Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.)


Категория на документа: История


Под влияние на новите икономически и политически условия в Габрово бързо се развило занаятчийството,за което спомагали и природните условия.Става дума вече за занаяти,произвеждащи за по-широк пазар.Сред тях били абаджийството,бояджийството,ковачеството и др.

Най-силният занаят в Габрвото през 18в. бил ковашкият.Неслучайно първата улица-чаршия в Габрово носела названието Ковашката махала.Към външните пазари по онова време се ориентирало и кожухарството.Като стар занаят в Габрово,то вече не само удовлетворявало нуждите на неговите жители,но изработвало и кожи за износ в по-далечните градове на Османската империя.Развивало се и кожарсвтото и табаклъкът.Габровските кожари изработвали гьонове,мешини,сахтияни и други видове кожи,които се изнасяли по далечните панаири към Цариград,а по-късно и в чужбина.

Търговията в Габрово била добре развита.Още през първата половина на 18в. габровци установили системни връзки с отвъддунавските страни,отначало за внос на сол и "брашовански" стоки,а после-и за износ на местни изделия и суровини.Габровските търговци отправяли стоките си на север чак до Москва,а на юг към Цариград и Мала Азия.Внасяло се желязо главно от българските рударски центрове Самоков,Малък Самоков,а също и от чужбина.Внасяли се някои нови,непознати на габровци железарски изделия,които служели като образци за габровските занаятчии.Така става например с катинарите.През 18в били доставени непознати за габровци катинари от Москва чрез Букурещ.По-късно такива започват да изработват и габровските железари.Аналогичен е и случаят с чарковете за плетене на гайтан.Донесесни веднъж в Габрово,те били усъвършенствани от габровските железари,които започнали да ги произвеждат и продават в другите гайтанджийски центрове в България.

Твърде старо и развито било производството на пушки и пушечни цеви.През 18в. в Габрово имало обособена "тюфекчийска",т.е. пушкарска махала,в която били концетрирани оръжейните работилници.Пушки били изнасяни с коли за Влахия и дори за Русия до началото на 19в.Още по-обилно било производството и износът на ножове и ножици.

Планинският характер на околността и широките гори отрано подхранили развитието на дървопреработващите занаяти.Габрвоските дърводелци изработвали части за коли,шейни,лопати,вили,калъпи,корита и др.

През втората половина на 18в. Габрово станал важен център на производство и търговия с коприна.Освен произвежданата тук коприна габровските търговци събирали такава и от други райони на страната и изнасяли значителни количества за Букурещ,Брашов,Москва.

Много габровски търговци отседнали из влашките,австрийските и руските търговски центрове.Те не прекъсвали връзките си с Габрово,а били своебразни търговски представители и посредници между габровските занаятчии и търговци и чуждите пазари.Те се включвали в компаниите на балканските православни търговци.След Кючуккайнарджийския договор се поставят основите на многобройната габровска колония в Букурещ,където се оформила цяла улица,наречена "Strada Gabrovenilor",т.е. улица на габровците.

Габровците играли важнда роля за укрепване на търговските връзки на българите с Русия.Те поставили основите на мощната българска търговска колония,която заела важно място в Българското възраждане.Габровски търговци-изселници активно действали и в други български колонии в чужбина.Търговските връзки на габровци с останалите български градове способствали за разчупване на местната затвореност ,за укрепване на единния национален пазар.Те установили постоянни връзки между Габрово и Сливен,Казанлък,Свищов,Търново,Узунджово и още редица други градове.

Подемът на занаятите и търговията в Габрово закономерно водел до преминаването към по-висши форми на организация на производството до създаване на първата добре известна капиталистическа манифактура.Нейното възникване(1796г.) и дейност са свързани с името на търговеца хаджи Христо Рачков.Неговото замогване може да се проследи добре благодарение на оставените сведения в търговския му тефтер.Той обикалял панаирите в Узунджово,Сливен,Влахия,купувал и продавал суровини и занаятчийски изделия,сключвал сделки с българи и турци,печелел от препродажба на вносни стоки,от размяна на монети по различни курсове.В последното деситилетие на века Христо Рачков се издигнал като един от видните търговци в Габрово ,ориентиран главно към търговия с коприна.Той създал своя мрежа от по-дребни търговци и агенти,които събирали коприната от производителите в Търновско и отвъд Балкана.Още от началото на 90-те год. на 18в. той инсталирал долапи за източване на коприна в различни градове.През 1800г. в Казанлък за него работели 20долапи,а в Търново работели други 40.

Аналогичен път на развитие имали и други габровски търговци.От тефтера на братята Кънчо и Гено Сахатчийски,обхващащ годините 1809-1813,се вижда,че тогава те имали редовни делови връзки с търговци във Виена,Будапеща,Брашов,Букурещ,Зимнич,Крайова и много други.През последната чевърт на 18в. и първата чевърт на 19в. като по-известни търговци в Габрово се славят фамилиите Мустакови и Априлови,Никола Станев Гладич,Станчо Василев,хаджи Йона,хаджи Семко и др.

Търговският просперитет на града бил неразривно свързан с растежа на занаятчийската промишленост.Важен резултат от развитието на занаятите било образуването на еснафскит организации,обединяващи занаятчиите от един бранш.През последната четвърт на 18в. се създал табашкият еснаф.За времето на създаване на другите еснафи няма точни сведения,но е ясно какви занаятчийски орагнизации имало в града към 1823г.На първо място е търговският еснаф,следван от долапчийският,обеднияващ лицата,занимаващи се с източването на коприна,след което са канджийски(произвеждащ ножници за ножовете),табашки,чехларски,бояджийски,грънчарски,кожухарски,златарски,сапунджийски и бъчварски еснафи.

Оформянето на еснафите завършило превръщането на Габрово в град с типичните за градовете форми на обществена и стопанска организация.Цеховете започнали да играят все по-голяма роля в живота на града,станали съставка от формиращата се общинска управа.

2.Габрово през втората четвърт на 19в.

Към средата на 20-те години в Османската имерия настъпило известно оживление.Обширните пазари на Осмаснката империя и нарастналият външно търговски обмен с европейските страни,особено след превръщането на река Дунав в международна съобщителна артерия,създали благоприятни условия за развитие на местната икономика.Габрово се оформил като промишлено-занаятчийско средище,специализирано главно в металообработването,текстилната промишленост,копринарството,дървообработването и кожарството.Габрово бил лишен от достатъчно обработваема земя.Благоприятни условия имало само за овощарството.Голямо значение имала и черницата за отглеждането на копринената буба и развитието на копринарсвото.Животновъдството в Габрово не получило по-нататъшно развитие.

Един от главните поминъци на населението по традиция от предишните времена било текстилното производство.Продукцията от тази промишленост имала подчертан стоков характер с оглед нуждите на пазара.От коноп,памук и коприна се изработвали предимно платна,които се използвали за ушиването на долно бельо,кърпи,пешкири,покривки,чаршафи,възглавници,месали и др.Габровските производители тъчели от вълна различни видове и качества шаяци и аби,килими,черги,шалове,кебета,халища,възглавници и др.Изработвали се така наречените козяци.Готовата продукция се продавала из различни краища на империята,при което е била реализирана около 80% печалба.

Като нов занаят през 30те години на миналия век в Габрово се появило гайтанджийството.За пръв път с изполваните местни гайтанджийски чаркове в Габрово се организирало местно производство на гайтан.За кратко време габровските гайтанджии започнали за произвеждат голямо количество гайтани,които намирали добър пласмент в Босна,Тракия,Македония и чак в Анадола.Рязкото увеличаване на гайтанджийската продукция станало причина да се доставят допълнителни количества вълна главно от Казанлък,Севлиево,Трявна и Дряново.

През втората четвърт на 19в. изживало своя разцвет и своя залез халачеството.Разбиването на суровия памук в еднообразна мека маса,за да се превърнат влакната му в подходящ материал за получаване на памучна нишка,създало препитание на специалиризирани в този занаят хора,известни под името халачи и дръндари.Халачеството достигнало своя най-голям разцвет през 20-те и 30-те години на миналото столетие и започнало да запада още през 40-те години поради вноса на готовата памучна прежда от чуужбина.

Преходът към употреба на по-фини вълнени и памучни платове довел до изменения в абаджийския шивашки занаят и въъзникването на нов-терзийството.Разцветът на терзийството започнал през 1815г.,когато жените в Габрово постепенно започнали да заменят сукманената дреха с фустани от сукно и вносни европейски платове.Терзийският еснаф се очертал като един от най-организираните и влиятелните в обществения живот на града.

Текстилната промишленост в Габрово послужила като предпоставка за развитието на бояджийството и басмаджийството.Бояджийският занаят достигнал голямо съвършенство в технологията.Получаваните бои и самото боядисване на платовете и гайтана се отличавали с много добро качество.Особено прочута била синята украска,която бояджиите давали на сукното и гайтана.

През 30-те години в града били известни осем басмаджийски работилници.Те използвали европейски памучни платове,доставяни чрез търновски и пловдивски търговци от Цариград.Продължили да се развиват бубарството и копринарсвото.Голямото търсене на копринени изделия в Западна Европа повишило цената им и техното производство се оказало доходно.Голям брой търговци-копринари от Италия,Франция и други страни посещавали Габрово,изкупували местната продукция ,а някои дори сами се ангажирали да организират сезонни гриньорски предприятия.

Особено голямо значение за габровската икономика през разглеждания период придобило металообработването.Близо една трета от жителите на града и околностите изцяло или частично се занимавали с железарство.Обособили се цяла редица отделни професии в зависимост от произвеждащите железарски изделия:налбантство,ножарство,брадварство,чаркчийство,сахатчийство и кантарджийство.Габрово с основание може да се счита за родоначалник на машиностроенето в българските земи.

Като суровина габровските железари използвали нашенско,главно самоковско желязо,а по-късно вносно от Авсрия,Англия и Русия.Вносът на желязо се засилил особено през 1847г, и след откритото параходно плаване по р.Дунав.Стоманата била доставяна изключително от чужбина,главно от Австрия.Внасяли се значителни количества ламарина и тел.Качествените изделия на габровските железари намираали широк пласмент във всички райони на България,по далечните краища на империята,в Анадола,Македония,Беломорска Тракия,чак до Адриатическото крайбражие.

Важно място в габровската икономика по това време имало също соватчийството и салханджийството или скотобойната промишленост.Тези поминаци били известни под общото наименование джелепчийство,поради това че с подобна дейност се занимавали с профилирани търговци на добитък-т.нар. джелепчии.

Между сапунджиите-производители особено се изявил местният предприемач Бойко Сапунджията,който притежавал голяма работилница за сапун.Към 1830г. сапунджийският еснаф бил един от най-добре организираните в града.

Запазило и разширило своите позиции кожарството или табаклъкът.През втората четвърт на 19в. кожарите имали добре организиран еснаф.Майсторите кожари наброявали 50-60 души.Кожарството било трудоемък отрасъл,който изисквал повече работна ръка.Точно за това в този бранш още отрано се зародили елементи на манифактурни форми в организацията на труда.За кожарската промишленост кожите от местние салхани се оказвали недостатъчни и се налагало да внасят кожи от близки и далечни места.Освен от градовете в Северна България,Тулча и Одрин,чрез търговци-комисионери,или лично,майстори-кожари си осигорявали внос на големи партиди сурови кожи от габровците-колонисти в цариград,Румъния и Русия.

На основата на кожарската промишленост в Габрово се развило обущарството или чехларството,както го наричали тогава.В града имало 100-150 майстори-чехлари,в чиито работилници работели по няколко чираци и калфи.Обикновен среден майстор заедно със свите помощници изработвал годишно по 1000 чифта обувки.Габровската папукчийска стока намирала много добър пласмент у нас и в чужбина.Голямо количество обувки се изнасяли на Пиротския,Узунджовския,Ескиджумайския и Карнобатския панаир.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.