Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.)


Категория на документа: История



Друг поминък,който получил голямо развитие,бил самарджийството.Самарите били изключително необходими в тогавашната керванна търговия и затова тяхното производство добило значителни размери.Общо годишната продукция достигала към 6000самара.В самарджийството също проникнали някои елементи,присъщи на манифактурната организация.

Не малка роля в стопанското развитие на града играло дърводелството.Изобилието на дървен материал представлявало добра суровинна база за този занаят.Дървопреработвателната промишленост произвеждала два основни вида стоки-стругарски и обикновени.Габровските дърводелски стоки намирали широк пазар в Добруджа,Бесарабия,Румъния,Русия,по бреговете на Черно море,Мраморно и Бяло море,и дори в Анадола.На турските пазари в Цариград,Одрин,Измир и др. най-много се продавали гаванки,лопати,корита,похлупаци и други предмети.

Съществено значение в габровската икономика имало и грънчарството.Още от началото на 19в. габровските грънчари започнали да употребяват глечта,като освен приготвяната в Габрово се внасяла и оловна глеч от Австрия.Годишният доход на един майстор възлизал на 1000-2500 гроша.

Като своебразна форма на стопанския живот и като допълнително средство за препитание на местното население по онова време било гъбертчийството.Всяка година много жители на Габрово и околните села организирано отивали да работят като наемни работници по чужди места.Обикновено губертчиите-мъже били майстори-дюлгери и се отправяли всяка година за 3-4 месеца в Румъния,откъдето се завръщали в по 100-200 гроша спестени пари.Жетварките,организирани в малки групи начело с драгоман,работели по полетата на Южна България-в Старозагорско и Бургаско,а розоберачките-в Казанлъшко.

Особен интерес предизвиква обстоятелството,че местните стопаснки дейци поддържали и осъществявали непрестанен делови контакт с габровските преселници-колонисти в Румъния,Бесарабия,Русия и по други места.

В промишлеността и занаятите в Габрово през разглеждания период системно си пробиват път нови буржоазни по своята същност манифактурни форми и начини в организацията на трудовия процес.

3.Икономическо развитие на Габрово от Освобождението до края на 19в.

По отношение интензивно трупане на капитали Габровско едва ли има равно на себе си през 80-те и 90-те години.Натрупването всъщност било продължение на предосвобожденческия процес и се базирало главно върху капиталистическата експлоатация на трудещите се маси.Паричните средства се насочвали масово в капиталистическия производствен процес.Дори лихварите-сарафи прибират парите си от длъжниците и също така ги насочили към търговско-промишлената дейност.

Габровският край разширил традиционната материална основа за индустриално-капиталистическото изграждане.Решаващо значение имал натрупаният още преди Освобождението опит в производствената и техническата организация на производителните сили ,които габровци съумяват да реализират по-пълно при новите политически условия на възстановената българска държава.

"Габровското индустриално чудо".По силата на законите на капиталистическото развитие заварените след Освобождението занаятчийски заведения и разпръснати манифактурни производства в Габровско претърпели естествена трансформация.По-голямата част от тях били затворени,други се преустройват,а възникват и нови,съобразно с нуждите на времето.Като цяло обаче занаятчийското производство отстъпвало на заден план под натиска на капиталистическата индустрия.Освен икономическите фактори пряко положително въздействие върху процеса на индустриализацията оказало местното самоуправление,което използвало възможностите на автономността в полза на капиталистическия процес.

От 1881 до 1882г. четири събирателни дружества пуснали в действие 7 модерни,на европейско равнище,вълнено-текстилни фабрики.Това били трите фабрики на Иван Калпазанов:първата отрика през 1882г.,а другите две съответно през 1887 и 1892г.;фабриката "Александър I",открита през 1883г.;двете фабрики на дружество "Успех"-първата от 1887г.,а втората "Фердинанд I" от 1890г.Фабриките се обзавеждали главно с английски и германски машини.В енергийните мощности влязло електричеството,производители на което станали пак същите фабриканти.Произвеждала се първокласна вълнено-текстилна продукция.

Били предприети първите стъпки към индустриална организация на производството и в областта на кожарството със създаването през 1891г. на събирателно дружество "Братя Иван Калпазанови",а следващата година на Стефан Русев и Никола Ватев.През 1890г. станала известна с продукцията си плетачната фабрика "Цанко Дюстабанов и Андрея Момерин".В експлоатация през 1895г. е фабрика "Бузлуджа" за производство на бира.През 1894г. била регистрирана фабриката за тютюневи изделия на Димитър Бакалов,а през 1900г.-първата концесионна фабрика за производство на ленени влакна и тъкани на Георги Рашев.

До началото на 20в. от свързването на промишления с търговския капитал възникнали 31 по-големи или по-малки фабрики.Създали се и голям брой търговски фирми,които останали тясно обвързани с промишлеността.По-голямата част от фирмите били регистрирани от габровски търговци още преди 1877г.В периода до 1897г.развитието на индустрията било съпроводено от изчезването на лихварството,както и на някои занаяти.Общо до 1900г. индустриалните,занаятчийските,банкерските,банкерско-предпиемаческите,застрахователните фимри и фирмите за комунално и битово обслужване в Габрово били 428.те обединили оформилата се вече габровска промишлено-търговска буржоазия,в чиито ръце се оказала и политическата,и стопанската власт в района.

Габрово било на първо място и по основните капиталовложения в най-развитите индустрии.Според данни от 1904г. вложеният капитал във вълнено-текстилната индустрия на цялата страна бил 4,5млн.лв.,а само габровските фабрики притежавали 2,5млн.лв.При това в габровските фабрики само 25% от основния капитал бил за сгради и земя,докато в сливенските например този процент е 42 на сто,т.е. индустриалният капитал в Габрово бил по-производителен.

Външната търговия в княжеството била дребна,разпръснатa.Търговията в Габрово обаче като посредник на местната индустрия процъфтявала и възприемала сравнително модерни форми на организация.Към края на века в Габрово действали 148 еднолично регистрирани търговци,39 събирателни търговски фирми,повечето от които били стабилни,продължаващи старите традиции на габровските възрожденски търговски фамилии.Всичко това ни дава основание да говорим за Габрово като за едно малко българско индустриално чудо.

Основният източник на "чудото".Габровското "индустриално чудо" има като главна своя съставка капиталистическата експлоатация на местната работническа класа от индустриалните предприятия,занаятчийските работилници и домашната индустрия.В индустриалните предприятия на Габрово,както и в цялата страна работният ден бил изключително тежък.За дневните смени той продължавал 14 часа,а за нощните- 10-12часа.От нощните смени обикновено не се изключвали жените и децата,наети на работа.Габровските фабрични предприятия били в състояние да снижават в известна степен продължителността на работния ден.Като тенденция това се забелязвало още през 90-те години главно сред първенците на габровския фабричен кръг.Работният ден постоянно се вмествал в 11,10,а в отделни случаи до 8часа.Това било изгодно в известна степен и за индустриализацията,тъй като се осигурявало за всекидневния производствен процес по-малко изтощени от предния ден работници.

Срещу тежкия фабричен труд работниците получавали ниски надници,колкото да удовлетворят най-насъщните си жизнени нужди.Децата-работници получавали дневно от 20ст.до 50ст.,жените от 50ст.до 1лв.,а мъжете от 1лв. до 1.60лв.Само изключително тежкият миньорски труд в габровско-тревненските каменовъглени мини се възнаграждавали до 2лв дневно.

В дребните занаятчийски работилници и в т.нар. домашна индустрия нормата на експлоатация била по-висока.За да устоят на фабричната конкуренция,занаятчиите-собственици плащали на своите работници минималното от онова,което се плащало във фабриките.Добре платени били единствено специалистите и майсторите в индустриалните предприятия.Ниското заплащане се съчетавало с лоши трудови и битови условия и с почти пълна безправност на работниците.

Като използвали опита на буржоазията от по-развитите капиталистически страни,габровските индустриалци се стремели да избегнат класовите сблъсъци,съпътстващи развитието на фабричната индустрия.Наред с изграждането на фабричните сгради те строели работнически жилища,включително и помещения за минимални медицински и културни нужди и обучение на работниците.Натиквайки работниците във фабричните жилища,капиталистите си осигурявали стриктно спазване на трудовата дисциплина.Освен това по този начин те могли да контролират непрекъснато работниците.

Капиталистическата индустриализация засяга в една или друга степен повече от 40% от габровските села.От една страна,причината за това са географските условия,планинският терен,който не позволява да се развие едро зърнопроизводство и дава предимство на някои интензивни култури.Влияние оказва и отрано реализираната тук по-тясна,отколкото другаде,икономическа спойка на града със селата-резултат на промишленото развитие до 1877г.Тази спойка се запазила и след Осовобождението.

Тук селскотопанският и социален хинтерланд бил достатъчен да задоволяваа нуждите на градското промишлено развитие без прилив на работната ръка от други краища,а и без натрупване на съответно пролетаризирана работна сила в района като незаета работна ръка.Няма го и най-често наблюдаваното набъбване на градски центрове,защото големите фабрики се изграждали всъщност в землищата на самите села.По-близките села до Габрово още от това време фактически започнал да се превръщат в негови индустриални квартали.

Работническата класа съствалявала 20% от габровското население,а само фабричните работници-приблизително 13%.Двете основни класи-пролетариатът и буржоазията са общо околко 80% от населението в града и над 40% от това на селата.

Профилиран като промишлено средище с развито текстилно производсто,металообработване,копринарство,дървопреработване и кожарство,Габрово заел важно място във формиращото се българско национално стопанство.Градът съствалявал неделима органическа част от това стопанство,със свой принос и значение.

Източници:

История на Велико Търново-издателство Абагар,проф.д-р Страшимир Димитров,ст.н.с. Надя Данова,доц.Георги Плетньов,ст.н.с.д-р Зина Маркова,н.с.Тодорка Драганова и др.-Велико Търново 2000г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Габровско-Търновският край през Възраждането (18-19в.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.