Икономически растеж на България през ХХ-век


Категория на документа: История


1991 11.1 12.8 -1.7 1970 22,7 67.5 9,8
1995 8.6 13,6 -5,0 1980 22,1 65,9 12,0
2000 9,0 14.1 -5,1 1990 20.1 66,5 13,4
2001 8,6 14,1 -5,5 1995 17,7 67,1 15,2
2002 8,5 14,3 -5,8 2000 15,5 68.2 16,3

2001 15,1 68,4 16.5

2002 14.6 68.4 17,0

През последното десетилетие на XX в. се наблюдават динамични процеси на миграция от бившите социалистически страни, които са много по-силно изразени в България, което допълнително влошава демографската ситуация.
Първата емигрантска вълна от България е през 1989 г. от етнически характер, в резултат на което над 250 хил. български турци емигрират главно в Турция. След колапса на социалистическата система нова вълна емигранти, предимно млади и образовани хора, се насочи главно към развитите страни. При наличие на две преброявания на населението през този период (1992 и 2001 г.) все още не може да се посочи точен брой на емигрантите, но се смята, че те са около 9% от населението на страната. Това влоши още повече започналите от предишните десетилетия процеси на депопулация и остаряване на населението в страната.
Променената днес възрастова структура в България означава, че само един от шест човека в страната е на възраст до 14 години, а относителният дял на възрастното население над 65 години вече надминава този на младото (до 14 години). Това има своите икономически и социални последици.
При намаляващия дял на младото население и увеличаващия седял на възрастното население (над 65 г.) съотношението между сбора им и дела на населението в трудоспособна възраст отбелязва намаление, но се запазва около 50 години. Това показва, че на двама трудоспособни граждани се пада или едно дете, или един възрастен човек. Това става при силно намаление на контингента от млади хора, което се компенсира от дела на възрастното население.
Остаряването на населението и в частност на работната сила в България има сериозни негативни последици върху постигането на икономически растеж в страната. Влошената възрастова структура би повлияла преди всичко върху количеството и качеството на работната сила в страната, върху способността да се овладяват технологичните промени, да се придобива нова квалификация, която необходимост днес се изразява с динамика, адаптивност и съвместяване на няколко професии. Несъответствието между потребностите и предлагането на труд ще създаде ново напрежение на трудовия пазар. В последно време демографите в България разглеждат веро-ятната необходимост от привличане на работна сила отвън още в началото на следващото десетилетие с оглед потребностите от работна сила в страната.
Явлението остаряване на населението се наблюдава в една или друга степен във всички страни в Европа. В развитите страни обаче се наблюдават сравнително по-ниска смъртност и повишаваща се средна продължителност на живота при раждане, докато почти във всички страни от ЦИЕ смъртността е нараснала и е над 10 на хиляда души. По тези показатели България е по-бли-зо до Русия и Украйна, отколкото до другите страни от ЦИЕ.
През последните години България е сред първите страни в света по процент на населението с възраст над 60 години. Тя се нарежда след Италия, Гърция, Германия, Япония, Швеция и Белгия. При това България е страната в Европа с най-висока скорост на остаряване на населението. Според изчислявания от Съвета на Европа показател за остаряване на населението РАI— относителен дял на населението на възраст 65 и повече години в общия брой население на страната — страната ни е с най-висок относителен дял на възрастното население сред другите страни от ЦИЕ и е в групата на страните с най-изразено остаряване на населението.
За разлика обаче от благоприятното за европейските страни намаление на смъртността и увеличаване на средната продължителност на живота при раждане за България е характерен неблагоприятният режим на сравнително висока смъртност. Като се имат предвид продължаващата социална криза и влошеният здравен статус на населението (произтичащ и от влошеното здравеопазване), няма основания да се очаква в следващите десетилетия положителна промяна в режима на демографско развитие, а напротив — дори влошаването му.

3. България в контекста на другите страни според Европейската програма за сравнения
С оглед подобряване на методологията и качеството на събираната изходна информация организаторите на ПМС децентрализират работата си по региони в света. Затова в четвъртия етап при базова година 1980 г. в работата са включени регионални комисии при ООН и други международни организации. В рамките на Европа се предприема Европейската програма за сравнения (ЕПС), която се осъществява заедно от няколко международни организации, а именно: Европейската икономическа комисия при ООН, Статистическата служба на ЕС (Евростат), ОИСР и Световната банка .
Първоначално страните, включени в ЕПС, са разпределени в две групи, като за обвързване на техните резултати се използва Австрия (с активното участие на Централната статистическа служба в страната). Първата група се състои от страните с развити пазарни икономики и за тях се прилага многостранният подход. Втората група включва Австрия, Унгария, Полша, Югославия. В първата група има обособена подгрупа, състояща се от Финландия, Норвегия, Швеция, Турция. Участието на ОИСР е свързано с наличието и на четвърта група, състояща се от неевропейски страни — Канада, САЩ, Япония, Австралия, Нова Зеландия. За 1980 г. работата във втората група се провежда по т.нар. звездообразен метод, когато по същество се извършва двустранно сравнение на всяка една страна с избраната, в случая Австрия. Последната участва и в първата група и така изпълнява ролята на „мост" между държавите от двете групи. Този подход е подходящ за страни с различни икономически системи и различна степен на развитие, но при него оказва влияние структурата на избраната за базова страна. Неговото прилагане продължава до 1999 г.
При ЕПС БВП се изчислява по методиката на ПМС, т.е. като сума от разходите за крайно потребление на стоки и услуги (индивидуално и колективно), брутното образуване на основен капитал, изменението на запасите и външнотърговското салдо (нетния износ) .
Резултатите от ЕПС са съгласувани с тези от другите регионални сравнения в света така, че да се осигури възможност за цялостното им обвързване в глобалния ПМС. За еднаква (обща) валута в ЕПС до 1999 г. е приет условно нареченият австрийски международен шилинг (АТ5), оценките по който съвпадат с оценките по австрийските национални цени за целия агрегат БВП, но компонентите се оценяват по средни международни цени, поради което няма съвпадение в техните стойности. Такъв е принципът и по отношение на американския долар и международния долар за САЩ в качеството им на базова страна за ПМС. Използването на този подход има положителното свойство да неутрализира влиянието на мащаба и структурата на базовата страна. Поради факта обаче, че средните международни цени са изчислени чрез осредняване на цените на стоките и услугите само в определен брой страни (т.е. включените в проекта), липсва пълна адитивност в методологията на ПМС, съответно ЕПС, което означава, че няма възможност пряко да бъдат включвани нови неучастващи страни в сравнението .
Досега по ЕПС са проведени 6 етапа. В първия етап при базова година 1980 г. участват 17 страни, във втория етап при база 1985 г. те са 20. Следващата базова година е 1990 и в сравнението вземат участие 25 страни. В етапа за 1993г. се включват 39 страни, като България участва за първи път. Сравнението на база 1996 г. обхваща вече 52 страни, като са включени и страните от Централна Азия, които са били републики на СССР, а на база 1999г. — 31 страни. Последният приключил засега етап е за 2002г. Резултатите от сравненията са готови и се публикуват около две години след базовата година .

4.Обобщен анализ на българската икономическа рамка към 2007г
4.1. Макроикономическо развитие в България.
На пръв поглед българската икономика се представя добре. От 2003г., на фона на все по-сигурните перспективи с присъединяването към ЕС и впечатляващите подобрения на макроикономическа стабилност се наблюдава бум на разходите за частни инвестиции, като чуждестранните и местни инвеститори се стремят да се възползват от очакваните по-малки премии за риска и по-високата възвращаемост.
Бумът на инвестициите бе финансиран посредством продължителен ръст на входящите капиталови потоци, особено на преките чуждестранни инвестиции. За разлика, въпреки не толкова рестриктивните ограничения на кредитите, потребителските разходи бяха много по-скромни от инвестиционните разходи, отразявайки сдържаната фискална политика и политиката по доходите. От официалните данни се вижда, че реалният ръст на БВП е средно около 6 процента през 2003 – 2006г., като безработицата е спаднала рязко от 18 процента на около 7 процента.
Но обезпокояващото развитие в четири области поставя предизвикателства пред хората, дефиниращи политиката и другите социални партньори, върху които лежи отговорността за съхраняването на макроикономическата стабилност:
• Увеличаването на разликата между съвкупните разходи и доходите в България се отразява в несъразмерно големия дефицит по текущата сметка. Този голям външен дисбаланс трябва рано или късно да бъде намален, иначе външните нетни финансови задължения на страната и задълженията за плащане биха могли да се увеличат до неустойчиви равнища.
• От юли във външното обкръжение настъпи неблагоприятен обрат. Макар, че кредитното напрежение в развитите пазари досега имаха малък ефект върху България, то подчерта скоростта и обхвата, при който финансовите пазари могат да направят преоценка на премията за риска. Новите пазарни икономики, поддържащи големи външни дефицити, включително България, като цяло се разглеждат като уязвими на подобни преоценки.
• Инфлационният натиск се покачва, отразявайки отчасти еднократни сътресения, но също така и устойчиво ускоряващите се повишения на заплатите в частния сектор в резултат от затягането на условията на пазара на труда. В това обкръжение, исканията за големи увеличения на заплатите в публичния сектор пораждат опасения, че по-нататъшното вътрешно прегряване би могло да задейства спиралата на цените и заплатите.
• С икономическия бум, трудните структурни реформи, които изискват силна политическа воля за реализация им, са оставени на заден план, особено реформите, необходими за повишаването на ниската ефективност на публичния сектор. В резултат на това, ключовите заинтересувани страни стават все по-неудовлетворени и разгорещеността на социалния спор за това как да се решат тези недоволства би могла да доведе до недалновидни решения, които отхвърлят настрана икономическата реалност в една изоставаща икономика в преход, възпирана от режима на паричен съвет .
Съществуващият вече голям дефицит по текущата сметка продължава да нараства, но разходите, свързани с външната конкурентоспособност остават адекватни. През 2007 г., реалният ръст на вътрешните разходи, обусловен главно от съществуващия бум на частните инвестиции, отново ще изпревари ръста на БВП с голяма разлика и сега мисията прогнозира, че дефицитът по текущата сметка ще достигне до около 20 процента от БВП. Тъй като, обаче, вследствие на присъединявате към ЕС режима на събиране на статистически данни за търговията претърпя промяна от началото на тази година, външните данни трябва да се тълкуват особено предпазливо. Независимо от това, може да има малко съмнение за това, че външният дефицит е достигнал до неустойчиви нива, въпреки продължаващото вливане на външни чуждестранни инвестиции. Износителите продължат да увеличават пазарния си дял, независимо от подема на ръста на заплатите в частния сектор, което предполага, че външната конкурентоспособност запазва съответствието си с основните разходни правила .
По отношение финансовия сектор, нарастването на банковите кредити процъфтява. С отпадането главно на неефективните административно определяни кредитни лимити в края на 2006 г., нарастването на банковите кредити отново се засили, достигайки 54 процента през август. В отговор, Българската народна банка (БНБ) увеличи задължителните минимални резерви от 8 на 12 процента. Банковият сектор изглежда в добро състояние, за да поеме тези неблагоприятни сътресения, но е трудно да се измери истинския базисен кредитен риск в една намираща се в „бум” икономика и качеството на кредитните портфейли трябва внимателно да се следи.
Значителните фискални излишъци на България отразяват удачната реакция на политиката по отношение на дисбалансите на икономиката. Всъщност, основната фискална позиция е като цяло неутрална през последните години и излишъците отразяват предимно неочаквани приходи в резултат на икономическа конюнктура, където съвкупните разходи се покачват много по-бързо от съвкупните доходи. След като икономиката отново стане по-балансирана, фискалната позиция автоматично ще отслабне, като сегашната голяма разлика между разходите и доходите ще се свие до по-устойчиви равнища.
Консервативните изчисления на настоящата мисия показват, че по-голямата част от фискалния излишък се дължи на големия външен дисбаланс. Затова, решението на правителството, общо взето да се въздържа от изразходването на временните неочаквани приходи за постоянни увеличения на разходите или намаления на данъците, избягна схемата на процикличните фискални политики, наблюдавани в няколко други страни, изправени пред неустойчиви повишения на дефицитите по текущата сметка.
Изпълнението на бюджета за 2007г. е в общи линии в съответствие с тази благоразумна практика на фискална политика. Макар, че реалният ръст на БВП за 2007 е вероятно да остане близо до по-ранните очаквания, нарастването на вътрешното търсене се оказва значително по-голямо от прогнозното, което се отразява в значително преизпълнение на данъчните приходи. Независимо от неотдавнашните решения да се увеличат пенсиите (в сила от 1 октомври) с още 10 процента и да се намалят осигурителните вноски с 3 процентни пункта, фискалният излишък е вероятно да достигне най-малкото 3 процента от БВП .
Справянето с ключовите структурни реформи се оказа трудно, имайки пред вид несигурната партийна политика и укрепилите се специални интереси. Напредъкът на България по отношение на структурните реформи може да се сравнява с този на аналогичните й държави в области, където има тенденция законодателството на ЕС да прилага регулативна хомогенност, включително относно либерализацията на цените, търговията и капиталовата сметка. В области където, обаче, присъединяването към ЕС предоставя по-слаба опорна точка за реформата, напредъкът е по-бавен, включително за повишаването на ефективността на публичния сектор, особено в секторите образование и здравеопазване, прилагането на върховенството на закона, увеличаването на гъвкавостта на пазара на труда и опростяване на разрешителния режим за стопанска дейност.
Целта е макроикономическата политика, насочена към постигане и поддържане на ниска инфлация да допринесе за по-добри резултати чрез стимулиране на натрупването и насочване на ресурси към по-ефективни инвестиционни проекти. Повечето изследвания потвърждават, че високата инфлация се отразява негативно на растежа. Намалението на инфлацията с 1 процентен пункт повишава производството на едно лице в работоспособна възраст чрез инвестициите от 0.4 до 0.5 процентни пункта .

Още по-силно е влиянието на намалените колебания на инфлацията. Един процентен пункт намаление на стандартното отклонение в инфлацията повишава икономическата ефективност и увеличава продукцията на едно лице в работоспособна възраст с 2.0 процентни пункта. На тази основа е установено, че 4 процентното намаление на средната инфлация от 80-те до 90-те години на миналия век е помогнало за увеличение на производството на човек от населението с 1.6%. Освен това, средното намаление на колебанията в инфлацията през този период се свързва с увеличение на производството на едно лице от населението в работоспособна възраст с 1.3%, при изолиране влиянието на всички останали фактори .

4.2. Брутен вътрешен продукт.
През периода 1997-2004г., БВП на страната нараства непрекъснато, като за 2004 г. възлиза на 19.43 млрд. евро. Икономическият растеж от отрицателен през 1997 г. (-5.6%) става положителен, като от 2000г. насам постоянно надвишава равнището от 4%, а за 2004 г. е 5.6%. Това е и най-високият ръст на икономиката от началото на прехода през 1989г. Резултатите за 2004г. са обусловени от силния растеж на икономиката през четвъртото тримесечие на 2004 г. – 6.2% ръст спрямо същия период на 2003г.
С изключение на 1997г. и 1999г. икономическия растеж в страната значително превишава средния ръст на страните от ЕС25. През последните две години обаче, Турция и Румъния изпреварват България по икономически растеж.
Брутният вътрешен продукт на глава от населението също отбелязва положителна тенденция на развитие през разглеждания период, като се удвоява между 1997 и 2004 г. и за 2004 г. възлиза на 2497 евро. В сравнение със страните от ЕС25 и страните-кандидатки за членство обаче, България се нарежда на едно от последните места по показател БВП на глава от населението – 29.8% от средното за ЕС25 равнище (измерен по паритет на покупателната способност, като ЕС25=100). По данни на Eurostat изпреварваме единствено Турция (28.9%) и сме след Румъния (31.6%). От новоприетите страни най-близо до стандартите на Западна Европа са Кипър, Словения и Малта със стойности от 70.5% до 82% от средното за ЕС равнище .
Основен двигател на растежа през целия период са крайното потребление и инвестициите в основен капитал. Крайното потребление увеличава своя дял в БВП от 85.5% през 1997 г. до 87% през 2004 г. Най-висок ръст на крайното потребление е отбелязан през 1999 г. (8.8%) и през 2003 г. (6.6%). Основната причина, която стои зад растежа на крайното потребление е нарастването на реалните доходи на населението, което стимулира увеличаването на потребителското търсене. Инвестициите в основен капитал увеличават своя дял в БВП от 11% през 1997г. до 21% през 2004г., като изпреварват средното ниво за страните от ЕС25 (19.5% за 2004г.) .
През разглеждания период измененията в структурата на икономиката се свързват със значително намаляване дела на селското стопанство в брутната добавена стойност от 26.2% през 1997г. до 10.9% през 2004г. През 2004г. секторът на селското и горското стопанство се възстанови след отбелязания спад през 2003г. и регистрира ръст от 2.2% спрямо предходната година. Делът на индустрията (в т.ч. строителството) в БВП се запазва между 28–30% през целия период. Индустриалният сектор през последните няколко години значително повиши своята производствена активност, като през 2004г. отбеляза реално увеличение от 5.3% спрямо 2003г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически растеж на България през ХХ-век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.