Икономическото състояние на балканските държави между двете световни войни


Категория на документа: История




Между икономическа криза и напредък -

ускореното развитие на балканските държави
между двете световни войни
(Курсова работа)

Първата световна война нанася значителни промени върху облика на света. Настъпва краят на Османската империя, господствала върху три контитента. Австро-Унгария, преди това важна сила, също престава да бъде фактор.1 Русия става съветска република и навлиза в началото на период на дълга международна изолация. Германия загубва позициите си на водеща сила в Европа. На преден план излизат победителките Англия и Франция, докато паралелно с това популярността на марксизма се умножава по цялата планета, изправяйки пред Русия амбициозната цел да го наложи в целия свят.

На кръстопътя на тази международна ситуация са поставени и държавите на Балканския полуостров. Настъпват големи промени в политическата конюктура и държавната организация на всички тях. Не са разрешени въпросите с националните противоречия, а напротив - те добиват изцяло нов облик. Потисници са вече не империите, а новите национални държави. Засилват се социалните противоречия, а комунистическата идеология става твърде реален фактор за съществуващия ред.

Войната довела до разруха в стопанския и икономическия живот на балканските страни. Пряка последица от нея е мобилизирането на работоспособното наеселение на фронта, което довежда до пряк дефицит на работната ръка и оттам до нарушаване на нормалната производствена дейност. В резултат на това рязко се намалило количеството на произведените суровини. Лавинообразно се съкратило и производството на всякакви видове стоки - за обща употреба и за промишленост. "Високата безработица, особено през 30-те години на XIX век, е най-силно усетената последица от икономическия срив в междувоенния период." (Feinstein 1997, p. 9) Не трябва да се подценява и фактът, че обширни области, превърнали се в бойни полета, след войната са негодни за обработване. Прекъснати са търговски връзки между страни, народни ценности биват унищожени.

Балканските държави се оказват неподготвени икономически и стопански за поддържане на продължителни военни действия. Огромната нужда от суровини, топливо, продоволствие предизвикала нужда от мобилизиране на работната ръка и усилията и тяхното съсредоточаване върху нуждите от войната. Това довежда до появата на сериозен финансов дефицит, който в дългосрочен план затруднява икономическата реалност в следвоенните Балкани.

Ограниченията обаче не приключват с реорганизацията на трудовата дейност. Нуждите на населението остават изцяло на заден план за сметка на тези на армията. Гражданските свободи по същество биват премахнати, установява се военно положение, цензура. Забраняват се стачките, работният ден бива удължен, за да се посрещнат нуждите, а броят на жените в производството нараства в опит да се отговори на утежненото икономическо положение. Цялостната експлоатация се засилва многократно.

Всички слоеве на населението биват засегнати от войната и лишенията, до които тя води. На пазара се появява липса на стоки и суровини от една страна, и скъпотия на наличните продукти, от друга. Гладът владее обикновеното население, само тънка прослойка от хора успява да се облагодетелства от създалото се положение, за да натрупа богатства. Опитите на правителствата да въведат купони, чрез които да укрепят положението, остават безрезултатни.

Икономическото и стопанското положение на балканските държави обаче е еднакво тежко и в съюзните на Германия страни, и в областите под окупация на Централните сили, и в тези, които са под контрола на Съглашението. Балканският полуостров и Турция били основните източници на продоволствие и суровини за Германия. Тя взела контрол върху стопанските ресурси на България, изнасяла огромно количество зърнени храни, вълна, памук, кожи. Германските монополи сложили ръка на важните индустриални предприятия в България. Започнало ограбване на страната, в което участвали и български търговци и капиталисти. От населението по селата се изземвали и последните запаси, войниците ходели окъсани и почти боси, докато милионерите в София нарастнали почти стократно.

Турските суровини също станали обект на германските "набези". Храни, мазнини и други стоки, от които турското население изпитвало остра нужда, били изземвани и ескепортирани на запад благодарение на ръководни постове в министерствата и селскостопанските органи, които Германия държала в ръцете си. Каменовъглените, медните рудници, пристанищата и други отрасли на стопанската дейност в Турция били експлоатирани от германски монополи.

Но Турция била подчинена на Германия не само в стопанско положение, но и във военно-политическо. Установена е германска военна цензура, около 120 хил. турски войници са изпратени на фронта против Румъния, военното министерство и турското правителство биват охранявани от германски офицери.

Дори по-тежко било положението в Сърбия и Черна гора, които са окупирани от Централните сили. Стопанството и населението на тези страни изпитвало огромни трудности още преди 1914-1915, тъй като нуждите на войната изисквали огромно напрежение на силите.

Веднага след като завзели сръбските територии, австро-унгарските власти започнали експлоатацията на рудниците, особено в Майданпек, както и добива на въглища, хром в Любовия и Чачак. Насила били мобилизирани работници сред населението за работа в рудниците, като работели под надзора на военни отряди. Всички сръбски промишлени, търговски и финансови предприятия биват официално подчинени на военната администрация. Много скоро обаче предприятията, отдадени на концесионни начала спират да работят поради липса на суровини. Започва девалвация на паричните единици, появява се оскъдица и скъпотия. Реквизиционни комисии ограбвали, безчинствали и мародерствали редовно.

Не било по-добро положението и в други южнославянски области под австро-унгарска власт - Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения и Войводина. В първите дни на войната всички по-изтъкнати лица, застъпници на идеята за национално освобождение били арестувани или взети като заложници. Австро-Унгарските власти особено жестоко се отнесли към сръбския елемент в Босна и Херцеговина. Военните комисии мобилизирали мъжете в армият, а реквизиционните комисии прибирали продоволствие за народа.

Войната засегнала и румънската икономика. Прекъсването на икономическите връзки с германските, френски и други фирми предизвикали криза, възникнала безработица. И тук предметите и стоките от първа необходимост стават оскъдица, а цената на наличните скача неколкократно. След поражението на Румъния през 1916г. настъпила пълна разруха. Австро-германските окупатори разграбват страната, изнесени са храни, дървен материал, добитък, нефт, сол и други стоки.

Подобно било положението и в окупираните Гърция и Албания. Попадайки под контрола на съглашенските сили, стопанските връзки на Гърция с външния свят биват прекъснати, а търговският флот - оставен под контрола на Франция и Англия. Навсякъде войната донесла едно и също - репресии, глад, оскъдица, лишения.

С края на Първата световна война респективно идва и краят на военното положение, на крайните производствени мерки, на мобилизирането на труда с цел посрещане на нуждите на армията. Животът се съсредоточава върху опитите на участниците във войната да закърпят политическото, икономическото и стопанското положение в страните.

В следвоенния период балканските държави остават предимно аграрни със редна или слабо развита промишленост. Мнозинството от населението продължава да изкарва прехраната си от селското стопанство. Дори и в Румъния и Югославия, страни на богати залежи и развиваща се индустрия, заетите в селското стопанство са повече от 2/3 от производстветното население.

И все пак, макар и с по-бавни темпове, настъпват важни изменения в икономическата и социално-класовата структура на всички балкански държави. Промишленото развитие печели нови позиции. Наред с количествените промени се извършват и значителни структурни изменения - отраслите на тежката промишленост стават по-важни, извършва се концентрация на капитала, възникват монополистични съединения.

Румъния в периода между двете световни войни

Икономически, Румъния през този период в най-добрия случай би могла да се нарече развиваща се селскостопанска нация. Огромните обработваеми площи и пасища предопределят налагането на селскостопанската продукция като основна част от експорта и държавните доходи. Поземлената реформа също е на дневен ред по това време, особено в регионите Банат и Трансилвания, които са взети от Австро-Унгария и където румънското правителство е било особено напористо да премахне нерумънските земевладелци. 6,3млн. Хектара са иззети, от които 3,8млн. биват разпределени измежду 1,4млн. семейства. Реформата обаче не довела до консолидиране на имотите или до увеличаване на технологическия напредък в селското стопанство. Това означавало, че животът на румънското население, което се занимавало със селско стопанско, бил сериозно застрашен.

През 1923г. вече била наложена новата валута. В началото на 20-те години правителството се изправило пред трудните задачи да обедини държавата, да стабилизира бюджета, докато същевременно поддържа армия, която да я защитава от болшевишката заплаха.

В началните следвоенни години броят на банките се увеличил четири пъти, докато техният капитал се умножил 10 и 20 пъти само до 1923г. Подобно на Гърция обаче, тази бройка по-късно пропада. В сравнение с гръцките банки обаче, румънските разчитали повече на финансиране от корпоративния сектор, отколкото на депозити.

Голямо предимство на румънската икономика по това време е производството на нефт, което е развито от Германия в предвоенните години и по-късно е национализирано. През 1935г. Румъния е четвъртият най-голям производител в света. Производството на нефт също страда от икономическата криза, но не толкова, колкото други икономически сектори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическото състояние на балканските държави между двете световни войни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.