Икономически растеж на България през ХХ-век


Категория на документа: История


Делът на услугите се увеличава от 44% през 1997г. до 59.1% през 2004г., като през 2004 г. секторът отбеляза най-голям реален ръст спрямо предходната година - 6.0%.
Брутната добавена стойност разгледана по форми на собственост показва значително увеличение на дела на частният сектор за разглежданият период от 63% през 1997 г. на 77% през 2004 г. Делът на общественият сектор съответно намалява от 37% през 1997 г. на 23% през 2004 г .
Износът и вносът на стоки и услуги следват непрекъсната тенденция на нарастване. През 2004 г. износът отбелязва реален ръст от 13.1% спрямо 2003 г., а вноса 14.1%. Изпреварващият темп на нарастване на вноса е причина за влошаване на салдото при търговията със стоки и услуги. В началото на разглеждания период салдото е положително. От 1999 г. насам обаче то става отрицателно, като непрекъснато се влошава и има отрицателен принос към икономическия растеж на страната.
Положителното икономическо развитие постигнато през последните години се очаква да се запази и през периода 2005-2007г., като ръста на БВП през периода се очаква да бъде 5-5.5% годишно. Факторите, които обуславят очакванията за тези растежи, са високите инвестиции в икономиката и нарастването на износа. Присъединяването на България към ЕС в началото на 2007г. се отрази положително на динамиката на инвестициите. Очакваше се тогава те да растат с по-бързи темпове от растежа на БВП и делът им към 2008г. да достигне до 24.6% от БВП.
Разходите в консолидирания държавен бюджет между 2005 и 2006 година се поддържат на ниво от почти 40% от брутния вътрешен продукт като структурата на разходите в държавния бюджет се запазва без особени изменения спрямо положението при правителството на ОДС. На база на подготвения от правителството бюджет за 2007 година, сравнен с бюджета за 2006 година, се забелязват следните факти:
• Общите разходи нарастват с 22.3%
• най-бързо нарастват разходите за заплати и осигуровки – с повече от 35%. С други думи разходите за бюджетните служители не само че не се оптимизират, но те дори растат най-бързо.
• Разходите за помощи и обезщетения нарастват с почти 35%. Това се случва при положение, че има значителен спад на отчитаната безработица и ръст на доходите. С други думи, увеличението на тези разходи не е предизвикано от външни фактори, а от съзнателна политика на увеличение на преразпределението.
• Разходите за пенсии нарастват с 25%, значително по-бавно от разходите за бюджетните служители.
56 519,8 млн. лв. по текущи цени е Брутният вътрешен продукт /БВП/ на България за 2007 г. БВП за миналата година е нараснал с 6,2% спрямо предходната 2006 г. Добавената стойност възлиза на 46400,7 млн. лв., като реалният стойностен обем на показателя е с 6,3% по-висок от този, достигнат през 2006 г .
Индустриалният сектор създава 32,3% от добавената стойност на икономиката, което е с 1,4% повече в сравнение с предходната година. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 14%.
Секторът на услугите бележи реално увеличение от 7,5%, като относителният дял на сектора в добавената стойност на икономиката се увеличава – от 60,6% през 2006г. до 61,5% през 2007г. С 29,7% е намаляла производствената активност в аграрния сектор спрямо 2006г.
Индивидуалното потребление на населението през миналата година е нараснало реално с 5,1%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги на страната ни е негативно -12486,7 млн. лв.
Външнотърговският баланс се формира в резултат на нарастващи реални стойностни обеми на вноса и износа на стоки и услуги. Индексът на физически обем на вноса на стоки и услуги е по-висок от този на износа – вносът нараства с 9,9%, а износът – с 5,2% .
Брутният вътрешен продукт на България на човек от населението за миналата година е бил над шест пъти по-нисък от средния за 27-те страни членки на ЕС и близо двадесет пъти по-нисък от този на Люксембург. Това показват предварителни данни, разпространени от НСИ, базирани на програма за международни сравнения на паритети на покупателната способност и брутния вътрешен продукт. През 2007 г. БВП на България на човек от населението е бил 3 800 евро, цитира БТА. Средният за ЕС-27 е 24 700 евро, а на Люксембург, който е най-голям от всички европейски държави - 77 300 евро. Румънският БВП е с 1700 евро по-голям от Българския и за миналата година той възлиза на 5 500 евро. С 62,9 на сто са били по-ниски цените в България през 2006 г. спрямо средноевропейските. България е в края на класацията по индекси на равнища на цени за 2006 г. Преди нас е Македония - 62,6 на сто, следвана от Румъния - 49,7 на сто. Най-високи са били цените в Исландия - с 34,9 на сто над средните и Дания - с 34,6 на сто .

4.3. Инфлация и инфлационни очаквания.
В края на 2004 г. равнището на инфлацията е 4.0%, а средногодишната й стойност е 6.1%. Развитието на цените през 2004 г. е повлияно от няколко основни фактора, като динамиката на международните цени на петрола е най-важният външен, а административно определяните цени свързани с членството в ЕС е най-важният вътрешен фактор. Корекциите в административните цени , както и динамиката на международните цени на петрола ще продължават да имат голяма роля за общото равнище на цените през следващите години.
Югоизточна Европа (ЮИЕ) се превърна в най-бързо растящия развиващ се пазар след Азия от началото на 90-те години досега. Със среден ръст на реалния БВП от пет процента годишно от 2000 година насам, регионът значително надминава растежа на новите страни-членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа (те имат реален ръст на БВП от около 3.5% годишно). BA-CA ("Банк Аустрия Кредитанщалт") очаква в региона ръст от по 5% през 2005 г. и 2006 г. България и Румъния, които значително ще напреднат с присъединяването си към ЕС, ще бъдат лидери по растеж в региона. Прогнозите са за 5.3% реален икономически растеж на България през 2005 г. и 6% през 2006 г.
През третото тримесечие на 2005 г. инфлацията в България остана сравнително висока – средно около 5%. Това е резултат от повишаването на цените на хранителните стоки, неочакваните сериозни наводнения в страната, високите цени на петрола. Поради тези причини инфлационният натиск вероятно ще продължи и през останалите месеци на 2005 г. Според BA-CA това означава че в края на 2005 г. инфлацията ще бъде средногодишно 4.5%. Като се има в предвид очакванията за хармонизацията на данъците и акцизите с европейските (на алкохола, цигарите и електроенергията), се очаква този темп на инфлация да се запази и през 2006 г.
Друга причина за благоприятното развитие на региона е започналият процес на структурни реформи, който се засилва с наближаването на датата на новото разширяване на Европейския съюз. "С привеждане на местното законодателството в съответствие с европейското, значително се подобрява бизнес климатът и от това регионът става по-атрактивен за чуждестранни инвестиции", смята Мариане Кагер, главен икономист на BA-CA. Очаква се през 2006 г. в региона да има повече от 10 млрд. евро нови преки чуждестранни инвестиции като България и Румъния ще бъдат най-привлекателните страни поради атрактивните приватизационни проекти. Потоците от чуждестранен капитал в региона ще бъдат около 5% от БВП, което е доста над нивото на новите страни-членки в ЦИЕ, които в голяма степен вече приключиха с приватизацията. Европейският съюз е най-големия инвеститор в региона, а Словения, една от новите страни членки, се утвърждава като "врата" към Югоизточна Европа .
Чуждестранните инвестиции спомагат да се създават нови експортно ориентирани компании, от които в средносрочен план може да се очаква да допринесат за разрешаването на проблемите в икономиките като висока безработица и значителен дисбаланс в нетния износ. Дефицита по текущата сметна през 2005 г. ще бъде средно около 9% от БВП за региона .
Като цяло темпът на изменение на цените през 2006 г. беше малко по-висок от средния след въвеждането на валутния борд, но все пак не достигна двуцифрени стойности. Динамиката следваше характерната и за предходните години сезонност, която води до леко понижение на цените през летните месеци. Към края на годината отново се наблюдава повишение, което се свързва както със засиленото потребление поради празниците, така и с членството на страната в Европейския съюз, което създава стимули за продавачите да проверят до каква степен потребителите са склонни да купуват при по-високи цени. Все пак очакванията за 2007 г. са за по-умерено нарастване на общия ценови индекс като средногодишният темп на инфлация вероятно ще бъде около 5%.
НСИ публикува доклад от който става ясно, че инфлацията в България през 2007г. е била 12,5%. Отчетената стойност е рекордна и е близо два пъти по-голяма от тази за 2006г. Тогава инфлацията бе 6,5%. Инфлацията през 2007г. е с най-високи стойности за последните седем години. Тя е могла да бъде дори и по-висока, но през декември ИПЦ забавя ръста си спрямо предходния месец с 0.5 процентни пункта до 1.1%. Това да някаква степен забавя ръста на индекса спрямо годишната му основа.
Стоките, които най-много са покачили цените си са храните. За 2007г. те са поскъпнали с около 20%. Инфлацията спрямо ноември при нехранителните стоки се е увеличила с 0.4%, а тази при услугите - с 0.6%.
Българската икономика е отчела за последен път двуцифрен растеж на инфлацията през 2000г. Тогава в края на годината тя е била 11,4%.
През ноември 2007г. инфлацията изчислена на годишна основа достигна 12.6%, което бе една от най-високите стойности в рамките на ЕС. По този начин правителството не успя да спази обещанието си за инфлация под 10% към края на годината.
За 2008г. правителството прогнозира инфлацията да забави растежа си и в края на годната да бъде 4,5% .

4.4. Пазарен потенциал на българската икономика.
Икономиката на България продължава да се развива положително и през 2007 година. Това намира израз преди всичко във високия ръст на БВП, ниската инфлация, състоянието на публичните финанси, ръста на чуждестранните инвестиции и активния външнотърговски оборот. Положителна динамика е отчетена и конкретно в областта на приватизацията, туризма, банковата система и капиталовия пазар. Нормативната и регулативната рамка в енергийния и транспортния сектор, във високите технологии и комуникациите, както и в сферата на екологичната и регионалната политика претърпяват положително развитие. Добрата оценка за икономическото развитие се подкрепя и от нарастващата стойност на индекса Estat на бизнес климата в България.
Сред проблемните теми на икономическата динамика и политика се открояват салдото по текущата сметка на платежния баланс, състоянието на доходите и жизненото равнище, както и институционалните и финансовите аспекти на здравната реформа. Въпреки прогреса по отношение на политиката към предприятията, остават редица нерешени въпроси .
Към януари 2008г. директните чуждестранни инвестиции в България достигнаха USD 5,2 милиарда, като 85% от тях са генерирани от началото на новите икономически реформи през 1997 година. Най-голям инвеститор в България е Гърция, следвана от Германия, Италия, Белгия и Австрия. Други крупни инвеститори са Съединените Американски Щати, Холандия, Обединено Кралство Великобритания, Русия.
В индекса на икономическата свобода, който институтът Фрейзър изготвя ежегодно, са включени 14 от бившите социалистически страни в Европа. Сред тези 14 страни България е на 11 място, като след нея са само Русия, Румъния и Украйна. В общата класация България е на 103 място от 123 страни в света. По-слабото представяне на България икономически се обяснява с това, че икономическата свобода в България е по-малко отколкото в повечето от останалите бивши социалистически страни.
Стопанското развитие на България от последните десет години до голяма степен беше предопределено от развитието и състоянието на банковия сектор. Начинът, по който бяха формирани банките, моделите на тяхното функциониране, управление и надзор, оказаха съществено влияние за възникването на една от най-сериозните финансови кризи в най-новата световна история.
5. Приоритетни направления за постигане на икономически растеж в България.
5.1. Създаване на обща икономическа среда за развитие.
Предприемачеството се нуждае от простор. В условията на свръхрегулация предприемчивите хора не могат да проявяват инициатива. Нещо повече, те губят способността за инициативност, дори ако са имали такива наклонности. Предприемчивостта има поле за изява само в условията на стопанска дерегулация. В противен случай тя се изражда в изобретателно нарушаване на законите и подзаконовите актове.
В предходните раздели по различни поводи беше засягана темата за дерегулация на стопанската дейност. Казано най-общо, дерегулация се постига чрез съответни структурни реформи на пазара за продукти и услуги и на пазарите за фактори на производството - финансовите пазари и пазара на труда. Степента на регулация и дерегулация на тези пазари е доста тясно свързана. Не е възможна ефикасна дерегулация на продуктовите пазари без съответна дерегулация на финансовите пазари и пазара на труда. И обратното.
Догонващото развитие на българската икономика през следващите десетилетия не е възможно без съществена дерегулация на стопанската дейност. Но то не е възможно и без поддържане на необходимата доза регулация, особено там, където конкуренцията не е достатъчно дисциплиниращ механизъм и където се засягат интереси на участници в стопанската дейност, здравето на хората и природата. В наше време е модерна тази икономика в която има висока степен на дерегулация, съчетана с ограничена по обхват ефикасна регулация.
България има нужда от модерна икономика, способна да постига догонващо развитие през следващите години и десетилетия. Никой и с нищо не е доказал, че най-важна черта на съвременната икономика е 100%-ната частна собственост. Ако се съди по световния опит и особено – от успешния европейски опит, опита на Япония, Китай, страните от източна и югоизточна Азия, Чили и много други новоиндустриализирани държави, най-съществените характеристики на бъдещата модерна икономика са две - смесена икономика (с преобладаващ частен сектор, особено в производството на продукти и услуги) и висококонкурентна среда. Такава следва да бъде и българската икономика, за да постигне успешно догонващо развитие .
Разширяването на политиката по либерализация на търговията е тясно свързана с външнотърговския режим и митническата политика. Подписваните споразумения за облекчаване на търговията на практика засилват ролята на външнотърговския режим като регулиращ инструмент и ориентират митническата политика към прилагане на конкретни схеми, които постепенно редуцират митническите ставки. За много партньори на България търговията с промишлени стоки вече е безмитна, а митническата защита от внос на промишлени стоки като цяло (средно аритметично мито) има тенденция на понижение и през последните години възлиза на 7-8%, докато общо за целия внос защитата е около 12%. Бъдещото развитие на политиката в тази област ще се определя от глобалните тенденции за осъществяване на международната търговия. А това означава съобразяване с регламентите за търговия, приети от международните организации, в които България е или се очаква да стане член. Следователно в тази посока през следващото десетилетие може да се очаква, че ще продължи тенденцията на намаляване на митата в световен мащаб .
Политиката по стимулиране на износа, като част от търговската политика на много страни, се изразява в провеждането на активна външнотърговска политика, която ускорява икономическото развитие. През следващите десетилетия политиката за насърчаване на износа трябва да се разглежда като един от основните инструменти за осигуряване на икономическия растеж на страната. Формите и методите за осъществяване на тази политика са различни и зависят от степента на индустриализация на икономиката. Така например през последните 50 години от традиционен износ на природни ресурси (20 години) Тайланд премина към политика за насърчаване на производството на стоки, заместители на вносните (10 години), след което предприе интензивна политика за насърчаване на износа, която следва и до днес. С незначителни промени (акцент върху политиката по развитие и внедряване на високите технологии и модернизацията след 1980 г.) тази хронология е характерна за Китай, Тайван и други страни от азиатския регион, които успяха да се наложат на международния пазар със своите продукти. Ако се приеме, че България е “извън суровинния период”, тя следва да прилага политиките на стимулиране производството на стоки, заместващи вноса, и най-вече стимулирането на износа.

5.2. Макроикономическа и социална стабилност и растеж.
Макроикономическата стабилност включва стабилност на производството, заетостта и финансите. С други думи, МИС означава стабилност на производствената и на финансовата система. Ускореният растеж и догонващото развитие се нуждаят от такава МИС плюс социална и политическа стабилност. Последната включва и стабилност на държавността.
Първо, ключов проблем на всяка икономика е да има стабилност на производството. Това създава условия за доверие на местните и чуждестранни стопански субекти в икономическата система. Тази стабилност е предпоставка за траен дългосрочен растеж, висока заетост, добро използване на човешките и материалните ресурси и нормално функциониране на финансовата система. Всяко нарушение в стабилността на производството поражда смущения във финансовата система и дори тежки дестабилизации.
Стабилността на производството е сърцевина на макроикономическата система. Финансовата стабилност е производна на стабилността на производството. Под стабилност на производството разбираме стабилен растеж, а не стагнация. Не е възможна трайна финансова стабилност без стабилен растеж. Разбира се, вярно е и обратното, но в корена на макроикономическата система и нейната стабилност са производствената макро- и микросистеми и тяхната стабилност. Причинно-следствените връзки между тях са двупосочни, но доминиращи са импулсите от производствената към финансовата система. В крайна сметка финансовата система обслужва производството на блага, а не обратното.
И още нещо, много важно. Хората осъществяват стопанска дейност, за да създават материални и нематериални блага за потребителски, инвестиционни и експортни цели, а не за да произвеждат ниска инфлация, нисък бюджетен дефицит или балансирана текуща сметка. Ниската инфлация не притежава потребителска ценност, за разлика от продуктите и услугите. Целта на производството са продуктите и услугите за задоволяване потребностите на хората, а ниската инфлация, бюджетният баланс, уравновесената текуща сметка и стабилният валутен курс са важни средства за постигане на целите. Цел на стопанската дейност е производството на продукти и услуги за задоволяване потребностите на хората, а не ниска инфлация и стриктно балансиран бюджет.
Второ, нашите разбирания за финансова стабилност и нейните атрибути не съвпадат с официалните и доминиращите според философията на Вашингтонския консенсус. Според тях ниска инфлация е тази, която е в порядъка на 1-2-3%. За тях ниската инфлация е по-висока обществена ценност от ниската безработица. Те противопоставят инфлацията на безработицата и предпочитат да толерират двуцифрена безработица в името на близка до нулата инфлация. Това е неправилно! Уравновесената икономическа политика трябва да се стреми едновременно към възможно най-ниска безработица при възможно най-ниска инфлация .
През следващите 20 години България трябва да провежда политика по цените, която съчетава поне три изисквания: стабилност и предвидимост; подходяща среда за растеж; постепенно сближаване на нашето ценово ниво с нивото на ЕС. Това ще бъде сравнително висока инфлация по критериите на неокласиците и ще оказва съответно въздействие върху лихвената политика и политиката по валутния курс. Номиналните лихви трябва да създават условия за поддържане на икономически обоснована реална лихва. Същото важи за номиналния и реалния валутен курс.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически растеж на България през ХХ-век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.