История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


Тази акция била първият опит за форсирано коопериране, ръководено от БРП(к) съпроводено с натиск и насилие. За това говорел и фактът, че след промяната на политическата обстановка от края на август 1945 били изпратени изложения от 250 села, които били анкетирани за извършени насилия при кооперирането. В обследваните 55 ТКЗС близо 30 % от кооператорите били дали заявления за напускане.
При новата обстановка от есента на 1945 ръководството на БРП(к) се обявило против ускореното коопериране и прокламирало като задължително условие спазването на принципа на доброволноста. Линията на бавно коопериране не била провеждана обаче дълго.
На 8 и 12 март 1946 XXVI Народното събрание приема почти единодушно на второ четене закона за аграрната реформа – „Закон за трудовата поземлена собственост”, който е публикуван в Държавен Вестник на 9 Април 1946, който предвиждал отнемане на притежаваната над 200 дка. земя (за Добруджа – над 300 дка.). По силата на закона от 3600 собственици била отнета 564 хил. дка. земя, т.е. около 1,2 % от общото количество обработваема земя. Това показало още веднъж дребнособственически характер на земевладението у нас. По този закон, както и по някои други нормативни актове от разни обществени организации, религиозни общности и пр. били отнети над 5800 хил. дка.земя. От тях 1750 хил.дка. били дадени на държавните земеделски стопанства, 1355 хил дка.- на ТКЗС, а с 1276 дка. били оземлени близо 129 хиляди безимотни или малоимотни селски стопани. Тези данни сами по себе си показват колко остър е бил глада за земя у нас.
Първите 30 – 40 ТКЗС били създадени още в края на 30 - те години и началото на 40 - те години. Още в първите месеци след 9 септември започнало масово и на редица места ентусиазирано създаване на нови ТКЗС, който процес продължил интензивно до към края на 1945. В този период били изградени 380 ТКЗС с 34 хил домакинства в тях и с 1466 хил. дка. кооперирана земя. На едно влязло в ТКЗС домакинство се падали по 43 дка. земя.
Макар и със значително по бавни темпове, процесът на коопериране продължил и през 1946 - 1947, като в края на тази година вече били създадени около 580 – 590 стопанства с 46 хил. кооперирани домакинства и 1902 хил. дка. земя, а на всяко домакинство се падали по 41,3 дка. земя. Общо взето обликът на ТКЗС се очертал по това време като малобройно формирование от 60 – 80 домакинства, с преобладаващ относителен дял на членове – симпатизанти на БКП.
Земята на ТКЗС се групирала на едно или няколко места в блокове, при което около 60 – 80 % от площта на блоковете се обменяла с ниви на частниците. Тази обмяна била много неравностойна, във вреда на частните стопани. По този начин в някои случай се стигало до принудително влизане в ТКЗС – стопаните, получили крайо неравностойни замени, ставали кооператори.
Както се вижда обаче, темповете на кооперирането не били високи – за повече от три години ТКЗС обхванали по малко от 4 % от обработваемата земя и домакинства в страната. Повечето от кооперативните стопанства в този период се създавали като отдели на съществуващите в селата потребителни кооперации и по този начин те влизали в солидната система на огромното кооперативно движение.
ТКЗС се ръководили от Общия съюз на земеделските кооперации, а след трансформирането на кооперативнто движение през 1947 – от новосъздадения Централен кооперативен съюз. Сред членовете на ТКЗС се изявявало едно по високо самочуствие на хора, близки до власта, а това водело понякога до остри спречквания с частници и до случаи на малтретиране на послените.
От 1946 движението на тъй наречените трудово - културни бригади от града към селото било насочвано почти изцяло в помощ на ТКЗС.
От 1945 започнало и организирането на машинно – тракторните станции (МТС), първоначално като кооперативни институции с преобладаващо участие на държавата в дяловия капиал. В последствие МТС станали изцяло държавни
Още от втората половина на 1946 бил възстановен курсът на форсиране. През 1947 за помощник – министър на земеделието бил издигнат един от ръководните дейци на БКП – Титко Черноколев, който по късно станал и министър на земделието. В началото на 1948 Т. Черноколев излезнал пред актива на Министерството с разгърната програма за кооперирането през тази година, която била съгласувана преди това в ЦК на БКП. От програмата личало стремежът за известно ускоряване на кооперирането, но все пак се запазвали умерените темпове на растеж. В постановките заложени в две годишния народостопански план (1947– 1948) се предвиждало до края на 1948 кооперираната земя да достигне 4 млн. дка. (или един ръст от 2 300 дка – много повече в сравнение с достигнатото до кря на 1946) при което най малко земята с 400 – 500 хил. дка. трябвало да се увеличи земята в старите ТКЗС. Стопанствата трябвало да имат средно по 7 - 8 хил. дка. земя. Това означавало в кооперативните стпанства да влязат около 50 – 60 хил. нови домакинства ( в това число 10 - 15 хил. – в старите ТКЗС).
Условия и възможности за реализирането на едно такова форсиране по това време не съществувала.
За периода от началото на 1947 до края на август 1948 когато нещата се променили съществено, в ТКЗС влезли едва 9 800 домакинства, а кооперираната земя се увеличила с 375 хил дка. При това притокът бил само към новообразуваните кооперативи. ТКЗС били малоземлени и малочислени – те имали средно 2 500 – 3 000 дка. земя и по 75 – 80 (домакинства).
Всички опити за ускорено коопериране през този период претърпяли провал и без утвърждаването на сталинския модел на социализма форсираната колективизация била невъзможна.
Когато се разглеждат предпоставките за колективизацията в България, не бива да се пренебрегва един много важен момент. Още от 1940 с формирането на Дирекцията за гражданска мобилизация на българското селско стопанство била наложена строга система на регламентация, осъществявана от всички административни и административно – стопански структури на режима: кметства, околийски управления, областни дирекции, службите на Министерство на земеделието и на Дирекция „Храноизнос”, на комисарствата по снабдяването и пр.
Цялата тази система била онаследена и най активно използвана в продължение на близо четири години от новата власт след 9 септември. При това тази власт обогатила системата, като я превърнала в държавно обществена.
Така в продължение на осем години българският селянин бил обхванат от една широко разгърната система за контрол и регламентация на неговата дейност. Тази система изиграла значителна роля за по лесното приобщаване и адаптиране на селяните към сталинския държавно – кооперативен (колхозен) строй, чиито структури били оформени в периода 1948 – 1951.
Сталинизацията
Преломен момент в утвърждаването на сталинския модел в България били решенията на XVI пленум на ЦК на БРП (к) (12 – 13 юли 1948). Пленума бил предизвикан от Резолюцията на Коминформбюро от юни 1948 по „югославския въпрос”. В решенията на XVI пленум се издигала тезата:
- за „изострянето на класовата борба в България”,
- за „продължаване на политиката за ограничаване на капиталистическо – експлоататорските елементи в село – кулаците”,
- за „насърчаване и подпомагане сдружаването на трудещите се селяни в кооперации и на първо място в ТКЗС.
- били демонстрация на пълна вярност към принципте на съветската система.
След решенията на XVI пленум в България настъпила истинска вакханалия по т.нар. „борба с кулака”.
- ЦК решил селските партийни организации, съгласувано с околийските комитети на БРП(к), да изработят списъци на кулаците в свойте села.
- по това време в партията се утвърдило становището, че кулаците са 9 - 10 % от селските стопани в страната и това било обосновано от теоретиците аграрници на БРП(к)
- върху „кулаците” се оказвал огромен икономически натиск по силата на действащите нормативни актове: за облагане с държавни доставки и данъци, за разпределяне на посевните планове.
- отделно от това, селсъветите, които до лятото на 1949 били изцяло под зависимостта на местните партийни организации, изменяли произволно облаганията в ущърб на „кулаците” далеч над определените нормативи.
- ето защо от есента на 1948 много заможни и средни селяни започнали да се отказват от значителна част от земята си, която преминала в Държавния поземлен фонд и след това била прехвърлена на ТКЗС и ДЗС. Според различни данни количеството на тази земя варирала между 2 и 5 млн. дка.
След XVI пленум бил взет курс за ускоряване на кооперирането.
- на V конгрес на БКП (18 – 25 декември1948) била потвърдена линията за ускоряване на колективизацията.
- предвиждало се през първата петилетка (1949 – 1953) да бъдат кооперирани 60 % от селските стопани.
- колективизацията трябвало да обхване преди всичко зърнодобивните райони на страната.
Партийно – държавното ръководство на страната не било далече от мисълта че в близко бъдеще е възможен прелом в масовата колективизация. Това проличава много добре на февруарския пленум на ЦК – 1949.
- Политбюро (по молба на Министерството на земеделието) поискал временно да се спре изграждането на нови ТКЗС.
- под натиска на Г. Димитров пленумът приел исканото решение, но подготовката за създаване на нови ТКЗС продължила интензивно чак до самото навечерие на насрочените за 15 май 1949 избори за местни органи на власта.
- при масово разгърналата се колективизация през последните четири месеца на 1948 били създадени нови 380 ТКЗС, в тях и в старите навлязли 73 хил. нови членове, а кооперативата земя се увеличила с 824 хил.дка.
- под натиска на партийните организаций в ТКЗС влязли не само огромен брой малоимотни селяни, но и много хора които вече били скъсали със земеделието като основно занаятие и подържали само помощни стопанства.
- през1949 и най вече през първите четири месеца на годината в ТКЗС влязли нови 32 хил. домакинства, а кооперираната земя се увеличила с 2 929 хил. дка.
Юнския пленум на ЦК на БРП спрял (по внушение на Сталин) провеждането на линията за „ускорени социалистически преобразования”. В края на 1949 кооперираната земя в България била 5 500 хил. дка. (11,5 % от обработваемата земя в страната), кооперираните домакинства – 156 хил. (14,2 % от всички домакинства, заети в селското стопанство).
С това завършил първият етап на колективизацията започнал още през 1945. Етап при който кооперирането се извършвал чрез убеждение, чрез пряк административен или политически натиск върху селяните, както и с някои форми на икономическо насилие, например при създаването на блоковете на ТКЗС.
Втори етап на колективизацията
Началото на новия етап на колективизацията започнал през първата половина на 1950 с приеманаето на два важни нормативни документа:
- 20 януари 1950 - 138-то постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП - кооперативните стопанства били включени в командно – административната система като станали непосредствено подчинени на околийските народни съвети.
- Примерният устав на ТКЗС
Факторът който изиграл важна решаваща роля за прелома в кооперирането бил въведен с постановлението на Министерския съвет и ЦК на БКП от 12 Април 1950 нова система за облагане с държавни зърнодоставки. По силата на тази система околиите на страната били разделени на шест групи с ралична степен на облагане във всяка една от тях. Най тежко било облагането в първите три групи които включвали зърнодобивните райони на страната. В тях, общо взето, домакинствата, притежаващи над 50 – 60 дка., при една по слаба реколта трябвало да дават като зърнодоставка значителна част от необходимите им за изхранване зърнени храни, а притежателите на имоти над 100 – 120 дка. трябвало да купуват допълнително зърно, за да издължат доставката си. По този начин новата система за зърнодоставки била убийствена за повече от 50 – 60 % от селските стопани в зърнодобивните райони на страната, тя лишавала от всякаква перспектива по нататашното развитие на частните им стопанства.
Заедно с това през Май 1950 бил приет нов закон за данъка върху общия доход. С него било въведено ново завишено облгане на по високи доходи с което рязко се засилвало облагането на притежаваната над 60 – 80 дка. земя и наличието на повече добитък.
Събирането на зърнодоставките през лятото на 1950 се извършвало по екстремален начин, невиждан дотогава в новата история на България.
- до края на Юли изпълнението на наряда не вървяло, представителите на местните административно партийни структури в зърнодобивните райони прикрито или открито се съпротивлявали на събирането.
- на 28 юли Политбюро на ЦК на БКП свиква съвещание, на което се взели решения за прилагането на извънредни мерки. За всеки окръг бил определн пълномощник на ЦК и Министерския съвет, на когото били предоставени изключителни права. По заповед на пълномощниците били мобилизирани градските партийни организации и много техни членове отишли по селата, за да събират доставките.
- пълномощниците на ЦК и Министерския съвет призовали открито към репресивни мерки. По начало тежеста на репресиите била насочена към „кулаците”. Това намерило израз в обиски по домовете, изземването на цялото налично количество жито, налагането на тежки глоби в порядъка на 100 – 200, дори и 500 хил.лева, изпращане в ТВО.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.