Християнизация на българската държава


Категория на документа: История


Християнизация на България при княз Борис I

През 9в. България достига до териториален успех и политически просперитет.Вътрешнополитическия стабилитет и мястото,което си извоюва в ранносредновековна Европа вследствие на успешната политика на владетелите до този периос,са добра основа,в/у която се гради бъдещето на страната.С въвеждането на общо законодателство се ускорява етногенетичния процес в българската държава.Следваща стъпка към намаляване на различията между българи и славяни в битово и административно отношение и формиране на българската народност е въвеждането на обща религия-християнството

Международната обстановка в християнска Европа през 9в. е изключително напрегната и динамична.Задълбочаването на различията м/у християнския Запад и Изток поставя началото на постепенно им обособяване в две отделни културно-религиозни общности.Като главни действащи лица в разграничителни процес постепенно се налагат римският папа и константинополският патриарх.Резултат от тези промени е образуването на два църковно-политически центъра в Европа,които влизат в остри противоречия.Покръстването и християнизацията на Великоморавия и България се превръщат в нов повод за нарастване на напрежението.Стремежът на Константинополската патриаршия и на Римската курия да наложат църковната си юрисдикция и влияние,повдигат спорния въпрос-кой да осъществи покръстването и кой да организира църковния живот.

В България се наблюдава религиозно и етническо разграничение на българи и славяни.Липсва култарна консолидация,която да подкрепи политическото централизиране на държавата.

Преплитането на интересите води до чести военни конфликти.В тази международна обстановка княза предприема първата си външнополитическа стъпка.През 852г. пратениците от Плиска,уведомявар Людовик Немски за извършената промяна на престола и потвърждават желанието за мирни отношения,основани на сключения мирен договор,подновен от Пресиан през 845г.Войната от 853 с Немското кралство,Сърбия и Хърватия,има сериозни последици за българското влияние в среднидунавските славянски земи.Още на следващата година княз Борис пренасочил политиката си към съюз с Ростислав Великоморавски.На инициативата за преговори и помощ от немска страна,българите отговарят благосклонно-сключват нов военен съюз с Източнонемското кралство през 862г.,но от българска страна е изявено желание за покръстване от Западната църква.През пролетта на 863г.,българи и франки атакуват Великоморавия,вследствие Ростислав търси съюз от Византия.Императора поема задължението да нападне България от юг,а във Великоморавия са изпратени Кирил и Методий,за да започнат изграждането на славянска църква и богослужение.От българските неуспехи на северозапад се възползва Византия,за да потърси реабилитация за териториалните си загуби по времето на Маламир и Пресиан и обявява война на България,която се води през 855-856г.Завършва с неуспешен изход за България,което води до сключването на мирен договор през 856г.,според който на Византия за отстъпени Девелт,Анхиало,Месемврия,Загоре и Филипопол

Сложните взаимоотношения м/у Немското кралство,Великоморавия,Византия и България,са крайният резултат оформящ политическата ситуация,в която Борис взема важно решение за покръстване и християнизация на народа си.

Една от причините за издигането на християнството в държавната религия е търсенето на изход в преодоляването на различията-племенни,етнически,културни,битови и религиозни,което е възможно само на основата на единна религия и за двете етнически общности,която да наложи общи норми и ценностна система.Християнския монотеизъм,с идеята си за единен бог,укрепва самодържавието,единовластието,заложени и в религията на българите.Предпоставка за приемането на обща вяра е и международната и културна изолация,считана за "варварска държава",България се нуждае от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура,изградени в/у християнството.Култът към Исус прониква в българските земи и сред висшите слоеве на обществото.Постепенно се изгражда стройна църковна организация като по-голямата част от балканските провинции на Византийската империя,се намират под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.Териториалното разширение на ханството за сметка на Византия включва към българската държава през първата половина на 9в. земи,в които има изградена църковна организация и християнизирано в по-голямата си част население.

Конфликтът в Югоизточна Европа през 862-863,води до българо-византийската война през 863г.,която извършва с тежко поражение на българите."Дълбокият мир" сключен м/у двете воюващи страни,изисквал от българският владетел да приеме християнството от Константинопол,в замяна България получава обратно областта Загоре.Още при сключването на мира,пратениците пристигнали във византийската столица са незабавно покръстени.Заедно с тях византийски духовници започват масово покръстване на народа.При покръстването на Борис,той приема името на тогавашния император Михаил и получава титлата княз(864г.).Посланието на патриарх Фотий до княз Борис през 864-865г.,подробно разясняваа същността на християнската вяра,решенията на Вселенските събори,фунциите и задълженията на княза като новопокръстен владетел.Заедно с посланието от Цариград са изпратени законници,които трябвало да положат юридическата основа на християнската държавност,бит,морал и култура.На този етап покръстването има твърде формален характери това е една от причините за острата реакция с/у него.

Създалата се сложна обстановка е добре използвана от привържениците на езичеството и най-вече от някои среди на българската аристокрация,които успяват да създадат настроения и опозиция с/у християнизацията.През пролетта на 866г.,прераства в бунт,ръководен от част от българската аристокрация,извършва се във вътрешната област и участниците в него се отправят към Плиска,за да извършат преврат.Княза разгромява бунтовниците,52 боили са избити заедно с целите си родове.

Последиците от покръстването са приобщаването на българският народ към ценностите на християнската цивилизация,начало на изграждане на собствена християнска култура,за което способства създадената славянска писменост и въвеждането и в страната след 885г..Активизира се етногенетичния процес,въвежда се нова законодателство,утвърждава България като високоразвита средновековна държава.Сред негативите са опасността от нарастване на византийското духовно и политическо влияние и проникването му,чрез византийските мисионери.

Римската църква налага в богослужението,както и във владетелските канцеларии,като официален език латинския и не допуска употребата на говоримите народни езици.Византия от своя страна се стреми да ноложи гръцкия като богослужебен и книжовен език в държавите,които влизат в нейните сфери на влияние,но тя е по-отстъпчива по отношение на езиците,на които би могло да се проповядва,следвайки ебангелската максима"Да хвалим бога на всички езици".При създалата се обстановка княза се стреми да издейства автономия за българската църква като използва противоречията м/у тях.Сблъсквайки се с неотстъпчивостта на патриарх Фотий,той пренасочва опитите си за извоюване на църковна самостоятелност към Рим.Пристига в Рим 29.август.866г. с обширен списък от въпроси относно покръстването,вяра,обреди,организация на църковният живот и пр.Подобно пратеничество е отправено и в двора на Людовик Немски,след което Папската мисия започва повторно покръстванне на народа.Както по време на византийската,така и по време на папската мисия,въпросът интересуващ Борис е статута на българската църква и нейното място сред съществуващите християнски църкви.Окончателното отдалечаване на България от Римската църква е поради отказа на папата да ръкоположи дякон Марин за български архиепископ 868г.Византия е принудена да отстъпи пред опасността от обособяването на голяма и силна държава под юрисдикцията и влиянието на Папството в непосредствена близост до империята.В крайна сметка принадлежността на българския църковен диоцез към едно от двете църковни средища е официално решен на проведения в Цариград 8 Вселенски събор от 869-870г. в присъствието на официални представители на всички християнски църкви.Съборът постановява Българската църква да премине под върховенството на Цариградската патриаршия и да бъде обособена като архиепископия.За първи български архиепископ е избран Йосиф.Придобива статут на автокефална църква.

Йосиф е ръкоположен от Вселенския патриарх,а следващите се избират и ръкополагат от Синода на Българската църква с одобрението на владетеля.Територията на страната е разделена на епископии и енории.Богослужението се води на гръцки език,на който са написани богослужебните книги и Светото писание,изграждат се църкви и манастири.

Следващата стъпка предприета за избягване на проникване на чуждо влияние е изготвяне и подготвяне на богослужебна книжнина и кадри за въвеждането на славянски език в Българската църква.Създава се Деволско-Охридската и Плисковско-Преславската школа и подготвят няколко хиляди ученици през периода 886-893г.

През последните години от управлението на княз Борис 1 Михаил опитва да покори сръбските племена през 880г.,но неуспешно.Конфликтът с Великоморавия през 883-885,също приключва без успех,заради намесата на Немското кралство във войната.През 889г. княза се оттегля от престола и се замонашава,но продължава да проявява интерес и активност към управлението на държавата.

Наследник на трона е синът му-Владимир Расате,чието управление е белязано от 2 основни тенденции,в пълен разрез с политиката на баща си:възстановяване на езичеството,съпроводено с разрушаване на храмове и гоне ния на духовенството и подновяване на политическата враждебност към Византия.Това принуждава Борис да го свали от престола и да го ослепи.

Преславският събор проведен на 893г. взима 3 важни решения:Симеон е освободен от мошески обет и одобрен за нов владетел,столицата се мести от Плиска в Преслав,взето е решение гръцкия език да се замени с "славянски" в богослужението и администрацията.След закриването на събора Борис отново се оттегля в манастир.Решенията взети на събора водят до накърняване на византийското влияние в българската държава и до активизирането на славянизацията на българската култура.

Създаването на Българска църква и въвеждането на славянско богослужение и книжнина,позволяват българският народ да се приобщи към високо развитата християнска цивилизация,без да се страхува от проникване на византийско политическо влияние в страната.Извършените кардинални промени поставят началото на изграждане на специфична национална култура,с чийто разцвет е белязано управлението на Симеон.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнизация на българската държава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.