Характерни черти на османската военно-ленна система през XVII - XVIII в. и промени в селското стопанство в българските земи през XIX век


Категория на документа: История


 Характерни черти на османската военно -

ленна система през ХVІІ - ХІІІ в. и промени в селското стопанство в българските земи през ХІХ век

1)Налагане на османската военно-ленна система.
2)Селското стопанство на българите.
3)Промени в селскто стопанство през 50-те-70-те години на ХІХ в.

Османската феодална система в българските земи в края на ХІV и ХVв.коренно променя живота на българите. Разрушава държавността и прекъсва икономическите и културни взаимоотношения с редица страни от европейския континент. На практика българският народ се оказва изолиран от естествената си среда. Българите и останалите народи на Европейския югоизток попадат по властта на османските турци във времето, когато Европа е на прага на прехода от Средновековие към Новото време.

1) Налагане на османската военно-ленна система
Налагането на османската военно-ленна система е продължителен процес.Завоевателите не само унищожават завареното,но и запазват цели институции и стопански механизми.
Форми на османско земевладелие

-->Основни принципи на феодалната система:
1.По своята същност османската система се оказва сложна симбиоза между две начала. - нормите на исляма и държавно-стопанските норми на поробителя и постиженията на балканската стопанска система.
Основната характеристика на системата е, че цялата земя е на империята, още държавна / мирийска/ земя, и с нея се разпорежда султанът.Той раздава земята на спахиите, участващи във войните,като по служебно или условно държане ленно държане/ на земята.
Държавата се явява един-единствен феодал, който преотстъпва на част от своите поданици част от фиска(постъленията в държавата).Това са хората от господстващата прослойка. Спахилъците напомнят на византийската прония (раздаване на земя на военните)
2.Чрез изграждането и налагането на спахийската система укрепва централизмът на военната система в земеделието.
В зависимост от доходите, които спахиите получават, спахилъците се делят на три категории:
-тимари / до 20 хил. акчета/
-зиамети / до 50 хил. акчета/
-хасове / до 100 хил. акчета/
Спахиите са представители на военното съсловие и са задължени да изпълняват определени изисквания при повикване във войската.Към тях се отнася и част от аристокрацията на покорените народи.
*Тази земя в групата на условното земеделие не може да бъде наследена.Изключение има само тогава, ако член от семейството продължи тези задължения към войската.

Недостатъци на условното земевладение:-спахията не е пълен собственик на земята; той владее само част от нейните приходи по силата на своето положение.

Безусловно земевладение-то се разделя между две групи хора от населението и са друга феодална форма на владеене на земята:
-мюлкове и вакъфи.
Поземелените владения с пълна собственост върху земята .
Принадлежат на членове на султанското семейство, висши военачалници и висши държавни чиновници.
Притежавали са пълен стопански, административен и съдебен имунитет.

Османската военна-ленна система се характеризира:

-липса на частна собственост върху земята, с изключения на мюлковете и вакъфите.
-не се налагат специфичните при класическия тип феодална система крепостни отношения.Селяните не са собственост на спахията, а рая на султана.
-основният икономически въпрос за собствеността на земята е главната причина за изоставането на Ориента.
Строгата централизация на собствеността и регламентацията на правата и задълженията осигуряват безотказно функциониране на военно - ленната система през първите няколко века от османското господство на Балканите. С течение на времето, с военните поражения на империята и стихването на териториалната експанзия настъпват промени в системата мерие. Така спахилъкат започва да запада.
Различия между военно-ленната система и западноевропейския феодализъм

2)Селското стопнство на българите
Българските селяни притежавали безусловно владение на земя в чертите на селището или в непосредствена близост.Това били дворните места, градините и лозята.Селянинът бил владелец на земята, но не и собственик. Експлоатацията се извършвала чрез данъците, изплащани на спахията и централната власт(над 25 данъка).Освен данъци,плащали и такси.Плащали се и данъци на гръцката църква (до 1870 г.).
Рентата била разпространена в три форми:
-отработъчна
-натурална
-парична
Спахиите предпочитали паричната, а централната власт-останалите 2 форми.

3)Промени в селското стопанство-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характерни черти на османската военно-ленна система през XVII - XVIII в. и промени в селското стопанство в българските земи през XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.