Християнизиране на българите


Категория на документа: История




Християнизиране на българите. България-пръв духовен вожд на славяните

Началотo на разпространението на християнството в българските земи се започва с проповедите на апостол Павел (52г.) и апостол Андрей (65г.).Християнството навлиза между славяните, за да стигне до там, че през 764г. цариградски патриарх станал славянинът Никита. Има и исторически сведения които показват, че християнството е започнало да прониква и сред прабългари като вожда Грот,Кубрат,Тервел и първородния син на хан Омуртаг-Енравота(Боян).
Наследник на хан Пресиян на българския престол бил Борис I.Българо византийският конфликт, който продължил в началото на Борисовото управление, имал отново за "ябълка на раздора" славянските племена във вътрешността на Балканския полуостров.С договора от 856г. България отстъпила част от южночерноморското крайбрежие и областта Загора, но получила юридическо признание върху земите в Родопската област и Македония. Сложно било положението на северозападната българска граница.Към средата на IX в съществували всички предпоставки България да се приобщи към семейството на християнските държави.
Естествения ход на историческите събития довел до налагането на християнството в България.През 863г избухнала нова българо-византийска война, която завършила с тежко поражение за българите.Поради природни бедствия настанал голям глад.Сред населението върлували болести. През пролетта на 863г между двете воюващи държави бил сключен "дълбок мир".България се задължавала да приеме християнството от Цариградската църква. Дошлите в Цaриград за слючването на мирния договор български пратеници били покръстени. Заедно с тях за България заминала внушителна мисия от византийски духовници, за да извърши масовото покръстване на народа и да подготви официалния акт на покръстването на самия владетел.Поради зреещата народна съпротива княз Борис I не придал пълна тържественост на своето кръщение и го извършил тайно една нощ през 864г , като приел името на своя кръстник и "духовен баща" византийския императот Михаил III.
Междувременно народното брожение срещу официалното приобщаване на България и нейния владетел към християнството прераснало в бунт.Пред стените на столицата Плиска бунтовниците били разггромени от войската, предвиждана лично от княз Борис I-Михаил. 52-ма боляри заедно с целия си род били избити. По-малко знатните и обикновеният народ, които също участвали в бунта, били освободени.
Девети век се характеризира с изострените противоречия между Римската и Цариградската църква за църковна хегемония в Европа. Княз Борис I възобновил политическия съюз с Немското кралство и установил контакти с Римската църква.И от двете страни Борис поискал епископи и свещеници и разясняване на редица въпроси, свързани с християнската вяра и обредност. Римският папа Николай I заедно с духовниците изпратил и своите прочути "Отговори на папа Николай I по допитванията на българите" (866г.). През 870г на Осмия вселенски сърковен събор в Цариград в присъствието на представители на всички църкви било взето решение България да премине под върховенството на Констаниполската патриаршия,обособена като архиепископия.Римското духовенство напуснало България.На негово място дошло византийското духовенство начело с ръкоположения от цариградския патриарх архиепископ на България Йосиф(Стефан).
Установяването на "дълбокия мир" с Византия не означавало, че външнополитическите проблеми на българската държава били решени.Опитът за покоряването на сръбските племена през 880г се оказал неуспешен.След този несполучлив поход княз Борис сключил мир със сърбите.Не били забравени и българските интереси по Средни Дунав.През 883-885г българите решително се намесили на страната на Немското кралство във войната му срещу Великоморавия, чието въздигане застрашавало интересите им.През 889г след 36-годишно управление княз Борис I-Михаил доброволно се оттеглил от престола си и се замонашил.Той починал на 2 май 907г и скоро след смъртта си бил провъзгласен за светец от Българската църква.
Изнамирането, приложението и пурвоначалното разпространение на славянската азбука и книжнина е дело на братята Константин-Кирил Философ и Методий.Те били родени в Солун. През 851г. двамата братя се оттеглили в манастира "Полихрон" на планината Олимп в Мала Азия.Тук в продължение на осем години "беседвали и се занимавали прилежно с книгите".Тези дългогодишни техни книжовни занимания довели през 855г до създаването на славянската азбука. Впоследствие с помощта на тесен кръг ученици братята се заловили да преведат част от богослужебните книги от гръцки на славянски език.През 863г Кирил и Методий заминали за Великоморавия.Тяхната Великоморавска мисия била съчетание на деяния и като политически дейци и славяски просветители.Тук те изградили самостоятелна славянска църква и славянски училища, обучили ученици и увеличили обема на славянската книжнина чрез нови преводи.Същевременно били принудени да водят непрекъсната борба срещу немското и римското духовенство, срещу триезичната догма, според която християнското богослужение можело да се извършва само на трите "свещени" езика:гръцки, латински и еврейски. Кирил умрял на 14 февруари 869г в Рим и бил тържествено погребан в църквата "Св. Климент".По молба на княза на панонските славяни,Коцел, папа Адриан II ръкоположил Методий за епископ на цяла Панония. Това не се понравило на немското духовенство и Методий бил заточен в манастир. За да защити престижа на Римската църква и да укрепи нейното влияние сред славяните, папа Йоан VIII наредил да освободят Методий и го провъзгласил за архиепископ на Великоморавия със средище Велехрад(874г). Той починал на 6 април 885г. За свой приемник измежду учениците си избрал Горазд.
По папска повеля славянският език бил изхвърлен от богослужението, а славянското духовенство, което принадлежало към кръга на Методиевите ученици-отстранено от църквите.Наклеветени,че кроели бунт срещу княз Светополк, по-младите измежду Методиевите ученици били продадени в робство във Венеция.Най-близките им ученици след мъчения и краткотраен затвор били прогонени извън пределите на Великоморавия. През 886г те потърсили не само лично убежище и спасение, но и закрила на делото на славянската писменост и книжнина при българския княз Борис I.През същата година от Константинопол пристигнали и част от продадените във Венеция Методиеви ученици.В хода на техните продължителни разговори с българския княз и приближените му боляри се оформил планът да бъдат създадени две основни средища за обучение на духовенство и книжовна дейност на славянски език.
Климент разгърнал широка проповедническа и книжовно-просветителска дейност.За седем години той обучил 3500 духовници.През 893г Климент бил ръкоположен за епископ на "третия дял на Българското царство".Починал на 27 юли 916г и бил погребан в църквата на основания от него манастир в Охрид.Първоначално Наум-другия пряк ученик на Кирил и Методий извършвал преди всичко църковнопроповедническа дейност.С подкрепата на княза той създал в манастира край Голямата базилка в Плиска книжовно средище и училище.Той ръководел преписването и размножаването на основните богослужебни книги.Под неговото ръководство в усилената духовна дейност работели такива изтъкнати книжовници като Константин Преславски и Йоан Екзарх.Когато Климент Охридски получил епископски сан,Наум бил изпратен в Охрид да учителства вместо него.Починал на 23 декември 910г в манастира "Св.Архангели" (днес "Св.Наум")
Просветителската,проповедническата,църковноорганизационната,книжовната и реформаторската дейност на Кирило-Методиевите ученици в България имала изключително важно значение за духовното и културното развитие на държавата. Тя формирала напълно славянския характер и същност на старобългарската култура и етническа общност.Делото на Кирил и Методий и техните ученици в славянските страни и особено в България представлява значителен принос в изграждането на славянската и европейската средновековна цивилизация.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнизиране на българите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.