История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


- това е и период на масово коопериране на селяни, свързано с много насилия, икономическа принуда, административен натиск, груби извращения и закононарушения.
По време на неговото управление се налага практиката на сключване на колективни трудови договори, приемане на с-ма от мерки за общ. подпомагане, насърчаване на жилищното строителство, въвеждане на безплатна медицинска помощ и т.н.
Въпреки мерките, които предприема правителството жизненият стандарт на населението остава много нисък.
По време на режима на В.Ч. сталинският модел на развитие на образованието, науката и културата се налага всеобхватно.
Централизацията в ръководството на партията, д-вата, икон и култ е доведена до крайност, а самостоятелността и инициативата са ограничени до минимум. Всички въпроси от икон, полит и култ развитие на Б-я В.Ч. съгласува със съветското ръководство.
След смъртта на Сталин от 5 март 1953 започва постепенно развенчаване на ореола около неговата личност. На среща на бг партийна делегация ( В. Червенков, Райко Дамянов и Г. Чанков) с делегация на Президиума на ЦК на КПСС (Маленков, Хрушчов, Молотов и Булганин), проведена в Москва в нач. на 1954 от съветска страна се прави остра критика на „култа към личността” на бг лидер. Но след като делегацията се завръща в Б-я не се предприемат никакви конкретни действия.
***
Процесът с/у Трайчо Костов
Едно от най-значителните полит.събития през 1949 е инсценираният процес срещу Тр. Костов.
През 1947-48 Тр. Костов се налага като втора полит.фигура в ръководството на БРП(к) след Г.Дим. Той е член на Политбюро и секретар на ЦК на БРП(к).В правителството от 11 дек 1947 той е подпредс. на МС и председател на правителствения Комитет по стопански и финансови въпроси. През лятото и есента на 1948 той замества продължително време в правителството и парт.ръководство заминалия за лечение в СССР Г.Дим.
Същевременно в края на 1948 вече е в ход кампанията за дискредитиране на дейността на Тр. Костов като полит и държ. деец. Неговите позиции по редица външно- и вътрешнополит. въпроси срещат неодобрение от Сталин. С оглед на очертаващата се перспектива да наследи Г.Дим. към него започват да се проявяват открити съмнения и подозрения. От друга страна с укрепването на неговите позиции като „втори човек” в БКП и д-вата се засилва чувството на завист в някои от членовете на Политбюро. Това най-добре проличава в действията на В.Коларов и В. Червенков.
Първите открити атака към Костов започват на 6 дек 1948 по време на срещата със Сталин. Именно тогава Сталин произнася присъдата на Тр. Костов, въпреки че последният не веднъж признава грешката си и обещава да не се повтаря. С реш. на Политбюро и чрез застъпничеството на Г.Дим. пред Маленков и Суслов, през януари 1949 Тр. Костов е изпратен на едномесечно лечение и почивка на санаториум край Москва. Освен възстановяване на здравето, това пребиваване цели да покаже доверието на ЦК на БКП към Тр. Костов и да допринесе за преодоляване на съмненията на Кремъл към него.
От санаториума Костов изпраща писмо до ЦК на ВКП(б) и друго до ЦК на БКП. В. Червенков и Г. Чанков (без знанието на Г.Дим.) препращат изложението на писмото до ЦК на БКП до ВКП(б). Тази постъпка ускорява свикването на заседание на Политбюро. На заседанието от 17 февр 1949 всички членове се изказват критично и осъждат грешката на Тр. Костов. Най-умерена е позицията на Г. Дим. Решава се обаче въпросът да бъде обсъден в присъствието на обвиняемия. След 1 седмица Тр. Костов се връща в София. Той отново изказва съжаление за грешките си и твърди, че си е взел поука, но атаките продължават.
Третият и Четвъртият пленум на ЦК на БКП са с дневен ред „Политическите и антипартийни грешки на Тр.Костов”. На първия се взема реш. Тр. Костов да бъде освободен от заеманите от него постове, а на втория - да се извади и от състава на ЦК на БКП и на ВНС и да се изключи от редовете на партията.
На 21 юни Костов е арестуван, въпреки че все още е народен представител и се ползва с депутат.имунитет, но след 1 месец и той му е отнет. Обвиненията срещу не го са в антисъветизъм, национализъм, шпионаж, предателство, организиране на противодържавен заговор, извършване на противоотечественофронтовски, противопартийнии противонародни постъпки като с всичко това е подронил доверието на СССР към Б-я. Заедно с него към съдебна отговорност са привлечени и редица ръководни дейци от държ. и стопан. апарат.
За следствието от СССР пристига голяма група от специалисти. Преди още да е завършило следствието срещу Тр. Костов ръководни дейци на БКП започват да подготвят общ.мнение за резултатите от предстоящия процес. 3 месеца Тр. Костов отстоява насилията, но в крайна сметка волята му е сломена и той подписва исканите показани, за да може делото да стигне до съд. Съдебният процес се провежда от 7 до 14 дек 1949. В съда подсъдимия се отказва от изтръгнатите на сила показания. В крайна сметка съдът осъжда Тр. Костов на смърт чрез обесване, 5 души на доживотен строг тъмничен затвор, и 5 на строг тъмничен затвор от 8 до 15 години. За пореден път става ясно, че присъдите са определени много по-рано и то не в залата на съда. Присъдата е изпълнена през нощта на 16 срещу 17 декември в Софийския централен затвор.
По предложение на мин. на вътр.работи Руси Христозов „проявилите се служители”, взели участие при „разкриването, подготовката и провеждането на процеса около Тр. Костов”, са наградени с високи държ.отличия, парични награди или с изказване на благодарност.
След смъртта на Сталин настъпва промяна в отнош. към репресираните партийни кадри и започва тяхната постепенна и бавна реабилитация. През есента на 1954 част от осъдените по „трайчокостовските процеси” са помилвани изцяло, на други наказанието им е намалено. След още една година е дадено следващо помилване на тази група затворници.
Тази линия получава нови импулси след 20 конгрес на КПСС (18-25 февр 1956), когато е разобличен „култът към личността” на Сталин. На 26 март 1956 Политбюро взема реш осъдените в гореизложения процес да бъдат помилвани. В навечерието на Априлския пленум са снети някои от обвиненията срещу Тр. Костов. На Тр. Костов не се дава пълна политическа реабилитация, понеже това би означавало да се осъди дейността на Политбюро от 1949, а все още същите хора продължават да стоят начело на БКП.
Президиумът
От 9 декември 1947 до 1971 висш орган на държав­ната власт е Президиумът на Народното събрание, чиито председател (Минчо Нейчев - до май 1950, след него - Георги Дамянов до 1958) изпълнява функ­циите на държавен глава. Този орган е постоянно действащ и има много широки правомощия, което пък намалява значението на парламента.
Парламентът
На 4 дек 1947 ВНС приема Конституция на НР Б-я, но не се саморазпуска, а 2 пъти удължава мандата си, изпълнявайки функциите на законодат. орган. До лятото на 1947 в него има активна опозиция, но след съдебните полит. процеси опозиц. депутати са лишени от техните мандати.
Избитрателният закон от 17 февр 1953 въвежда мажоритарна с-ма. Територията на страната е разделена на избирателни райони, включващи 30 хил. жители, като във всеки избирателен район се избира по 1 народен представител. Формално кандидатите се посочват от БКП, БЗНС и ОФ, но в крайна сметка комитетите на БКП определят по 1 кандидатура за всеки район.
Съставът на Второто (дн. 28-о) НС е избран на 20 дек 1953. Има 249 души, вкл. жени и младежи до 25 години.
В периода 47-56 в Б-я се прилага сталинския модел на парламентаризъм. По констит. и по избирателни закони гражданите се ползват с „големи права и свободи”, а парламентът разполага с широки правомощия. На практика обаче целият държ. механизъм е така устроен, че да гарантира полит. господство на БКП. Нейните органи контролират дейността на всички държ. институции, вкл. на НС. МС, депутатите и др. висши държ. ръководители са „номенклатурни кадри” на централните органи на БКП. Смята се за недопустимо парламентът да не приеме законопроект, внесен от правителството, или да не гласува „единодушно” за направените предложения. Така парламентаризмът губи своята същност, а НС се превръща в послушно оръдие за придаване на юрид. ф-ма на предварително взети решения.
Държавна сигурност
Органите на ДС са в структурата на МВР. Те са най-важната силова институция, на която се крепи полит. режим в страната. Тези органи изпълняват последователно и неотклонно волята на БКП и указанията на съветските съветници в МВР. Вълко
Червенков се възползва именно от органите на ДС, за да наложи своята лична диктатура в управляващата партия и държавата.
След пленума на 12-13 юли 1948, който поставя като основна задача пред партийните и държ. органи „повишаване на бдителността”, ролята на ДС се засилва повече. Щатът на дирекцията се увеличава. Започва основно проучване на ръководните кадри.
Отдел 1 се бори с „бандитизма и вътрешната реакция” в цялата страна.
Отдел 2 - да води борба срещу „чуждите вражески разузнавания и тяхната агентура, работещи на територията на република Б-я”.
Отдел 3 води контраразузнавателната и разузнавателната работа извън пределите на страната.
Отдел 4 „обслужва” народното стопанство, строителството и транспорта в страната. Неговите задачи са да предотвратява вредителствата, диверсиите и саботажите в тези сфери.
Отдел 5 има за задача да организира и обезпечи охраната на членовете на Политбюро и правителството на страната.
Отдел 6 се занимава с използването и прилагането на технически средства от органите на ДС в изпълнение на нейните задачи. В задачите на последния отдел влизат подслушване, шифриране и дешифриране, контролиране на радиостанциите в страната и кореспонденцията и др.
Отдел 7 е следственият отдел на ДС.
Отдел 8 „обезпечава безопасността” на охраняваните от отдел 5 членове и кандидат-членове на Политбюро и правителството като ги „устройва”, обслужва и организира специалното им снабдяване и транспорт.
Основните средства , с които органите на ДС си служат, са агентура, картотека, проучване, проследяване, оперативна техника, операции и следствие. Агентурата се използва в борбата с чуждестранните разведки, тяхната агентура и антинародните елементи в страната.
(17)
Проблеми в развитието на Българското село (края на 40 - те - края на 50 - те години)
Колективизацията е един от най важните процеси в новата история на България. Тя е основен компонент в сталинския модел на социализма, определящ в значителна степен неговия облик и характер.
На първо място трябва да се посочи тезата че в България се запазва частната собственост върху земята в кооперативна (ТКЗС) и кооператорите получават рента за нея. Това явление се среща обаче във всички страни – сателитина СССР след Втората световна война.
У нас от 1948 нататък относителният дял на рентата непрекъснато е намалявала, след 1955 тя вече престанала да играе съществена роля във формиране доходите на кооператорите, а през 1958 била окончателно премахната.
На второ място е тезата за липсата на разкулачване в България. Но такова като цялостно организирана акция липсва и в други страни – сателити на съветския блок. Що се отнася до България, инициативата за отказване от разкулачването дошла не от българските ръководители а от Й. В. Сталин.
На трето място трябва да се отбележи това че в България се е използвала само една форма на производствено коопериране и то от висш тип – ТКЗС. Независимо че някои страни на колективизацията от сталински тип се проявяват в България още от 1945, цялостното утвърждаване на този процес започнала от лятото на 1948 и завършила в основни линии в края на 1958.
ТКЗС
Още веднага след 9 септември новата власт в България подчертала своето приоритетно внимание към кооперативното обработване на земята. Това проличава в декларацията на първото ОФ правителство от 17 септември 1944 както и от решението на Политбюро на ЦК на БРП(к) от 10 ноември 1944 и на VIII разширен пленум на ЦК в края на февруари и началото на март 1945.
До края на 1944 били създадени около 80 – 90 нови ТКЗС, в тях влезли над 5500 домакинства, а кооперативната земя нарастнала с 209 хил.дка. Кооперативните стопанства се учредявали по инициатива на местните организации на БРП(к). Още от началото на на 1945 г. обаче, околийските комитети на компартията, съгласувайки дейноста си с областните комитети на ЦК, започнали да разработват планове за кооперирането през годината, да проучват условията и подготвят почвата за създаването на нови ТКЗС.
На 13 април 1945 Министерският съвет приел Наредба-закон за ТКЗС. Тя повтаряла основните положения на Примерния устав на производствената земеделска кооперация, изработен от Българската земеделска и кооперативна банка (БЗКБ) през 1940 за обобществяване на земята, инвентара и работния добитък в кооперативното стопанство, за запазване на частната собственост върху земята, за която кооператорът получавал голяма рента. Новото в Наредбата от 13 април били преди всичко големите преференции, които държавата предоставила на ТКЗС.
След публикуване на Наредбата в цялата страна възникнали съревнования между околийските комитети на БРП(к) за създаването на повече кооперативни стопанства и за привличането на повече селски стопанства и за привличането на повече селски стопани в тях. Оказвал се е силен натиск върху селяните. Проявявало се и насилие особенно при създаването на блоковете на ТКЗС, за които се е заграбвала най хубавата земя на селото и тя обикновено не можела да се възмезди с равностойни замени. От началото на май до края на август 1945, когато този процес бил преустановен били създадени около 400 нови ТКЗС (от тях обаче били утвърдени само 232), в стопанствата влезли 25 300 домакинства, а кооператвината земя се увеличила с 950 хил.дка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.