История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


- така многопартийната система е възстановена, но в продължение на една година остава затворена. Забраната е от полза най-вече за некомунистическите ОФ партии - без конкуренцията на политици от ранга на Н. Мушанов, Д. Гичев и Ат. Буров, тех­ните лидери по-лесно укрепват собствените си позиции, а и социалната им база се разширява за сметка на забранените организации.
Така ОФ партиите затвърждават монопола си върху управлението и заед­но правят първите стъпки към демократизиране на страната.
Още на 9 септември 1944 с редица законодателни актове, някои в противоречие с ТК се извършват важни промени в политическата система на страната.
- разпуснато е 25 ОНС, но избори не са насрочени, поради военновременната обстановка.
- в течение на година правителството съчетава функциите на изпълнителна и законодателна власт чрез наредби-закони.
- освобождава от длъжност регентите княз Кирил и ген. Никола Михов (Б. Филов е освободен още на 8 септември), а на тяхно място назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и комуниста Тодор Павлов (в разрез с ТК – трябва ВНС).
- формално монархията се запазва, но правомощи­ята на Регентския съвет са орязани.
- през следващите месеци важна роля играе Националният комитет (НК) на ОФ, чиито главен секретар е Цола Драгойчева (член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия).
- НК придоива изключително значение още преди 9 септември и особено с навечерието му.
- в НК участват изявени представители на отделните ОФ пртии, които обсъждат най-важните проблеми на държавното управление и на взаимоотношенията между тези партии.
- решенията на НК очертават главните насоки в дейността на правителството и на партиите, които са длъжни да се съобразяват с неговото становище.
- на НК се гледа като на най-висш политически орган - борбата между ОФ партиите за по-голям дял в управлението и нарастващият стремеж на БРП да диктува хода на обществено-политическото развитие обаче отреждат на НК постепенно обезличаване и в крайна сметка прев­ръщане в параван за политиката на КП.
- в първите два месеца след 9 септември обаче НК действително е място за съвместни обсъждания и за вземане на решения, на основата на компромиси и съгласуваност между различните партийни гледни точки - олицетворява обединяването на усилията в името на най-важните национални задачи - примирие с Антихитлеристката коалиция, учас­тие във войната с/у Германия и възстановяване на народното стопанство.
Местните ОФ комитети:
- м/у 6 и 9 септември създадените преди и новосъздаващите се комитети поемат властта по места, макар да не са част от държавния апарат.
- функциите им не са точно определени и това води до преплитане на тяхната дейност с тази на държавните и общинските органи.

- края на септември - партиите в ОФ се обединяват около разбирането, че комитетите трябва да бъдат полити­ческа опора на правителството.
- на преден план излиза въпросът за представителството на партиите в тях и още през октомври се появяват разногласия и спорове за състава на ОФ комитетите, особено в държавните учреждения.
Решаваща роля за характера на про­мените в периода до 1947 обаче играе външният фактор.
Управлението на ОФ и външният фактор (септември - декември 1944)
Неуреденото международно положение на България и нуждата да се запази единството на Анти хилтеристката коалиция забавят темпа на започналите радикални преобразувания и БРП (к) временно се отказва от крайната си цел - диктатура на пролетариата. Той акцентира върху антифашистките и демократичните задачи.
Така основните характеристики на преходния период на „народната демокрация" стават:
- партийността,
- наличието на опозиция,
- плановото стопанство и многосекторната икономика, в която присъстват държавният, кооперативният и частният сектор,
- плурализмът в културата.
- възстановена на думи е ТК
- отменени са редица закони, ограничаващи гражданските свободи;
- разтурени са казионните организации.
Една от важните задачи на ОФ партиите след 9 септември е да възстановят структурите си и да се укрепят във властта. Фактът, че са управляващи улеснява и ускорява тяхното възстановяване и консолидация.
БРП (к)
- най-бързо се възстановява
- след сердата на септември се нарича БРП, но в първите броеве на вестника й «Работническо дело», както и на в. «Отечествен фронт» тя с пораснало самочувствие започва да се нарича и „комунистическа".
- буквата (к) остава прикачена към името на партията до 5 й конгрес (декември 1948)
- в/у членовете й влияе присъствието на СССР войски в страната
- извоювала престиж сред определени и слоеве като организатор на въоръжената съпротива и на ОФ. Привлича привър­женици на комунистическата идеология, но и голям брой безпартийни и кариеристи.
- на 9 септември има около 14 хиляди членове, а месец и половина по-късно 4 пъти повече. През януари 1945 вече са 234 хиляди, а след две години - два пъти повече.
- не е пре­късвала организационния си живот в нелегалност. Централните и местните й струк­тури са запазени и след 9ти бързо се попълват - средата на ноември вече поемат функциите си.
- работата на ЦК се ръководи от Трайчо Кос­тов («обединяващ работата на ЦК») – води честа кореспонденция с Г.Димитров.
- А. Югов и Д. Терпешев участват в Политбюро, но съсредоточават усилията си в правителството.
- Ц. Драгойчева - в НК на ОФ.
- края на септември Задг­раничното бюро в Москва преустановява работата си, но Сталин е против връщането на Г. Димитров и В. Коларов в страната - за да не се изтълкува като налагане на комунистическа власт. Със същата цел партията публично обяснява, че нито по състав, нито по методи, правителството е комунистическо, че няма съвети и политкомисари. Аргумен­тът е, че липсват външни и вътрешни условия за съветския модел, но партията не се отказва от идеала си.
- БРП, насочвана отдалеч от Г. Димитров, постепенно монополизира връз­ките с Москва и си осигурява нейната политическа, икономическа и финансова подкрепа. На 8 септември Г. Димитров иска от Сталин „материална помощ за Българ­ската комунистическа партия до 50 000 долара" - на 13 септември тази сума е вече осигуре­на.
- реализира ръководната си роля в управлението чрез клюте министерства на вътрешните работи и на правосъдието, НК на ОФ и местните комитети на ОФ, доминирани от комунисти.
БЗНС
- бързо успява да възстанови организациите си
- дотогава най-силно влияние сред селските маси има „Врабча", но участието на Н. Петков от БЗНС „Пладне" в НК на ОФ осигурява място на земеделците в новото управление.
- лидерите на «Врабча» - Д. Гичев, В. Димов и К. Муравиев са арестувани по Наредбата-закон за „Народния съд".
- мно­гобройни привърженици. В в средата на октомври са 38 хиляди, а месец по-късно -115.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.