Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.)


Категория на документа: История


 Икономически университет-Варна

Факултет Управление

по Стопанска история

на тема:"Габровско-Търновският край през Възраждането(18-19в.)-стопански аспекти"

I.Велико Търново през ранното Възраждане (18-първата четвърт на 19в.)

Периодът от началото на 18век до първата четвърт на 19век обхваща зараждането и първите уверени стъпки в развитието на Българското Възраждане.През това време в българските земи протичат редица икономически,политически,социални и културни процеси,които го определят като епоха на прехода от феодализма към капитализма.Това е епохата,през която започва формирането на българската буржоазна нация и Паисийй Хилендарски формулира основните идеи на програмата на назряващата българска националноосвободителна революция.Българското национално възраждане се подчинява на общите закономерности на прехода от феодалното към капиталистическото общество,но същевременно носи и редица свои особености,обусловени конкретноисторическите условия,при които се развива българското общесто.

1.Търговията и нейната нова икономическа роля

Определен отпечатък върху възрожденските процеси оставя забавения ход на развитието на капиталистическите отношения.Османската обществена система и присъщата и липса на гаранции за собствеността преграждали пътя на капиталистическото натрупване.Господстващата народност в Османската империя оставала до голяма степен настрани от общия развой на производителните сили.Носители на новите елементи на обществения прогрес били почти изцяло представителите на покорените народи.През целия 18в. местната индустрия оставала в ембрионален стадий,като пърчото по значимо предприятие от капиталистически тип-манифактурата на х.Христо Рачков в Габрово,се появило едва в края на века.В процеса на преустройството на стопанството на буржоазни основи продължително време водеща роля имал търговският капитал.А 18в. бил сравнително мирен период в отношенията на Османската империя с Европа,което дало възможност за активизиране на търговските връзки между балканските земи и европейските държави.Въвличането на Балканския полуостров в търговския обмен с напредналите европейски страни изменяло темповете на развитие и организацията на различните отрасли на балканската икономика.Търговията с капиталистически страни като Англия,Холандия и Франция активно въздействала върху българската икономика.Българските земи се превръщали във важен източник на най-търсените промишлени суровини:вълна,памук,коприна,тююн,дървено маслко и пр.

Били въведени нови земеделски култури,което свидетелства за обвързване на селскостопанското производство с нуждите на пазара.Разширяването на производстото на царевицата като фуражна и хлебна култура,на памука и тютюна,както и специализирането и районирането на земеделското производство спомагали за увеличаване на стоковия характер на земеделието.С търговското търсене на коприна и пашкули било свързано по-нататъшното развитие на бубарството,което става важен отрасъл в българската икономика.Големи нови черничеви градини били създадени в Търново и Търновско,а районът станал постоянен доставчик на пашкули и коприна за европейските пазари.Чуждите пътешественици,които минавали тук през 18в.,подчертавали широкото разпространение на бубарството и високото качество на произведената коприна.Гръцките учени Г.Костандес и Филипидис,които посетили България прес последните деситилетия на 18в. отбелязали,че коприната от българските земи е най-добрата в Османската империя,че "провинцията на Търново произвежда много и изключителна коприна" и че "тя отива почти всичката в Русия".

На района се разчитало и като на сигурен доставчик на зърнени храни.Въз основа на османските извори от този период се изчислява,че в средата на 18в. общата зърнена продукция на Търновско възлизала на около 323000килета(1киле=25,6кг),от които между 17110 и 20000 килета отивали за държавни поръчки.Свързването на селскостопанското производство с пазара и търговския капитал неизбежно водело до сериозни изменения в традиционните форми за земеползване и земевладеене.Градски жители мюсюлмани се насочвали към земевладението и някой от тях успели да създадат обширни чифлици.Разширило се стоковото животновъдство.Стимулираща роля за увеличаване производството на вълна,кожи,лой,восък и др. играело търсенето на тези продукти на вътрешния и на международния пазар.Както свидетелства френския дипломат Ш.Пейсонел,през 50-70 те години на 18в. от българските земи се изнасяло огромно количество восък,който бил "жълт с великолепни качества,и се продавал чист,без фирата по 38-42 пари оката в зависимост от годината".Търново било едно от главните места,откъдето се събирал този така ценен за износа продукт.

Засилила се размяната между селото и града.Търново играел съществена роля за въвличане на селата в стоковопарични отношения.Той станал център на събирателска търговия.В него се съсредоточавали за преработка селскостопански продукти-пашкули,вълна,коприна,кожи,памук и пр.Търговският обмен надхвърлял границите на района,очертавайки тенденцията към създаване на общонационален пазар.При съществуващите в империята условия нараснала ролята на сезонните панаири,където се осъществявал обмена на стоки.Централна роля с оглед не само на Търново и Търновско,но и на българските земи изобщо,през този период играели панаирите в Сливен и Узунджово,на които търновци се срещали с производители и търговци от всички краища на България и чужбина.

За връзките на Търново с важните търговски центрове от онова време има сведения от османската документация от 1720г.Търново все повече се посещавало от външни търговци.Информацията,датираща от втората половина на 18в.,не е достатъчна,за да се проследят връзките на Търново с останалите български селища.Следващите данни датират от 20-те години на 19в. и са свързани с търговските контакти между видния търновски търговец Сава Савов Хаджиилиев и заможния врачански търговец Димитраки Хаджитошев.Търновският търговец поръчвал и си доставял от Враца коприна,восък,мехове,сахтияни,заешки кожи и пр.Бегли са данните за търговските връзки от този период с другото развито за времето селище-Габрово.

2.Търновци в международната търговия

Значително по-богато документирана е дейността на излезлите от Търново и Търновско търговци,които през 19в. се включили в търговския обмен между Балканите и Европа,а и в редица случаи изпълнявали посреднически функции между селища,откъснати от българските земи.Формиралите се още през 17в. колонии на балканските търговци в Трансилвания,Унгария,Южна Русия и пр.сега се превръщали във важни фактори за интегриране на Балканите не само на капиталистическия пазар,но и в духовния живот на Европа.Особено внимание заслужават т.нар."гръцки компании" в Брашов,Сибиу и в Унгария,където под името"гръцки търговци" живеели и участвали в европейската търговия и множество търновци и арбанасчани.

Документацията на компанията в Сибиу показва,че голямата част от представителите на управителното тяло на компанията произхождали от Арбанаси и Мелник.Данните от компанията свидетелстват за голямата роля,която играели в нейния живот търговците от Арбанаси и Търново.Тя била главно място за действие на арбанасчани,но имало и доста търновци.За времето от 1701 до 1750г. арбанасчани и търновци оглавявали компанията през 18години.Изследователите на дейността на компанията в Сибиу основателно твърдят,че преобладаването на търговци от Арбанаси в ръководството на компанията е признак,че търговци от Арбанаси и Търново съставлявали голям дял и от членовете на самата компания.Тези търговци нeпрекъснато поддържали връзки с родните си места,пътували до тях за набавяне на стока,за уреждане на имуществени наследствени проблеми,а ръководството на компанията вземало решения по тези въпроси.

В компанията в град Брашов броят на излезлите от Търново и Арбанаси търговци бил значително по-малък,но като цяло българското присъствие в този град било по-осезателно.То дало отражение,както върху терминологията,така и върху езика на водената документация.През февруари 1704г. Георги Кукуцис от Арбанаси бил избран за ръководител на управителното тяло на компанията,като длъжността му в протокола е означена с българската дума"старост".Запазени са имената на членуващите в тази компания търговци Маргарит от Търново(1739г.),Зото от Търново(1741г.),Константин от Търново(1742г.),Маринос от Арбанаси(1742г.),Петку от Търново(1745г.),Лазку Дима от Търново(1733г.),Добре Георги от Търново(1777г.).

Представителите от Търново и Търновско участвали в търговския обмен между българските и унгарските земи.Въз основа на унгарските регистри сред тези търговци се очертава една група от едри търговци,които поддържали постоянна връзка с пазарите и производителните центрове в Османската империя,откъдето чрез свои съдружници редовно получавали стока.За Унгария се изнасяли предимно суров памук,памучни тъкани,коприна,сурови и обработени кожи и вълнени платове.Едрите търговци обикновено имали свои складове във Виена или останалите по-големи центрове в Хабсбургската империя.Към втората категория принадлежали търговците,които продавали в дюкяните си "турски" и "виенски" стоки.Турските стоки вероятно получавали от едрите търговци и само понякога ги набавяли сами чрез посещения в родния край.Към третата категория спадали онези,които се настанявали в Унгария,давали клетва за вярност,ставали бюргери,сдобивали се със значителни имоти и прибирали при себе си семействата си.Като цяло мнозинството от регистрираните в Унгария търговци спадали към втората категория.Това били хора,принудени поради недостиг на земя,поради неблагоприятни природни или политически условия да търсят прехрана в далечни страни.

Постепенно замряла дейността на дубровнишките търговци в Търново.След Чипровското въстание многобройната дубровнишка колония постепенно западнала.За нея са се запазили някои откъсчлечни данни от края на 17в.Последните сведения за колонията на дубровничани са свързани със завещанието на Мария,дъщеря на починалия в Търново Иван Миркевич,която оставила наследството на своя живущ в Търново брат.

За активното участие на търновци в търговския обмен между Европа и Османската империя говорят и находките от чуждестранни монети в Търново и Търновско.Множеството сребърни и златни монети от 18 и 19в.,произхождащи от Англия,Франция,Холандия,Дубровник,Полша,Унгария и пр.,говорят за оживените търговски контакти на търновци с тези земи.

Към края на разглеждания период именно включването на Търново в международната търговия определя новото място на града в представите на външния свят.Освен цитираните гръзки учени Гр.Констандас и Д.Филипидис,които дават сведения за производството на коприна в този район,заслужава да приведем и данните,почерпани от един неизвестен френски пътепис от 1813г.Става дума за съхранявания в гръцката библиотека "Генадион" пътепис на Дегранж,прекосил България и описал Търново като един "добре населен град(10000 до 12000 жители),в който произвеждат много амунции за конете.Има един много голям пазар,пълен с магазини."Търново привлича вниманието и на Г.Русиадис,автор на гръцки справочник за пътищата в Османската империя,съставен главно с оглед нуждите на търговията,поради което съставителят отбелязва подробно селищата,в които се организират панаири и пазаи,дните на панаирите и разстоянията между селищата.Заслужава да се отбележи,че нарасналото производство на коприна в Търновско в началото на 19в. се следи с внимание от османските власти,които очевидно не желаят да пропуснат възможността да получат дял от осъществената печалба.

3.Подем на занаятчийското производство

През 18в. се създали благоприятни условия за развитие на занаятчийското производство,като към традиционните занаяти се прибавили нови,свързани с нуждите на новите търговски връзки.Богата информация за това ни дава сметководният тефтер на търновската градска община за период 1788-1819г.От него черпим сведения за професионалния състав на търновското население,тъй като значителна част от търновските жители са обозначени с прякори,свързани с упражняваната от тях професия.Данните от тефтера показват,че броят на търновци,ангажирани със занаятчийското производство,растял непрекъснато.Занаятите,които са упражнявани през 1778г. в Търново и които са оставили следи в имената на търновци са:абаджия,ембджия,табак,кожар,кожухар,халач,мутаф,сараф,бъчвар,мелничар,керемедчия,терзия,касап,рибар,дюлгер,ахчия,казанджия,бояджия,ковач,самарджич,босаджия,обущар,калпакчия,чешмеджия и симидчия.

По същия извор може да бъде проследено и постепенното имуществено замогване на представителите на занаятчийството в Търново.Ако сравним сумите,изплащани през различните години от представителите на занятчийстовото ,с изплащаните от богатите търговци суми,някои от занаятчиите започнали да се приближават и да се изравняват с богатите търговци.Нараствали плащаните от занаятчиите данъчни вноски,което е показател и за сериозно увеличение на техните доходи.Същевременно изплащаните суми свидетелстват за напредваща имуществена диференциация сред занаятчиите.Този прицес получил силен тласък именно в началото на 19в.През 1800г. като данъкоплатец в споменатия тефтер бил записан само Йоан Кожухар,калфа на Минко.След едно деситилетие списъкът на търновското население вече изобилства с имена на калфи и аргати.

От обширния ръкопис на търновския гражданин Киро Тулешков научаваме,че през 1806г. в Търново имало около 1000платнарски станове,които работели за износ.Той отбелязва,че още в началото на 19в. в Търново имало хора,които притежавали по 5-6 калфи.Един калфа получавал 10 гроша годишно плюс храна,осветление и отопление,а ученик или чирак не получавал с постъпването си никаква заплата.Както се вижда,калфите и чираците били обикновени наемни работници,само че поставени в изключително тежко положение.

В занаятчийското производсто постепенно се въвеждали нови форми на организация.В споменатия тефтер през 1814г. се появило понятието "съдружник".Формирали се и започнали да играят роля еснафските организации,които обхващат златарството,бояджийството,абаджийството,кожухарството,казанджийството,кожарството,басмаджийството,дюлгерството,обущарството и пр.Нарастването на ролята на еснафските организации в цялостния живот на обществото в Търново проличава особено ярко през следващите десетилетия на 19в.,когато в данъчната регистрация териториалният принцип,имащ за база градската махала,отсъпил пред производствения принцип.

4.Демографско развитие



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.