Икономическо развитие на водещите европейски държави през периода между двете световни войни.


Категория на документа: История


Икономическо развитие на водещите европейски държави през периода между двете световни войни.

През периода между двете световни войни се очертали редица отличителни особености на развитието четирите водещи европейски страни,тъй като те се ориентирали към две противоположни социално-икономически системи.Англия и Франция запазили своите демократични традиции,докато Италия и Германия се насочили към фашизма и твърде активната намеса на държавата в икономиката и социалните отношения.
Англия

Англия на пръв поглед спечелила от Първата световна война, разширила своята колониална империя за сметка на някои германски колонии. Английската територия не била засегната от военни разрушения. Но въпреки това Англия излязла от войната с отслабени позиции. Тя загубила 45% от своя търговски флот, особено зле било селското стопанство, намалели златните резерви на страната и спаднал курса на английската лира стерлинг, .Лондон вече не бил главният световен финансов център, съкратил се много английският износ на капитали.

Непосредствено след войната и в Англия се стигнало до един кратковременен икономически бум,който обаче още през втората половина на 1920 година бил последван от икономическа криза. И в Англия държавата се опитала да проведе антикризисна политика -отначало чрез отпускане на кредити и субсидии на едри предприятия и финансови обединения. Засилила се регулиращата роля на държавата в редица индустриални отрасли, в немонополизираните отрасли, във финансите и външната търговия.

Важна роля за икономиката на Англия изиграла митническата конференция в Отава,в Канада през 1932 година.Тя установила изгодни митнически тарифи за английския внос на селскостопански произведения от доминионите в Англия.

През 1933-1939 година икономиката в Англия по чувствително се оживила на базата на започналото частично обновяване на основния капитал,засиления протекционизъм и бързо увеличаващите се военни поръчки.Продължавал обаче oпроцесът на деградация на английското селско стопанство.
Франция

Първата световна война предизвикала значителни промени и в икономиката на Франция. .В продължение на 4 години на френска територия се водили интензивни бойни действия,които причинили големи разрушения.Страната загубила своето довоенно значение на главен финансов център и лихвар на континентална Европа. От втори по значение в света износител на капитал след Англия, Франция се превърнала в страна длъжник. И все пак на лице били някои положителни резултати.По време на войната в Южна и Централна Франция се появили редица нови производства за военни нужди. След победата във войната Франция получила обратно областите Елзас и Лотарингия.

До 1931 година френския франк в следствие на инфлационно покачване на цените се обезценил 5 пъти. Голямата икономическа криза настъпва във Франция с едногодишно закъснение, но това не попречило обаче, тя да бъде по-разрушителна отколкото в другите развити страни. Кризата допринесла за по нататъшната концентрация на капитала и на производството. В редица важни отрасли като например автомобилостроене, металургия, химическа промишленост, електротехниката и други се утвърдили по две до три владеещи положението едри фирми или концерни.В областта на леката индустрия степента на концентрация на капитала оставала по-ниска. .Като цяло Франция по степен на концентрация на капитала продължавала да изостава от другите челни страни. Кризата от 1930-1935 година довела до голямо изостряне на социалните борби във Франция.През 1930-1931 стачна вълна заляла цялата страна.През 1932 година се активизирало много протестното движение на селяните срещу ниски цени на земеделските произведения,увеличаването на данъците и разпродаването на селския имот за дълг.
Германия

В Германия първата световна война довела до икономическа и социална катастрофа. Страната понесла големи човешки загуби.Материалните ресурси на страната били изтощени в резултат на хищническо използване по време на войната. Парично кредитната система на страната била доведена до буквална катастрофа. Реалната работна заплата на наемната работна сила рязко н;амалява. През 1918 година индустриалното производство на страната било повече от два пъти по малко от това през 1913 година.Победената Във Войната германия загубила областите Елзас и Лотарингия. В резултат на недоволството и левичарските настроения на народните маси се стигнало до опит за установяване на революционна работническо селска власт в Бавария през 1923 г.

Началото на стабилизацията В Германия било положено с радикалната парична реформа от ноември 1923 година която създавала нова стабилна германска валута вместо напълно обезценените стари германски марки. Показателите на кризата от 1929-1933 година в Германия били малко по -ниски от тези в САЩ,но въпреки това икономиката на страната била дълбоко разстроена. Неуспешни били опитите да се облекчи положението на Германия от Социалдемократическото правителство на Брюнинг през 1930-1932 г., а след това и на новия американски план "Йънг'', целящ намаляване на сумата на репарациите и отменяне на контрола над германската икономика. През 1936 година бил приет 4 годишен стопански план за мобилизиране на икономическите и трудовите ресурси на страната.Появили се нови или се разширили редица мини за открит или подземен добив на полезни изкопаеми.
ИТАЛИЯ

Една от най-важните особености на социаликономическото развитие на Италия през разглеждания период е че тя от 1922 година се оформила като фашистка държава ръководена от диктатора Бенито Мусолини. От 1927 година режимът на Мусолини се ориентирал към открита диктатура и изграждане на една ‚''корпоративна държава'', разгромявайки всички опозиционни организации.

Следвоенна стопанска криза в Италия била по-слаба а периодът на стабилизация до 1929 година с по интензивно стопанско оживление в сравнение с останалите развити страни. Въпреки фалита на ‚''Банко ди Рома'' и някои други едри италиански банки кризата от 1929-1933 година в Италия била по слабо изразена в сравнение с другите развити страни. В селското стопанство режимът на Мусолини през 30 те години се опитвал с общите усилия на целия държавен апарат да проведе една ‚''борба за пшеница''.За тази цел се поддържала насърчителна за пшеницата изкупна цена и се стимулирало уедряването на земеделските стопанства.
Русия

Икономическо развитие на съветска Русия(по-късно СССР) между двете световни войни заслужава особено внимание поради това ,че представлява първия етап на грандиозен експеримент в рамките на една голяма страна за изграждане на ново социалистическо общество, което се провали окончателно през 1989 г. Според първоначалния замисъл стоковото обръщение след отменяне на парите като средство за обръщение трябвало да бъде заменено с планово разпределение на труда.
Победата на революцията в Русия през октомври 1917 година била последица не само от неумелата вътрешна политика на царската власт, но и от натиска на революционно движение в лицето на болшевишката партия. .Жертвите и военно временни лишения през 1914-1928 година допълнително революционизирали обстановката.
Изграждането на съветския икономически модел преминал през няколко етапа.Първият етап обхващал времето от края на 1917 до 1921 година.Тези години се отличавали с политика на военен комунизъм. Това е време на крайна стопанска оскъдица и изтощителна гражданска война . За да привлече на своя страна по-бедната част от селяните новата съветска власт издала Декрет за земята който отменил частната поземлена собственост и разпределил поземлените владения поравно между селяните. Отменени били и дълговете на селяните към Селската ипотечна банка. През декември 1917 година били национализирани всички частни банки ,които заедно със завзетата преди това държавна банка или обединени в една единна Народна банка.
Вторият етап на национализация през март -юни 1918 година се характеризирал с национализиране на цели отрасли.
Третият етап започнал с Декрета за всеобща национализация на едрата индустрия от 28 юни 1918 година и завършил в началото на 1919 година .Централизираното ръководство на национализираните предприятия се осъществяло от отраслови главни направления.
За борба с продоволствената криза в градовете били взети извънредни мерки.През май 1918 година била обявена '' продоволствена диктатура'' .Били създадени специални ‚''продоволствени отряди '' от работници които обикаляли селата и изземвали продукти от по-заможните селяни, а понякога и от всички. Създадени били и ‚''комитети на селската беднота '' (комбеди), които като органи на революцията на село не само изземвали хранителни продукти,но се стремели и подкопаят материалната база на по-заможните селяни чрез отнемане от тях на работен и продуктивен добитък,земеделски инвентар и т.н.
Земеделският сектор на икономиката бил напълно дезорганизиран от гражданската война и интервенцията през 1918-1920 година.Политиката на военен комунизъм успяла да предотврати пълното спиране на стопанската дейност. Острият недостиг на работна ръка поради човешките загуби и мобилизацията наложил удължаване на работният ден над установените осем часа.

1921 година книжната рубла се обезценила 13 000 пъти в сравнение с 1913 година.Парите фактически загубили своето значение като средство за обръщение.

Търговията с всички артикули от първа необходимост била обявена за държавен монопол при драконовски мерки срещу контрабандата и '' черната борса". Въпреки това продоволствена диктатура не успявала да изземе всички хранителни излишъци на дребните и средните селяни. .Успоредно с обезценяването на парите продажбата на земеделски произведения от селяните се превръщала в примитивна натурална размяна на стока срещу стока.

Политиката на военен комунизъм явно не можела да трае вечно особено след есента на 1920 година, след приключването на гражданската война и на войната срещу Полша. Сред селяните зреело недоволство, което се е разрастнало до масови селски вълнения и бунтове от Украйна до Сибир. На 28 февруари 1921 година въстанали моряците в базата Кронщадт,започнали стачки на работниците в редица Петербургски заводи. Тази икономическа и политическа криза през пролетта на 1921 година довела въпреки опозицията на Троцки до временен завой в стопанската политика на съветската власт и до ориентиране към т.нар " нова икономическа политика " която поставила началото на втори етан на развитие. Той продължил до 1928 година и е окачествяван обикновено като възстановителен период.

Десетият партиен конгрес през март 1921 г. заменил реквизицията на зърнени храни в селата с по-малък по размер натурален данък на единица обработваема площ. Въведена била свободна търговия с хранителни продукти. Започнало постепенно връщане към паричната размяна. От 1922г. за няколко години производството на зърнени храни се удвоило, стоковата продукция била твърде малка поради бързото увеличаване на потреблението, растял слоят на по-заможните средни стопани. През 1921г.-1924 г. били отстъпени на чужди капитали редица концесии в металургията ,добива на петрол ,злато и други. Капиталовложенията в държавната индустрия се увеличавали. Постигната била определена стабилизация на паричното обръщение и на цените.
Решаването на въпроса за стимулите за труд през годините на военния комунизъм било просто -въвеждане на всеобща трудова повинност,уеднаквено купонно снабдяване и създаване още през 1918 г. на концентрационни лагери за заподозрените в контрареволюция лица и за " паразитите и нарушителите на трудовия ред ".
Към края на възстановителния период обаче постъпателното развитие на икономиката се сблъскало с нови затруднения. В края на 1927 година и първата половина 1928 година се очертала криза в доставките на зърнени храни. Причините затова са лошата реколта, неблагоприятното съотношение между цените на индустриалните и на земеделските произведения и промените в структурата на земеделското стопанство.
През 1927 година бил приет амбициозен годишен план за индустриализация несъвместим с пазарното равновесие и поради това налаган с административни мерки. При тази обстановка на криза в доставките на зърнени храни ръководство решило да прекрати окончателно политиката на НЕП и да се опита да осъществи радикално социалистическо преустройство на руското село. За кратко време били създадени известен брой комуни и артели. Въпреки обаче предоставянето на най-хубавите земи и на безплатен експроприиран инвентар на селяните не се включвали в тези организационни форми. След едно затишие от половин десетилетие обстановката започнала да се изменя и през 1929-1930 г. проличал нов прилив на ентусиазъм в съветското партийно ръководство ,който някои окачествили като "героичен период на социалистическо строителство". Специално годината 1929 била наречена "година на великия прелом".
Селското стопанство до началото на войната през 1941 г.продължавало да изостава макар че през 1934-1936 г. икономическата криза в страната била изживяна. От 1928 година и особено през 30 те години започнала да се провежда политика към форсиране на индустриализацията на страната. Сталин издигнал призива за изпълняване на първия петгодишен народостопански план и специално на неговите задания относно индустрията за 4 и дори за 3 години. През януари 1933 година било оповестено че петилетката е изпълнена за 4 години и 3 месеца но фактически резултатите били доста по скромни. Това обаче не означавало че в областта на индустрията не било постигнато нищо.Индустриалното производство на съветска Русия през 1937 година в сравнение с 1928 г.било 4,4 пъти по-голямо по официални статистически данни.
Разширила се и употребата на принудителен труд.Към 1939 год. по оценки на западни автори,броят на лицата изпратени в "трудови лагери" или насила изселени за да работят някъде възлизал на 4 до 5 млн.души,а по други оценки на 10 млн. души.
Въпреки взетите меки за разширяване на висшето и на средното специално образование, делът на неквалифицирания труд оставал висок.
Населението на големите градове нараснало много.Отначало жилищното строителство било крайно недостатъчно.Едва през втората половина на 30 те години започнал строежът на големи жилищни блокове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическо развитие на водещите европейски държави през периода между двете световни войни. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.