История на БАН


Категория на документа: История




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

Българската академия на науките в периода на Първа и Втора световни войни

Изготвил:
Проверил:




София
2012г.

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена. Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност. Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките.

Забележителният стопански и културен подем в страната след
Освобождението и бързото увеличаване на броя на специалистите с висше
образование, благодарение на създаденото през 1888 г. Висше училище
(Университет) в София, спомагат за увеличаване на научния потенциал на
БКД и за преобразуването му от предимно книжовно-просветителска в
истинска научна институция. С оглед на това на 11 март 1911 г. дружеството е
преименувано в Българска академия на науките (БАН) с печатен орган
"Летопис на БАН".
Законът и уставът на БАН я определят като "самостоятелно и независимо научно учреждение", подкрепяно финансово от държавата. Броят на действителните членове (академиците) е определен на 45, а този на дописките - на 60. Званията "чуждестранен" и "почетен" член за особено заслужили личности се запазват. Въпреки промененото наименование, в академията продължават да членуват едни от най-големите български писатели и хора на изкуството. Членовете на БАН не получават възнаграждения за званията си, тъй като са на постоянна работа на други места - в Университета, Археологическия и Царския музей, държавни опитни станции, правителствения апарат и пр. До края на Втората световна война на заплата в академията са само подпредседателят, секретарят, ковчежникът, административен персонал от 9 души, и 6 специалисти - от Кирило-Методиевската комисия и комисиите за пълен речник на българския език и извори за българската история - единствените трайни научно-организационни звена в БАН през посочения период. Научният живот на академията е съсредоточен в трите й клона - Историко-филологически, който включва и съществувалия през периода 1900-1911 г. клон "За поезия, живопис, скулптура, музика и сценични изкуства", Природо-математически и Философско-обществен. Там се обсъждат представените за печат в нейните издания трудове, различни научни проблеми и начинания, изборът на нови членове, международните връзки. Особено важен принос на БАН за развитието на българската наука са периодично присъжданите академични награди, финансирането на ценни за страната научни изследвания, специализацията в чужбина на млади и талантливи учени и най-вече публикуването на голям брой монографии и десетки обемисти томове от поредиците "Народни умотворения", "Български старини", "Български художествени старини" и др. Петилетието след завършилата с поражение за страната Първа световна война поставя БАН пред сериозни изпитания. Рязко се ограничават международните й връзки и снабдяването с чуждестранна научна литература, а конфликтът с правителството на БЗНС (по повод на проведената от него правописна реформа) довежда до намаляване и временно прекратяване на държавната субсидия. През 1924 г. умира дългогодишният и много заслужил председател на академията Иван Е. Гешов. Новоизбраният председател на БАН Л. Милетич има щастието да работи при несравнимо по-благоприятни условия. Правителствата след 1923 г. включват в своите състави неколцина членове на академията, които разбират ценните нужди. Значително е увеличена държавната субсидия, а щедрите дарения от покойния председател и някои други дарители позволяват бързо да се довърши новата сграда на пл. "Народно събрание" (1928 г.); рязко се засилват издателската дейност и финансирането на ценни научни издания.Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.На 14 май 1929г. На Тържественото събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I,на което присъства царската фамилия, е официално открита новата сграда на БАН. Разполагайки с необходимите парични средства, учени от БАН участват в почти всички големи международни научни прояви и сами организират мащабни научни срещи в България - IV международен археологически конгрес (1934 г.), IV международен конгрес на славянските географи н етнографи (1936 г.). През 1937 г. умира Л. Милетич и за председател е избран Богдан Филов, виден деятел в областта на хуманитаристиката. Две години по-късно той става министьр на народното просвещение, а на 15 февруари 1940 г. - министър-председател. На първо време високите правителствени постове на председателя на БАН се отразяват благоприятно върху нейното развитие. Държавната субсидия е увеличена двойно, а приетият през април 1940 г. нов Закон за академията предвижда съществено разширяване на нейните научно-организаторски, изследователски и обществени функции. Възстановено е самостоятелното съществуване на "литературно-художествения клон", а към названието на БАН се добавя и словото "изкуство" (Българска академия на науките и изкуствата). Но това е и период, когато Управителният съвет на академията влиза в конфликт с председателя си, в защита на академичната автономия. В тази борба особено се отличават П. Мутафчиев и Ст. Романски. При англо-американските бомбардировки над София през март-април 1944 г. централната сграда академията и наскоро завършената постройка на ул. "Сердика" 4 (върху парцела, подарен от Ив. Гешов) са сериозно засегнати. Дейността на академията замира напълно. Месец след поемането на властта от правителството на Отечествения фронт, група академици, включваща и писателя Елин Пелин, посещава новия министър на народната просвета и получава неговото съдействие за възобновяване на дейността на академията. През ноември 1944 г. е сформирано временно ръководство с председател Д. Михалчев.

През периода на Първата Световна война Министерството на народното просвещение провежда централизирана културна политика, в която съществено място се отделя на организиране на образованието и просветното дело. Претърпяната национална катастрофа след наскоро приключилата Междусъюзническа война, разочарованието и покрусата, които витаят в следвоенната атмосфера предопределят една от важните цели на културната политика на Министерството на народното просвещение,а именно да се засилят патриотичните и национално-възпитателни функции на учителите и училищата, да се повдигне духа на армията и обществото, да се обосноват исторически териториалните претенции на българската държава. Голяма дейност в тази посока извършва сформираното Културно отделение към Щаба на действащата армия,чийто основни задачи са да проведе научни експедиции в освободените земи, да подпомага учебното дело в тях, да открива там читалища и книжарници и т.н. Ръководител на този щаб е Павел Орешков.

През Първата световна война започват да се предприемат действия за основаване на военноисторически музей. Създава се Военноисторическа комисия с указ № 39 от 01.08.1914 г. на цар Фердинанд,в състав: музей, архив и библиотека. Предвижда се бъдещият музей да се помещава във Военното училище на царя. За кратко време се създава организация за събиране на военни материали, но поражението на Централните сили, на чиято страна воюва и България в Първата световна война, и последвалата поредна национална катастрофа са причина експозицията да бъде представена със закъснение от две десетилетия.

Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 изрично е вписано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия".

Днес в БАН работят около 17% от кадрите, заети с наука в България и тя дава над 50% от научната продукция в страната. Дейността на около 3500-те учени е свързана с около 50% от защитените български патенти. БАН изпълнява след спечелени конкурси 40% от научните проекти в България, получили финансиране по общоевропейските Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие (на английски: Framework programmes for research and technological development). В периода 1992-2006 г. БАН участва с 427 проекта в Рамковите програми (от общо 790 проекта от България в същия период) и има 26 млн. лева усвоени субсидии. По българска методика ефективността на научната дейност се измерва като съотношение на производителността на труда (научни публикации) спрямо вложените средства. Според едно такова изследване, проведено от Румъния през 2007, по научна продукция на 1 милион вложени евро от бюджета България е на първо място в света.[14] Това се интерпретира като опасна и прекалена интензивност при ниско финансиране. По този критерий в първата десетка са България, Словакия, Естония, Латвия, Румъния, Полша, Унгария, Литва и Русия, а в последната десетка са Люксембург, Япония, САЩ, Германия, Франция, Исландия, Швеция, Австрия, Финландия и Норвегия.

Използвана литература:

1. БАН

Последно посещение: 21.11.2012г.
2. Денчев, С.,С. Василева. Държавна политика за културно-историческото наследство на България 1878-2009 - София: За буквите - О писменехь , 2010
3. София - средище на българската академия на науките

Последно посещение: 25.11.2012г.
4. Българска академия на науките





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на БАН 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.