Икономически растеж на България през ХХ-век


Категория на документа: История


ЕПС - Европейското политическо сътрудничество
ИУСС - Инициативата за укрепване на съдебната система”

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ АБРЕВИАТУРИ В ТЕКСТА – АНГЛИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТ

1. Acquis – Acquis Communautaire – съвкупно право на Европейския съюз и Европейската общност
2. АДВФК – Агенция за държавен вътрешен финансов контрол
3. ГФС – годишно финансово споразумение
4. ДСИ – децентрализирана система за изпълнение
5. ЕВРАТОМ – Европейска агенция за атомна енергия
6. ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие) – ERDF (European Regional Development Fund)
7. ЕСФ (Европейски социален фонд) – ESF (European Social Fund);
8. ФЕОГА (Европейски фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство) – ЕAGGF (European Agricultural Guidance and Guarantee Fund)
9. ЕИБ – Европейска инвестиционна банка
10. ЕБВР – Европейска банка за възстановяване и развитие
11. ЕК – Европейска комисия
12. ЕС – Европейски съюз
13. МФС – Многогодишно финансово споразумение
14. МТС – Министерство на транспорта и съобщенията
15. МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
16. МОСВ – Министерство на околната среда и водите
17. NAC - Национален координатор на помощта
18. NAO – Национален ръководител
19. FIFG – Financial Instrument for Guidance

ЦЕЛ И АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА
Основната цел е да се представят систематизирано методологични издържани и подходящи статистически данни, с които разполагаме, за НД или БВП, характеризиращи икономическия растеж на България в сравнителен план с други страни в Европа от началото на XX в. до наши дни. Така представени, данните очертават цялостна картина на растежа и биха могли да се използват и при понататъшни изследвания. Използвани са дългосрочни съпоставими динамични редове за темповете на икономическия растеж на България през XX в., като се имат предвид: работата на добрата школа от статистици в България през първата половина на века с авангардни представи за измерване на националния доход и икономическия растеж; различната икономическа система и различната система на отчетност през периода на централното планиране — т.нар. баланс на народното стопанство (БНС), и съответно различните макропоказатели, измерващи икономическия растеж; особеностите на въвеждането на системата на отчетност (СНС) в условията на изграждащата се пазарна икономика в края на века. Представени и анализирани са методологии на различни автори и организации и получените от тях динамични редове за БВП през XX в. за различни страни. Целта е да се съберат и обобщят основните налични източници на информация за икономическия растеж на България в сравнителен план с другите страни в Европа през миналото столетие. Така се представя наследството за оценките на България през този сравнително дълъг и противоречив период на развитие на страната.
Това изследване представя и използва постиженията на българската статистика от първата половина на XX в., когато е считана за една от добрите в Европа. През по-голямата част от века България е известна като страната с най-добра статистика на Балканите, което е предимство за изследователите. Работата дава възможност статистическите показатели за икономическия растеж през периода на централно планиране, т.е. изчислявани по БНС, да бъдат приведени в съпоставим вид с тези по СНС, като се използват резултатите от дългогодишната работа на чужди автори и организации, чиито публикации главно по идеологически причини до 90-те години на XX в. са малко известни (тези на А. Медисън), неизвестни или недостъпни (тези на Т. Е Олтън с екипа му към ЦРУ и др.). Полезни са и резултатите от различни двустранни сравнения, както и тези, осъществявани в рамките на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), достъпът до които също беше твърде ограничен, а публикуването им — неразрешено. Известни на нашите изследователи са резултатите от многогодишното международно сравнение на БВП по паритет на покупателна сила (ППС) в рамките на Проекта за международни сравнения (ПМС) на ООН и в частност Европейската програма за сравнения (ЕПС).
Втората цел е на основата на представените данни да се направи коментар на икономическия растеж в България през XX в. в отделните подпериоди и съответните обуславящи го основни фактори от съвременни позиции, като той бъде съпоставен с растежа в другите страни на континента. Влага се разбирането, че за България всички страни в Европа имат значение; водещите развити страни с опита и постиженията си; страните от ЦИЕ като близки на България по мащаби (без тези от бившия СССР), равнище на развитие и политико-икономическа съдба; страните на Балканите като съседни и близки по степен на развитие на нашата държава. Коментарът върху представените данни за икономическия растеж и очертаващите се тенденции се ограничава преди всичко до описанието им. Вън от компетенцията на авторката е да прави политико-ико-номически анализ на развитието на страната в международен план и в ретроспектива. Това е правено в продължение на десетилетия от мнозина уважавани наши и чужди икономисти анализатори. Техните изследвания се приемат от нас като необходима и ценйа база за обхващане и обяснение на протичалите социално-икономически явления и процеси.

СХЕМА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

Първата глава е посветена на първия подпериод, който обхваща икономическия подем след освобождението на България от турско владичество и развитието на капитализма от началото на века до края на Втората световна война. За тази цел са представени работите и приносите на българските статистици от онова време за дефиниране и изчисляване на НД и икономическия растеж. Описани са основните схващания на авторите за обхвата на категорията НД и предложените от тях динамични редове за него. Представени са методологичните постановки на изследването на най-често използваните динамични редове за БВП по паритет на покупателната сила (ППС) на А. Медисън, както и са показани оценките му за страните в Европа и избрани страни в света. Анализиран е икономическият растеж на България през първата половина на XX в., разделена на два основни подпериода — до началото на 20-те години и след това годините непосредствено след края на Втората световна война. Засегнати са основните промени в развитието на страната и приносът за икономическия растеж и продуктивността на основните отрасли индустрия, селско стопанство и други икономически дейности, както и външната търговия и др.
Втората, третата и четвъртата глави са посветени на втория подпериод, т.е. времето на централното планиране в България от края на Втората световна воина до края на 80-те години. Основната поставена цел пред управлението на страната от втората половина на 40-те години нататък е да преодолее икономическата изостаналост и да стъпи на съвременни индустриални основи. Тогава не само учените от Източна, но и тези от Западна Европа обръщат малко внимание на първия подпериод като нещо отминало, а тези от Източна Европа го използват най-често за контраст, за да се подчертаят успехите на централното планиране.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Аврамов, Р.; В. Антонов. Преходът. С., Агенция за икономическо програмиране и развитие, 1994г.
2. Александър Асенов, Малки и средни предприятия и конкурентноспособност – Център за икономическо развитие; София, 2001 г.
3. Ангелов, Ив. и авторски колектив, Икономиката на България, БАН, Икономически институт, София, 1992 – 1999г.
4. Ангелов, Ив и авторски колектив, Икономическата политика в условията на валутен съвет, София, 1997г.
5. Ангелов, Ив. с кол., Икономиката на България до 2005 година, в. Пари, 25 юни 2006 г.; бр. 82
6. Аройо, Ж.,Икономическата глобализация в съвременните условия, Икономическа мисъл, 1999 r., кн. 2.
7. Асенка Христова, Георги Ангелов; Българският банков сектор и финансовата криза; София; 2003 г.
8. Балабанов, Ил., Инвестиционният вакуум – причини и изход. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, С., 2002 г.
9. Балабанов, Ил., Контекст и подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската икономика, Икономическа мисъл, 2001, кн. 1
10. Беновска-Събкова, Милена - Политически преход и всекидневна култура. София, 2001г.
11. Георги Ангелов и Владислав Сланчев; Икономическата свобода в България през 2006, София, 2006 г.
12. Г. Маринов, В. Иванов, Качество на продукцията и конкурентноспособността на предприятието; Хермес, 2000 г.
13. Дайнов, Евгений - Преходът 1989-1999. Вместо история; Агенция за икономически анализи и прогнози - Република България. Предприсъедини-телна икономическа програма (2003 - 2006 г.). София, Булвест, 2003 г.
14. Данаилов, Д. „ Сливанията и поглъщанията в бизнеса - реалност и предизвикателство „, Архимед, 2002 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически растеж на България през ХХ-век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.