Икономиката на Турция в периода 1945-1987г.


Категория на документа: История



Изпълнението на социално-икономическите аспекти на програмата на правителството на Улусу, изцяло е предоставено на неговия заместник министър-председател Йозал. Той обявява целите, които се преследват с икономическата програма за стабилизацията на икономиката и финансите от 24 януари 1980г. по следния начин: намаляване на инфлацията, увеличаване на валутните постижения, използване напълно капацитетните възможности на промишлените предприятия, увеличаването на производството и износа, преодоляване на черната борса, разширяване на капиталовложенията и увеличаването на работните места, регулиране на доходите и увеличаване на средните слоеве. Тези цели са същите, както и през времето на правителството на Демирел отпреди военния преврат.

Тази икономическа стабилизационна програма, която е свързана с името на Йозал, води до реформирането на турската икономика от дясноцентристки позиции, ускореното развитие на частния сектор и превръщането на държавния в рентабилен работещ без държавни дотации.Най-облагодетелстваните от стабилизационната икономическа програма на правителството са големите промишлено-търговски монополистични обединения от частния и държавния сектор. От 500-те най-големи промишлени компании 69 принадлежат на държавния, а 431 на частния сектор.

През първата половина на 80-те години рязко се променя структурата на износа и се увеличава неговият обем, така например през периода 1980-1985г. делът на селскостопанската продукция в износа от 57,5% пада на 22,6%, а на промишлеността се увеличава от 36% на 74,2%. Валутните постъпления от увеличения износ нарастват от близо 3 млн. долара през 1980г. на близо 8 млн. долара през 1985г.

През първата половина на 80-те години Турция получава значителни заеми и кредити от чужбина при сравнително изгодни условия. Вследствие на това външните дългове на Турция от 17 милярда долара през 1980г. се увеличават на 26 милярда долара през 1986г. В изпълнение на стабилизационната програма турската лира е девалвирана и от 1 май 1980г. се преминава към плаващ курс, като всеки ден се определя нейната стойност по отношение на западните валути. В резултат на това, ако в началото на 1980г. 1 долар се равнява на 70 турски лири, то през 1985г. 1 долар вече се равнява на 574 турски лири.

За мобилизирането на вътрешните финансови ресурси се разрешава частна банкерска дейност и преминаването към свободен лихвен процент. Образуват се нови частни банки и големи банкерски къщи, в които лихвения процент достига до 50%, а стойността на банковите кредити до 70%.

Приложението на икономическата стабилизационна програма в условията на военно управляние не постига всичките си цели, но като цяло допринася много за реорганизирането на турската икономика и ускоряването на нейното развитие въз основа на принципите на либералната пазарна икономика.

На 7 ноември 1982г. се провежда референдум за нова конституция. В законна сила влиза третата конституция в историята на Турската република, за президент на страната е избран Еврен със седемгодишен мандат.

На 7 ноември 1983г. се провеждат първите парламентарни избори след военния преврат, въз основа на новата конституция и новите закони за изборите. Избирателите дават предпочитанията си на дясната Отечествена партия, за която гласуват повечето от привържениците на десните и крайно десни партии, поради липса на друга алтернатива за тях.

Икономическата политика на правителството на Отечествената партия на Т.Йозал е продължение на икономическата политика на военните след преврата от 1980г., за която отговаря Т. Йозал, като замистник министър-председател. В основата на икономическата политика на военните пък стоят решенията от 24 януари 1980г. за стабилизирането на турската икономика, изработени от експерти, начело с Йозал и приети от правителството на Демирел. Въз основа на тези стабилизационни мерки се коригират икономичесите показатели на четвъртия петгодишен план /1979-1983г./ за социално-икономическото развитие на Турция. Обаче в условията на военния режим почти всички показатели на петилетката остават неизпълнени с изключение на външната търговия и износа на турски стоки. В турската икономика са настъпили съществени структурни изменения и тя все повече се ориентира към износа на турски стоки.

След формирането на своето пратителство Йозал оставя 1984г. като преходна и планираните едногодишни икономически показатели стават база за успешното реализиране на социално-икономическата програма на правителството през петата петилетка/1985-1989г./. Повечето от икономическите показатели за 1984г. се изпълняват и преизпълняват, което е показател за стабилизирането на турската икономика. Като цяло коренния прелом на турската икономика в положителна насока е реален факт, което дава възможност за правителството на Отечествената партия на Йозал да заложи икономически мотивирани показатели за следващата петилетка.

През 80-те години рязко се увеличава външния дълг на Турция. Така например от 1979г. до 1988г. той нараства от 13 милярда долара на 40 милярда долара. Делът на краткосрочните заеми с много по-тежки условия за погасяване се увеличава от 18% в 1979г. до 31% в 1986г. Размерът на външния дълг на Турция през 1987г. съставлява 54,3% от брутния национален продукт на страната. Благодарение на високите темпове на износа и доверието, с което се ползва Йозал от страна на големите международни финансови институции. Турция успява да обслужи своя външен дълг, което й осигурява нови кредити и заеми.

Най-големи са успехире на правителството на Йозал във външната търговия. За периода 1979 - 1988г. износът на Турция се увеличава от 2,2 милярда долара на 11,7 милярда долара, или увеличението е над пет пъти. Вносът за същия период също се увеличава, но с по-ниски темпове: от 4,8 милярда долара на 14,3 милярда долара или увеличението е около три пъти. При това положение дефицитът във външната търговия остава около 3,5 милярда долара.

Ако трябва да се даде една обща оценка за икономическата политика на правителството на Отечествената партия на Тургут Йозал през 80-те години, трябва да се изтъкнат успехите му в структурните промени на турската икономика, високите темпове на развитието на промишлеността, задоволителното развитие на селското стопанство, ускореното развитие е сферата на обслужването, значителен успех във външната търговия. Заедно с това трябва да се посочат и нерешените докрай проблеми: висока инфлация и безработицата, голям външен дълг и външнотърговски дефицит, нисък стандарт на живота в сравнение с напредналите в икономическо отношение държави. Обаче постигнатите успехи в развитието на турската икономика на базата на либералната пазарна икономика през 80-те години стават солидна основа за нейното по-нататъшно развитие през 90-те години, когато турската икономика със своя брутен национален продукт се нарежда на 16-то място в света.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономиката на Турция в периода 1945-1987г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.