Функциите на общината като институция и отражението й върху социалния живот на българите до края на XIXв.


Категория на документа: История




Тихомир Атанасов Чобанов , ФН. 28160040

"Функциите на общината като институция и отражението й върху социалния живот на българите до края на XIXв."

Българските общини като институции,признати от Османската империя,имат своите корени от 15-17в,като в периода на Възраждането те разширяват своите функции и затова често се смятат като основна движеща сила за възрожденските процеси.Оформянето на българските градски общини е сложен процес,който не засяга всички територии.Най-активни общини има в онези селища,в които населението е по-напреднало стопански и в които е предимно българско.Двете основни функции,които изпълняват общините през периода на Възраждането са посредничеството между светската и църковната власт от една страна и българското население от друга,и изграждането на културно-просветния облик на българския народ.Дейността по организацията на въоръжените въстания от началото на 19в се осъществява на ниво общини.Друга присъща за общините функция през този период е свързана с учебното дело.През втората четвърт на 19в. по българските земи се откриват училища.Строежите на църковни храмове със средства на местни първенци,също се осъществяват с подкрепата на българските общини.Общините са първите организатори за отделянето от Цариградската патриаршия,редица акции за ограничаване на гръцкото влияние са подкрепени от българските общини.Ролята на общините по църковния въпрос придобива широки размери и през 1870 г. е извоювана църковната самостоятелност на българите.

Като фактор, благоприятстващ развитието на възрожденските процеси, българските общини се оформят като организации за въоръжени въстания,чиято цел е извоюването на политическата независимост на българите,отделянето им от Османската империя и началото на ново държавно управление.Съзидателната дейност на общините в областта на просветата и учебното дело,изиграва роля в промяна мирогледа на българина,като едновременно с това ,чрез създаването на български училища се ограничава влиянието на чуждата култура,което е предпоставка за съхраняване на българското самосъзнание.Стоежът на църковни храмове,борбата срещу гръцките владици,идеята за построяване на българска община в Цариград и не на последно място църковната независимост на българите,са начинания предприети от българската община,които слагат край на зависимостта на българите в религиозно отношение и в същото време предпоставят политическата независимост,тъй като официално се признава съществуването на българите като етническа група в рамките на империята.

Българската община като институция се характеризира със собствена структура и органи. Общинските съвети се състоят от 6 до 16 души. Общинските съветници се наричат старейшини или чорбаджии, а кметовете се избират от Общото събрание на всички мъже за срок от 1 г. като поначало длъжността им не е платена.Налагането на реформите в империята,води до промяна на някои от функциите на българската община.Премахването на спахийската система налага административно-полицейски и други фукнции се прехвърлят на кметовете. Общините придобиват разширени права за данъци и повинности. Те събират и владишките данъци. Изборът на кмет се извършва от османската власт, а длъжността му става платена.Общинските власти са длъжни да осведомяват органите на власта за нарушения.

Чрез реформената политика,която провежда централната власт,се цели да се увеличи прекия контрол и експлоатацията, да се превърнат общинските съвети и техните управители в част от османската държавна машина и органите за самоуправлене да станат ефективен инструмент за управление на покореното население.
Опитът да се изпразни от съдържание общинското самоуправление е провален от засиления процес на национална консолидация на българите - активизацията на културата и просвещението,разрастването на църковното национално движение,отказът да се плащат владишки данъци.

Също така се разширява и географския обхват на общините.Образуват се отделни български общини в райони на гъркманията.Някои общини изработват местни правилници и устави.Към общините се създават специални органи - училищно настоятелство,което поема грижа за посещаване училищата от всички деца.

Българските общини,чрез функциите,които изпълняват през периода на Възраждането, са основна,сплотяваща българите институция,която изиграва основна роля за постигане на политическата независимост на българите и за последвалото развитие на Третата българска държава.

След приемането на Търновската конституция,общината като институция придобива нов облик,който е нормативно установен в законите,които приемат българските правителства.Според Търновската конституция територията на България се разделя на окръжия,околии и общини. Общините са по-скоро органи на местното управление,а околиите и окръзите са органи на административна децентрализация. Балансът между административната децентрализация със самоуправление е въпрос на конкретна законодателна дейност и на точно преценени нужди и възможности на държавата.Първото българско правителство дава превез на административната децентрализация за сметка на самоуправлението. С указ 93 от 1879 в ДВ са публикувани привременни правила за общинско,градско и селско управление,там се предвижда кметовете на по-големите градове да се назначават направо от княза,а на по-малките градове и селата от губернаторите като се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

Правителството приема и първия закон за административното устройство - приет е на първата сесия на второто ОНС.Според приетият закон,останалите от ВРУ губернии се премахват,от съществуващите 31 окръга - 10 са закрити и присъединени към останалите.Те са първостепенни,второстепенни и третостепенни.Разликата в тях е само в щатовете,но не и в самото управление.

В периода 1879-1885 двете основни партии застъпват различни виждания за общинското управление.Консерваторите са за двустепенни избори и висок имуществен и образователен ценз;кметовете да се избират от правителсвото.Кметското място да се съчетава с председателсво на общинския съвет и съдилище.

Либералите са за всеобщо,пряко и тайно избирателно право;отпадане на правителствения контрол върху общините и създаване на общински орган - общинското събрание.

След Съединението общинското самоуправление е регламентирано чрез 2 еднотипни закона - Закон за градските и за селските общини.Много от заложените принципи в тях са обновени.Начело на общината стои общински съвет,чийто състав се определя от числеността на общината - 8 члена (до 500д);10чл. - до 1000д.;градските до 5000д. - 12 члена;до15000 - 14чл.;до 25000 от 16чл.

Общинските съветници служат безплатно.Избират между членовете си кмет и помощник кмет.

В градската община има отделен секретар,който управлява канцеларията и бирник,който прибира приходите и разходите на общината.При общински бюджет над 500 000 лв. има контрольор,който бди за правилното им изразходване.

Мандатът на общинския съвет в градовете е 3 години,а в селата 2 години.Първите имат 4 редовни годишни сесии,а другите имат 3.Взимат решение само в присъствието на мнозинството - избират и назначават кмет и помощници - секретари,лекари,аптекари,архитекти,юрисконсулти,бирници и тн.Определят заплатите на служителите.Съставят избирателни списъци,уреждат службите и ведомствата.Кметовете и помощниците могат да бъдат уволнени чрез оставка.Службата на кмета е несъвместива с друга държавна или обществена служба.Той се грижи за общественото здраве и хигиена,за благоустройството на общината,за използването на имотите в общината,за запазване и поддържане на общинските съобщителни средства и т.н.Задължен е да разгласява указите за избори за НС,да обявява заповеди за мобилизация,да съдейства за събиране на данъци.Може да бъде глобяван от окръжния управител,а кмета на София - от министъра на вътрешнитеработи.Общинската автономия е силно ограничена.Всички решения на общинския съвет и на кмета могат да бъдат отменяни от централната власт.Търгове и договори на общината се утвържават от мин.на вътр.работи или местния управител.

Общината като административно-териториална единица,създадена от Търновската конституция,през първите десетилетия от новата история на България,се характеризира с редица функции,израз на баланса между административната децентрализация и самоуправлението.Създаването на привременни правила за общинско,градско и селско управление,нормативната уредба,уреждаща административното устройство,общинските съвети,техните мандати и състав,правомощията им,функциите на кмета и неговите помощници,както и създаването на орган,отговарящ за приходите и разходите на общината,говорят за последователността на правителствените решения,за ограмната по обем работа на дейците,застанали начело на държавата,чиито цели са изграждането на стабилни,функционални и полезни за българския народ институции,каквито са българските общини.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функциите на общината като институция и отражението й върху социалния живот на българите до края на XIXв. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.