История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


- започнало масовото подвеждане на „кулаците” под съдебна отговорност. Първоначално поркурорите и съдиите се противопоставяли на тази мярка, поради липса на състави за такова прегрешение в Наказателния закон. Партийните органи обаче им оказали огромен натиск. Започнали да подвеждат „кулаците” по съставите за „съботаж и вредителство”, а съдилищата въз основа на тези обвинения издавали тежки присъди” затвор по 3 – 5, та дори и 10 години, конфискация на част от имотите и имуществото, тежки глоби.
- наред с икономическите санкции „кулаците” били подложени и на морален тормоз. Поради трудното изпълнение на доставките постепенно кръгът на репресираните се разширявал все повече и повече, обхващал все по голям брой селяни. Над тях се оказвал морален и психически натиск, в някои случай им се нанасял и побой. Пристъпило се и към масови глобявания. В редица села били извършени целодневни блокади с повсеместно претърсване на къщите. Започнало масово изпращане на селяни в ТВО за неидължени доставки.
- в резултат на тези екстремни мерки поставената задача била изпълнена – в началото на септември било отчетено че планът за зърнодоставките е изпълнен и са събрани предвидените близо 700 хил. т. зърно.
През зимата на 1951-52, особено през месеците февруати и март, в много селски райони на страната настъпило масово недохранване, а в редица села на Никополска, Свищовска, Ломска и други околии – истински глад. От средата на февруари правителството започнало да отпуска допълнителни контингенти брашно за бедстващото население, както и натурални заеми за ТКЗС. Особено се засилило отпускането на храни от края на март и началото на април след избухване на селските вълнения.
В резултат на екстремалното изземване на храните, от втората половина на август до към края на септември 1952, в основните зърнодобивни райони на страната (особено в Добруджа) настъпил процес на масово, импулсивно, стихийно навлизане на хиляди селяни в ТКЗС – нещо непознато дотогава нито в практиката на България, нито пък в СССР. За кратко време в кооперативните стопанства влязли 248 хил. домакинства, а кооперираната земя нараснала със 10 790 хил. дка. За по малко от месец и половина в ТКЗС влязли повече стопани, отколкото за шест години дотогава.
Първоначално този процес не бил овладян от местните ръководители на околийско и окръжно равнище. Това личи и от факта че в кооперативите били допуснати да влязат и обявените за „кулаци”, на много места било решено да не се внася цялата земя (например овощните и зленчуковите градини) и продуктивния добитък.
Описания процес се оказал обаче изненада и за висшето партийно - държавно ръководство. Бързият процес на колективизацията в основните зърнодобивни райони на страната увеличил относителният дял на кооперативният сектор в редица окръзи, това стрестнало твърде много ръководствата на редица други окръзи. Така на проведените между 12 - 14 септември пленуми на окръжните комитети били взети решения да се ускори колективизацията.
На 21 септември 1950 г. Политбюро изслушало експозе на Т. Живков „За задачите по по – нататъшното коопериране”. На тази основа през втората половина на Септември и първата на Октомври 1950 в редица райони на страната били извършени масови насилия и бил оказан силен натиск на селяни, които не били ударени от зърнодоставките и не желаели да влязат в ТКЗС.
Извършените извращения били осъдени на Октомврийския пленум на ЦК (7 – 8 октомври 1950) и на пленумите на редица окръжни и околийски комитети на БКП по неговите решения. Октомврийския пленум на ЦК преминал изцяло под знака „за предстоящата борба с кулака” но терминът „разкулачване” не бил споменат.
От края на Октомври се възобновили проявите на морален тормоз срещу кулаците. Засилил се рязко и икономическия натиск – който бил свързан с посвената кампания. В края на декември излязло и специално постановление на ЦК и Министерския съвет за спасяването на кооперативния добитък, лайтмотивът на което бил борбата срещу „кулашкото вредителство в ТКЗС”.
По поръчение на Политбюро министър Т. Черноколев изработил в началото на Ноември цялостна програма за разкулачването, в която дори били определени селищата, в които трябвало да се разселят принудително част от разкулачените. На 16 Ноември Политбюро разгледало документа, но отложило вземането на окончателно решение по въпроса.
Заедно с това ЦК наредил на окръжните комитети да изготвят справки за кулаците в техните окръзи. Цялата тази обстановка съвсем естествено довела до ново засилване на колективизацията в края на 1950 и първите два месеца на 1951. Силно въздействие окзало и събирането на неиздължените данъци в края на 1950 и заплахата от описването и разпродажбата на имущество на неиздължилите се данъкоплатци.
През първата половина на януари 1951 Вълко Червенков посетил неофициално Москва, за да се консултира със съветското ръководство по провеждането на разкулачването. Сталин обаче изказал мнение че не е необходимо то да се провежда в България и да се изостря изкуствено „класовата борба”.
Промяната на курса обаче била забавена от Българското ръководство с около два месеца. На 12 март 1951 се провело съвещание в ЦК с първите секретари на окръжните и околийските комитети на БКП. На него били осъдени допуснатите насилия при колективизацията и срещу кулаците и било обявено че се спира по нататъшното коопериране в страната. Официалното обявяване на тази линия станало с Постановлението на ЦК от 19 март 1951 за извращенията в Кулска околия и в с. Ябланица, Тетевенско. В него се осъдили насилията, но не бил обявен курсът за спиране на колективизацията.
Реакцията на селяните била обаче неочаквано бърза. Още на 20 март избухнали вълнения в някои села на Асеновградска и Пловдивска околоии, те се пренесли в Кулска, а след това и в някои околии на Плевенски окръг. Възникнало сериозно напрежение в стотици села в страната. Това принудило Вълко Червенков в специлано подготвена реч на 7 април да обяви официално, че се спира по нататъшното коопериране. Той оповестил също така, че вкараните насила могат да подадат заявления за напускане на ТКЗС, като отделянето на нивите им ще стане през есента след прибиране на реколтата. След публикуването на тази реч избухнали нови вълнения в Силистренско, Софийско, Добричко, Тервелско, Котленско и пр.
На състоялия се на 23 април 1951 пленум на ЦК след потушаването на размириците били взети важни решения за известно смекчаване на режима:
- отнемане правото на председателите на съветите да изпращат хора в ТВО или на други видове принудителен труд, както и на финансовите органи да разпродават имущество за неизплатени данъци.
- било решено да се даде широка амнистия на селки стопани, изпратени в затворите и ТВО заради неиздължени държавни доставки.
- да се спрат изселванията от големите градове, да се засилят редица демократични моменти в работата на съветите
- да се разгледа дейността на органите на МВР и пр.

В продължение на три месеца били подадени над 50 хил. заявления (т.е. около 9 % от кооператорите в страната по това време). Партийно – държавното ръководство на страната подходило много гъвкаво по въпроса със заявленията. То съзнателно проточило решаването на въпроса с 6 – 7 месеца. В края на 1951 от стопанствата били освободени само 12 хил. стопани, но една част от тях били изключени като „кулашки вражески елементи”.
С това завършил един много важен етап от колективизацията. По официални данни в края на 1951 в страната имало 582 хил. кооперирани домакинства (52 % от селските домакинства), кооперираната земя достигнала 25 125 хил дка. (60 % от подлежащата за коопериране земя). Всъщност както Министерство на земеделието, така и Държавната планова комисия работела в служебен порядък с други цифри, доста по занижени от тези, особенно що се отнася до земята на ТКЗС.
Форсираните темпове на „социалистическото правителство” през първата петилетка и особенно след като била поставена задачата тя да бъде изпълнена за четири години – до края на 1952, влошили рязко жизненото равнище на българския народ. Най силно това се почуствало в селата.
- през 1952 и 1953 били намалени с повече от два пъти изкупните цени на селскостопанската продукция.
- удар върху жизненото равнище на народа била и проведената през 1952 парична реформа, която отнела много спестени пари, особенно на селското население.
- след смърта на Сталин новото съветско ръководство поело курс за бързо подобряване жизненото равнище на населението.
Новите тенденции след смъртта на Сталин.
Новите тенденции не можели да нямат отражение и в България. Ето защо, в директивите на втората петилетка (1953 – 1957), приети на VI конгрес на БКП (25 февруари – 2 март 1954) бе било споменато нищо по този въпрос и това предизвикало голямо недоумение сред партийния акт. Новият курс изисквал промени в две насоки:
- подобряване положението на ТКЗС
- създаването на известни материални стимули за частните стопани.
С решенията от есента на 1953, както и на Януарския пленум на ЦК – 1955 г., наред с редица преференции за ТКЗС се дали и някои облекчения за частното селско стопанство:
- ограничен бил размерът на държавните доставки,
- премахната била прогресията при облагането с доставки от животинска продукция според броя на притежаваните животни,
- провела се известна либерализация при планирането на посевните площи,
- подобрили се условията за контракциите,
- повишили се изкупните цени за извъннарядното изкупуване (т.нар. „изкупуване по пределни цени”).
От друга страна, непоследователната колеблива политика на българското ръководство към ТКЗС, страхът му да скъса решително с много от сталинските подходи, задълбочили кризата в ТКЗС. Така през 1954 общата продукция на кооперативните стопанства в страната намаляла в сравнение с предишната година с 28 %, въпреки значителните преференции които получили ТКЗС. Доходът на кооперираното домакинство спаднал през с около 25 – 26 % в сравнение с предишната година. Средният доход на частното селско домакинство през.бил с около 5 - 6 % по висок от този на кооперираното. Данните за облагането с данъка върху общия доход на заетите в селското стопанство частни производители през 1954 разкриват обаче една добре изразена диферинциация сред тях. Около 50 – 55 % от частните стопани в страната имали годишен доход, по нисък от този на кооператорите дори и в тази особено неблагоприятна година за ТКЗС. Това впрочем била и една от главните причини за сравнително лесното въвличане на голяма маса селски стопани в ТКЗС през пролетта на 1956. Същите тези данни показват обаче, че през първата полоивна на 50-те години въпреки жестоките ограничения, се била запазила, а през 1953 г – 1954 (след промяната в икономическата политика) се била утвърдила една прослойка от 40 – 50 хил. частни земеделски стопани (около 8 – 9 % от частните селски домакинства в страната през 1954), които имали от два до четири, а някои и повече пъти по големи доходи от тези на кооператорите.
През есента на 1954 в редица райони на страната (и особено в северозападна България) се появили сериозни разложителни процеси в ТКЗС. Поради неосигуреноста с храна много кооператори напунали временно стопанствата.
През пролетта на 1955 партийно – държавното ръководство на страната се ориентирало към единствения спасителен вариант за него – час по скорошното ликвидиране на частния сектор в българското село.
През лятото на 1955 българските ръководители успяли да убедят съветския лидер Никита Хрушчов, че ако СССР осигури необходимите кредити за решително увеличаване на механизацията в селското стопанство, то в България е напълно възможно колективизацията да бъде завършена „за две - три години”. В края на Ноември 1955 съветското ръководсто потвърдило с официално писмо до ЦК на БКП, че ще осигури исканите кредити. Българските ръководители утвърдили през декември окончателно идеята за завръщане на колективизацията за две – три години, като приели решителния прелом в това отношение да бъде извършен през пролетта на 1956.
През Декември 1955г. в първите два месеца на 1956 била осъществена подготовка за акцията. Тя се извършила при закрити врати. За разлика от 1950 – 1951 сега Министерство на земеделието било почти напълно изолирано от предварителната подготовка. Никога дотогава, кампания за колективизация не е била така цялостно и прецизно подготвяна, както тази през пролетта на 1956.
През втората половина на февруари, след провеждането на изборите за местни органи на власта, се преминало към открити действия. Акцията обхванала повече от половината околии на страната и това показвало нейната мащабност. Масата от селски стопани била подложена на повсеместна, упорита и настъпателна „агитация”, която включвала богат арсенал от средства: убеждаване, заплахи, шантажиране и административни насилия. Акцията започнала да затихва към края на март. Външно погледната кампанията напомняла тази от края на август – септември 1950, но това било привидно. Между двете кампании имало коренни различия. Първата представлявала спонтанно, доброволно навлизане на селски стопани, заплашени от глада. Сега през 1956 навлизането било резултат на системен методичен натиск, придружен с административни насилия.
През последната третина на април в редица райони на страната: Русенско, Разградско, Кюстендилско, Пловдивско и пр. избухнали селски въстания. За разлика от 1951 обаче на тези явления не била дадена гласност, те били потулени и останали неизвестни за широките слоеве от българската общественост. Партийното ръководство съумяло да парализира радикалните течения в партията и затова в страната не може да се създаде едно силно протестно течение срещу насилствената колективизация.
Все пак ръководителите били принудени да разширят значително мащабите на оздравителната си програма за селското стопанство, която била оповестена на Юлския пленум на ЦК през 1956. Новите преференции които получили ТКЗС им позволили през периода 1957 – 1960 да подобрят значително своето положение и да увеличат доходите на кооператорите. На Юлския пленум обаче била възстановена постановката - завършване на колективизацията в „следващите две – три години”.
От края на 1955 имало идея да се провежда ускорено коопериране на обширни за българските мащаби територии от планински и полупланински характер.
По официални данни през 1956 били кооперирани 328 хил. селски домакинства
През 1957 по официални данни на статистиката в кооперативните стопанства влязли 106 хил. стопани, със средно количество земя на влязло домакинство от 20,3 дка.
През 1958 отново настъпила интензификация на процеса – в кооперативните стопанства влязли, според официалните данни, 227 хил. домакинства, средното увеличение на кооперативната земя от влязло домакинство (като се има предвид голямото количество държавна земя, дадена на ТКЗС) била 21,3 дка.
Колективзацията през 1958 преминала при голямо напрежение, Тя се извършила главно през първите 3 – 4 месеца на годината. Процесът започнал още от края на 1957 и бил свързан с желанието на управляващите на предстоящия конгрес на БКП да се обяви че „социализма в България е победител окончаелно и безвъзвратно. Ето защо през пролетта на 1958 насилията били много повече, отколкото през 1957.
През 1959 и 1960 било налице довършване на процеса. Той обхванал главно Родопите и коопеирането на стопаните в градовете, като тук не малка част от кооперираната земя била всъщност на помощни стопанства на работници, служители и пенсионери.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.