Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.)


Категория на документа: История



Всички тези промени,свързани с наченките на капиталистическите отношения,водели към числено увеличение на населението на Търново.Засилил се притокът на хора от селото към града.През втората половина на 18в. и началните деситилетия на 19в. Търново определил облика си като град от по-ново време.През 1778-1818 той се разраснал;съществувалите преди това християнски махали,простиращи се в границите на енориите на църквите,претърпели еволюция и прекрояване,за да залегнат в основата на териториалната организация на населението във възрожденския град Търново.Била преодоляна тенденцията към намаляване на християнското население в града.Активизираните търговски връзки през 17 и първата половина на 18в. очевидно създали по-друго самочувствие на търновци,в резултат на което намалели помохамеданчванията и изселванията,числеността на българските хрисияни се стабилизирала и започнала постепенно отново да расте.Укрепналото стопански и морално християнско население станало база за стопански,политически и култутен прогрес.В края на 18в. и началните деситилетия на 19в. в Търново се утвърдила многочислена градска християнска среда,която станала благоприятна почва за изяви в областта на обществения,културния и политически живот.Търново се превръща в един от водещите центрове на културно-просветните и политическите прояви през 19в.

II.Велико Търново през втората и третата четвърт на 19в.

В началото на втората четвърт на 19в. в Османската империя назрели редица благоприятни предпоставки,които дали силно отражение върху развитието на икономиката на българските земи,задълбочавали социалната поляризация на българското възрожденско общество и довели до стопанското укрепване на националната буржоазия.Създадени били условия за развитие на вътрешния пазар,за по-оживени икономически връзки и с динамичния европейски пазар,и с отделните райони на българските земи,както и за изграждане на гръбнака новата капиталистическа икономика.Всички тези промени позволили бързото развитие на селското стопанство,занаятите и търговията.Новите условия оказали влияние върхи териториалното разделение на труда,върху обособяването на специализирани в производстовото райони и изграждането на новата стопанска система върху основата на новите капиталистически отношения.Със свой принос в подема на националната икономика бил и Търново,който се развил по-нататък като важен център на занаятите и търговията.

Благоприятното географско положение,близостта на р.Дунав като важна транспортна връзка със Средна и Западна Европа,силно развиващите се в икономическо отношение балкански селища-Габрово,Дряново,Елена и други-съдействали за развитието на капиталистическите отношения,и то най-вече в центъра на санджака-Търново.Природните и почвените условия в околностите на Търново не разкривали богати възможности за развитието на земеделието и скотовъдството.Една значителна част от търновските граждани имали парцели обработваема земя,върху които били засадени предимно лозя,овощни и черничеви дървета,но те се използвали като средство за получаване на допълнителни приходи предимно за личното си задоволяване със селскостопански продукти.Животновъдството също се явило допълнителен поминък за търновци и с него се занимавали предимно тези,които живеели в покрайнините на града и в Марно поле.Слабото развитие на животновъдството в града принудило търновските кожари и търговци на кожи да се ориентират към финансиране на соватаджиите в Дряновско и Севлиевско,които да ги снабдяват с необходимите суровини и стоки.

1.Копринарство

Опряно на традициите и на благоприятните природни условия в Търновско,особено силно се развивало бубарството и производството на коприна.Размахът на бубарството в Търновско и околните селища дал основание на турското правителство през юни 1831г. да вземе решение произведената коприна да бъде обложена освен с обикновен налог,но и с десятък.

Към производството на коприна в Търново и района още през 1835г. проявили интерес представителите на западноевропейските държави.От средата на 19в. особено след Кримската война към Търново се насочили австрийски и френски търговци на коприна и бубено семе.Усиленото търсене на бубено семе и пашкули от западните търговци засилило връзките на Търновско с със западноевропейския пазар и разкрило нови възможности.До средата на 60те години на века,когато се появила болестта по бубите,всичко това се превърнало във важна предпоставка за развитието на фабричното производство на коприна.

2.Текстилно производство

През втората четвърт на 19в. промишленото производство в Търново отбелязало значителен напредък,за който съдействали и създадените големи консумативни центрове в империята.За подема на занаятите в Търново способствала богатата суровинна база,която могла редовно и целогодишно да занаятчиите от даден бранш с нужните суровини и материали.Важна предповставка за развитието на занаятчийската промишленост била нарастващата вътрешна миграция на населението.Всички тези благоприятни условия позволили на града да се превърне в една огромна занаятчийска работилница.

През втората и третата четвърт на 19в. особен подем се забелязвал в развитието на текстилната промишленост,представена на първо място от абаджийството.За размаха на този занаят допринесли и придошлите в Търново абаджии от балканските селища.Поради пресищане на местния пазар голяма част от търновските абаджии били принудени да се насочат към Добруджа,където да пласират своята продукция.

Търновските абаджии изработвали за пазара традиционното горно облекло на българите-потури,салматарки,ямурлуци и други.Руско-турската война от 1828-1829г. и създадената пазарна конюнктура позволили на търновските абаджии да натрупат капитали.Те били обединени в еснафска организация,в която членували около 400души.Натрупаните в еснафската каса средства позволили през 1852г. да бъде построен абаджийски хан.

Наред със силно развитата вълнено-текстилан промишленост в средата на 19в. Търново се откроил като важен център за памучен текстил,с който били свързани няколко занаята.Наличието на достатъчно памучна прежда съдействало за развитието на астърджийството (платнарството).Астърджиите произвеждали бели платна,платна за юргани и антерии,които намирали добър пазар в околните села,а една част от тях отивала за Цариград.Платнарството достигнало своите върхове до Кримската война,след което започнало с бързи темпове да запада.Вноса на фабрични платна се засилил,поради което българските и по-конкретно търновските платнари не могли да устоят на конкуренцията.Същата съдба имало и басмаджийството,органически свързано с платнарството.

3.Кожарство

Най-силно били развити занаятите,свързани с обработка на волски,биволски,овчи,кози и дивечови кожи,които позволили на Търново да се превърне в първостепенен център за производство и износ на кожи.Развитието на кожарството и съществуващите големи възможности за трупане на богатства от този занаят принудили някои български търговци да станат организатори на производстово,което да обхване всички цикли-от получаването на суровината до крайния продукт.

Наличието на богата суровинна база дало силен тласък за развитието на табаклъка.Това производство предопределило развитието на кожухарството в Търново.Основното производство на кожуси и подплатени с кожи горни дрехи се осъществявало предимно в Кожухарския и Текирдалийския хан,в които работели близо 30 майстори,калфи и чираци.

За големия размах на табашкия и кожухарския занаят в Търново значителна роля изиграл големия търговец и чорбаджия хаджи Славчо Паскалев.Той превръща табашкия и кожухарския еснаф в "своебразно акционерно дружество",намиращо се под неговия изключиртелен контрол.

4.Вътрешната и външната търговия

Оформянето на Търново като силно развит занаятчийски център определило неговото място в развитието на търговията.Богатият местен пазар,наличието на консумативно население в града и околните селища,нарастващите икономически връзки с Цариград и останалите развити в икономическо отношение центрове в българските земи,засилващите се контакти с европейските страни и Русия съдействали за превръщането на Търново във важен пункт на вътрешната и външната търговия.Но издигането на Търново като важен търговски център се сблъсквало с редица препядствия,като например несигурността на търговските пътища,постоянно действащите разбойнически банди ,негодността на действащата местна власт да защити търговските кервани от нападения и обири,както и съществуващите вътрешни мита,които повишавали цените на стоките,а това водело до намаляване на търсенето им.Въпреки всичко това Търново продължавал да бъде важен пазарен център и ежедневната търговия се осъществявала по големите и многолюдни за града чаршии.До 30-те год. на 19в. пазарният ден на града бил неделя,но с нарастването на търговското значение на Търново богомолците започнали да се отклоняват от неделните църковно служби.Поради това митрополит Иларион Критски издействал ферман и от 7януари 1837г. пазарният ден в Търново и Горна Оряховица се изместил в събота.Паралелно с ежеседмичните пазари търновските търговци изнасяли стоки и на големите панаири,които се провеждали в града на 13 април и 29септември ,когато пристигали търговци и потребители от българските земи и чужбина.

За укрепване на стопанските връзки с останалите търговски центрове,както и за осъществяването на вносноизносната търговия търновци успели да изградят широка мрежа от партньори,чрез които да поддържат оживени контакти.Те разчитали на търговските къщи на Радославови от Свищов,на братя Георгиеви от Варна,на Христо и Евлоги Георгиеви от Букурещ и Браила,както и на Никола Тъпчилещов от Цариград.Чрез тези фирми те изнасяли от Търново кожи,кожени изделия,медни съдове,селскостопанска продукция,бубено семе и коприна,произведения на местните занаятчии,а доставяли бакалски стоки,сол,бакър,желязо и произведения на западноевропейската промишленост.Отчела важното място на Търново в търговията със Западна Европа и необходимостта да се поддържа постоянна връзка с европейските страни и пазари,Висoкaтa порта открила в града телеграфна станция.

5.Фабрична промишленост

Търговският капитал се оказал важен фактор за развитието на фабричната индустрия в Търново.Под въздействието на лихварския капитал и на конкуренцията на западните стоки се задълбочил процесът на разорение на дребните и средните стокопроизводители,които формирали пазара на евтина работна сила.Така се създала и друга предпоставка за просперитета на фабричната индустрия в града.Прерастването на този капитал във фабричен особено типично е изразено в дейността на Ст.Карагьозов.Голямото производство на пашкули и коприна в Търново заинтересувало не само западните търговци,но и западноевропейските фабриканти.Богатата и евтина суровина,наличието на евтина работна сила позволили още през 1861г. в Търново да бъде построена първата фабрика за коприна със смесени капитали.Италианецът Дойно Викенти в тясно сътрудничество със Ст.Караьозов построил предприятие за печене на пашкули и за точене на коприна.През 1869г. се появила болест по копринената буба,която принудила Д.Викенти да продаде своя дял от фабриката и тя изцяло преминала в ръцете на българския фабрикант.Въпреки модерното техническо оборудване от Италия и Виена фабриката не могла да поеме голямото производство на пашкули,което принудило Ст.Карагьозов да открие неин клон в Габрово,ръководен от Хр.Селвели.

През 1865г. Ст.Карагьозов построил спиртна фабрика,която започнала да произвежда 95градусов спирт от царевица.През 1870г. близо до копринената фабрика била построена "пародвижна" мелница,която започнала да произвежда висококачествени брашна,по-добри от "влашките брашна",а това предопределяло бъдещия им добър пазар.Промишлените отпадъци от спиртната фабрика и мелницата били оползотворявани в животновъдната ферма.

II.Габрово през Възраждането

1.Обществено-икономическо развитие на Габрово през втората половина на 18в.-първата четвърт на 19в.

Още през първата половина на 18в. се набелязали контурите на един забележителен стопански подем на Габрово,свързан с развитието на занаятите и търговията.С възхода на капиталистическите отношения в Европа Османската империя се оказва все по-тясно въвлечена в европейските икономически взаимовръзки.Оформили се две главни направления,по които се развивали контактите на българските търговци към Европа.Западните области чрез Солун и търговският път през Ниш,Белград,Земун се свързали със Западна и Централна Европа,осигурявайки с памук,вълна,кожи и други суровини.Източните и централните части на България през старопланинските проходи през Влахия и Брашов осъществявали тесни връзки с Унгария,Русия и Полша,а също така и с Цариград и Малаазия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.