценности и боен опит на своята армия. 12те дружини, на Българското опълчение, които взимат участие в Освободителната война се превръщат в ядрото около което се формира Българската земска войска. Между създадената българска земска войска в Княжеството и разделената по силата на Берлинския договор Източна Румелия и нейната милиция не се прави разлика. Съществуват големи трудности пред руската армия що се отнася до осигуряването на огромен брой офицерски, сержантски и други кадри, да снабди новобранците с оръжие, снаряжение, боеприпаси, униформи и храна, в момент когато новоосвободената държава все още се намира в тежко следвоенно положение и не разполага с почти никакви ресурси. Това налага свикването на новобранци и обучаването им в най- кратки срокове. Други трудности които стоят пред руската армия в процеса на формиране на редовна българска войска са липсата на подходящи казармени помещения, което налага прекратяването на занятията и обученията при зимни условия. Но въпреки тези трудности руското управление успява да намери верния път при изграждането на българска национална армия. Главнокомандващия руската действаща армия ген. Тотлебен разрешава на Българската земска войска от действащата армия на Балканите всичко необходимо за нейното създаване и обучение: офицерски и сержантски кадри, специалисти, въоръжение, облекло, храна и т.н. , като се използват запасите и на Българското опълчение

Българската земска войска в началото на 1879г се състои от 21 пеши дружини, всяка по 4 роти, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, две сапьорни роти и една рота обсадна артилерия и команда на местния парк. Тя е разделена на два военни отдела- западен с център Плевен и източен с център Шумен, командвани от отделни началници. Общата численост е над 21 000, без руските кадри. 4 Висшите офицерски постове са заети от руснаци, само 36 са от български произход . При липсата на български офицерски и сержантски кадри попълването на Българската земска войска само с руски кадри може да осигури нейното укрепване и начално развитие. Сред офицерските и останалите кадри на Руската армия се поражда движение за доброволно участие в Българската земска войска. Стотици рапорти на офицери и други чинове в руската армия са подадени до началника на Българската земска войска и до самия императорски комисар в България с молба да бъдат приети на военна служба в младата българска войска. При това положени руския комисар и военният отдел при него имат възможност да подберат най- добрите офицери и сержанти за учители и възпитатели на Българската земска войска. При постъпване на служба в българската армия руските офицери биват изключени от руска служба, но все още съхраняват правата си на военослужещи и могат по всяко време да се върнат на мястото където са били разпределени в Русия. Командващите отделните войскови части в България връщайки се в Русия се зачисляват като кандидати за ръководна и командна длъжност, но само на съответстващите им чинове. Службата на руските офицери в българската армия гарантира правото им на производство в следващ чин. Те се ползват и с по големи финансови облаги в сравнение с колегите им на служба в Русия. По нисшите чинове оставащи на служба в българската армия съхраняват правата и преимуществата си на младши офицери на руска служба. Руските офицери са назначени на ръководни позиции в управлениео на военните отдели, също така заемат командни длъжности във военното министерство За подготовката на български офицери, сержанти, медицински фелдшери, различни други специалисти, майстори и т. н., които трябва да сменят руските кадри след евакуацията на руската армия, са създадени Военното училище в София, към което влизат 250 ученици, те биват разделени на 2 класа . Но завършилите там български офицери заемат нисши командни постове.

Освен това се създава и Учебната дружина в Търново и фелдшерски школи. Много българи биват изпратени на обучение и в руски военни училища . Така в Русия са изпратени в Елисаветградската юнкерска кавалерийска школа 90 души, в Пиротехническата школа Петроград и Оръжейната школа в гр. Тула 42 души и др. Временното руско управление трябва да реши и какви ще бъдат правомощията на бъдещия български княз спрямо войската според конституцията на Княжеството. В нея е записано, че българския княз е главнокомандващ и върховен началник на всички военни сили, както в мирно, така и във военно време. Така по- късно след приемането на конституцията се осъществяват някои промени във войсковите устави и правилници.

Впоследствие в дисциплинарния устав на българската войска публикуван през 1879г. се посочва, че предназначението и призванието на война е да защити "Негова светлост Княза и Отечеството от врагове и външни и вътрешни" Всеки новопостъпил военослужещ се задължава да изпълнява вярна и честна служба на българския княз и освен това с действията си да е пазител на реда и спокойствието в страната. Изключително много се държи и на дисциплината в редовете на Българската земска войска, благодарение на това се наблюдават значителни успехи що се отнася до строевата, стрелковата, специалната и тактическата подготовка, в подготовката на кадри, както и във възпитателната дейност. При обученията се създават реални бойни условия, те се извършват при лоши атмосферни условия, тъй като се цели да се постигне заякване и каляване на българския войник. Към пролетта на 1879г. когато предстои, по силата на Берлинския договор раздялата на Българската земска войска с руските офицери, сержанти и други специалисти, подготовката на войниците се оценява като отлично от най- големите началници. Началник щаба на Българската земска войска полковник Липранди пише в своите спомени:
"Ударите с щик, стрелбата в цел, строевите учения, прилагането на устава в различни бойни случаи, постоянните атаки, пълното познаване на уставите за караулната и полева служба, въобще всичко се изпълнява така добре и разумно, че би извикало най- топло одобрение и в Бендерския лагер през 1873-1876г."5
Неизменна част от развитието на българската армия е нейното участие в подкрепа на гражданските власти. Фактически още в периода на временното руско управление това нейно участие е регламентирано и то е част от първоначалните й функции. Инструкцията за управлението на българската земска войска, която княз Дондуков утвърждава на 28 юли 1878г. гласи, че военните части в губерниите са подчинени на губернските войнски началници, а в окръзите- от окръжните войнски началници. Така при необходимост войската е длъжна да оказва подкрепа и на полицейските части. Освен това бъларската войска се ангажира и с преки задачи в помощ на гражданските власти- охраната на затворите и на създадената Българска народна банка.
Общи сфери на дейност на гражданските власти и войската са опазването на обществения ред и дисциплината.
За младата българска армия трудностите тепърва предстоят. След Освобождението тя е поставена пред предизвикателството да се справи с разбойническите групировки, които представляват съществен проблем по българските земи през този период. Те осъществяват набези по българските села, като извършват масови грабежи и убийства на мирното население. Проблемът с разбойничеството е решен почти без никакви проблеми, тъй като то няма ясна организационна структура и действията на различните разбойнически групировки са хаотични. Основна заслуга за справяне с разбойничеството има армията. Тук се проявява нейната главна функция, а именно да осигури реда и мирното вътрешно положение в страната.
Изключително динамично се развива организационната структура на армията на Княжество България в периода 1879- 1885г . Самостоятелното развитие на Княжеството е предшествано от три важни събития, а именно приемането на Търновската конституция, избирането на княз Александър Батенберг през април 1879г.и създаването на българско правителство На 5 юни 1879 г. е съставено първото българско правителство. Основна роля за развитието на българската армия изграва ген. Майор П. Паренсов, който е активен участник в Национално- освободителната война, той е избран за военен министър. За успешната работа на военните сили е необходимо да съществува вътрешно единство, което да се осъществява чрез дисциплина и йерархия. Съществуват субективни причини, които пречат на нормалното развитие на нашата армия през този период, а именно разривът в отношенията между генерал Паренсов и българския княз. Този конфликт е породен от липсата на специален статут за военния министър, както и за руските офицери на българска служба Освен това ген. Паренсов се придържа към своите славянофилски принципи и е против допускането на чужди офицери, освен руски в българската армия. Княза от своя страна настоява да бъдат назначени австрийски и пруски офицери. Аргументите на княза са, че пруските офицери са с по дългогодишен опит във военното дело и те биа могли да спомогнат за по бързото изграждане на българската армия. Паренсов не се съгласява с тези твърдения, като отчита, че назначаването на чужд офицери е в разрез с новоприетата конституция. Така още в първите години на своето съществуване българската армия става обект на субективни интереси и се появява опастност от намесата й като инструмент за политическо действие, насочено срещу съществуващия обществен ред.6
Военното министерство управлява войските първоначално чрез два, а впоследствие чрез три отдела - Западен, Източен и Софийски. То се изгражда като оперативен ръководен орган и придобива следната структура: министър, другар (помощник) на военния министър, три отделения - строево, инспекторско и домакинско. Паренсов счита, че неговия заместник или другар трябва да има командни задължения и дисциплинарни права. Князът не е съгласен с тези искания, като се придържа към германския военен опит. Той има свои виждания, според които командните и административни длъжности в армията трябва да бъдат разделени, като другаря на военния министър трябва да поеме само административните, без да се меси в командните дела. Други длъжности, които влизат в структурата на българската армия са старши лекар, интендант и главен прокурор. Отделенията обаче се състоят само от един началник и един помощник, поради което съвсем не им е лесно да се справят със задачите си.
Важно място при формирането на армията на България представлява и обособяването на Дунавската флотилия през лятото на 1879г. За нейн пръв началник и командир е избран руският капитан- лейтенант Александър Егорович Конкеевич. Флотилията има изключително важно военностратегическо значение за осигуряването на сигурността и спокойствието по северната ни граница. Русия подарява на българската дунавска флотилия 4 парахода, 7 патни катера, 1 шхуна, 1 баржа и 5 гребни лодки. Особена роля има Дунавската флотилия за полагане основите и бъдещото развитие на военоморските сили в Княжеството.

Резултатите, които се постигат благодарение на временното руско управление имат съществено значение за по нататъшното развитие на българската армия.Организацията, командването, снабдяването, обучението, възпитанието, дисциплината, подготовката на кадри в Българската земска войска почиват на уставите и положенията в руската действаща армия. Не може да се отрече, че без намесата и помощта на руските власти, наличието на българска войска нямаше да бъде възможна. Става ясно, че руските офицери, учители и възпитатели на Българската земска войска имат за цел да подготвят за бой една армия боеспособна и готова за битка. Изключително много се залага на подготовката на българската армия както в строеви план, така и в боеви.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Създаването на българската войска е плод на грижите и помощта на руската армия. В краткия петнадесетмесечен период на временното руско управление в България след Освободителната руско- турска война от 1877-1878г. се полагат особени грижи за създаването на българската армия. Чрез тази политика руското правителство цели да отбие ламтежите и опитите на западноевропейските държави да разделят завинаги България на 2 части- Княжество България и Източна Румелия, като двете да се развиват по отделно. Със създаването на българска войска и в Княжеството и в Източна Румелия се гарантира съединението на двете български територии в най- кратки срокове. Същата е и целта на гимнастическите дружества, чрез които се осигурява цялостната военна подготовка на цялото българско боеспособно население, и които също се намират под командването на руската армия. Това гарантира наличието на подготвена българска войскова част, която се намира извън полицията, армията и жандармерията като е готова при нужда да се намеси за решаването на евентуален конфликт или военен сблъсък. След Освобождението българския народ не е в състояние да се справи със всички трудности, които се появяват, особено без наличието на подготвена армия. Освен това непризнаването на Санстефанския мирен договор и свикания по- късно Берлински конгрес и подписания в последствие договор унищожава очертаните граници на българската държава и я ощетява несправедливо. В този контекст Русия отново изиграва много важна роля чрез присъствието си в новосъздадената държава, като я подпомага всестранно, като един от основните приоритети на управлението е да създаде редовна войска с която да бъде опора на независимостта в страната. Александър Дондуков- Корсаков успява за изключително кратки срокове да създаде българската армия в сложната вътрешно политическа и международна обстановка.
Огромна заслуга за формирането на българската армия има и самия български народ, който натрупва военния си опит в резултат на национално освободителните борби, които провежда за извоюване на свободата и независимостта си. В хайдушкото движение, в народното въстание и участието на български дружини във войните срещу османците, особено през 19ти в. народът придобива кураж и увереност в свойте действия, и разбира, че освен помощта на Русия е необходимо той сам да се бие за своето освобождение. Ролята на българския народ за сформирането на своята армия е неоспорим факт, който се потвърждава и от руските военни.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Янчев, Веселин. СП. "Минало". Руската концепция за българската армия след Освобождението, 2005
2. Янчев, В. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност . Българският опит 1878-1912. Велико Търново, Фабер, 2006
3. Попов, В. Иванова, Ц. Велкова, Й. Българската Земска войска 1878-1879 - Сборник от документи и материали по създаването на българската войска след Освободителната руско-турска война 1877-1878, Военно издателство, София 1959

ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Формиране и начално развитие на българската армия след Освобождението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.