История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


- обявяването на диктатура на пролетариата би имало крайно негативни последствия: 1) ще постави под въпрос единството на съюзниците от Антихитлеристката коалиция; 2) ще затруд­ни изработването на мирните договори с бившите германски сателити и ще удъл­жи неуреденото им международно положение и цялостното регулиране на след­военна Европа; 3) в психологически план дори самата употреба на думата „диктатура" непосредствено след ужасите на войната може да отблъсне хората.
Така комунистическите партии в България, Полша, Чехосло­вакия, Унгария възприемат по-гъвкава тактика, обявявайки, че ще се придържат към широки общодемократични платформи и ще вървят към крайната си цел по път, различен от съветския - пътят на „народната демокрация".
Тактиката на „народната демокрация" е предварително разрешена и наложена от Сталин.
- тя е съобразена с дългосрочната съветска стратегия, според която СССР се нуждае от „продължителен период" на мир, безопасност и сигурност („минимум 30 - максимум 50 години").
- основният приоритет е да се постигне ефективна система за сигурност, което е възможно само при запазване на добрите отношения със САЩ и Англия. Те са постижими, ако СССР се откаже от установяване на социалистически режими.
- социалистическата перспектива не е изоставена а само отдалечена във времето.
Съветските планове предвиждат Държавният строй в окупираните и сателитните страни да се основава на принципите на широката демокрация в духа на идеите на НФ, а СССР да гарантира своята сигурност, като сключи с тях договори за взаимопомощ за продължителен срок.
Така се тръгва по пътя на „народната демокрация" към социализма. Тя не е нов модел на социализма.
Промяната на 9 септември 1944
От 6 до 8 септември, когато започва навлизането на съветските войски в страната, в 172 села и 20 града местните комитети на ОФ, активизирани от близостта на Червената армия, завземат властта с въстанически действия. От 1 до 8 септември 1944 в страната са основавани нови 127 комитета на ОФ и общият им брой надхвърля 760 с близо 3370 членове.
През нощта на 8 срещу 9 септември в столицата е извършен преврат, в който главна роля имат спечелените за делото на ОФ военни.
- сценарият, а и някои от участни­ците - Кимон Георгиев, Дамян Велчев, са вече познати от превратите на 9 юни 1923 и 19 май 1934.
- офицерите завземат важните министерства и обекти в София, докато другите военни части и полицията оста­ват неутрални.
Така промяната настъпва в резултат на преврат в центъра и въстанически действия в провинцията, но в основата на всички тях стои БРП - орга­низатор на антифашистката съпротива в годините на войната. Тя действа според указанията на Москва, където са нейните лидери Георги Димитров и Васил Ко­ларов, подпомогната от навлизането на Червената армия и договореностите между страните от Антихитлеристката коалиция.
Съставът на бъдещото правителство е определен на 8 септември 1944 на заседание на НК на ОФ, в което участват Д. Терпешев от БРП, Кимон Георгиев, Н. Петков и Гр. Чешмеджиев, както и Дамян Велчев (привлечен заради силните му позиции в средите на военните).
- министрите не са излъчени от партийни ръководства (с изключение на БРП), а от отделни дейци, които по свое решение са влезли в ОФ, но заявяват принадлежността си към една или друга политическа сила.
- те се дого­варят и за броя министри, които всяка партия ще има в правителството
- БРП, БЗНС „Пладне" и „Звено" – по четирима министри
- БРСДП - двама
- две места са определени за независими интелектуалци.
- със създаването на правителството ОФ все повече започва да се възприема като партийна коалиция, но наличието на местни комитети на ОФ позволява известно време да се запази и характерът му на ,движение".
Рано сутринта на 9 септември по радиото е оповестено, че властта се поема от новото правителство, начело с Кимон Георгиев.
- Добри Терпе­шев - министър без портфейл (ОФ)
- Антон Югов - на вътрешните работи (ОФ)
- д-р Минчо Нейчев - на правосъдието (ОФ)
- д-р Рачо Ангелов - на народното здраве; (ОФ)
- Никола Петков - министър без портфейл (БЗНС)
- Асен Павлов - на земеделието и държавните имоти (БЗНС)
- Борис Бумбаров - на обществените сгради, пътищата и благоустрояването (БЗНС)
- Ангел Държански - на железниците, пощите и телеграфите; (БЗНС)
- Кимон Георгиев - министър-председателя и министър без портфейл («Звено»)
- проф. Петко Стайнов - на външните работи и на изповеда­нията («Звено»)
- проф. Станчо Чолаков - на народното просвещение («Звено»)
- ген. Дамян Велчев - на войната («Звено»)
- Димитър Нейков - на търговията, промишлеността и труда (БРСДП)
- Гри­гор Чешмеджиев - на социалната политика (БРСДП)
- проф. Петко Стоянов - на финансите (независим)
- Димо Казасов - на пропаганда­та (независим)
Така, съветвана от Г. Димитров в духа на Сталиновите указания за разгръщане на съпротива, без да се изтъква КП, БРП и преди, и непосредствено след 9 септември не демонстрира стремеж към иървото място в ОФ или във властта. На 24 септември Г. Димитров инструктира ръководството на БРП да разглежда НК на ОФ и да бъдат „напълно лоялни" към партньорите от другите партии и подчертава, че отговорността на партията е голяма пред народа и страната, но и пред СССР.

Москва не би позволила явно доминирано от комунисти правителство, което може да предизвика обвиненията на запад­ните съюзници. Единодействието и сплотеността на трите водещи държави от Антихитлеристката коалиция са най-същественият елемент на основата, върху която се градят взаимоотношенията в ОФ.
Показното единодушие на СССР, САЩ и Великобри­тания спрямо България позволява да се запази единството в ОФ. Ръководителите на БРП съзнават, че България трябва да подпише мирен договор не само със СССР, а и с останалите държави от Антихитлеристката коалиция - не трябва да има комунистическа окраска. Освен това партията няма управленски опит и подготвени кадри. БРП взема две от най-важните министерства - на вътрешните работи (про­тивопоставяйки се на претенциите на Д. Велчев) и на правосъдието. Все още не не може да се характеризира правителството като комунистическо.
На 17 септември К. Георгиев представя правителствената програма:

– тя е платформа за общи действия, по които министрите нямат разногласия.
Един от първите проблеми е възстановяването на останалите извън ОФ политически партии и най-вече на БЗНС „Врабча", ДП и РП, чиито лидери правят и постъпки за приемането им в ОФ.
- БРП отчита, че евентуалното участие на тези партии в ОФ ще разшири социалната му база и ще направи новата власт по-приемлива в очите на западните съюзници.
- преценява обаче, че широкото отваряне на вра­тите на ОФ ще засили „десните елементи" в него
- съобразява се и с нежела­нието на своите партньори и най-вече на БЗНС „Пладне" да се възстанови БЗНС „Врабча». За това съобразяване от значение е поведението на лидера на БЗНС „Пладне" д-р Г. М. Димитров. На 6 октомври се провежда съвместно заседание на ръководствата на БРП и „Пладне", след което Трайчо Костов със задоволство информира Г. Димитров: „Дого­ворихме се по всички въпроси... Г.М. Димитров се държи много прилично и манифестира голямо желание за взаимно разбирателство и съвместна работа". Уговореното единодействие кара комунистическите лидери да демонстрират своята лоялност към „Пладне" и Тр. Костов заявя­ва: „Признаваме пладненци за единствени представители на Земеделския съюз, отричаме [Димитър] Гичев, Вергил [Димов] и тяхната камарила"
- 8 октомври – на среща с ръководството на „Пладне" - уточнено е, че „демократични организации са са­мо тези, които вземат участие в ОФ. Всички останали нямат право на съществу­ване. Тук влизат гичевци и радикалите".
- след няколко дни лидерите на четирите ОФ партии излизат с официално общо становище за отношението към „демократи, либерали, гичевисти, радикали и пастуховци" - тези партии нямат място в ОФ, защото преди 9 септември са отказали да под­крепят съпротивата, а създаденото от тях правителство е улеснило германците. Водачите им са обявени за „своеобразни профашисти" и „най-опасни идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.