Икономически растеж на България през ХХ-век


Категория на документа: История


При оценка на допустимата инфлация през следващите 15-20 години трябва да се имат предвид още две важни обстоятелства: Първо, това ще бъде период на висок растеж. А интензивният растеж е съпроводен с по-висока инфлация. Второ, това ще е период на сближаване с ЕС по всички важни икономически показатели, в т.ч. и по средно ценово ниво. При очаквана средногодишна инфлация в ЕС през следващите десетилетия около 2-3%, у нас трябва да се допуска инфлация между 8 и 10%, за да се постигне повишение на средното ни ценово ниво около 2.5-3.0 пъти в продължение на 15-20 години, т.е. да се постигне относително изравняване с ценовото ниво в ЕС .
Доказано е, че свеждането на инфлацията до нулево ниво има висока икономическа и социална цена и не е оправдано. Трайното толериране на принудителна двуцифрена безработица в името на ниска едноцифрена инфлация има много висока обществена цена. Тя се изразява в лошо използване на наличния физически и човешки капитал, допълнено от нарастващо социално и политическо напрежение. Съвкупната икономическа, социална и политическа цена, която обществото плаща в такива случай е многократно по-висока от "цената", изразяваща се в умерено висока инфлация в порядъка на 7-9%, съчетана с нормална безработица около 4-6% .
Уравновесена текуща сметка на платежния баланс е тази, която е около нулата. Допустими са отклонения през отделни години с дефицит от 3-5-7%. Те могат да се толерират, когато главна причина за това е вносът на инвестиционни стоки и/или когато има други източници за компенсация, например големи постъпления от услуги (туризъм) или външни трансфери (ПЧИ, от работещи в чужбина българи).
Продължителното поддържане на голям дефицит по текущата сметка обаче е опасно, понеже повишава външната задлъжнялост. Учените продължават да спорят какво е поносимо максимално ниво на външна задлъжнялост. Това е толкова по-деликатно за България поради сегашната висока външна задлъжнялост. Трябва да се търси компромис в името на догонващия растеж.
Важна роля при намирането на това трудно решение ще играе и валутният курс. България вече страда от продължително фиксирания курс на лева към еврото (марката). Тези загуби ще нарастват в бъдеще до мащаби, които трудно могат да се толерират при сегашното положение на икономиката. При далеч по-благоприятни условия в САЩ вече се търси решение на проблема (висок дефицит на текущата сметка, нарастващ отново бюджетен дефицит и голяма външна задлъжнялост), чрез чувствително обезценяване на долара.
Политиката по бюджета и текущата сметка ще определя до голяма степен политиката по задлъжнялостта. Това следва да бъде политика на умерена обща (публична и частна) задлъжнялост. От една страна, България има нужда от външни инвестиционни заеми за ускорена модернизация на производствения апарат, на инфраструктурата и други сфери на дейност. От друга страна, трябва да се държи сметка за сегашната висока външна задлъжнялост. Това налага търсенето на компромисни решения между тях.
Политиката на макроикономическа стабилност през следващите 20 години следва да се изрази в поддържане на средногодишен темп на прираста на БВП около 5.5%, нивото на безработица да бъде сведено до към 4-6% в края на периода, средногодишна инфлация 8-10%, средногодишен бюджетен баланс около –1-0%, средногодишен баланс по текущата сметка между 0 и –4-5%, обща задлъжнялост - около 50-60% .
От горното личи, че показателите за номинално развитие - инфлация, бюджетен дефицит, лихвени нива, дефицит в текущата сметка не се очаква да се сближават със същите показатели в страните от ЕС-15, особено с 12-те страни от Еврозоната. Инфлацията, лихвите и другите показатели за дълги години ще останат по-високи от тези в Еврозоната, без очертана тенденция към сближаване .

5.3. Повишаване на конкурентноспособността на малките и средни предприятия.
От съществено значение за постигането на висока конкурентност е провежданата икономическа политика на държавата. Държавата трябва да създаде условия, подходяща бизнес среда, но основен фактор за увеличаване на конкурентноспособността са фирмите, или корпоративното (микроикономическо) управление. Като цяло колкото повече се приближаваме към ЕС и еврото, толкова повече „макроикономиката“ става външно зададена за страната и изборът там е ограничен, и толкова по-голямо значение придобива „микроикономиката“, която трябва да стане водеща в процеса на догонване и на икономически растеж.
Националната производителност зависи пряко от производителността на компаниите. Тя не може да бъде конкурентна без да са конкурентни фирмите, които работят в нея. Това изисква по-квалифицирани човешки ресурси, по-добра информираност, по-модерна инфраструктура, по-интензивна конкуренция.
В съвременните условия малките и средни фирми променят своите стратегии, като преминават от сравнителни към конкурентни предимства, които се основават на по-качествени, с по-голяма добавена стойност уникални продукти и процеси. Способността на държавите да изградят такава бизнес среда, в която фирмите да произвеждат сложни, диференцирани с висока добавена стойност продукти, предназначени да задоволяват повишените изисквания на потребителите има голямо значение за просперитета на националната ни икономика. Основна необходимост в тези условия е държавата да способства за развитието на високотехнологични производства с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е един от начините България да продължи своя икономически растеж.
Възможностите за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика са свързани с партньорство между държавата и бизнеса. Мерките, които трябва да се предприемат на фирмено равнище са свързани с:
- Формиране на фирмените стратегии на основата на съвременните технологии и иновации;
- Внедряване на стандартите за управление на качеството, с цел задоволяване нуждите на клиентите и спечелване на тяхното доверие;
- Внедряване на системи за управление на ефективността с цел използване на най-добрите производствени практики, които дават възможност за намаляване на себестойността, разходите и загубите и водят до повишаване на производителността на основните дейности;
- Да създават условия за повишаване квалификацията на работещите в предприятията;
Гореизброените мерки за повишаване на конкурентноспособността на българските предприятия ще доведат до положителни резултати, изразени в по-добро качество на производство, по-голям избор за потребителите, създаване на възможности за снижаване на разходите и общо увеличение на потенциала за промени .
Независимо от положителните нагласи на българския бизнес към асоциирането ни в ЕС една не малка част от предприемачите в България очакват промени, които ще настъпят след този акт да са негативни за тяхната дейност. Те структурират своите опасения по важност и те са: затваряне на голяма част от предприятията поради невъзможност да се справят с изискванията на европейските стандарти за производство; повишаване цената на работната сила; засилен натиск от страна на организациите за защита на потребителите върху тяхната производствена дейност.

5.4. Отвореност на икономиката и растеж. Преструктуриране и растеж.
По отношение преструктурирането на българската икономика на по-ниско ниво на развитие главен източник за повишение на производството и производителността са измененията в секторната структура на икономиката - съотношението между индустрия, селско стопанство и услуги. България все още е на този етап с продължаващо намаление дела на селското стопанство и индустрията в полза на услугите. Това ще продължава през следващите 10-15 години. Източникът на структурни промени постепенно ще се премества в отраслите на индустрията, селското стопанство и особено в услугите.
Особено големи са ефектите от все по-интензивното преструктуриране на индустрията и услугите към най-новите отрасли - ИКТ, а в бъдеще - биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, нови материали. Темповете на повишение на производителността в ИКТ и другите модерни отрасли в САЩ, Германия, Великобритания, Южна Корея превишават средните за преработващата промишленост от 2 до 4 пъти.
Според оценки на експерти на Европейската комисия намаление на дела на селското стопанство с един процентен пункт годишно повишава продукцията в икономиката с 0.1 процентен пункт годишно в продължение на 10 години. Намаление на заетостта в селското стопанство с 1 процентен пункт повишава общата факторна производителност с 1.03% след една година, с 0.98% след 5 години и с 0.84% след 10 години. Подобни оценки са правени и с ефекта от намаляване броя на заетите в държавния сектор с 1 процентен пункт .

6. Основни изводи относно икономическия растеж в страната по отношение факторите на развитие
Основните изводи относно икономическия растеж пораждат и множество въпросителни по важни икономически параметри и по качеството на статистическата информация. Невъзможно е да се изчислява производителност на труда със задоволителна надеждност, понеже не се публикуват данни за отработените човекодни и човекочасове, а данните за броя на заетите не са верни. Не е възможно да се изчислява производителност на капитала и важни коефициенти като капитал/БВП или прираст на капитала/прираст на БВП, от които също могат да се правят полезни изводи за икономическата политика. При тези условия не е възможно да се изчислява и обща факторна производителност. Такива анализи у нас не са правени през последните 15 години.
Основен сред изводите е по отношение трудовата заетост в страната. Трудовата активност се променя бавно. Населението на България ще намалява през следващите десетилетия. Това ще влияе негативно върху потенциалния прираст на брутния продукт при неизменна производителност на труда. Дори при умерено намаление на коефициента на трудова активност влиянието му върху потенциалния икономически растеж също ще бъде негативно.
Второ. При подходяща икономическа политика България може не само да задържи, но и чувствително да увеличи броя на заетите до към 2020 г. и известно време след това. Такова увеличение по екстензивен път ще бъде най-активно през първото десетилетие и ще затихва постепенно през второто със свеждане на безработицата до нормални предели. Към края на второто и началото на третото десетилетие този потенциал ще бъде изчерпан, а с това и благоприятното въздействие на броя на заетите върху икономическия растеж.
Трето. До към 2020 г. и през следващите десетилетия, България ще разполага с голям потенциал за увеличение на фонда на отработеното време. Това означава и голям потенциал за приръст на брутния продукт, дори при неизменна производителност на труда. Като се има предвид, че и производителността на труда ще расте, България ще разполага със значителен потенциал за растеж от гледна точка на разполагаемото работно време в дни и часове на заето лице. До 2020г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор на социално-икономическия си прогрес. Докато влаганото в производството работно време ще се увеличи с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти .
Четвърто. Възможни са различни варианти на взаимна заменимост между труд и физически капитал. В страните с висока цена на труда има тенденция към замяната му с капитал чрез повишение на капиталовъоръжеността на труда. В България няма предпоставки за такава форсирана заменимост през първото, а може би и през второто десетилетие, поради ниската цена на труда. Естествено, с годините цената на труда ще расте, но до към 2020 г. едва ли ще достигне размерите, които да ускорят замяната му с физически капитал. Този процес ще се активизира през третото и следващите десетилетия.
Пето. Общата факторна производителност ще играе нарастваща роля за поддържане на догонващ икономически растеж през първото и особено през второто и следващите десетилетия. При сценарий за 5.5% средногодишен прираст на брутния продукт до 2020 г. би следвало да се разчита, че средно около 30-40% ще бъде осигурен от общата факторна производителност.
Шесто. При изработването на оперативната стратегия за догонващо икономическо развитие на България е много важно какво меню на факторите на растежа ще се избере между заетост, капитал и обща факторна производителност. Единият краен вариант може да бъде пълна заетост до свеждане на безработицата до символичен минимум.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След динамичен икономически растеж в края на XIX и началото на XX в. настъпват неблагоприятни години за България. Войните през второто десетилетие оказват трайно негативно влияние върху икономическото развитие на страната. Като цяло икономическият напредък на България през първата половина на XX в. е ограничен и незадоволителен, наричан от някои автори „растеж без развитие". Страната се определя като изостанала аграрна.
В годините на централно планиране се прави решителен и в много отношения успешен опит да се преодолее икономическата изостаналост на България. В усилията за комплексно развитие на страните от бившия СИВ и в най-тясно сътрудничество с бившия СССР страната успява да осъществи бърза и мащабна индустриализация и урбанизация. През този период се отбелязва (към 1975 г.) и най-голямото приближаване на дохода на човек от населението в България към средното тогава за страните — членки на ЕС. То обаче се постига при висока цена на растежа и намаляваща "икономическа ефективност и е възможно главно поради надпреварата за икономическо превъзходство между страните от двата съществуващи тогава блока — на западните развити (капиталистически) страни и т.нар. социалистически страни от съветския блок.
В етапа на прехода към пазарна икономика през последното десетилетие на XX в. България увеличи изоставането си от водещите страни в света. Дори към 2004 г. не е достигнато равнището на БВП от 1989г.
Икономическият растеж на България, разгледан в сравнителен план с другите страни в Европа, може най-точно да се обобщи като паралелът между нагласите, с които се посреща и изпраща новият век, създава тягостното чувство на затворен кръг. Историята е по-близка до мита за Сизиф, отколкото до някакъв въображаем постъпателен прогрес или необратим регрес" В България растежът не е бил непременно носител на модерност. Устоите на стопанския живот и характерът на институциите са оставали архаични дори в години на интензивно развитие. С това се свързват честите неуспехи на опитите за макроикономическа стабилизация през целия XX в., които са се сблъсквали с неосъществими и недовършени „структурни" реформи .
Естествено е да не се споделят всички отразени гледни точки. Разглеждането на икономическия растеж на България на фона на други страни в Европа през толкова дълъг и разнороден по характера на стопанското развитие период, още повече в дискусия с други анализатори от различни времена, несъмнено откроява нови гледни точки и нюанси. Удовлетворително би било, ако изложените идеи предизвикат размисли и дискусии по въпросите на икономическия растеж извън конюнктурните подбуди и с цел да се търсят научнообосновани решения на злободневните задачи пред страната.
Сега българската икономика е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, благодарение на една добра “комбинация от политики” в резултат на режима на валутен борд, строга фискална позиция и модернизация в сферата на заплащане. Икономическата стабилност и добрият напредък в структурните реформи позволяват пазарните механизми да осигуряват по-ефективно разпределение на средствата, което при отсъствието на номинален обменен курс като средство за корекции, представлява основата за един процес на устойчиво развитие. Това в особена степен важи за нарастващата роля на частния сектор чрез приватизация, намаляването на държавните помощи, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения в регулаторната среда.
Политиката на доходите в България през близките години трябва да се формира под влияние на реалното ни присъединяване към ЕС и решаването на належащите проблеми, имащи дългосрочен характер и по-точно – преодоляване на кризата в доходите и премахване на акумулираните отрицателни икономически и социални ефекти.
Необходимо е обаче по-нататъшно подобряване на гъвкавостта на стоковите и трудовите пазари. По-специално, трябва да се подобри ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост и да им се осигурява по-добра възможност да налагат спазването на правата им на собственост. Необходимо е да се завърши приватизационната програма. Нормативните актове и административните процедури, които засягат предприятията, трябва допълнително да се оптимизират, за да осигурят по-жизнеспособни условия за малките и средни предприятия. Необходимо е да се осъществи по-нататъшен напредък в преструктурирането и либерализацията на мрежовите индустрии, за да се намалят субсидиите, да се повиши качеството и да се даде възможност за намаляване на цените на техните услуги. Прилагането на тези мерки за реформи следва да допринесе за постигането на по-високи равнища на частни и публични инвестиции, което от своя страна ще способства за постигането на устойчиво развитие и конкурентноспособност в ЕС.
С различни средства на икономическата политика се влияе върху темпа на растежа на БВП. Строго погледнато, увеличението на брутния продукт също е средство, макар и от много висок ранг, за постигане на по-добро качество на живота. Някои автори не без основание гледат на брутния продукт като на цел на развитието. По принцип, увеличението на БВП на човек от населението е една от най-важните предпоставки за високо качество на живота. На практика, обаче има отклонения от този принцип защото:
Първо, зависи как се постига прирастът на БВП (с или без допълнителна заетост, с или без увеличение на доходите на заетите, при спазване или в нарушение на нормите за трудови условия, при спазване или нарушаване на екологичните стандарти). Едно и също увеличение на брутния продукт при използване на различни методи се отразява по различен начин не само на сегашното качество на живота, но и на способността на обществото да го подобрява в дългосрочна перспектива .
Второ, зависи как се разпределя и преразпределя БВП. При един и същ прираст на брутния продукт отражението върху качеството на живота на хората ще бъде различно в зависимост от това каква част се използва за отбрана, за вътрешна сигурност, за верига от паразитни посредници и т.н. Освен това, важно е как се разпределя брутният продукт между участниците в неговото производство - икономически и социално-справедливо или несправедливо.
Трето, БВП измерва текущия поток от новопроизведени блага, който допринася за подобряване качеството на живота, но не го определя изцяло. Качеството на живота зависи от многогодишните натрупвания на икономически, технически, кадрови, институционален, социален и друг потенциал .
Теорията и стопанската практика доказват, че растежът на БВП не отразява достатъчно пълно качеството на живота на хората. Той е много важна предпоставка за по-високо благоденствие, но не е надежден измерител на благосъстоянието. За кратък период от време е възможен висок растеж с цената на разорителни социални последствия и опустошаване на природната среда. В средно- и дългосрочна перспектива, обаче това води до деградация, а не до подобряване качеството на живота на хората
Основната цел на икономическата програма на Българското правителство е ускоряването на структурните реформи в реалния сектор и бюджетната сфера. Постигнатите макроикономически резултати са изключително обещаващи. Съвременната българска икономика се характеризира с ниска инфлация, стабилна национална валута, устойчив икономически растеж и намаляващи нива на безработица. Очакванията за ръста на БВП са за около 5% годишно в средносрочен план.
Макроикономическият напредък, положителните промени в държавната политика относно малките ни и средни предприятия и структурните фондове за безвъзмездна помощ помагат на развитието на българския частен бизнес. Малките и средни предприятия имат възможността да получат държавната подкрепа, както и безвъзмездна помощ при ясно изградена стратегия и бизнесплан. Без тези възможности голяма част от тях биха фалирали скоро след влизането ни в ЕС. Сега българските фирми могат да се възползват от съвременните иновации и да повишат конкурентноспособността си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически растеж на България през ХХ-век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.