Икономически растеж на България през ХХ-век


Категория на документа: История


Асоциирането на страната към страните от Европейския съюз разкрива и много добри социални и икономически предпоставки. Практиката показва, че след приемането им за членки на съюза страни като Португалия, Гърция и Ирландия, които са били сравнително изостанали преди влизането си в Общността, постигат след това значителни успехи. Положителните резултати се дължат на премахването на преградите пред външната търговия, създаването на един по-голям вътрешен пазар, премахване на пречките пред свободното движение на хора, капитали и услуги. Макроикономически ефект от това се изразява в стимулиране на икономическия растеж и съдейства за увеличаване на жизненото равнище на населението. Макроикономически показатели за 2004-2005г. дават основание да се твърди, че в България е налице функционираща пазарна икономика и реформите в националната ни икономика имат положителни резултати - икономически растеж от 4%, нарастване на преките чуждестранни инвестиции, ръст на потреблението. В същото време, някои неблагоприятни промени, като лекото покачване на инфлацията и безработицата, отрицателното търговско салдо и др., създават чувство за безпокойство за бъдещите перспективи от членството ни в Европейския съюз. Според доклада на центъра за икономическо развитие в България през 2005 година, за разлика от предходната тенденцията на нарастване, макар и незначително, на реалните доходи на населението не се е запазила. Въпреки подобряването на ситуацията със заетостта, доходите и жизненото равнище на българите остават ниски и без близка перспектива за чувствително подобрение. Новоразкритите работни места не са високоплатени, а в други предприятия и отрасли, макар и да не са формално освободени от работа, работниците продължително време не получават заплати. Направени ни са и значителни промени в данъчната политика с цел облекчаване на инвестиционна и иновационна дейност, с което се цели повишаване на общата икономическа активност на страната.
Непосредствено икономическо влияние оказва и достъпът до структурните фондове на Общността. При определени условия Европейския съюз допуска новоприетите страни-членки, които имат до 75% БВП от средното за Съюза равнище на човек да ползват големи по размер парични средства от тези фондове. Съпоставяйки тези средства с вноските, които България ще трябва да внася в бюджета на ЕС, ще се окаже, че в националната ни икономика ще се влеят много по-големи по размер финансови средства, които са необходими за нейното развитие и за повишаване на жизнения стандарт на населението .
Наскоро Европейската комисия предложи и финансова рамка за България и Румъния, която е част от бюджета на Европейския съюз след присъединяването им. Факт е, че България ще получи най-голямото финансиране като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с останалите държави, след като се присъедини към Европейския съюз. Средствата, предвидени за България, възлизат на € 4,244 милиарда за първите три години след присъединяването (2007-2009). Финансовите ангажименти обхващат четири основни направления - селско стопанство, структурни мерки, вътрешна политика, администрация. Но тези пари са част от цял потенциален пакет за страната. Те могат да бъдат получени, ако България изпълни ангажиментите си за присъединяване към структурите на Европейския съюз. По този начин ще бъде гарантирана икономическата и политическа стабилност в България.
Все повече фирми се насочват към сертифициране с цел привеждане на производството към европейските стандарти . Сертифицирането не гарантира конкурентоспособността на фирмите и не им отрежда запазено място на европейския пазар, но без него е трудно да се работи с европейски партньори и да се отстояват пазарни позиции. Нужно е при подобна фирмена политика самите фирми да получават определени, регламентирани от държавата данъчни облекчения.
Ретроспективният поглед върху икономическия растеж на България на фона на другите страни в Европа показва, че няма много основания да се очаква през следващите няколко години страната да се приближи значително по равнище на доходи до това на развитите страни.
Разгледано в перспектива обаче, има голяма вероятност моделът на растеж в страните в преход към пазарна икономика през следващите десетилетия да не следва този на развитите страни отпреди 2—5 десетилетия. Това е в потвърждение на съществуващо мнение за БВП като добър показател за анализ на миналото, но не и на бъдещото развитие. Върху това ще повлияят фактори като нарастващата глобализация, разширяването на интеграцията и разпространението на информационните технологии в световната икономика. Сама по себе си икономическата трансформация в страните от ЦИЕ, включително в България, през 90-те години допринася значително за създаване на система, която им позволява съществен прогрес и по-бързо догонване равнището на развитие на страните от ЕС в началото на XXI в. Това обаче е само възможност, която остава да бъде реализирана .
Особена роля днес се придава на разпростирането на благотворното влияние на новите технологии върху икономическия растеж от развитите към нетолкова развитите в технико-икономическо отношение страни. Очаква се протичащите процеси на икономичес-ка интеграция и глобализация да спомогнат за намаляване на разликите в равнището на развитие между отделните страни и региони в света, включително между страните от ЦИЕ.
В средносрочен план се очаква България да направи напредък по отношение на икономическия растеж. Вероятните темпове на растеж обаче няма да са достатъчни да осигурят на страната бързо приближаване нито до средното равнище на страните от ЕС(15), нито до това на страните с ниски доходи в него.
Каквито и изследвания да се направят, има един извод, който не може да се избегне. А той е: България има шанс за стабилен икономически растеж и трябва да намери своя собствен път към него. Страната не може да очаква чудеса или да разчита на тях. Стремежът към прогрес и догонване средното равнище на икономическо развитие на страните от ЕС изисква отсега нататък още много години трудна работа и лишения. Икономическият успех зависи преди всичко от провежданата политика в страната. В последното десетилетие акцентът на икономическата политика по прехода към пазарно стопанство беше повече върху адаптиране и съгласуване на условията с външната за страната среда.

ПРИЛОЖЕНИЯ
Индекси на БВП за 1900-1994г. (1913 г.=100) (ЕВП, изчислен по метода С-К в долари от 1990г.). Развити страни от Европа за 1900—1994г.
Година Австрия Белгия Велико-британия Герма-ния Дания Италия Норве-гия Фин-ландия Франция Холан-дия Швеиия Швей-цария
1900 73,4 77,5 82,3 68,4 66.2 63,0 70,6 69,1 80,8 74,6 75,3 71,7
1913 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0
1913* 23 607 3! 661 214 464 45 068 11 227 93 399 5566 6205 43 125 24 349 17 404 16 257
1914 83,5 93,7 101,0 85,2 106,3 99,9 102,2 95,6 92,9 97,3 99,1 100,1
1915 77,4 92,5 109,1 80,9 98,9 111,8 106,6 90.8 91,0 100,6 99,1 101,1
1916 76,5 97,9 1П.5 81,7 103,1 125,4 110,0 92,0 95,6 103,3 97,8 100,7
1917 74.8 84,1 112,5 81,8 97,0 131,3 100,0 77,3 81,0 96,7 85,8 89,7
1918 73,3 67,8 113,2 82,0 93,8 133,3 96,3 67,0 63,9 90.7 84,5 89,4
1919 61.8 79,9 100,9 72,3 105,9 111,0 112,6 80,9 75,3 112,4 89,4 95,3
1920 66,4 92,5 94,8 78,6 110.9 101,3 119,7 90,5 87,1 115,8 94,6 101,5
1921 73,5 94,1 87,1 87,5 107,7 99,8 109,8 93,5 83,5 122,9 91,1 99,0
1922 80,1 103,3 91,6 95.2 118,6 104,9 122,6 103,4 98,5 129,6 99,7 108.5
1923 79,3 107.0 94,5 79,1 131,1 111,3 125.3 111.0 103,6 132,8 105,0 114,8
1924 88,5 110.5 98,4 92,6 131,5 112,4 124,7 113,9 116,6 142,5 108,3 119,1
1925 94,5 112,2 103,2 103.0 128,5 119,8 132,4 120,4 117,1 148,5 112,3 127,8
1926 96,1 116,0 99,4 98,8 136,0 121,1 135,3 125,0 120,2 160,4 1 18,6 134,2
1927 99,0 120,3 107,4 117,2 138,7 118,4 140,5 134.8 117,7 167,1 122,3 141,4
1928 103,6 126.6 108.7 119.9 143,4 126.9 145.1 143,9 125.9 176.0 128,1 149,3
!929 105,1 125.5 1 11,9 121,3 153,0 131,1 158,6 145,6 134,4 177.4 135,9 154,5
1930 102,2 124,3 III, 1 113,9 162,1 124,6 170,3 143,9 130,5 177.0 138.7 153,5
1931 94,0 122.1 105,4 102,3 163,9 123,9 157,1 140,4 122,7 166,2 133,7 147,1
1932 84,3 116,6 106.2 92,8 159.6 127,9 167,6 139,8 114,7 163,9 130,1 142,1
1933 81,5 119,1 109,3 102.5 164,7 127,1 171,6 149.1 122,9 163.6 132,6 149,2
1934 82,2 118,1 116,5 110,4 169.7 127,6 177,1 166,0 121,7 160,6 142,7 149,5

Година Австрия Белгия Велико-британия Германия Дания Италия Норве-гия Финландия Франция Холаидия Швеция Швей-цария
1935 83,8 125,4 121.0 120.4 173,5 139,9 184,7 173,1 118,6 1 66.6 151,8 148,9
1936 86,3 126,3 126.5 133,0 177.5 140,1 196,0 184,8 123,1 177,1 160.6 149,4
1937 90,9 128,0 130.9 141,0 182.1 149,7 203,0 195,3 130,2 187,2 168,2 156,5
1938 102,5 125,1 132,5 151,9 186,5 150,8 208.1 205,4 129,7 182,7 171,0 162,5
1939 116.2 133,6 133,8 166,2 195,4 161,8 218.0 196,6 139,0 195.1 182,8 162,3
1940 113,2 117.7 147,2 167.4 168,0 162,8 198,6 186,4 114,7 171.9 177.4 164.0
1941 121,3 111,5 160,6 178,0 151,4 160.8 203,4 192,5 90,7 162.8 180,4 162,9
1942 115,2 101,9 164.6 180,4 154.8 158,8 195,5 193,1 81.3 148.8 191,4 158,8
1943 118,0 99,5 168,2 184,0 171,9 143,8 191.6 215,3 77,2 145.2 199.9 157,4
1944 121.0 105,4 161.6 188,7 189,9 116.8 181.6 215,4 65,2 97,4 206,7 161,2
1945 50,0 111,7 154,5 134,2 175,6 91,5 203,5 202,9 70,7 99,7 212.3 207,5
1946 58.4 118,3 147,8 79,7 203,0 119,8 225,3 219,4 107.5 168,3 235,6 221,7



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически растеж на България през ХХ-век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.