История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


С/у партизаните от началото на 1944 започва да действа новосъздадената военно-полицейска организация -жандармерията, а броят на жертвите, дадени от партизаните и ятаците им, рязко нараства. Кабинетът на Д. Божилов увеличава арестите, интерниранията на про­тивниците на властта и изпращането им в концентрационни лагери.
От есента на 1943 Сталин допълва военните успехи с нарастваща дипломатическа активност, за да си осигури първостепенна роля в следвоенното устройство. През септември 1943 към Народния комисариат по външните работи са създадени комисии - по въпросите на мирните договори и следвоенното устройство и по проблемите на примирията, които разработват съветската следвоенна стратегия. Балканите все още са далеч от обсега на действие на съветските войски и затова не заемат предно място в инициативите на Москва. Опитите на САЩ и Англия да я въвлекат в обсъждания на балканските проблеми не успяват.
От началото на 1944 СССР предприема самостоятелна дипломатическа акция в България - чрез поредица от ноти той се опитва да принуди кабинета на Божилов да скъса съюза с Германия, като започва с протести срещу строителството на военноморски съдове във Варна, които Германия използва срещу СССР.
През април-май натискът се засилва и обвиненията са разширени - че Варна и Бургас са се превърнали в германски бази, а германски самолети използват бъл­гарски летища за нападения над съветска територия. Поставено и е конкретно искане - да се възстанови закритото през 1942 съветско консулство във Варна и да се открият нови в Бургас и Русе за проверка на изнесените данни.
Кулминацията е на 18 май - в поредната нота се настоява за незабавно откриване на консулствата. В противен случай съветската страна „ще сметне за невъзможно запазва­нето на отношенията с България като с държава, която помага и възнамеря­ва да помага и занапред на хитлеристка Германия във войната срещу Съветския съюз”. По този начин Съветският съюз получава оправдание за радикална намеса, за каквато при запазените дипломатически от­ношения с България му е нужно сериозно основание. Москва се надява и да накара българските управляващи да потърсят нейното посредничество за излизане от войната.
След нотата от 18 май Божилов подава оставка.
За сферите на влияние – долу в темата.
Британското предложение значително улеснява плановете на Москва по отношение на България. Сталин получава важно указание за позициите, които Англия ще отстоява на всяка цена. България не е включена в тях и през призмата на британското предложение би трябвало да играе ролята на буфер между бъдещото британско и съветското влияние на полуострова. Москва продължава самостоятелната си линия по отношение на България.
Новият кабинет на Иван Багрянов, поел управлението на 1 юни 1944 се опитва да спечели съветската благосклонност, като изпълни част от исканията, шоставени в нотите, но до края на юли не предприема стъпките, очаквани от Москва.
Багрянов дава обещания и на съветския пълномощен министър в София Ал. Лавришчев за завой във външната политика. Той пък го успокоява, че ориентацията към СССР не крие опасности, защото Москва няма намерение да променя режима в България.
Съветският натиск върху кабинета на Багрянов се засилва заедно с прибли­жаването на военните действия към Балканите.
Развръзката настъпва в хода на започналото през август 1944 настъпление на съветските войски в посока Яш-Кишинев, завършило с капитулацията на Румъния на 23 август. Същия ден Г. Киселов, осъществяващ контактите с американците, и Ст. Мошанов са упълномощени да започнат преговори със западни­те съюзници за сключване на примирие, чиито проект е окончателно съгласуван в Европейската консултативна комисия в Лондон едва на 25 август. Москва обаче показва нарастваща резервираност към подобна стъпка, която ще осигури на Англия и САЩ водещи позиции в България и отново напомня на българските управляващи, че „спорните въпроси по-добре ще се уредят, ако България би прибягнала до посредничеството на СССР в тия преговори".
С Червената армия на северната граница съветската заплаха за България придобива съвсем реални очертания. В опита си да я отклони, на 26 август 1944 българското правителство отново обявява неутралитет. Москва обаче го отхвър­ля, засилва натиска върху правителството и помощта за съпротивителното дви­жение в страната.
На 26 август 1944 БРП издава Окръжно № 4, в което поставя задачата ОФ да завземе властта.
Съветските намерения вече са ясно демонстри­рани и могат да бъдат отстоявани и с военна сила. При това положение желанието на САЩ и Англия да сключат примирие би означавало сблъсък със съветските интереси и би застрашило единството на Антихитлеристката коалиция - прекалено голям и неоправдан риск и в края на август Лондон и Вашингтон са принудени да променят политиката си към България.
Муравиев зая­вява, че е твърдо решен да прилага политиката на неутралитет и този факт предопределя отношението на СССР към него, тъй като според Москва неутралитетът е изгоден само за Германия.
На 5 септември 1944 СССР скъсва дипломатически отношения с България и й обявява война с мотива, че българското правителство фактически води война в лагера на Германия срещу СССР. Три часа по-късно Министерският съвет решава да скъса дипломатическите отношения с Райха и да поиска примирие от СССР.
На 6 септември е взето решение да се обяви война на Германия, което обаче трябва да влезе в сила от 8 септември. Това забавяне е мотивирано с „важни военни съображения" и цели да се даде възможност за базпрепятствено изтегляне на българските военни части от Сърбия и Македония. На 6 септември е обявено и скъсването на дипломатическите отношения с фашистка Италия, Хърватско и Словашко.
Съветските войски изчакват в страната да се подготвят услови­ята за поемане на властта от ОФ, за да не предизвикат упреците на западните съюзници за наложена от Москва правителствена промяна.
На 8 с/у 9 септември властта минава в ръцете на прави­телството на Отечествения фронт. То веднага иска от СССР примирие и военно­то настъпление е преустановено.
Така чрез дипломацията и силата на оръжието, СССР си извоюва силни позиции в България, гарантирани от продължилото три години съветско военно присъствие в страната и от кабинета на ОФ, дошъл на власт със съветска подкрепа. По отношение на България СССР има далеч по-сериозна мотивация от САЩ и Англия, свързана с важното място на страната в неговата стратегия за сигурност.
През 1939/40 Москва се опитва да спечели България, но загубва „съревнованието" с Германия. През следващите години СССР си осигурява сериозна вътрешна опора в лицето на Комунисти­ческата партия и ръководеното от нея съпротивително движение. С навлизането на Червената армия на Балканите Москва трайно гарантира стратегическите си интереси в региона.
(2)
България в политиката на САЩ през ІІ СВ.
На фона на британската и особено на съветската дипломатическа активност още по-силно изпъква политиката на изолационизъм, към която САЩ продължават да се придържат след началото на войната.
Чак до пролетта на 1941 Вашингтон проявява към България добронамерена дистанцираност, като се за­доволява с призиви за запазване на българския неутралитет.
Надеждите на бъл­гарската страна, че САЩ ще подкрепят териториалните й претенции, само защо­то са справедливи и американската дипломация ги е защитавала непосредствено след Първата световна война, остават излъгани - Вашингтон отказва да се ангажи­ра с териториални промени, извършвани в хода на войната.
Реакцията на САЩ след влизането на България в Тристранния пакт – те са убедени, че българските управляващи не са имали реална възможност да се противопоставят на германския натиск. Затова не реагират остро на взетото решение.
Обединението (когато на Българие се връщат Вардарска Македония и част от Беломорка Тракия – след 19 април 1941)обаче предизвиква негативен обрат в отношението на САЩ към България, тъй като те са възприели принципа да не признават постигнати чрез насилие териториални промени.
На 24 април 1941 президентът Рузвелт определя България като агресор, , а заместник-държавният секретар Съмнър Уелс обвинява българските управляващи в съучастничество на германците при разрушаването на европейската цивилизация.
13 декември 1941 – България обявява «символична» война на САЩ и Великобритания.
През пролетта на 1843 вече зпочват сондажи за евентуална външнополитическа преориентация, адресирани към САЩ. Те се базират върху историческия опит, пропагандата и поведението на Съединените щати, които остават единствената неприятелска страна, на чиято обективност и добронамереност България може да разчита.
Първите контакти с представители на американските разузнавателни служби са осъществени от български дипломат в Женева, а през април 1943 тези служби изпращат в Истанбул своя представител полк. Анжело Куюмджийски със задача да поддържа връзки с различни среди в България и да въздейства на общественото мнение в страната.
През май по нареждане на Б. Филов известният индустриалец Георги Киселов се среща в Истанбул с бившия директое на Американския колеж в София Флойд Блек, работещ за американските служби. Задачата, която Филов му е поставил, е да „обясни българската политика и поведението на българското правителство, като направи опит и усилия да предотврати въздушни бомбардировки над България".
Първоначално Вашингтон оценява сондажите като „опит за презастраховане", но през август 1943 събитията в Италия карат американски­те разузнавателни служби да обърнат повече внимание на България. В специал­но разработен план, одобрен от президента Рузвелт, се предвиждат действия за откъсване на страната от Пакта.
При успех това ще донесе на САЩ политически предимства - те ще получат важни стратегически позиции на Балканите и ще могат да играят главна роля в следвоенното бъдеще на България, като влияят и върху Югоизточна Европа като цяло. Тази позиция е свързана с нарастващото убеждение на Рузвелт, че САЩ трябва да излязат от войната политически силни. През август 1943 президентът разсъждава, че „Съединените щати ще трябва да поемат ролята на водач" и да помогнат за изглаждане на различията между СССР и Англия в Европа и между Англия, Китай и СССР в Далечния изток.
Във Ва­шингтон преценяват, че активността им няма да срещне възражения от СССР, който не е във война с България, и даже търсят съветското одобрение за своите инициативи. Акцентът е поставен върху въздействието, което трябва да се окаже на управляващите в София, без обаче да се планират широкомащабни военни операции на Балканите.
Още за САЩ – долу във въпроса .
Независимо от уговорената в Техеран обща съюзническа линия, САЩ дейст­ват и самостоятелно, като се опитват да затвърдят водещата си роля в контактите с България.
През октомври 1943 Г. Киселов, инструктиран от Филов, под­новява връзките с Фл. Блек, без обаче да се ангажират с най-болезнения за бъл­гарите въпрос - да се запази постигнатото обединение.
В края на 1943 американските дипломати и представителите на американското разузнаване в Турция неведнъж отбелязват, че „за да разбере положението в България, наблюдателят винаги трябва да помни, че страната се присъедини към Оста най-вече с една цел - да постигне това, което българите наричат свое обединение...", че желанието да се задържи Македония е „присъщо на всички класи, включително и на комунистите" и че „обикновено българите не се интересуват от никаква идеология и не ще се бият за никаква идеология», искат да излязат от войната, но да запазят обединението.
В края на 1943 амери­канските разузнавателни служби привеждат в действие плана за откъсване на България от Оста. Крайната му цел е страната да не воюва срещу съюзниците, да разгърне на своя територия съпротива срещу германците и най-вече - българс­ката армия да се включи в операциите срещу германските войски.
Подготовката на условията за постигане на тези цели е възложена на полковника от американските служби Анжело Куюмджийски, който от декември 1943 до март 1944 е в Турция, за да установи неофициални контакти и да убеди българските управляващи да скъсат с Германия и да действат според американските указания. Мисията му е смятана от висшите военни в САЩ за „особено важна", а шефът на разузнаването ген. Уилям Донован посещава Москва, за да заяви намеренията на своята страна да играе активна роля в България и да получи одобрение „от най-високите съветски власти", които нямат основание да противодействат на подобни усилия спрямо държава, с която не са във война. Но САЩ „забравят" да уведомят за своите намерения пряко заинтересованата Англия, за да не се налага впоследствие да делят плодовете от евентуалния успех, т. е. влиянието в България.
„Психологи­ческият натиск" върху българските управляващи, допълнен от бомбардировки­те, осигурява успеха на първата част от американския план за откъсване на България от Оста - през февруари 1944 правителството на Д. Божилов офици­ално предлага на САЩ да започнат преговори за излизане от войната.
Съюзни­ците оценяват това само като опит да се прекратят бомбардировките, но все пак през март 1944 Европейската консултативна комисия в Лондон започва да раз­работва условията за бъдещото примирие с България.
Българската страна обаче не бърза с преговорите за излизане от Оста, опа­сявайки се от германската реакция. Същевременно върху него все по-силен натиск започва да оказва СССР.
За сферите на влияние – долу в темата.
В края на юли 1994 кабинетът н Багрянов търси изход в активизиране на разговорите със западните съюзници за сключване на примирие, което да предотврати съветската окупация на страната. Предпочита­нието продължава да е към Вашингтон, който енергично настоява преговорите да започнат час по-скоро, за да не отидат напразно неколкомесечните му усилия да изведе България от Оста.
Развръзката настъпва в хода на започналото през август 1944 настъпление на съветските войски в посока Яш-Кишинев, завършило с капитулацията на Румъния на 23 август. Същия ден Г. Киселов, осъществяващ контактите с американците, и Ст. Мошанов са упълномощени да започнат преговори със западни­те съюзници за сключване на примирие, чиито проект е окончателно съгласуван в Европейската консултативна комисия в Лондон едва на 25 август. Москва обаче показва нарастваща резервираност към подобна стъпка, която ще осигури на Англия и САЩ водещи позиции в България и отново напомня на българските управляващи, че „спорните въпроси по-добре ще се уредят, ако България би прибягнала до посредничеството на СССР в тия преговори".
Силният американски стре­меж България да бъде извадена от Оста, след 26 август изведнъж отстъпва място на безразличие, дори апатия. Докато на 25-26 август Вашингтон настоява преговорите да започнат незабавно в Турция, за да не се губи време, след това не възразява на британската инициатива те да се пренесат в далечното Кайро, като при това „пропуска" да упълномощи свой представител там да води преговорите.
На 27 август на Г. Киселов е внушено да се откаже да пътува до Кайро. Американски дипломати направо заявяват на Кисельов и Мушанов, че ако в началото на август примирието е било наложително, то сега било авантюра, защото щяло да доведе до раздори между съюзниците. Съветът към българите е да протакат преговорите, защото „до една седмица много работи ще се избистрят... Не ставайте причина за спорове и подозрения между „големите".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.